АВТОРЪТ НА ТОЗИ ТЕКСТ Е СТРАШИМИР ДИМИТРОВ
Време е за решителните, които да покажат, че ги има, че се вълнуват,
че имат сърца, а не камъни в душите си. Време е за решителните, които
да излязат на 5 юли и да изгонят купувачите и продавачите на гласове.
Време е за решителните, които да кажат ”Стига позор, стига низост,
стига анархия на гърба на данъкоплатеца!” Трябва да има
справедливост, но справедливостта изисква смелост. Стига сме седели с
глави, заровени в пясъка. Не може да има справедливост ако у
обикновените хора битува тотална незаинтересованост към случващото се,
ако избирателите не санкционират с гласа си безобразията на
управялващата политическа мафия.
Който си мисли, че като си стои вкъщи, като си запуши ушите за
случващото се в съда, прокуратурата, изпълнителната власт, като им
”тегли една майна” на всички, ще се спаси от потопа, който ни чака в
следващите месеци (а може би и години), жестоко се лъже. Когато върха
на държавата е гнил, няма как душата на обикновения човек да не е
пустиня. Няма държава на тоя свят, където хората да не сърбат
горчивата каша, която са надробили с безразличието си към беззаконията
на управляващите. Проблемите по високите етажи – морални и умствени –
се отразяват (рано или късно) на живота на обикновените хора. От хаоса
страдат всички, дори и не чак толкова обикновените хора. Случаите с
Гриша Ганчев или Киро Киров го доказаха за пореден път. Богатството,
имотите, дуварите не могат да предпазят човека от злодеянията на
престъпния свят, особено ако тоя престъпен свят е толериран от
структурите на държавата – мафиотизирана и корумпирана. Станишев и
компания, от които зависи това нещо обаче не обичат подобни
констатации и бягат от истината като дявол от тамян. Затова няма ни
една значима национална медия, която да попита
– къде е Р.Овч. зарди чиято ”компетентност” Газпром прокара цени на
газа по-високи отколкото във Франция или Италия?
– къде е Румен Петков, честа дружка с оперативно интересните дупнишки
кандидат-депутати?
– къде е ”батко”?
– къде са източените милиони от Пътния фонд?
– къде е делото по САПАРД и участниците в него – президентските
спонсори Николов-Стойков?
– къде е Ахмед Доган след толкова гонки около сараите, джиповете,
джетовете, яхтите, сватбите, обръчите, куршумите в главата на
”дясната му ръка”?
– къде е Емел Етем след наводненията, пожарите, екскурзиите в чужбина?
– къде е Масларова с бижутата, кожените чантички и обещанията за
космически пенсии, почивки и нощувки?
– къде е Станишев след спрените милиони от евросубсидиите за
жизненоважна инфраструктура и унищожителната критика на всички – и
бизнесмени, и медии, и политици от ЕС?
– къде е Борис Велчев след 0 (нула) годни за осъдителна присъда
обвинителни акта по знакови дела?
Медиите не питат, защото знаят. Всички са ”отгоре”, всички са живи,
здрави и много опасни за журналистическия животец или вестникарското
финансиране. Е как да има тогава свобода на словото, как да има
гражданско общество, което да е коректив на грешките, породени от
властова лакомия? Как да има отпор срещу това статукво? И като
последствие правителството, вместо да харчи милиони за заплати,
пътища, пенсии, енергийна ефективност, пръска парите на хората по
медийни консултанти от мастити западни пиар-агенции, които да
парфюмират миризмата от българското клекало. Правителството на
Станишев, Първанов, Доган и Симеон предпочете вместо да работи за
народа си, за утрешния ден на всички, да живее охолно и богато в тесен
кръг тук и сега. Правителството на Станишев, Първанов, Доган и Симеон
предпочете лакомията пред справедливото поделяне на благата,
безделието пред упорития труд, лапането на мухи пред развитието на
страната. И тоя избор, който от Брюксел непрекъснато критикуват ясно и
категорично всеки 6 месеца, Станишев брани като лъвица отрочетата си и
предпочита най-нахално да заблуждава хората, че видите ли ЕС не ни бил
обичал и умаловажавал постигнатото. А народа дреме ли дреме. И после
защо да се изненадваме, че на същия тоя народ без гък да каже му
пробутват провалите – за успехи, корупцията – за нормално явление,
безумията в съда – като доказателство колко е независима съдебната
система, а терора над цели етнически групи да гласуват с определена
бюлетина – за нормална европейска практика.
