Кръговратът на теченията в геополитика е на път да завихри нова главоблъсканица за онези, които искат да мислят. Какво ли означава вихрушката в Иран? „Вихрушката” на Джеймс Клавел за, около и след ислямисткия преврат срещу шаха в Иран през февруари 1979 г. дава представа за обрата на събитията, макар и да става дума за художествен преразказ на историята.
Позволих си да загатна в друга статия( под заглавие „В непознатия Иран стават някои познати неща”), че в тази ключова за баланса на много важни процеси в голямата политика и икономика в съвременния свят ( иначе древна като традиция и дори приемственост на традициите от древността ) страна, назряват неподозирани от широката аудитория доскоро процеси.
Толкова неподозирани, колкото беше и самата хомейнистка революция, буквално „проспана” от прехвалените шпионски централи на Запад и на Изток, които бяха превърнали Техеран в една от най-пренаселените столици на световния шпионаж, но така и не прогнозираха невероятното по своята сила и последици за геополитиката сътресение с провала на шаха и възхода на Хомейни преди 30 години.
Какво става? Докато в „задния двор на Америка” (в латинската му част ) се роят левичарски режими, враждебни на САЩ, оспорващи западната демокрация с нейния основополагащ стремеж към свобода на икономиката, търговията и личността, в привидно най-неочакваното място на света тече процес на народна съпротива срещу тиранията в Иран, в най-опасния за същата тази западна демокрация режим в света. Той е „въоръжен” с четвъртото място в света по запаси от нефт и изявен като най-голямата заплаха за дестабилизиране на военното равновесие в и без това взривоопасния район на Близкия изток.
Типична за застрашените тирани е реакцията на клерикалната диктатура в Техеран. По липса на друга възможност да обясни защо хиляди сънародници са готови да рискуват живота си за каузата на свободата, тя прибягна до средството познато от древността. Обвини външния враг.
Иран е вероятно най-древната нация на света, просъществувала не просто през вековете, а през хилядолетията като относително монолитно запазена специфична история, култура, традиция, език и етническа даденост ( ако не броим изключителната промяна с приемането на исляма от презираните и до днес от персите арабски завоеватели). Това е култура и традиция, закотвена на едно и също географско място през поне 5 хилядолетия – с цялата условност на това твърдение, което се нуждае от цял трактат в негова защита.
Ако се върнем към дълбоката древност, която ни е позната от писмени източници ( а точно те правят историята, всичко останало са косвени свидетелства и хипотези), Иран наследява страховитото величие на Асирия и Персия. Общото между тях е …ще се върна към това.
Да напомня – освен че са били велики държави с водеща роля в древността, Асирия и Персия се помнят като пример за мощта на азиатския деспотизъм в неговата вековна схватка с гръцкия свят на свободните ( за времето си хора), с неговия (временно) победоносен пратеник Александър Македонски, а после с Рим, с Византия, с монголите, могулите, османците, британците, руснаците и…американците.
Този народ с невероятно древни корени вече веднъж изненада света в рамките на нашия живот като направи рязък завой от битието на държавата с най-могъщия в региона режим с прозападна и дори проамериканска ориентация, заменяйки го след уличен натиск с точно обратното: с режим на най-антизападната и антиамериканска нагласа.
Дали светът обаче си е научил иранския урок? Ще се остави ли да бъде изненадан отново?
Западът, разбираемо, реагира с посланията на демократичната логика.
Президентът на САЩ Барак Обама може основателно да бъде подозиран като твърде привлекателен пример за промяна в самото сърце на иранската политика. Той наистина беше имитиран като поведение и маниер в предизборната кампания на реформаторите в Иран, които са на път да се превърнат в революционери срещу тиранията, с всичките подозрения за тяхната автентична демократичност. И как реагира той? С подкрепа към мирните протести и с предупреждение към иранското ръководство, че светът го наблюдава ( излъчено по телевизия Си Би Ес).
Другият „постоянно заподозрян”, бившият британски колонизатор, се изказа чрез външния министър Дейвид Милибанд в Лондон в полза на правото на иранския народ свободно да избира ръководството си. Френският президент Саркози отиде още по – далеч като заклейми Техеран за репресиите срещу опозицията. Той каза, че властите на Иран „не могат да бъдат извинени” за тях. С подобно изявление в полза на свободата на иранците дефилира и канцлерът на Германия Ангела Меркел.
