Изборите отминаха, властта си отива и заедно с това идва дългоочакваното несъстояло се досега раздаване на правосъдие, в центъра на което се намира ключов ( да не кажа „ключар” за някой от най-важните тайни от тъмницата на властта) министър.
Замесен е Петър Димитров. Самият Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, когото всеки уважаващ себе си премиер, ако е направил гафа изобщо да го назначи, би трябвало да уволни за многобройните му неадекватни публични ходове.
Петър Димитров веселеше безпомощните да направят друго, освен да се смеят на скечовете му граждани, с изявления за вината на гладните китайци за недостига на храни в света, или за също така лакомите за евтини български стоки румънци, които имали нахалството да купуват прекалено много в България. Пак той се прослави с твърдението си за „сталинградската битка”, която водил с Путин в София по условията за българското участие в проекта „Южен поток” за пренос на руски газ.
Вие какво си помислихте? Че същият най-после е отприщил срещу себе си гнева на правораздаването, което не споделя чувството му за хумор?
Нищо подобно. Точно обратното. Министърът, номинално той е все още такъв, дава под съд свой критик. Призовава в съда бизнесмена Младен Мутафчийски, който го нарича във в. „24 часа” „мистър гаф”.
Мутафчийски и Димитров спорят за стопанисването на курорта „Слънчев бряг”, но това въобще не е моя тема Нека наистина правосъдието го реши, ако се е събудило от гражданския вопъл от 5 юли.
По – интересното е друго. На крачка от управленското небитие след 4 години безнаказано вилнеене в публичното пространство П.Димитров е решил да контраатакува демонстративно свой критик и така да изпрати послание към други „смелчаци”. Изведнъж е станал много докачлив, защото в един от официозите, в. „24 часа” , най-после е разрешено да се говорят за такива като него неприятни неща.
„Сталинградският” боец Димитров отново е в авангарда на битката. Този път тя наистина е за оцеляване – лично и на колектива от труженици по превръщането на България в посмешище в Европа. Сега той дава пример на другарите си, как трябва да се постъпва изпреварващо срещу задаващото се евентуално възмездие.
Ще спра дотук, че не се знае – може др. Димитров вече да рови в интернет за други критики срещу доброто му име на неопетнен, честен, праволинеен и т.н. началник.
Ето защо се разграничавам от твърдението, че е „мистър гаф”. Гаф е да бъде наричан „мистър”. Той си е „ми(ни)стър гаф”.
Никакво правораздаване няма да има,всичко мина и замина, но ако рече някой да се заеме с тази дейност,или ще го гръмнат,или ще се убеди,че това е невъзможно да се направи в блатото на България. Всичко,лека-полека ще се уталожи,ще омекнат и езиците и китките,а ние ще се подготвим за нови псувни. Ако е могло да стане нещо в тази страна,то е щяло да стане,или поне наченки ще има,а то,намаляло население и намалява, раждаемостта е слаба,деградирането на младите поколения се засилва по мултипликационния метод,българския език става смесица от цинизми,жаргонини ,абстрактни изрази и ред други неща..И откъде вадят душа някои толкова да се радват на чужда победа. Но и това е български патент,гаранция. Аз се опитвам да се зарадвам на победта на ГЕРБ,но нашат загуба не ми дава тази възможност,пето място,срам и позор.
Хареса ми философията на тази статия.С нея Вие отново поставяте въпроса за възможността да съществува гражданското общество в България чрез медий и правосъдие. Всички интересуващи се от обществен живот и участващи в неговите процеси разбраха, че в България журналистите в официозите не критикуват властта и няма разследващ журналист, които да е разкрил технологията на престъпления, които макар от външна страна да са законни очевидно нарушават морала и обществения интерес.Ще дам пример: Днес правителството ще вземе решение да назначи посланици.Решението ще е законно защото МС има това право и не с прекратени пълномощия след изборите на 5 юли и гражданския вопъл.Вместо да се плъзнем по плоскостта на това, че това е неморален избор, които ще се забрави след три дни , аз очаквам журналистите да направят разследване няма ли нарушение в процедурата на внасяне на решенията и изобщо каква е технологията на вземане на решения от Правителството и всеки друг държавен орган.Защо тези места не са заети от дипломати досега, а се заемат от очевидни политици.Ако в България отново е въведена номенклатурата на кадрите нека гражданското обществтво да научи истината и да събуди за нови граждански вопли.