Днес вестниците, радиата и телевизиите оглушително мълчат за пълната
некомпетентност и тоталния провал на червената власт. Точно както
оглушително мълчеше ”Работническо дело” през тоталитарния режим.
Точно както може да мълчи само наглия лъжец – заливайки хващащия го
натясно с куп несвързаности, бълвайки фалшива контраинформация.
Няма кой да разкаже на масовата публика за заменките на земи и гори,
за бетонирането на природата по морето и в планините, за фалирането на
”Кремиковци”, за разрухата по пътищата, за некачествените храни, за
трагичната здравна система, за смешните пенсии, които инфлацията
изяжда още преди да са увеличени, за непостроените магистрали и
неремонтираните линии, за отровните отпадъци, които мафията
безконтролно внася от Запада, за скептицизма на големите инвеститори
към бизнесклимата в България, за безобразията на изгубили ума си
мафиоти и политици от ранга на Доган.
Медиите в България оглушително мълчат за проблемите на страната.
Вместо това ни занимават със семейни драми, клюки от чалгаджийския
хайлайф, Биг Брадър и други простотии на консуматорското живуркане.
Точно както по Тошово време, само дето снимките са цветни, а цените на
изданията не са дотирани.
Истината е, че държавата, в тоя й разпасан и безидеен вид, до който я
докара триадата Станишев-Първанов-Доган, не просто не помага на
обикновения човек, а само му пречи. Истината е, че информационната
мъгла, която услужливите медии спускат, цели да демотивира хората, да
ги остави роби на апатията, да постави знак за равенство между
достойните и продажните, между неподкупните и гешефтарите. Девизът на
Бай Ганьо ”Всичките са маскари” днес служи на мафията – политическа
и икономическа и гласи ”Който и да е на власт, все така нищо няма да
се промени”. И за да се засили ефекта на отчаянието, информационното
пространство се пълни с историите на някакви никому неизвестни хорица,
техните разводи, делби, разлъки, прении около децата… Това ли са
проблемите на България? Това ли е важното в нашето ежедневие?
Медийното пространство, такова, каквото ни го представя телевизията на
Първанов (с управител Красимир Гергов) и вестниците на Станишев-Доган
(с управител Ирена Кръстева и нейното чадо-чудо Делян Пеевски) се
напълни с ерзац, със заместители, които ни тласкат в глухи коловози
тип ”искане за повторно отваряне на реакторите на АЕЦ ‘Козлодуй”’
или ”дискусия за клекалата на чешкия художник Черни”. За България
сякаш най-големия дерт в Страсбург са тоалетните на Черни, а не
несекващите осъдителни присъди срещу българската правосъдна система.
Срамуваме се не от грозната позиция на най-бедната, най-одумваната,
най-корумпираната страна с най-тъжното население в Европа, а от
грозотията на някакъв чешки художник.
През това време истинският срам за страната ни застреля архар в
Узбекистан и отиде на лов в ден за траур, след като девалоризира
ордените и титлите – символи на българската държавност – до стойност
на лъскави тенекийки. През това време истинският срам за страната
заяви, че в Цар Калоян са паднали абсурдните за планетата Земя 240
л/м2, които били виновни за смъртта на хората, имали нещастието да
живеят край някаква кална бара. През това време истинският срам за
страната ни пусна 35 км. автомагистрала след 5 години строеж, и
построи 4 километра от околовръстния път на София за феноменалната
сума от 25 млн. лева/км. През това време истинският срам за страната
ни не разкри нито едно показно убийство и не осъди нито един
злоупотребил с европейски средства. Изобщо истинският срам за България
полага всячески усилия страната да се сдобие с предпазна клауза за
правосъдие и вътрешен ред, а защо не и да бъде изхвърлена от ЕС.