А как откликна страната, която в буквалния смисъл е най-близко? Реагира най-далеч от съображенията на някаква си демокрация. Заместник – министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви в Екатеринбург, че ставащото в Техеран си е иранска вътрешна работа. Нещо повече, той изрази задоволството на Русия, че в този руски град е пристигнал на първото си посещение в чужбина НОВОИЗБРАНИЯТ ирански президент Ахмадинеджад ( на среща на Шанхайската организация за сътрудничество).
Какво ( не) казва София, която уж е част от западни съюзи като НАТО и ЕС, но се държи ( макар и невербално засега) като своя московски ориентир, направо не ми се приказва…
не е истина колко бързо върви времето… и как нищо не се променя, в публикацията “Техеран хвали София” от юни 7, 2008 става въпрос пак за българската позиция по международен ирански въпрос и тя отново, без това да ни учудва, е същата като московската.
Разбира се,че проблема на Иран си е изцяло вътрешна работа.И не е правилно Обама,Саркози и Меркел да учат иранците на демокрация.Най-вече защото демокрацията в техните страни е на изчезване.Поздрави и успешна седмица.
За статия като тази е необходима своеобразна дарба!!!
Тя,съчетава и темпераментни способности за научно историческо мисле и въображение на увлекателен автор с даровито перо.
Тя крие ключа към многогодишна игра и първостепенна роля на посредствени фактори проиграли властолюбиво и лекомислено с лукавство и мегаломания
пропуснатите възможности за строителството на правилната България в семейството на евро-атлатическата цивилизация.
Иран е само един пример,но какъв! Особено в сферата на предизвикателствата,пред които са гърчи и стара Европа и конгломерата от нейния Югоизток и евроазийскиет подстъпи…..
Сравнявам анализ от Берн по поовод демарш на техния шарше,д,афер в София пред /охуления т нас си като престъпник Б.Филов/
А г-н Б.Димитров пледира и защита от поне 100 години давност/-това – когато сме спасили еврейте…
Но отделям пасажа,в които се говори за “стоящата болшевишка опасност,враг на това което е днес Европейския съюз….за което на археолога не му е стигнало,да разбере,както и на Радославов,къде е силата?
Като се отстрани епилога със съдбата му,тази на принц Кирил и на целия тогавашен елит,държавнически погледнато Турция -да не говорим за Румъния-и с готова и с участвуваща бойна армия срещу Сталинград,”въображаемо” и реално, са били по-греховни от България,но само ние пускаме и “сатъра” и корпуса и “Първа Армия” до Драва,за да не ни призанят отгоре но това и за съвоюваща страна….
Мога само да Ви разбера,защо не Ви се приказва!
Твърде е деликатно положението на Русия по отношение на Иран. Не знам защо извеждате на първо място рутинното изявление на един зам.-министър на външните работи , а пропускате реакцията на президента на Русия. Той просто не прие “новия – стар” президент на Иран и за останалия свят това беше знакът.
Uvajaemi Joro, kak si predstavqte Balgariq, ako prez 1876 g. Evropa be reshila, che Aprilskoto vastanie si e nasha, vatreshna rabota? Kakva vatreshna rabota sa valneniqta v Iran, kogato samo predi nqkolko godini rejimat bukvalno izkla 10000 protestirashti studenti, pak izklyuchiha vsichki sredstva za komunikatziq. Ne moga da izredq tuk kolko priqtni hora, moi poznati, otidoha zadalgo v zatvora. Togava ogromnata opozitziq na rejima beshe napravo skandalizirana ot bezuchastieto na Zapadna Evropa i USA.
Shto se otnasq do demokratichnostta na persite, moga da kaja samo, che parvata harta za pravata na choveka e delo na edin techen Shah ot drevnostta, Klurosh.
Joro: Най-вече защото демокрацията в техните страни е на изчезване.
Bihte li utochnili zashto mislite taka ?
Az ne sym syglasen, no shte mi e interesno da chuq obosnovka na podobna teza!
Благодаря за чудесния анализ Г-н Инджев! Аз мисля, че администрацияата на Обама би трябвало по-ясно да подкрепи протестиращите, защото не бива да се правят компромиси с принципите с които е зачената Америка. Не бива да се оставят тези млади хора да бъдат изклани от агентите на аятоласите. Протестиращите са предимно млади интелигентни и несъгласни с ислямизацията на Иран и връщането и към средновековието.
