Какво би трябвало да видите отвъд табелата на морския бряг, на която пише изрично, че това е неохраняем плаж и че къпането е забранено? Правилно, би трябвало да видите един безлюден плаж. Вместо това, ако надникнете (примерно на плажната ивица край устието на Камчия, а и навсякъде другаде по нашето черноморие) ще видите хиляди къпещи се хора. Всички те подминават табелите със забраните, защото знаят, че те не означават нищо.
В превод на български от български ( формален, бюрократичен ) език, надписът със забраната всъщност значи: „ вашето давене си е ваша работа, ние, които сме сложили табелите, не носим отговорност”.
Дребна тема е дали, докъде и как трябва да се охраняват плажовете. Но е много едра темата за пълното безразличие към писаните правила в България. Хората, които от векове са се къпали по тези плажове не разчитат в забранителните табели нищо друго, освен поредната безсмислица в техния наситен с управленски глупости живот.
Тук важат неписаните правила. На входа на никоя агенция или министерство не пише колко трябва да бутнеш, за да бъде удовлетворена молбата ти. Обикновено пише само „бутни” ( най-често и на входа, и на изхода). Обаче просителят като правило знае неписаните правила в подробности, в каквито никой закон не е разписан. Опитният молител знае колко, на кого, кога, къде и как да бутне.
Като писмовен народ, с което с право се гордеем, е крайно време да започнем да уважаваме писаните закони. А пък писарушките трябва да се отучат да пишат неизпълними, неприложими по силата на елементарната логика табелки, разпоредбички и закончета.
Да, лесно е да се каже. Но като начало няма да е зле поне да се отбележи, че сме превърнали глупостта в нещо като неизбежно природно бедствие, с което сме се примирили. Защото до такава степен сме свикнали с абсурдите, че си съжителстваме с тях като улично куче с бълхите си. А после се чудим, че от Европа непрекъснато ни призовават да вземем мерки за обезпаразитяване..
Може би, трябва да намалите темпото, господин Инджев. Безспорно сте нива над другите блогове (не може и да става дума за сравнение с официалните медии). Смятам, че има спад в качеството на публикациите. Разбира се и на мен ми се иска всеки ден да бъда изненадван, с нещо ново, но не за сметка на качеството. С най-голямо уважение,
Деян Стефанов
Господин Инджев,преглеждайки внимателно последните статии и коментарите по тях,ми допадна растящата степен на познатата проницателност на участниците,
които и смело, и уверено се отличават с рядък усет за главното и прогнозни умения за неизбежния завой с цвета “кармъза”!и,по който бяха непоследователни
дори сините…- башка – от цялото останало партийно генно-инженерство,душещи “на спринт” около Генерала по различни писти….
Писах му преди дни само,че с толкова много “змиярници” и злокобни “котила” ежеминутно и нагло нарушаване и на писани и на неписани закони,няма да му стигнат 25 часа в денонощието,овен ако не става един час по-рано!!!
След скорошната промоция на Вашата книга,ТОЧНО!!! култивирането на наченки на консервативно българско общество,като бъдещи строители на правилната България,тепърва ще бъде оценявано от потомците….
Г-н Инджев, мове и шега да ви се стори, но аз го мисля сериозно. Ние като нация, процентно сме доста интелигентни! Просто по природа. Това е доказано и статистически, а и повечето от нас в чужбина го виждаме. На пръв поглед това е повод за гордост, но има и много негативи! Този голям процент ни прави в адекватно голям процент индивидуалуисти! А индивидуалистите трудно спазват правила на другите, били те писани или не! Освен това трудно се и ръководят големи групи от тях понеже не може едно общо управление да има строго индивидуален подход към всеки поотделно.
Дали поради тази първата причина или поради още нещо, но ние сме и твърде себични! Големи егоисти сме! Мисля че интелигентните хора най-бързо се ориентират във всяка обстановка и най – вече в непозната. Това ни прави максимално приспособими и можеби, като резултат себични, а по-нататък и неглижирани към другите и бюрократи. Все страшни неша наприказвах, но струвами се верни.
Това обяснява ситуацията в която се намираме и забележете съвсем не отсега! Все за отбор говорим, но трудно работим в екип! Ето и сега РЗСто на Яне, да се чуди човек в кой отбор всъщност е!
Та най-важното според мен сега е всеки в интелигентността си да се извиси дотам, че най – после да потърси отговорността в себе си да преодолее каквото трябва в името на просперитета на държавата. В името на родината, както патетично биха се изразили “социалистите”.
Иначе ще си продължаваме, както по времето на строителството на “светлото бъдеще” в бръснарниците да четем с усмивка надписи от рода на ” Бакшишът обижда персонала!”
Здравейте г-н Инджев,
Чудесно казано за глупостта, абсурдите и съжителството. Приятно е да четеш за сериозните неща с усмивка.
Бъдете жив и здрав!
Отново в десятката!
Преди известно време бях в щатите – за първи и вероятно последен път. От приятели, познати, публицистика бях чувал, че “янките” са тъпи и ограничени, че държавата им е полицейска и т.н. Непрекъснато търсех доказателства за това. За моя изненада непрекъснато се натъквах на любезност, толерантност, ред и най-важното – ненарушаване на забраните неизменно съпътстващи цивилизования свят (а те имат много забрани, например да простират прането си отвън). Най-силните аргументи, който успях да открия в “полза” на нашата теза за тяхната “тъпота” е, че там забраната е просто забрана и никой не я нарушава. Там усмивката между напознати е норма за поведение. Там много от нерегулираните кръстовища са със четири знака “Стоп”. Там полицаят не преговаря с нарушителя. Там важи правилото за една ръка лично простанство.
В такава полицейска България искам да живея!