Споразумението за газопровода „Набуко” вече е факт. И не е опера, както презрително се изказа висш руски чиновник в София през януари 2008 г., а оперативен инструмент за противопоставяне на руската стратегия за световно влияние чрез износа на природен газ.
Кадрите от подписването в Анкара показат всъщност, че ако това е опера, то тя не е от Верди, а се състои от ведри намерения за финализиране на първи по рода си проект между ЕС и Турция, който носи разведряване на напрежението около желанието на Турция да се доближи до членство в ЕС.
Както и преди е ставало дума, никой не иска да дразни излишно руската мечка, поради което темата за перспективите Европа да намали зависимостта си от нейната газова прегръдка беше деликатно преглътната на церемонията по подписването. Но колкото и този аспект да се премълчава от дипломатичност, истината е, че не само икономическите параметри направиха възможно да се стигне до успеха след 7 години трудни преговори ( и на 7 години подигравки по повод на това протакане, особено в руската преса).
Иронията в случая произтича от факта, че Русия сама катализира конкурентния проект с поведението си по време на газовата криза тази година. След като успя да пришпори троянския си кон в София, Кремъл се опита да постигне същото и с азиатските си васали от времето на съветската империя.
Но и там се случи нещо подобно- първоначален успех на руския натиск, последван от постепенно отдалечаване от обвързването с руската стратегия на торпилиране на „Набуко”. Тя целеше лишаването му от суровина, която да не може бъде транспортирана към Европа без санкцията на Москва.
Беше патетично да се види, как на българския президент Г.Първанов му заявиха в очите при посещението му в Туркменистан, че газ има в огромни количества, но той се продава само през Русия. Конфузът беше голям, защото троянският ни кон беше допрепускал до Ашхабад със заявката за голям пробив, но на чист съветски език го унижиха публично.
В крайна сметка се оказа, че до пробива за „Набуко” се стигна не благодарение на, а въпреки намесата на фактори, като Г.Първанов. Той се опита да компенсира пред Запада вредите, които нанесе с бързото присламчване към проекта на Путин „Южен поток”. За целта си измисли енергиен международен форум. Беше свикан след серия от организационни гафове в края на април в София с цел да изпъкне като посредник в едно от най-заплетените световни дела. Но беше отблъснат точно като „невярна булка” ( както един руски журналист нарече България).
Западните лидери, като и турските, бойкотираха форума в София. Американците изпратиха експерт ( а не Хилари Клинтън, както се опита да тръби официозната пропаганда в София). Крале и емири от Близкия изток си останаха със снимките в софийските официози, но не се появиха- Саудитска арабия направо се разгневи, че не беше поканена дори.
За десерт Путин направо „закла” мъждукащата надежда на Г.Първанов да блесне с представителност на творението си като в последния момент оттегли персоната си от списъка на гостите ( с което увисна подмазваческата инициатива във Велико Търново да бъде закичен в местния университет с доктор хонорис кауза за големи заслуги към правото).
Само дни по-късно реалното международно сътрудничеството, което реши съдбата на „Набуко”, се състоя в Прага. Там обаче Русия изобщо не беше поканена. Защото се решаваше въпросът на европейската независимост от руския енергиен шантаж.
Нещо междувременно се е случило – явно е сработил инстинктът на колективната сигурност на Европа от една страна и разбирането за важността на отношенията с важна страна на входа на Европа откъм Азия ( и на стража срещу непредсказуеми изблици на ислямския екстремизъм в региона!). Това „нещо” трябва да е било доста ефективно.
Точно в този период Вашингтон командирова в София експерта по енергийните проекти посланик Нанси Макълдауни. И си я взима обратно сега, когато „Набуко” успя. Повишава ранга й като съветник на самия президент Барак Обама по същите въпроси. Което доста прилича на награда за добре свършена работа.
За сравнение: когато Русия смени посланика си в България Александър Авдеев (след регреса на българската демокрация при кабинетите Беров и Жан Виденов) той беше повишен в Москва за отличните си постижения. България беше препъната по пътя на европейската си атлантическата си интеграция. Кремъл тържествуваше.
