Вбесен от агитка на ГЕРБ емблематичният за БСП бивш министър от кабинета Виденов и кабинета Станишев червен „аристократ” Румен Овчаров реши да обиди свиркащите политически противници на култура. За целта изтъкна, че кандидатите на БСП за следващия парламент знаят общо 48 езика, докато културата на ГЕРБ била „пожарникарска”.
Като доста „по – културен” от средно статистическия червен кандидат за законодател ( ползвам в работата си 4 чужди езика) си позволявам да разсъждавам за културата на този начин на изразяване от политици, които могат спокойно да бъдат показвани в Музея на нахалството на провалените, ако имаше такъв. Защото Овчаров е неповторим в това отношение – продънен заедно с Виденов и изхвърлен от Станишев, но отново незаменим и редом с него по трибуните на партията, раздаващ същевременно оценки и квалификации със самочувствието на вечен победител и с надменността на червен олигарх.
Ако говорим за култура не е лошо БСП да каже първо какво точно е направила през този мандат за културата в България, освен организирането на годината на Русия в България ( по измислен повод като 130 годишнината от руско-турската война). Именно ретроспекцията на голямото руско гостуване през въпросната година беше и темата на нещо като отчет за мандата му в края на 2008-ма, който министър Данаилов снизходи да направи с целия му възторг от Йосиф Кобзон и компания.
Вярно е, че културният ни министър Стефан Данаилов е по-известен като майор Деянов и „бате Серго” от пропагандния комунистически сериал „На всеки километър, който най-културно беше въртян по всепроникващата държавна телевизия отново за хиляден път при това управление. В резултат на което майор Деянов удържа върховни рейтингови позиции на култа към неговата личност въпреки безличното си управление на „ресора”.
Но не говорим само и просто за културата, а за простотията на претендентите да ни учат на политическа култура. Защото говореното на Овчаров е демонстрация на точно обратното – на агресивната, макар и лустросана ( но не и лустрирана) антикултура на публичното поведение. Да обиждаш на „пожарникар” е признак на всичко друго, само не и на „социална чувствителност”, каквато уж имали червените лидери.
Както е известно няма лесно „ да ги стигнем американците”, защото там казват, че времето е пари, докато у нас царува правилото „дай да убием два часа”. Убивайки времето, ние се „застрелваме в крака” ( друг американски лаф). Но не само това – в Америка, която дори мразещите припознават като световен лидер, не просто ценят тежкия и жертвоготовен труд на пожарникарите, а буквално го поставят на обществения пиедестал. Така е и няма как да е иначе във всички общества и държави, в които има елементарна култура на признателността към ближния. При диктатурата на културата от овчаровски тип е друго…
Обобщението на Овчаров показва пълна липса на съпричастност по адрес на едно професионално съсловие, което, добре или зле, но си върши работата в интерес на обществото. При това по условие с риск на живота си. В най-прекия смисъл. Интересно, ако някой от луксозните имоти на Овчаров пламне, кого ще повика на помощ – може би езиковите специалисти?!
Бръщолевенето на Овчаров съвсем не е някаква „личностна особеност” . Тя е представителна за върхушката на другарите, които се изживяват като някаква партокрация със запазено място над глупавата маса българи, осъдени да бъдат управлявани, а когато си поискат- обиждани, ругани и наставлявани от тях.
Тон дава самият партиен вожд Станишев. Той нарече безнаказано „циркаджии” гражданите, дръзнали да го критикуват в протестна подписка ( да приемем, че не са били милион, както твърдят организаторите на протеста, но бягаха хиляди със сигурност). Пак той наруга като „ненормални” българските граждани, които се интересуват от темата за досиетата. А журналистите, чиито питания не му харесват, направо оприличи на”глупци”, понеже го занимавали с глупости (така реагира и предшественикът му на партийния връх, превзел след това и държавния Г.Първанов, когато го попитаха за пръв път за досието му).
Списъкът на пренебрежителното изразяване на социално безчувствените другарки и другари е дълъг. В него запазено място има др. Масларова, която от сърце възкликна за децата с увреждания, за чието нещастие в България сигнализираха чужди журналисти, че не можело да се направи кой знае какво за тях, защото те „толкова си могат”.
