Докато се запознаваме с ГЕРБ и опознаваме новата управляваща партия, властващата буквално до днес уж позната БСП най-после призна една от най-големите си лъжи: че не била от лидерски тип. Прави го косвено, но повече от категорично и убедително.
Чест рефрен в пропагандата на червените до вчера беше, че те били единствената ( важна, голяма, значима и т.н.) партия, която била демократична. Нямало значение кой й е лидер. А освен това в червените редици имало търпимост към различните мнения.
С този пропаганден цимент бетонираха монолитността на управлението си години наред. Час по час самият водач Станишев изтъкваше тези „предимства” с нескрита подигравка към останалите играчи в политиката, които не можели да се мерят с БСП.
Бетонът обаче се пропука. И то така, че потекоха приказки и контраприказки, искания за оставки и контрааргументи, обвинения и контраобвинения. След което истината изплува в това море от партийни страсти: заработи на пълни обороти агитационната помпа по отводняване на потъващия партиен кораб. Тя се опитва да спаси не толкова него, колкото капитана, застанал на мостика с упоритостта на непотъващ лидер , който няма намерение да го напуска.
Само че Станшев прилича на коркова тапа от шампанско, изригнало веднъж и завинаги, която напразно се опитват да натикат обратно, за да удължат още малко собствения си пир с натрупания за мезе червен хайвер.
А и инжектираните с големи порции червено влияние медии още не успяват да се окопитят и да задават въпроса, който иначе толкова обичат да просъскват на падналите – не е ли най-естественото нещо да поемете отговорността за провала?
Вярно е, че това е тема, която би трябвало да вълнува предимно партията им. Само че споменът е прекалено пресен, за да не отбележим как ни лъгаха. Сега в уж толерантната партия се е надигнала вълна на съпротива от страна на солидарно виновните за провала на червените, които открито призовават критиците да мълчат. А апаратът, подвластен на Станишев и компания, бълва в националния ефир и в редакциите на медиите съобщения за подкрепата на местните структури за разгроменото ръководство на партията.
Е, да се оправят помежду си. Нас вече ни оправяха достатъчно.
Haha,poslednoto izre4enie zapu6i s izklu4itelna to4nost tapata na 6ampanskoto,sega ni ostava da vidim dali te4nostta shte se razbylbyka,kakto samo tq si moje 🙂
Отново тънък анализ на Г-н Инджев,разкриващ още една страна на комунистическата демагогия,поздрави !!!
Социализмът е голяма работа, и БСП(БКП) е голяма работа!
20 години крадохме от построеното при социализма и още има да се краде. 20 години се оправдавахме със социализма и още ще има да се оправдаваме за всички неудачи – лични и обществени.
Бойко Борисов винаги ще сочи БСП на политическите партньори – “Ако не ме подкрепите, тези пак ще дойдат на власт…”
20 години все назад гледаме и вървим заднешком, и се чудим защо не ни спори вървежа и не виждаме накъде отиваме.
Да си призная, все повече ме вълнува страхотната устойчивост на комунистическата практика, традиции и дебелоочие в България, безспорен шампион на Източна Европа в тази дисциплина. Като пример искам да дам какви въпроси задава агенция “Фокус” на аудиторията си и какви са възможните отговори:
” Одобрявате ли ограничения – да няма министри – сътрудници на бившите структури на ДС в новия кабинет?”
Отговори: “По-скоро – да”, “По – скоро – не” и традиционното “Не мога да отговоря”.
По-голяма спекулация с демократичните принципи едва ли може да се направи. Защо поне публично не оповестят условията, при които са ставали сътрудници в т.н. онези времена? Та да стане ясно за какво става дума.
То както беше тръгнало през 1980 – 1989 година, спокойно могат да се повторят паметните слова на новата Председателка на Парламента “…всички, които имаха някакви качества…”. Накъде сме се запътили тогава? Белгия има най-голямата гъстота на ж.п. линии в Европа и там пътуването с влак е естествено състояние на организма; ние сме с най-голяма гъстота на ченгета на глава от населението… (не ми се продължава нататък).
ПП. За мен да си сътрудник на ДС преди всичко означава да си се опитал да си уредиш живота за сметка на неприкосновеността и спокойствието на другите, а не за сметка на собствените си възможности. Ако съм прав, как ви се струва такъв човек да е стрелочник по ж.п. линия, камо ли министър.
Към Georgi Georgiev
Мисля,че автора на публикацията също е бил сътрудник на ДС.Заставаш ли зад всяка една дума от коментарите си?
Към уважаемия съименник:
Аз не вярвам в сътрудничеството на ДС от страна на автора, просто няма вид на човек, уреждащ нещата си без да го е грижа за никого, даже ми се струва твърде чувствителен за журналист. А и доколкото знам, не е кандидат нито за стрелочник, нито за министър…
Все пак, да Ви призная, адаш, не съм върхът на психоанализа…
Още към Георги Георгиев – Самият Вие бихте ли се съгласили обществената Ви и личната Ви атмосфера да се определя от хора, които не вярват в способностите си, но искат на всяка цена да имат висока житейска реализация?
