Само преди седмица президентът на САЩ Барак Обама даде ледена оценка на горещите събития в Иран с квалификация спрямо лидера на иранските протести Мир Хосейн Мусави, когото не разпознавал като много различен от опонента му Ахмадинеджад. Като се знае биографията на Мусави, претендент за президентския пост, който е бивш дългогодишен премиер в първите години на ислямската република и също така бивш (?) консерватор, близък сподвижник на аятолах Хомейни, американският президент беше прав да каже това за опозиционния водач.
На сцената обаче се появи друг лидер – иранската младеж. Издигнато е и друго знаме – Неда, простреляна и загинала „онлайн” пред целия свят от куршума на иранската тирания. Красивата Неда катализира със смъртта си чувствата срещу грозотата на диктатурата.
Обама рязко смени тона. Без да назовава Неда, убитата пред очите на света 25 годишната студентка по философия от Техеран, той заговори на езика на …Роналд Рейгън (срещу „империята на злото”, СССР) като каза, че се присъединява към американския народ в скръбта за всеки невинно загубен живот.
Резервираният Обама вече се самоопределя като „ужасно разгневен”, „категорично осъжда” репресиите и отхвърля обвиненията на иранския режим за американска провокативна роля в протестите на иранците като „явно неверни и абсурдни”.
По-остро описание на чувствата на държавен глава от „ужасно разгневен” и по ясно осъждане от „категоричното” просто не съществуват в речника на международната комуникация.
И кой изрича тези гранични за дипломацията определения за събитията в Техеран ? Самият Обама, когото левичарите в Латинска Америка приемат за толкова „свой”, че го призовават откровено да прегърне социализма.
Май ще се окаже, че толкова осмиваният предшественик на Обама на същия пост, Джордж Буш, не е бил толкова на погрешен път, когато пледираше, че свободата е кауза, която има почва и в тази толкова негостоприемна регионална почва.
Интересно, кога ли ще се решат да се присламчат към „победителите” и нашите набедени за евроатлантически съмишленици управляващи другари?
Ако имах телефона на Путин, щях да го питам. Той знае.
Съвсем не казвам, че светът трябва да гледа безучастно, но определено в случая Великобритания и САЩ конкретно е по-добре да си държат устите затворени колкото може повече и ако казват нещо да е мноооого премерено, имайки пред вид историята на вмешателствата им в иранските работи и отвратителните неща, които са свършили покрай ирано-иракската война.
Не за друго, а просто, за да не наливат олово в куршумите на “силите на реда”.
В друг ред на мисли… София едва ли мисли каквото и да било, но не защото сме социалисти, а защото просто на нас “кво ни пука?!”, че то за нас самите не ни дреме, кво остава там за некви си “фанатизирани диваци”.
явно ЗО е от правите сили. колко лоши били те – западните империалисти! Сигурно ако не се бяха намесели и Берлинската стена нямаше да падне!
e d i
След Вашия разтърсващ линк-сутринта и вечерта на 23/05/09,както и казаното,че очевидно някъде някой чете блога на Иво Инджев-и той самият!!!!-по света,просто няма какво да добавя,с присъщия за професионализма излишен щум!!!
Ако имате телефона на Медведев,
кажете му и моя е-мейл,тъй като нямам необходимия контакт с руското посолство,за им
… п о в т о р я …..
че приятелството с Русия,е патент на демократичната част на народа на България.
И така и ще бъде,винаги,ако зависи от мен!!!Останалото след 1945 г. са пълни глупости и руският народ,няма нужда от тях!
Драги Zo, великите сили имат глобални интереси и се “месят” в името на тези свои интереси. Въпросът е как го правят и какво остава. Русия също се има за велика сила и се меси, например след Втората Световна Война в цяла Източна Европа. А напоследък и в Кавказ – Чечня, Грузия. А продължава да се меси все още и на “тихия фронт” в България. На въпроса “как и какви са последствията” оставям да си отговорите сам.