За илюстрация да припомня, че вътрешният министър Михаил Миков репликира критиките на председателя на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност Минчо Спасов с това, че бил „катаджия”. Миков се опита да обиди на „милиционер” Цветан Цветанов от ГЕРБ . Това не прави другаря министър демократ с демократите, които основателно виждат в милиционерството символ на комунизма, а просто го показват като неадекватен политик и управленец, който не държи сметка, че обижда собствения си електорат, защото просто не му пука какво си мислят хората за него.
Нещо повече, в самозабравянето си този представител на партията, чиито кадри дължат постовете си в държавата и в свързания с нея „бинес” на офицерската си взаимна солидарност с партийния елит и много се гордеят с това, попържа често ( и безадресно, макар адресът да е на Позитано 20) „ченгеджийницата”. Прави го, когато води някакви свои ведомствени и вътрешнопартийни битки. С което буквално подражава на лидера си Станишев. Той също има в публичния си речник този епитет, който никак, ама никак не му отива: веднъж като шеф на партията, приютяваща и приласкаваща цели червени ескадрони с офицери от ДС и втори път като премиер, в чиято администрация нито едно от тези ченгета не е почувствало дискомфорт от миналото си.
От тези бегъл преглед на наглото управленско говорене може да се сглоби следното представително изречение:
За днешната червена власт пречка са собствената й ченгеджийница, чуждите „циркаджии”, маскирани като граждани, „глупавите” журналисти, недолюбваните от всички катаджии и „ненормалните”, които се интересуват от причините за всичко това – тайните на тайната им милиция. И защо? Защото са социалисти? Не, защото „толкова си могат”, както би казала Масларова, ако трябваше да обясни тази очевидна демократична изостаналост на партийните чеда.
Грабвайте дипломите-някой си изкряска
и мъртви езици хвръкнаха завчаска.
Иво,благодарим ти,продължавай.Не пиша на твоя сайт,но те чета редовно.Благодарим ти за възрожденската дейност-това не е атакистко клише.България е политическа и духовна джунгла в очите на нормалните хора и общества.Стискаме ти ръка
Господин Инджев,
С огромно удоволствие чета всичко написано от Вас и публикувано в СВЕЖО. Благодаря Ви за това, че напипвате най-наболелите теми и проблеми в нашето общество. Благодарение на журналисти като Вас се формира гражданското общество и се предотвратява пълната лумпенизация на нацията ни.
Поздрави на автора за чудесната статия.Отново по фин начин налага убедително тезите си.Колкото до полиглотите от БСП, то към тях не принадлежат нито министър Миков,нито бившите Р.Петков и Р.Овчаров.Високомерното поведение е характерно за представителите на тази партия, което личи особено сега, при дискусиите, когато липсата на компетентност е подменена от нахалство.
Тъй като водачи на предизборната битка за БСП са повечето “бивши” – министри, зам.министри и самия премиер на провалилото се правителство, аристократичното им високомерие може да се характеризира с думата НАГЛОСТ.През последните години те се опитват упорито да се маскират като християни,но са много далеч от християнското смирение.Не е имало нито един случай – и при победа,и при поражение на тази партия, членовете й скромно да наведат глави.
Пожелавам успехи на автора.
48 ezika! Spomnqm si v “Polet nad kukuviche gnezdo” geroqt na Djak Nikalsan popita doktora da ne e teglil i verigata zaedno s ribata, koqto e hvanal. Ta i tuk g-n Ovcharov da ne bi da vklyuchva Kubinski, Meksikanski, Brazilski, Avstraliyski, Shveytzarski, Novozelandski i dr. osnovni ezitzi? Imashe edin anekdot, v koyto Bush spodelq sas saprugata si, che e uchuden deto v Ispaniq vsichki govorqt na Meksikanski.
No kakto i da e, izvestno e, che e hubavo da imash gazoprenosna mreja (Yujen potok zvuchi kato 48-q ezik ot spisaka Ovcharov), no istinski tzenno bi bilo da imash i gaz, ne znam dali se razbira kakvo iskam da kaja.
По-важно е да има какво и на кого да кажеш на езиците, които знаеш, отколкото да парадираш със знанията си. Като знаят толкова много езици, защо никой не иска да ги слуша и за какво изобщо им служат.Ако дърдориш глупости, те няма да станат мъдрости, дори и казани на 45 езика.