1.По няколко повода във връзка със статиите на И.Инджев и коментарите на Georgi G e o r g i e v,ме изкушаваше желанието,да изразя удовлетворение в интерес на блока…
2.Сега правя това и във връзка с тези на Генко Гешев относно ислямизацията и съдбата на младите хора….
но с болка,тъй като имаще обичаен сондаж и анализирайки аналогични мнения за исконните принципи около появата на Америка и последвалите изцепки на клана Буш,които я обезкървиха в глобалните и локални войни и конфликти….признавам -и не че е имало значение- на фона на изявленията и на сина на шаха и кризата….повторих сентенцията на английски премиер:По-добре Ковънтри в пламъци,но не от германците да четат,че им е разгадан шифъра….
А казано,без усукване…защо й трябва на Америка на байр лозе и защо трябва да е на всяко гърне мерудия….последното честно каазно,не знаех как да го напиша на английски!!!!
А и като ти “дишат във врата едно трио от “азиатски” сестри и още няколко средно развити гиганти с многомилионно население и неизчерпаеми природни ресурси….
щеш не щеш,ще се замислиш,преди да поставиш на изпитание твоята държава,която и без това до средата на века …ще си има още бая ядове!!!
strahotna statia
Вербалните реакции на Обама, Меркел, Саркози и прочие са едно нещо, а реалните действия съвсем друго. За Българска реакция – дума да няма- такава, както винаги няма, или ако я има или е неадекватна, или “подир дъжд качулка”.
Не очаквам конкретни и реални действия от когото и да било.
Нито от САЩ, нито от Русия, още
по-малко от Европа, всички до един засегнати от икономическата криза и зависимостта си от Ирансикят нефт на фона на сложните между арабси взаимоотношения.
Всико ще мине и замине като вътрешен проблем на Иран и броене броят на жертвите,/чиито истински брой светът едва ли някога ще узнае/ и вербални послания на световни политико-икономически играчи.
Какво става с демокрацията тогава?
Едно си баба знае, едно си баба знае. Преди ги пишехте:
“проруски, просоциалистически ориентирани” срещу “антибуржоазни, антикапиталистически, антируските”-те нагласи, “враждебни на Русия, развитието, социалистическото движение, прогреса, социалната справедливост”. Сега ги сменихте на: “прозападни, проамерикански оринетирани” срещу “левичарски, вражбедни на САЩ”. Само си сменяте ту знака плюс, ту знака минус пред познатите клишета. Проявете малко въображение, самостоятелност, средна интелигентност – излезте извън рамките на черно-бялото мислене. “Западната демокрация” – сякаш е една?
Като чета подобни парчета ми напомнят някой стар вестник от времената на Соц-а – чиста, безметежна, несмутима, безпросветна пропаганда.
“Враговете на САЩ”: то от управлението на САЩ по голям враг на САЩ няма.
Колкото до Ахмединеджад: спретнаха му на човека “цветна революцийка”. И ние сме сред челните експериментални полета на същите и имаме много подготвени кадри в тази област – сигнален цвят, окървавяване на протеста в началото и т.н. – ръководства как се правят такива цветни революции има в Нет-а от видни англоезични другари.
Големият въпрос е: може ли да има демокрация в страна (която и да е тя), в която, когато на някой от изгубилите на избори не му хареса резултатът, въоръжава 100-ина човека, предизвиква сблъсъци и безредици – и използва това за медиен и дори въоръжен натиск, така че да се подмени вота на гражданите и да не се признаят кои и да е мирни избори – докато не бъдат “избрани” тези с пушките?
Какво става с демокрацията тогава?
И тая девойка – да не стане като “бебетата” на Кувейт и ядрените оръжия на Садам: че това не било станало точно там, не точно по този начин, не точно с нея – и изобщо медийна грешка, която обаче вече няма значение.
То е ясно, че в Иран битката е загубена – 1000 останали протестиращи към днешна дата са едно голямо нищо. Ами явно сега обработват нас за подготовка на общественото мнение при бъдеща война. Но има един голям проблем – пари няма! С една дума – КРИЗА.