Срамът стана толкова масов и толкова нагъл, че направо го обърна на
гордост. ”Вижте ни, ние правиме каквото си искаме и никой не може и
копче да ни каже.”. Това е истинският лозунг на Коалиция за България
и сателитите й ДПС, РЗС, ЛИДЕР. Лошото е, че срещу подобна наглост
хората отговарят не с протести, стачки и бунтове, а с овчедушие,
безразличие и негласуване. Къде са работниците от Кремиковци, които не
просто изгубиха работата си, но останаха без обезщетения и без заплати
за последните 5 месеца? Къде са фирмите, които понесоха на гърба си
газовата криза от януари? Къде са фермерите, които чакат с месеци
забавените субсидии? Къде са болните, които нямат лекарства? Къде са
производителите, които плащат непосилни данъци в бездънната каца на
мафиотизираната държава? Къде са учителите с излъгани очаквания за
достойни заплати и нов социален престиж? Защо не се говори за това?
Защо хората не искат отчет за тия ”успехи” на тройната коалиция?
С глухотата, слепотата и немотата си сами се предаваме в битката за
държава с човешки облик, за държава, която взима от всички, но и
справедливо раздава на всички според заслуженото. Да се мисли, че
отнякъде ще дойде някой да ни решава проблемите е все едно да се стои
под небето и да се чака да завалят жълтици. В модерния свят няма друг
начин за реални действия освен посредством политиката. Много си мислят
– ”Ами те всичките са маскари, те не заслужават да ги избираме.”
Това е напълно погрешно. Както пръстите на ръката са различни, така и
перспективите, които дава една или друга партия са различни. От
дистанцията на времето днес за всеки е ясно, че България щеше да бъде
на съвсем друго място, много пред Румъния, ако през 2001 народа не се
беше повел по благия вид на бившия цар. От дистанцията на времето дори
на самият Тодор Живков му беше станало ясно, че социализъмът беше едно
”недоносче” (така го определи сам той в едно свое изказване пред
партията си през 1988). Така че пътят, по които поемаме след всеки
избор, не е еднакъв. От избора, който ни предстои на 5 юли, зависи
дали държавата ще продължи не просто да се движи на автопилот, а
целенасочено да спъва развитието на бизнеса.
Изборите са изключително важно нещо. Когато не гласуваме, когато не се
интересуваме, това е все едно захвърляме собствените си деца на
прозизвола на съдбата, това е все едно изоставяме къщите си
непочистени и неподдържани, това е все едно зарязваме професията си и
желанието си за развитие. Политиката, общественият живот – това е
мястото, където се кове съдбата на нас и нашите деца за години напред.
Ако не се интересуваме какво се случва в държавата ни днес, ако не
полагаме всекидневни грижи за морала – собствения и на политическата
класа – значи обричаме себе си и децата си на запустеност, безпътица и
провал.
уважават ви като журналист..и попаднах на това докато търсех нещо друго, така че го прегледах по диагонал..не пиша по форуми обичайно..но се зачудих..това , което казвате е вярно..но ..толкова много думи..и какво..като гласувам..за кой точно да гласувам..едните са комунисти, другите ченгета, другите ме разочароваха, има едни луди, едни ,..ами незнам за кого..наистина…
Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша. Г-н Инджев, не го казвам с презрителна насмешка, а със дълбоко съжаление. Вашите думи ги четем едни и същи хора, дето вече сме си отворили очите и ще гласуваме. Ще се опитам да публикувам Вашето послание на няколко други места – с указание на автора и адреса – белким някому да му светне пред очите.
напълно съм съгласен с автора,но за съжаление този народ никога няма да разподзнае истинските си мъчители от тези,които наистина искат да го измъкнат от блатото на нищетата.свидетели сме и на изборни фалшификации на евроизборите и мощната “държавна” машина,която се мъчи и успя да демонизира постигнатото от правителството но иван костов!вече никой не говори за зловещото управление на жан виденов и последиците,които съсипаха напълно държавата!не вярвам в този народ и нямам надежда,че някога ще стъпим здраво на краката си!
Този текст НЯМА да бъде публикуван в моя вестник!!