Иво, преди малко видях клип на заклано Иранско момиче по ЮТЮБ. Мъката ме стисна за гърлото, заради тези млади хора, които са по улиците на Техеран днес и смелостта им ме възхищава. Моля те напиши нещо за това което става в Иран днес. Много бих искал да прочета твоето мнение за това което се случва. Тук Обама и администрацията му се страхуват да подкрепят открито протестите. Поздрави!
Към Генко Гешев:
Напълно уместно е вашето предложение- вече написах в самото начало на бунтовете ( със заглавие ” В непознатия Иран стават някои познати неща”). Следя събитията и определено смятам, че ставащото в Иран е водеща световна тема поради изключителното значение на самия Иран и на прецедента в такова общество да възникне подобен порив срещу тиранията…Просто обмислям момента, в който бих могъл да кажа нещо свое, различно от достъпната за всички информация без да ставам банален.
Поздрави!
Който иска, ще го прочете.
Който може, ще го разбере.
На всички, които смятат, че могат и да мислят !
Попитали веднаж един старик,
то било нявга в древността,
какво в живота многолик
е най-голямия порок или беда:
кражбата, пиянството, разврата,
подлостта, лъжата или клеветата.
Набърчил своя древен лик
и сякаш само тоз въпрос е чакал,
отвърнал мъдрият старик :
” ВЛАСТТА В РЪЦЕТЕ НА ПРОСТАКА “.
Г-н Инджев, коментарът Ви просто няма с какво друго да се допълни. Поне за сега.
В събота Станишевите си докараха четири автобуса в Банкя, докараха и полиция, защото си бяха наумили да се получи сблъсък с местните фенове на ГЕРБ. БСП си имат пари, возят си хората на уйкенд в Банкя, уйкенд със Станишев, предварително обявен като предизборно мероприятие, да подразнят Бойко и да настане цирк. Получиха си културно и продължително освиркване,герберите бяха активни, но никакви сбивания и дори ругатни не помрачиха културния партиен уйкенд. Язък за засиленото полицейско присъствие. Ало, пиарите на др.Станишев, хич ви няма -ако търсите истински екшън, не включвайте участие на Дмитриевич – хората си го освиркват,но няма да го замерят – надяват се,че той вече ГОТВИ ДОКУМЕНТИ ЗА БЮРОТО ПО ТРУДА.В Банкя често казват, че не ядят доматите с колците, нищо, че са от село…Все пак, има един малък шанс да стане екшън с участието на премиера-ако той остане на поста си до зимата и не му се нареди пасиансът с антикризисните карти на Таро.
Статията е много точна. Като бях студент в консерваторията попаднах да купон на мой приятел. който се ожени за дъщеря на член на Политбюро и държавния съвет. Не искам да споменавам имена, но на този купон бяха много от днешните дейци на БСП включително една червенокоса фрапантна дама, която се натягаше на някакъв, чийто баща бил някакъв си, някъде си. Държаха се като Египетски богове и излъчваха лека досада и раздразнение към нас-обикновенните студенти, особенно от провинцията (аз съм от Стара Загора). Един от тях, днес много виден партиец имаше златен ланец със златен сърп и чук на врата си. Същия този по-късно го видях да уринира в мивката в тоалетната. Омерзен,повече никога не стъпих на това място. Приятеля ми беше свястно момче и се разведе много скоро, погнусен от допира си с тези “другари”. Бащата благослови развода защото дъщеря му не беше женена за един от техните. Ето тези хора обиждат на пожарникари. Пожарникарите са много смели, уважавани и самоотвержени хора, нямащи нищо общо с пеещите партизански песни в парламента фрез Февруари 1997.
Dragi Ivo, jiveia v USA veche 18 godini i pojarnikarskata profesia se smiata za edna ot nai prestijnite i uvajavani ot obshtestvoto. Suvsem normalno neshto e mnogo hora koito minavat pokrai pojarnite da pogovoriat s pojarnikarite i da se snimat s tiah. Kato sus zvezdi. I te naistina sa takiva i to nikoga ne zaliazvashti. Zashtoto tuk horata znaiat, che mnogo chesto jivotut im zavisi ot tiah i trudut im e tejuk i mngo puti s tragichen krai za samite tiah za da spasiat jivota na drug. Blagodaria Vi ot surce, che davate tolkova silen primer tiah.