Тези аналогии може и да не са перфектни, но не са лишени от основание. Този път от съперничеството в крайна сметка печелим ние като една от 4 –те държави от ЕС, през които ще минава газопроводът. Но не само – с българско участие се появява алтернатива на руската енергийна експанзия в Европа. Фактът, че под „Набуко” се появи подписът на Станишев ( за когото руските коментатори открито жалят като за премиер, добре разположен към Русия) внася допълнителна ирония в казуса.
Но това е наистина друга опера, в която Станишев вече си е изпял песента.
Само анализите Ви от м.март 2008г.,тези преди тях и всичко
о с т а н а л о , във времето и географското пространство,което със сигурност е имала основание,да събира и Блага Дииитрова,БИ трябвало,да подскажат на бъдещия премиер,/който се е “вслушал”!!! в коментара ми за Вежди Рашидов!!!/,защо му трябвате по отношение на очакванията, и за нормалното ДПС под по-подходящо име като българска партия и защо и самото българо-руско приятелство
не са монопол само на БКП…
Тъкмо обратното и само с перо като това на Иво Инджев,може да се озапти евентуалното злорадство.
Сигурен съм и Янаки Стоилов,няма да съумее,да овладее процесите за жалост,докато не се намеси по-ясно
и някой друг,тъй като – казал съм го много пъти – за истинска 9-10%-ова европейска Левица, самият живот,ще стори място…
Ще е добре и за тях и за онези,чийто паметник до “Св. Седмочислениици” ще напомня за едн друг и малък…..
Б Ъ Л Г А Р С К И Е С К О Р И А Л
По-долу Ви предлагам “Ария на Станишев” от Набуко:
Агенция „Фокус”
Сергей Станишев: Темповете на работата по „НАБУКО” не трябва да намаляват
Като важна стъпка напред, която прави реален проекта „НАБУКО”, определи премиерът Сергей Станишев подписването в Анкара на споразумението за изграждането на газопровода между страните-участнички в неговата реализация, съобщиха от правителствения пресцентър. Осъществяването на всяко хубаво начинание изисква време и изисква много усилия и ако си спомним възникването на идеята за проекта „НАБУКО” през 2002 г., ще оценим колко много време ни отне, за да стигнем дотук. Това каза министър-председателят пред представителите на медиите в турската столица, след като подписа споразумението за изграждането на проекта, заедно с колегите си от Австрия, Румъния, Турция и Унгария.
България винаги е подкрепяла изграждането на „НАБУКО” и е била ак-тивна от самото начало, припомни Сергей Станишев на пресконференцията след церемонията по подписването на документа. Искаме добър диалог със страните-производителки на газ на базата на взаимно полезно партньорство, подчерта той и отчете, че е свършена добра работа по споразумението. По думите му, то е основата, върху която ще се стъпи и е необходима амбицията на всички участници за реализирането на проекта.
Сергей Станишев изказа благодарност на всички представители на стра-ните, помогнали да се стигне до споразумението за „НАБУКО” и особено на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и на еврокомисаря по енергетика Андрис Пиебалгс за подкрепата им при определянето на принципите на документа. „НАБУКО” има много противници и скептици, но вярвам, че днеш-ният успех е постигнат благодарение на солидарността и сътрудничеството меж-ду всички заинтересовани страни, каза премиерът Станишев. Той призова участ-ниците в проекта да работят оттук нататък още по-усърдно на базата на постигнатата правна рамка и да не се намалява темпът на работата по проекта.
В Анкара премиерът Сергей Станишев ще присъства на обяд, даван от турския премиер Реджеп Ердоган в чест на ръководителите на делегациите. По-късно двамата ще се срещнат и „на четири очи”.
Хубав анализ Господин Инджев!
Харесаха ми аналогиите!
Последните 20 години България се управляваше от един скрит властови център (ДС ли или нещо подобно
), чиято основна цел беше оплюването и смазването на всичко опасно (демократично и различно) за БСП; създаване на подставена и послушна опозиция!