Браво, но колко ли ще чуят?Колко ли ще се замислят? Колко ли ще изтрезнеят? Защото сега пиянството на нащия народ е с обратен знак.А за журналистите, те са обида за демокрацията.А президента, та имаме ли президент?
Ако не гласуваме – ще бъдем отново потърпевши!
Поздравления за статията!
Дано повече хора я прочетат.
По отношение на въпросите:
Къде са работниците от Кремиковци, които не
просто изгубиха работата си, но останаха без обезщетения и без заплати
за последните 5 месеца? Къде са фирмите, които понесоха на гърба си
газовата криза от януари? Къде са фермерите, които чакат с месеци
забавените субсидии? Къде са болните, които нямат лекарства? Къде са
производителите, които плащат непосилни данъци в бездънната каца на
мафиотизираната държава? Къде са учителите с излъгани очаквания за
достойни заплати и нов социален престиж?”,
моят отговор е, че ги пребиха на 14-ти януари и го показаха по телевизията. Всички сме свидетели и как се подиграха с учителите по време на тяхната стачка.
И така уплашиха и обезвериха хората. Българите са уплашени и обезверени. За жалост..
Не разбирам дългата статия на г-н Димитров.Какво зависи от избора на 5 юли, като системата не се променя.Какво пречи на сегашната опозиция да натиска чиновници, магистрати и всякакви други служители да си вършат работата, която е тяхно задължение по закон или съгласно приетите правила.Нима всички служители в държавата са симпатизанти на БСП,ДПС и НДСВ.Нима няма магистрати, които са демократи или полицай, които са готови да завършат едно разследване със всички доказателства.Не повечето ги е страх за работатата за бъдещето и от това, че могат да бъдат смачкани от системата.Преди 20 години вярваха, че участват с своя глас в демокрацията, но днес разбират че със своя глас са участвали в запазването на системата създадена от тесния кръг на Партията.
тъжните аспекти на нашата действителност събрани на едно място…Чудесна статия.
Ако тези въпроси бъдат зададени директно на власт имащите, най -вероятно биха обвинили този, който им ги задде в популизъм както е модерно напоследък от соц…пардон другарите комунисти, а Доган просто си го каза ясно – аз съм властта говоре си не ми пречите.
29% няма да гласуват според последните проучвания, но точно тези хора след това ще бъат от частта която псува как всички са маскари. Всеки втори българин може да ти каже какво трябва да се направи, само дето не прави точно това, което може реално да свърши – да иде и да гласува за това дали иска да бъде човек или скот още 4 години на трибуната на кварталната кръчма
За тези които казват, че няма за кого да се гласува и т.н. съм написал следното нещо: http://nyordanov.blogspot.com/2009/06/2.html
Твърде много думи, Димитров. Кажи кратко и ясно /да ни станеш по-ясен/: КАКВО ПРЕДЛАГАШ?
Много хубава и правдива статия. Дано повече хора да я прочетат и да се замислят.
Spored men na tezi izbori mogat da badat realizirani dve vajni neobhodimosti – 1. Obezlichavane na Dogan kato manipuliran faktor v balgarskata politika chrez masovo glasuvane; 2. Reshitelna krachka kam dekolonizatziqta na Balgariq ot Rusiq chrez glasuvane za Sinqta koalitziq.
Za sajalenie borbata s koruptziqta (identifitzirana poveche po instinkt) trudno moje da bade, na tezi izbori, sachetana s gornite prioriteti. No sinite, ako ne drugo, sa dokazali po vreme na upravlenieto si, che sa po-podatlivi na dominirashtoto mnenie na izbiratelite si ot drugite. Nasha natzionalna cherta e, za sajalenie, kato vidim kazana s jaltitzite, da ni omekvat krakata, zatova trqbva grajdanski kontrol. Ne patihme li dostatachno veche, za da ne se seshtame oshte kak da go organizirame. Buntovete v stil “Gladiatorite ot Kapua” ne vodqt do nishto, osven do barkotii.