S uvajenie,
Rumen Borimethckov
Изброените в статията другари са ни ясни на всички що за китки са. Те са на принципа на Вуте – “Не е важно я да съм добре, важно е на българина да му е зле” /извинявай Вуте/. Поради липса на идеи за сдухване на настроението и нежелание за антикризисни мерки, липса на административен капацитет за по-мащабни далавери и за да не са капо – обиждат. Толкоз им е многоезичния, предимно на руски мислещ капацитет. Вероятно имат другар, който може да псува и на всичките 48 езика.
Единственото, което ще ме учуди е, ако се окаже, че не са си привели по сметките в Кейп Таун по $50000 и нямат резервация за полет София-Франкфурт/Лондон-Йоханесбург. Малко и те да се почувстват като инвеститори. Пътя е трасиран още преди години от една другарка, която открадна цяла една банка. А тия, а цяла открадната държава, ще са направо мега-супер-стратегически инвеститори.
Мисля, че всички чакаме да видим нааканите физиономии на другарите на 5 юли.Надявам се те пък да видят обзавеждането и “обслужването” в местата където се ставаше активен борец т.е. в затвора.
Досега не е имало повод,да съм в унисон със статия от подобно естество,но ако,би била простена и разбрана излишна нескромност,тя е следзаната:
1/При мен-писмено и говоримо-езиците са 6,от което 4 защитени,задължително, най-малко с успех 4.50 и в няколко последователнти периода
от по 3 години.
2/ Първата ми трудова книжка е при насършени 14 години през едно далечно лято.
3/ Бил съм постоянен член на изпитна комисия за владеене на чужди езици на известни колеги по света,окъпани в светлината на прожекторите,”часовите” и др. медии…
4/В такива с м и с л и и от такива БКП – съображения господата Станишев и Овчаров,може и да са “прави”,тъй като съм бил член на БКП,до Закона за деполитизиране….и толкоз!
5/Но като симпатизант на ранното СДС,първия който посетих,за да помогна – когато и ако пожелаят – с експертни умения след 30 години непрекъсант опит..бе Ф.Димитров…
Това беше!Всичко останало е за виц,като на онзци член на ПБ,комуто отнели колата,пенсията и рекъл на Тато:
“Шофьора,шофьора…от шъ говора!!!” …а нема смисли в отровен въцздух от едно котило!!!
Дългогодишен портиер-охрана!
Тирания се сваля не с избори. Тирания се сваля по начина, описан в следващата статия на господин Инджев. А че управлението на комунистите е тирания, смятам никой няма да оспори? Помните ли как се изплашиха и свиха през 1990, през 1997? А помните ли и защо? Защото народът излезе на улицата и ясно им показа, че желае да се омитат!!! Но за съжаление не се получи тогава. Не е ли време и за трети опит?
И се извинявам, че пиша нов коментар веднага след предишния си, но трябва да се допълни нещо към биографията на Овчаров: тя започва не от правителството на Жан, а от дворцовия съвет на бай Тошо. Този индивид е начело на държавата още от времето преди 1989. И е все още там!
emilia maslarova, rumen ovcharov, rumen petkov, georgi pirinski, georgi pyrvanov, asen gagauzov, ahmed dogan… DO KOGA ???
STIGA VECHE !!!
GLASUVAITE !!!
Браво Иво,
Прекрасен материал, както впрочем често се случва при теб. Поздравления. Дано, обаче, някой в Булгаристан се замисли над твоите съждения.
А на глупаците, които те коментират само като “ченге”, ще кажа да погледнат чудесната ти снимка с петте ти деца, и също да се замислят – има над какво…
Г-н Инджев,
Чудесна статия! Браво за последния абзац!
Чета почти всичко,написано от вас.Смятам всяко отваряне на устите на въпросните червени ,величия за словоблудство,а заговорът им против народа за престъпление.Наскоро,точно преди събитията в Техеран написах няколко изречения в Афера,като споменах,че с това толериране на турската инвазия у нас събитията от Техеран 79 няма да ни отминат,но не съм очаквала,че толкова скоро след това в една мракобесна диктатура на крайните ислямисти народът така категорично ще излезе на улицата с реален риск за живота си,но с огромно желание за свобода.тук,въпреки пропастта между хората и тази самозабравила се върхушка от червени барони и генерали,нещата са постарому.Не само че ни липсва кураж,но и единственият начин за един кротък шут отзад с една бюлетина не може да ни накара да се размърдаме от 20 годишната летаргия.