Не искам да звучи силно, но смятам, че разцепването разпадането) на БСП/БКП ще бъде началото на истински демократичните промени в България.
Г-н, Инджев, не знам дали знаете, но Газпром изкупи остатъчния Азерски газ за да го препродаде в Европа през своите газопроводи, затова за набуко може да се наложи да се купува пак от Газпром за да се транспотира нещо различно от “азерско турски” “въздух под налягане”.При това никой не обърна внимание на решенията на Шанхайската организация за сътрудничество, която се превърна в нещо като газов ОПЕК и трябва все повече да се съобразяват с нея, ако искат да имат газ на разумни пазарни цени.Парадоксалното в случая е че Русия в случая си оплете кошницата с пазарни механизми т.е. с техните камъни по тяхната глава.А какво ще кажете г-н Инджев за договора за разработка и експлоатация между Газпром и Нигерия за 2,5 млрд долара.Имам чувството че Газпром (разбирай Русия)се опитва да обсади Добричката Европа в своеобразна “газова” обсада.По този начин би я принудил да купува само от един доставчик в случая Газпром.Та думата ми е, че докато мъдрите европейски лидери се намъдруват за това що е то диверсификация и “имали тя почва у нас”, то лудите Руснаци се налудуваха и взеха близалката на Бебето.И къде е нашият национален интерес май пак сме на страната на губещите.Накрая да припомня, че Руският посланник в България Юрий Николаевич Исаков е съшо специалист по енергийна сигурност.”Когато атовете се ритат магаретата патят!”
Господин Николов,
само да ви напомня, че сме на страната на Европейския Съюз, защото сме членове. И не виждам на каква печеливша страна сме могли да бъдем…
Наитина ли смятате, че хората от европейския съюз са толкоз тъпи, че не виждат какво прави Русия, а вие сам прозирате всичко. Не мисля, че са си направили толкова нелепо сметката без кръчмар…. Да не мислите, че експерти се раждат само у нас и на изток…
Господин Инджев,
вероятно не се обръщате към мен, защото моят отговор е коментар на коментара на г-н Николов и неговите виждания, а не на статията.
На руския сайт Lenty.ru има един много хубав материал от руски автор, от който става ясно защо Кремъл газ пикае срещу газопровода Набуко. А що се отнася до Южен поток, то там е казано, че той е (ни повече ни по-малко) все още мечта!!! Троянският кон Гоце май го чака голям бой с пръчки (в духа на добрата руска традиция) за това, че оплеска работата с изборите тук. Дано, дай Боже, скоро да гледаме филма “Уморените (троянски) коне ги убиват, нали?”
Св. Влайков
А пък аз, четейки коментарите си помислих, че някой си е помислил, че едни други хора първо говорят(пишат), а после мислят!
Само дето винаги пропускаме факта, че: “…на кораба капитана казва, а другите само приказват.”
С други думи, г-н Инджев – право напред!
Николов, кога ще престанете най-после с атакистките си лъжи. Цял свят разбра, че Русия отказва да спазва договорите си с Туркмения и не купува от тях газ, само ти не си. Да не говорим, че и договорът им с Азербайджан е за незначително количество. Вие пари от руската амбасада ли получавате или просто обичате да мръзнете. Разберете го най-после бе хора, независимостта на България не означава да сме безплатно килимче на пътя на руските горива към Европа.
Attn. Mitch Stewart,Director Organizing of America
Many thanks for message about importance of health reform and next challenges before USA abroad.
In some hours here – after Parliament,s session and President,s nomination,future Bulgarian PM will face many problems,more over before 2014 and would not avoid some of them, so easy as cancerous legacy including ref. IMF
If meanwhile suggested idea of meeting one-to-one might results workable,no doubt about General,s readiness and well known famous appreciating of our people,once restarted a needed strong conservative society in actual struggle with the m o d e r n u t h o p i a.
Към Савов:
За което ви се извинявам…Имах малко натоваран ден ( и много лош интернет) и явно съм извършил глупост…