Г-н Гларус,никога в България не е имало нито социализъм,нито комунизъм,а единствено,свирепа,антихуманна комунистическа диктатура,нищо повече,не бива да ласкате комунистите,ако е имало социализъм,защо се върнаха при капитализма,кой е луд да бяга от такова добро нещо като социализма. Ако не разбирате твърдението ми ,кажете,ще се поясня.
Г-н Г.Г.с латинските букви,първия Ви коментар е абс. верен. Друга посока на комунистическата демагогия,ползвана дълги години,е имитацията на нещо ново,споменах го по-рано.Навремето ,пожеже явсно с евиждаше,че строителството на комунизмае невъзможно,започнаха да измислят какви ли не форуми,за да подклаждат устрема на масите.Измислиха пленуми,НПКонференции ,конгреси и пр.Всяко бандитско сборище измисляше по някаква тема-теза-почин.Критика,самокритика,дисциплина,производствен разтеж,мултипликационене метод,борба срещу буржоазната идеология,абе все борби,а всичко си беше едно и също,мътилка. Сега правят същото,създават партии,които повечето са техни,имитират масовост на изборите,защото ако не бяха създали ГЕРБ и еуфорията около “новото движение”.още по-малко хора щяха да гласуват от миналите избори., А сега,хем истински избори,хем загуба,хем победа,хем радост,хем световно признание….и пак силните ще са си те.Ако някой забележи на някой комунист да му падне нивото,нека свирка…Т.е.,всичко е на мястото си. Посочения цитат от предсля на НС,не помня името й, е предназначен за две категории-първата са редовите комунисти(психопатите),те биват успокоявани,чесрещу комунистите и БКП няма да има неприязън. Втората категория сме ние,наивниците,дето гласувахме за цветната идея-синята. На нас ни демонстрират,че пак победители са комунистите,само че под друго име. Не е толкоз трудно да имсе разбере наглостта.
Към Georgi Georgiev
Има една поговорка:”В къщата на обесения за въже не се говори”
Уважаеми г-н Инджев,
според мен всеки коментар за БСП и Русия е загуба на ценно интелектуално усилие (освен ако става дума за ядрена катастрофа). Нашият, на свободните хора, свят е изпълнен с надежди, в които тези хора нямат никакво участие. Независимо от правотата ви, просто ги забравете. Да мислим как да успеем. Те не са част от успеха ни.
Практически винаги в България е имало социализъм в чист вид(поне последните 60 години), защото само така на власт са можели да стоят некомпетентни и жадни за власт хора. Дайте да не бъркаме социалната политика на Запада със СОЦИАЛИЗМА. Едното е в интерес на самия бизнес, а другото – в интерес на управляващите. Така че само в социализма може да се даде право на всеки да гласува – дори и да не може да чете и да не знае какво прави (с подобни случаи се запознахме от екрана на някои медии и през тази кампания). Само в социализма може да се оставят корумпирани и некомпетентни чиновници да работят дори при доказани нарушения и дори престъпления.
Най-голямата грешка, според мен, ще бъде ако новите управляващи оставят стария държавен апарат по места непроменен. Това ще доведе до бойкот на техните решения по места, като провалите ще се приписват именно на правителството. Мисля, че този случай вече го гледахме в края на 90-те.
Абе Бог да пази България, че не се знае какво ни чака. Дано да е на добро!
С почит към автора на блога и всички участници!
Към Г. Георгиев, последна реплика: Благодаря за урока по етика, няма да се интересувам от мотивите да ми бъде изнесен.
Искам само да добавя един епизод от “Златния телец” на Илф и Петров и съм сигурен, че поне домакинът ще ме разбере. Остап Бендер, тръгнал да материализира комбинаторския си талант, попада в гр. Арбатовск и се натъква на баналния проблем, че е гладен и няма пари за обяд. Съответно се представя за син на л-т Шмид и успява да си осигури обяда. Последвалите събития, обаче, му показват, че цялата територия на СССР е разделена, съгласно “Сухаревската конвенция”, на експлоатационни зони, във всяка от които, необезпокояван, един отделен мним син на л-т Шмид си изкарва насъщните. Бендер изразява изумлението си пред Шура Балаганов, в чийто участък той е попаднал: “И що за занимание е това, господи, професия ли е, какво? Дават ли вредни и как пенсионират?” Той обяснява на Балаганов, че за него, Бендер, да се представи за син на л-т Шмид, е просто каприз на художника, той си има водеща цел и не си струва да се мотае с дребни проблеми като липса на пари за обяд.
Та и сред сътрудниците на ДС има хора със способности, които в преследване на професионална цел просто са си оставили имената там и нищо повече. Но далеч повече бяха такива, които се натискаха да се изявяват, да привлекат вниманието с преданост, за да се възползват от това, което в Квантовата механика се нарича “Тунелен ефект”, злоупотребяваха със статуса си и плашеха простосмъртните с него. Гадността на комунистическия подход в случая е в увереността, че некадърното, но алчно мнозинство, удавя способното малцинство, надявайки се да завърже за полата си по този начин много талантливи хора.
Моята увереност за домакина, освен в несъмнения му талант, е и в това, колко нещо му мина през главата, но си остана верен на идеята за една модерна, независима и притегателна България.