Предсказуемостта – висша форма на (не)доверие в тиранията

Ако има нещо хубаво, което може да се каже за тиранията, това е нейната предсказуемост . Няма нужда от творчески напъни и изтощаващо напрягане на въображението, за да предвидиш нейните стъпки. Служителите на тиранията, стотици милиони хора по света, са избавени по условие от необходимостта да мислят – просто вадят шаблона и само попълват празните места, като имена и дати. Останалото е „като миналия път”.

Когато по волята на колегите си в БТА, които събраха подписка с огромно мнозинство, станах директор на БТА в края на 1990 г., заварих кабинета си старателно „почистен” от всякакви улики за тоталитарното минало на това обиталище на комунистическия пропаганден дух. Незнайно как обаче на тружениците по замитане на следите беше убягнало от вниманието да скрият едни папки с бланки за поздравителни адреси по разни поводи, но с …еднакъв текст и празни полета за имената и датите. Или почти еднакъв. Защото в зависимост от ранга на другаря или другарката, подлежащи на поздравление, се променяха епитетите като „скъпи”, „уважаеми” или пък се казваше колко авторът на поздравлението е „щастлив” или „извънредно щастлив”( за членове на политбюро определено се полагаше „извънредно щастлив” поздрав за техния юбилей или рожден ден)..

Ето че днес и иранската тирания потвърждава известното ми правило. За протестите на хиляди младежи в Техеран предсказуемо вече са посочени „виновниците”. Не, това не са калпавите управници на четвъртата най-богата на петрол държава в света, които разпиляват националния ресурс. „Виновниците”, според тиранията, са ЦРУ и „ ционисткия окупационен режим”. Ако човек случайно не знае къде се е сврял ционисткият окупационен режим, може да си помисли, че гигантският Иран току – що е завладян от ционистките пълчища.

Истината е, че една от причините иранската икономика да буксува и да генерира социален гняв е изливането на огромни ирански средства с цел на ционисткия окупационен режим да му е зле. От това живеят и се хранят ( предимно сунитската ) Хамас в Газа и шиитската, също толкова радикална организация Хизбулах в Ливан ( за която наскоро един международен експерт по тероризъм каза, че е доста по-опасна от „Ал Кайда” и по мое скромно мнение сигурно е прав – ял съм й лично попарата и имам някои наблюдения).

Само че тази абсолютно доказана, демонстративна, масирана, дългогодишна ( в случая с Хизбулах- вече близо 30 годишна) намеса с цел ционисткият окупационен режим да страда не се смята от иранската тирания за нещо нередно. Докато предполагаемата обратна интервенция, явно много дълбоко законспирирана и страшно потайна, щом по нищо не личи иранските демонстранти да харесват ционизма (за разлика от спонсорираните от Иран споменати по-горе милиции, които открито боготворят щедрите към тях аятоласи ), си е направо задължителното универсално обяснение за всички беди в Иран, според официалната пропаганда.

На това му се казва „логика” на тиранията, която разговаря със собствения си народ с езика на старшината от комунистическата казарма ( поне нея познавам, може и другаде да е така) , който крещи на подчинения си: „ще мълчиш като говориш с мен”!

Ето защо всеки път, когато чуя, включително от устата на западни дипломати и политици, колко хубаво нещо било предсказуемостта в политиката на дадена държава, винаги си имам едно наум. И ми е особено „мило” някак си, когато наши управляващи другари въздишат по предсказуемостта като висша ценност. Питал съм ги и друг път защо им трябваше изобщо да сменят Живков, толкова си беше предсказуем.

Иранската криза само ме подсеща, че тези въпроси май трябва да се задават периодично – иначе ще си свикнем отново с предсказуемите началници на държавата и ще има да ни управлява тройната коалиция с абсолютно предсказуемия ефект от това- гарантирано място за България на дъното на Европа, ако не и извън нея!