Освен това съвременните велики сили олицетворяват различни ценностни системи – едно е да ти се меси Китай или Русия, друго е да ти се меси Великобритания или САЩ. Невеликите сили, като България, винаги са зависили повече или по-малко от интересите на великите сили. Също и защото никога не са успявали сами да намерят начин да станат по-велики, като една Швейцария например.
Между другото, един много добър пример за отстояване на българските национални интереси въпреки обвързаност с не точно най-подходящия партньор е политиката на непряка намеса на България във военните действия през последната световна война. Благодарение на Цар Борис III и неговите “монархофашистки” правителства, нека не забравяме.
Да бъдеш обвързан в една или друга степен, да имаш подходящи и уважаващи те партньори няма нищо лошо, на днешно време всеки е обвързан. Ако България имаше ясна политическа цел, която да следва независимо от цветовете на правителствата, ако беше успявала да намери подходящи партньори, с които да успява да следва тази цел, наистина щеше да заслужи името “Швейцария на Балканите”. За жалост не е така.
И накрая, в дипломацията няма отношение “к’во ми пука”. България не е друга планета, та да няма отношение към световните събития. Това да изразиш своето отнощение също е признак за самочувствие и показва степен на “величие”. И обратно, това да чакаш какво ще ти нареди да кажеш или правиш поредната (псевдо)велика сила (Русия), в чиято евро-азиатска орбита практически се намира натовска и европейска България, е признак на сервилно малодушие.
Защо не попрочетете първо за нещото, известно като “Голямата игра”, за Англо-руското съглашение от 1907, разделящо Иран на зони на влияние, за окупацията на Иран от Великобритания и Русия по време на Втората световна.
Fast forward до 1953 и организирания от ЦРУ и МИ-6 преврат и премахването на демократично избрания премиер.
Следва подкокоросването на Саддам Хусейн от САЩ и нападението му срещу Иран 1980. По време на войната американски кораб “по грешка” сваля ирански пътнически самолет със 290 души на борда. Друга малка подробност, която може би си заслужава да споменем е че пак по време на тази война и САЩ, и Израел продават оръжие на Иран, въпреки “приятелските” им взаимоотношения след 1979.
И още и още…
И защо най-вече не прочетете това, което написах, ни повече, ни по-малко, че биха направили лоша услуга на протестиращите иранци, жадуващи за свобода и промяна, защото така или иначе лидерите обвиняват точно чуждите сили за ставащото.
Политиката, дипломацията и международните отношения са мръсни, гнусни и двулични. Прекалено лесно, опростенческо, първосигнално и най-вече грешно е мисленето “Америка — добрите”, “Русия — лошите”, съответно “американска намеса — хубаво”, “руска — лошо” (то това за руснаците, не че е много далече от истината де).
Към оф, както и към столицата на Йордания:
Наистина аман от такива, които смятат ( подозират), че ако някой не е чел, каквото са чели, значи няма право да пише каквото пише.
нека го кажа иначе:
фактите, които изброих са нещата които имах пред вид, казвайки “историята на вмешателствата им в иранските работи и отвратителните неща, които са свършили покрай ирано-иракската война.”
Това за съжаление даде повод на някои хора да решат, че моето мислене е от типа “лошите западни империалисти”. Няма как да знам какво е отношението на Янко към въпросните вмешателства, може би само положително, може би никакво, може би пък не е чувал за тях, признавам грешка беше от моя страна да подозирам че е така.
Но най-важното аз въобще, ама въобще, не съм се пробвал да се правя на цензор и да казвам кой какво има право да пише или не, но мисля, че имам право да недоволствам когато изкривяват, казаното от мене и ми вменяват мислене тип “лошите западни империалисти.”
Ia se obadete na Putin da vi kaje koi kakvo chel, znae ili ne triabva da znae, ot tova koeto znae, za da si doidem na prikazkata: kide i kakvo e otnoshenieto na balgarskoto pravitelstvo za sabitiata …. Kade beshe be, v Irak ili v Iran?