Съдбата пожела пред 20 години нашият народ,да разполага с шансовете за умело управление,
съчетано с подходящия нчин за постепенно изчистване на авгиевите обори ….по време на десетилетна уборка от стратези,а не тщеславни политици,
“еднодневки” петимни за побърквяне и объркване на държавата,без сами,да разбират причините
…. за мъдростта……………
….и търпението на народа……
Освен самолюбиви,отново,дори и след като им се дават великодущни примери за оцеляване-и ново изкачване на капитанския мостик
– промяната в езика им чрез ипотекирани медии-не надхвърля собствената им ограниченост осеян по пътя със заучени фрази
…..възможни за момента……….
-но изостанали във времето и в пространството!
И агонията,освен ако не стане чудо,просто ще бъде отложена,
докато Историята и Бог не се смилят над духовната ни нищета,ако това,въобще е възможно!
хаплива, но справедливо отразяваща фактите статия – поздравления.
Относно коментарите – всички отразяват нашата действителност. Прав е коментатора, като казва, че тези, които четем сме се рентирали и ще бъдем пред урните, но за тези, които все още се колебаят бих казал: настоящите избори са с 2 вота:
1. НАЦИОНАЛЕН – ЗА ИЛИ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ
2. Отрицателен – избери най- малкото зло.
Национален – защото от всички бивши соц. страни само в България олигархията успя да вземе властта. А олигархичната система е единствената, която се самоунищожава. Но върхът са от” тройната коалиция”. Затова всеки глас против тях е глас за България. Всеки глас за тях е глас против България. А тези, които няма да гласуват – гласът им се определя пропорционално на спечелилите. Без да ви питат в какво съотношение – включително и за тези, които мразите/ ненавиждате/. Така че всеки глас се разпределя – на гласувалите по тяхна воля, а на негласувалите – по волята на победителите.
Отрицателния вот/ или избери най-малкото зло/ се решава вътре в урната. Но нали разбирате, че двата вота не могат да бъдат разделени. затова аз ще направя следното, а ако на някой му хареса да ме последва” ще вляза в урната и наум ще си кажа.ЗА БЪЛГАРИЯ Е НЕ Е ЗА ТЕБ../ името на лидера на партията/, а на теб/ пак името му/ майната ти….
И този път няма да мине без псуване, защото друго не са си заслужили, но псуването ще е в УРНАТА/ тъмната стаичка/.
Не, няма да гласувам!
Не защото няма кой да ме убеди да го сторя.
Не защото всички са маскари.
Не защото не искам да съм против, а За!
А защото цялата тази “демокрация” е само лицемерие и една обществена заблуда.
Да, знам че за сега няма нормална алтернатива, но все пак се зараждат нови идеи, които съм убеден че рано или късно ще оживеят.
Не искам да цапам съвестта си с участие в този глупав театър.
Не искам да съм нито публика, нито участник!
В моят свят, света на близките ми и приятелите ми се опитвам да има хармония, усмивки и доброта.
Не ме интересува света, в който всичко е пари и власт.
Искам и се опитвам да живея в хармония с детето си, с близките си, с майката природа, с Вселената ако щеш.
А Политиците нямат никаква работа там.
Не ме интерсуват и не искам да ме интересуват и да присъстват в мислите ми.
Не искам да гласувам само да има кого после да псувам!
Много точно написано. Да това е истината, това са фактите и какво? За пореден път трябва да отидем до урните и да изберем “по-малкото зло”. А аз искам да отида и да гласувам за “по-доброто” за себе си, за децата си, за внуците си …. Аз съм от обезверените хора и то не от 14 януари, а от 20 години “преход”. Убедена съм че трябва да гласувам, да ще гласувам и ще псувам, защото избора “по-малкото зло” не е моя избор. Да и с този “избор” за пореден път най-вероятно “обричаме себе си и децата си на запустеност, безпътица и
провал.”
Решителните не чакат да им дойде времето!