Г-н Инджев,където и както желаете разполагайте този коментар,но отсъствието Ви на екрана,
принуждава на българския зрител,постоянно – чрез г-н Бареков – да пу се “натъкват в гърлото”- интервюта с износени вече образи,които дори не схващат,
колко са противни с изтъркани
фрази от 1945 г. до днес….
Във Вашия блог,не веднъж бяха посочени лично преживяни факти,
в т.ч. и с наблюдения от разговори
с исторически и по-нови лица от испанския социалистически
елит,който очевидно от БСП,са си избрали за пример….но забравят като сенилни старци и спарени ташаци…..
Скоро ще им гледаме “сеира” по повод Бузлуджа,но като ме четат сега,нека не забряват – ако въобще им пука – в което се съмнявам,че са износили кредита от доверие на България и ще е по-добре,ако поне Ръководството на БТВ и Вашия колега,се потрудят,да привлекат по-свежи участници в един диалог за “Време разделно!!!….”
Тъй като веднъж казах и го потвъраждавам,отново:
Поне 9-10% им стигат за обществено и парламентарно присъстиве,а през първата половина на 21 в.-и повече- след като тръгнат по Божия път!!!
Стига бе джанъм!
Това е и противопоказно!
Все пак в някогашната БКП имаше и мислещи хора преди Луканов,
Виденов и Станишев!
Леле горките му студенти, какво ги чака сега не е истина…За този дет не знае г-н Гаф е преподавател във Винс Варна. О горките.
Уважаеми г-н Инджев,
Имаше едно предаване по bTV, което цялото ми семейство, в това число и аз, много харесвахме – “В десетката”. Водеше го журналист, който никога не се пъчеше с “горещи столове” и плашене на интервюирания, а в един човешки диалог предразполагаше събеседникът си да изложи становището си по даден въпрос такова, каквото е, при това водещият никога не криеше пристрастията си и го правеше така, че охотно да бъде приемано от интервюирания, нещо, което сега гледам, напр., по ББС. Дали не сте чувал случайно, няма ли отново да излезе на екран това предаване, хайде да не е в десетката (да не се дразни, да речем, държавния глава), поне в мишената да е? Ако имате някаква информация, бихте ли споделили?
Към Георги Георгиев:
Да ви кажа честно, въздържам се да се “самокоментирам”. Колкото и да се старае човек, винаги изглежда нарцистично ( като отговор на похвали). Но ви благодаря за краткия анализ на онова предаване – никога не съм твърдял, че то е постигнало нещо повече от онова, което описвате ( диалогичност без изхвърляне на водещия с опити да блесне за сметка на събеседника, но в същото време с ясна позиция далеч извън удобното “всички са маскари”). Хара като вас явно са забелязали акцентите, което е моята задочна награда.
Колкото до перспективите, има някакви надежди. Не не и по отношение на телевизията, в която шепа началници погазиха правилото една демократична медия да застава зад своя журналист в критична ситуация, а когато се доказа категорично, че “основанията” за това раболепно коленичене пред натиска отгоре са фалшиви ( чак Държавният департамент на САЩ се произнесе в този смисъл, поименно спрямо визирания от вас журналист), още веднъж нарушиха същите тези етични правила, който уж журналистът бил погазил като задал неодобен въпрос за президента . Този път ( на 6 март 2007, когато беше публикуван докладът) си замълчаха си все едно , че нищо не се е случило. Иронията, меко казано, беше в това, че солидарните с тази телевизия пропагандни инструменти, като в. “Труд”, обвиниха журналиста, че не бил спазил “високите американски станарти ” и затова правилно бил нахокан и натирен. Те също се направиха, че не забелязват как от доста високо място “американските стандарти” сами се произнесоха. И слава Богу, защото “Труд” да злорадства от пиедестала на “американските стандарти” е в.”Правда” да призове за вечна дружба на КПСС с Републиканската партия в САЩ.
Браво на Стоичков,браво,комунистите са були мислеще същества,как се сетихте колега,как можахте да откриете това нещо,бравос. Ами разбира се ,че могат да мислят,те ако не могат,няма да яхат цял народ повече от 60години. Те,дори са най-мислещите ,само че не за народа мислят,а за бандитската си отганизация БКП-БСП. Да живее комунизма и мислещите комунисти,изедници такива. А сега,да не би комунистите да не мислят???