Известният хашлашки лаф за това „как се оправят нещата” – с „бой, е…и сръбска музика”, беше претворен творчески в дела от управляващите под формата на предизборна кампания.
Боят, ако не броим един разбит клуб на Синята коалиция в Габрово и един застрелян привърженик на ГЕРБ в Шумен ( за което вината ще се изяснява тепърва в рамките на 21 век от нашето правосъдие), беше повече „виртуален”. Става дума все пак за „модерни” леви! А нали и медиите са в ръцете им, пари не им липсват, плащат си боя срещу опозиционния враг. Наемници винаги се намират срещу подходящо възнаграждение.
Така в публичното пространство се развихри агресията на силните срещу слабите, на властта срещу претендентите за нея, на управляващите срещу опозицията. Чудна картинка на абсурдната логика, която предвижда по-скоро обратното – настъпващите „малки” да водят нещо като безогледна битка, за да се докопат до заветната власт. Но у нас е така, тя „ с кръв се дава”, кънти в главите на другарите.
Кампанията ще се запомни с абсурда властта ( в лицето на БСП) да поръчва охулващи клипове за разпространяване по интернет и в електронните медии под партизанското прикритие на измислена партия, в който като „страшилище” за избирателите беше „изваян” образът на Иван Костов, политик, комуто иначе се подиграват за слабата народна любов, мерена чрез рейтингите от социолозите.
А когато нелегалният подбудител беше разкрит от RE:TV в лицето на премиерския съветник Азер Меликов същата тази власт направи характерното за нея: пренебрегна факта, все едно, че не е истина. Нали средствата за (дез)информация са си нейни, защо да си признава, след като никоя от т.н. големи няма да разрови, защо да си признават.
Доказателство за това медийно угодничество е също това, че гафовете на Станишев бяха удобно „пренебрегнати”. Ако предизборната кандидатпрезидентска кампания на Хилари Клинтън беше съсипана от американските журналисти заради неверните й твърдения за опасностите, на които се била натъкнала в Босна, то гафът на Станишев, който е бил в Хърватия, но не е разбрал в коя държава се намира, мислейки че е в Босна ( какво съвпадение!) си остана добре похлупен. Изпуснал се, но има кой да бърше. Все едно, че нищо не се е случило.
За продължението на израза за „боя…” не се наемам да коментирам. Оставям на въображението на читателите. Но за музиката трябва да се каже специално, че другарите този път бяха абсолютно откровени- такива, каквито станаха на финала с компроматната битка, когато престанаха да се крият и удостовериха авторството си за разпространяваните от тях оплюващи антиреклами срещу врага със собствения си червен печат.
Сръбската музика беше заменена с руска. В Пловдив червените подгряха с Йосиф Кобзон, а в София се нажежиха с група „Любе”, любимата на Путин. Да се чуди човек дали в своята откровеност няма да си признаят, че всъщност са „Коалиция за Русия”.
Г-н Инджев,коя е тази “Коалиция за Русия”. Да не би да намеквате за българските комунисти,моля за пояснение. Ако говорите за тях,да ,те са неспасяеми,те си пускат какват си пожелаят музика,убиват си когото си искат,правят си,каквото си искат…Защо ли,защото знаят,че никой не може да им “накриви капата”. Тарикати, тежка категория. И така ще продължи завинаги.Народеца,народецът ни простичък…всичко от там идва. Нали знаете,какво е казал поета за пиянството му. Махмурлука му,си е на същото ниво,повече от 130години. И специалистите по народопсихология,комунчетата-маймунчетата знаят това по-добре от всеки.
Вие като бивш служител на мърдоковата медия сте наясно, че хората просто си пазят хляба. Някой би подхвърлил нещо за принципи, достойнство, убеждения, но…гладно дете не се усмихва. Четвъртата власт, също както и съдебната, би трябвало да е независима, но това са само добри пожелания, важащи и за двата случая. Пробиеш ли едни път ефирно, впоследствие най – редовно те пробиват анално, с извинение.
На този форум се пише възпиатано,авторът на блога, Г-н Инджев,съвсем не се държи като Вас,не ми се изка да използвам предпоследната дума от коментара Ви. Кой си пази хляба,дайте малко ионформация. Не,целия народ,с малки изключения, си пази робското поведение,а робовлдетелите си пазят робовладелството,наречено преход. От какво,към какво,никой не казва,мислехме,че ще прехождаме към нормален,човешки начин на живот,а се оказа,че не можем да се измъкнем от кочината,наречена така екзотично “Република България”. И несъществува в живота “ефирен пробив”. Няма такова нещо и никога не може да има.
Всеки сам си избира дали да живее в кочина или не. След няколко часа и вие ще имате тази възможност.