Изборите вече изглеждат като надгробна плоча, на която пише:
Демокрация
1989-2009
Пак стигнахме до равносметки и до традиционната дилема за “по-малкото зло”. Редовно го играем този синьо – червен мач, докато фланелките се изкаляха, избеляха , а публиката се разотиде . Резултатът? 1,250,000 българи поеха по света и се интегрираха в други страни, като поне 60% от тях са трудоспособни специалисти. Митът за емигранта като мияч на чинии, наследен от една позабравена пропаганда, на практика изглежда така:
Българи в екипа на Обама, във висшия управленски персонал на Стандарт Ойл, в ядрената електростанция на Сан Диего, Калифорния, в навигационния център на NASA, в научните институти по психология на Франция, в Disney, в модните централи на Милано…. Ето равносметката 1,250,000 души… миячи на чинии….
Дилемата да гласувам или не категорично се трансформира в друга – да останем или не. Колко години още са необходими да се реформира МВР от мафиотска репресивна машина срещу гражданите в гарант на тяхната сигурност, а здравеопазването, а съдебната система, а социалното осигуряване? Избори? Чудесно. Какво решават те? Въпрос за наивници.
Нека гласуваме по съвест за “по-малкото зло”, а после да направим „добро”. Доброто за себе си. Да кажем „сбогом “ на държавата, партиите, техните незаменими лидери и набързо написани програми. Кой може да забрави Орлов мост през юни 1990?
Изминаха едни 20 години.
Можем ли да заменим целия си живот за очакване?
Можем ли да обречем още едно поколение на перманентен преход с неопределимо “светло бъдеще”.
Нямаме право.
“Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила…”
отговорите не се крият в отвореното чекмедже на последните четири години, потърсете истината в историята и нейните предпоставки, така събитията ще си възвърнат изгубената логика …
а за алтернативи и перспективи – след изборите ще станем свидетели на една “мъжка дума” …
I poglednete sashto v tvorchestvoto na poeta – kakvo kazva toi za balgarskia narod –
SKOTSKI
s edna duma “prost narod slaba darjava”.
Tva mai si go e kazal samia narod
Za sajalenie…
Politicite samo izpolzvat tova, kato chast ot sashtia tozi narod.
Обвинявам този Joro от 13,23 ч. и всички останали Йоровци. Те доведоха до сегашното положение на нещата в България. Те персонално трябва да отговарят. Те създадоха Доган – франкенщайна на мъчителните последни 20 години. Нямало за кого да гласуват. За какви се мислят те! Проклети да са.
Mnogo dobre go e kazal S. Dimitrov. Bulgaria e pred katastrofa i tova, keto zavisi ot nas grajdanite e da glasuvame za promjana na statukvoto! Ako nie, desnite izbirateli, sedim i krastim ratse i umuvame koi kak ni razicharoval v minaloto, to elektoratite na BSP i DPS ste glasuvat “pod stroi”, i nakraja ni ochakva oste po-zlokobno badeste, no togava ste moje da vinim samo sebe si…
a reshitelnite ima li gi v BG? kude sa?
Г-н Димитров, поздравления за статията!
Такава болшевишка и неадресирана статия е срам и позор да се появява на този форум,който е определено антикомункстически. Статията е само анализ,да,правдив,но плитък.
Истината е в коментара на Жоро,другото са си наивки с последна дата. Не става и не става,изпуснахме влака ,впрочем задържаха ни на перона,докато и последния вагон изчезна в далечината,после ни пуснаха свободно на линиите ,но влакове няма,само на ремонтната база количките. И си мислим,че пътуваме,а сме си на едно място,борещи се за преход…. Никакъв преход не е имало и никакъв няма да има,докато комунистите са на власт. А ,антикомунистите стоим по форумите и се каним да гласуваме за идеи в цветове,сиреч,за въздух. Нито един цвят не прави политика. Комунистите нали развяваха техното червено знаме половин век…. и докъде стигнаха,да,точно така,до капитализма . А ние,”сините”, не може и да го развеем напълно,затова ще сме си на перона ,дълги години.И на следващите избори,пак ще гласуваме за “прехода”,който все не идва и не идва. Както гласувахме за комунизма,социализма,развития социализъм, зрелия с-зъ,първата му фаза,до втората не стигнахме,защото комунистите избраха друг път,този на капитализма. Същото е и сега. Или антикомунизъм,или нищо,по-добре нищо,отколкото някой да ни лъже,ние да му вярваме а после да се псуваме,та до следващите избори и пак наново.