Нормализирането на ненормалните

Само много упорити в своето самообразоване по актуалната политика, много лично заинтересовани или много странни граждани могат вече да се ориентират какво става на шумния фронт по разкриване на съпричастните към тихия такъв от недалечното минало.

Човек наистина трябва да се посвети изцяло на криволиците на информацията за изказванията, пререканията и пренията в парламента по темата за досиета, за да сглоби пъзела от допълващи се, или обратното- взаимно изключващи се елементи от грозната картинка. Валят инициативи, предложения и контрапредложения. Кипи напрегнат, но като че ли доста безсмислен труд.

Тесни специалисти по широката тема, като бившият вътрешен министър Румен Петков и съпартиецът му Янаки Стоилов, сипят мнения и въртят процедурни хватки в схватки със сини врагове. А като цяло все повече изглежда, че омотаването в някакви невидими нишки на безпътицата става все по-очевидно.

Знаете ли кой е обратният вариант на отказа от информация, но със същия ефект? Това е заливането с информация. Колкото по-обилно е то, толкова повече давещи се в нея ще има. Методът се практикува в развитите демокрации, където отдавна са установили, че отказът от информация е не само опасна територия за отказващия, но и често превръща в герой потенциалните жертви, които са се домогвали, но не са били допуснати. Преборят ли се за достъп, дори невинната информация, до която са се добрали, се обръща като обвинителен материал срещу онзи, който я крие. Щом я крие, значи е гузен и виновен.

Ето защо отдавна на Запад се практикува обратното: потопи любопитния журналист в океан от сложна за пресяване информация, пък да върви да се оправя и да хване в него „златната рибка”.

Ето че и ние май се модернизираме. Ако работата продължава в този дух, скоро хората не само ще се отвърнат от темата за досиетата, но и ще преглътнат всичко, свързано с нея, само да ги оставят на мира.

Малката разлика е само в това, че операцията „ след нас и потоп” се прилага директно върху обществото, а не просто върху любопитстващи журналисти. Масовите упражнения по въпроса в публичното пространство най-вероятно вече са отблъснали дори и някои от гражданите, които бившият премиер Станишев нарече „ненормални”, щом се интересували от досиета.

Операцията по „нормализирането” на „ненормалните” в този смисъл тече с пълна сила. И не питайте кого и какво визирам: просто констатирам. А изводите си правете вие.

11 мнения за “Нормализирането на ненормалните”

  1. Визирате Сатана-ишев и изказването Му, „че едва ли вече има ненормални, дето да се интересуват от досиетата“!!
    Цитирате и Стани-Седни-Шев, дето посрещна подписката на ГЕРБ със „здравейте, циркаджии“!
    Цитирате и „сокола“, дето разпределяше хапките и мръвките между хищниците „3-5-8“!
    By The Way – Имаше на времето такава игра на карти, която се наричаше „блато“!
    Е, имало е защо!

  2. При едно от пребиваванията ми в Техеран изпълнителният директор на фирмата, в която бях консултант, ми даде да чета интересна книга – “Свистенето на острието” от един английски журналист, чието име по склеротични причини не си спомням. Тази книга проследяваше хронологиите на всички значими революции в света, започвайки от Френската, със обезглавения Луи 16 и завършвайки с Иранската революция. Бях смаян от голямата общност, която има между тях – винаги една диктатура в разцвета си създава огромно благосъстояние за избрани, после те се “разтварят” в един разгулен, разпуснат живот и оставят работите им да се движат от доверени лакеи със специални пълномощия, обикновено способни, енергични и кариеристични хора. С течение на времето тези лакеи овладяват всички средства на господарите си да печелят и всички печалби минават през тях. През цялото време, на фона на това, т.н. широки народни маси недоволстват. В един момент лакеите решават, че достатъчно са печелили блага за господарите си, яхват народното недоволство, завихря се революция, която побеждава, масите са щастливи и т.н. А лакеите с геройски вид застават начело на управлението и на върха на богатството.
    Ако проследим внимателно логиката на развитието на т.н. “източен блок”, лесно ще се види, че Перестройката не е нищо друго, освен една такава революция, като в ролята на лакеите, яхнали народното недоволство, са определени кръгове от специалните служби, дълги години поддържали гнилата икономика с криминални дейности. Така че и да се отворят досиетата, ще се види само изолиран щрих от пейзажа. Нужен е цялостен анализ на т.н. години на възхода.

  3. Мъглявината на досиетата става все по-голяма. А идеята на покойния вече Луканов беше проста – да се изправи до стената ДС като се неглижира дейността и. На първо място да се сведе ДС до политическата полиция с доносниците си, които се вряха под юрганите на хората. Всичко това се спретна набързо и нескопосано, защото нямаше време за приватизиране на капитала. Първите хапки – външнотърговските дружества бяха глътнати моментално не със силата на ДС, а с безсилието и. А покрай политическата полиция пострада цялото разузнаване и контраразузнаване. Стигнахме до там да същисаме американците , като Луджев им даде списъци с наши агенти. Никой не му ги иска , а той се натиска.
    Ваденето на досиетата става на час по лъжичка – уж се храниш, а стоиш гладен. И никой не посмя да расече възела докрай. Иван Костов разбра че СДС е пълно с доносници и се отказа да отвори досиетата. Нещо повече основа ДСБ само и само да започне на чисто. Друга причина няма.
    По правилата на конспирацията агент с агент не се познават. Не са организирана сила. Тях ги знае само офицера-вербовчик. Ама офицерът от разузнаването не може да злепостави разузнавачът затова, че е снимал турски военни кораби. Виж шестакът-офицер държи в ръцете си агентурната си мрежа. Той може да подхвърли на доносника, че ще извади доносите му на светло – а там пълно с объркани човешки съдби. И той става безропотен. Обаче никой не се занимава с офицерите, картечът е насочен към агентите. Що ли?

  4. Дано да е така.
    Аз по-скоро очаквам, че ще ни бъде приложен поредният вид омайна ориеналска-постболшевишка-бесепарска алабалистика, гарнирана с гербери, заключаваща се в празнословие и нищоправене.
    Единственият начин другарите и господата в парламента, устремени кам светлото бъдеще със запъхтяни пантомимични стъпки да се откъснат от местото на което всъщност си стоят, е безусловно отваряне на досиетата и лустрационен закон.
    Тогава, Руменовци, овчиконе (тип троянски) и кави ли не, ще се пораздвижат, ако не в посока светлото бъдеще, то в посока изхода на парламента.
    Maybe?1?!?!?

  5. И статията и коментарите, всички сте прави! Просто сме свидетели на една много бавна революция. Тече вече 20 години. А революция според някои научни дефиниции е просто акт на смяна на собствеността! Така или иначе перестройката, беше измислена именно от лакейте на властниците от епохата на “строителството на светлото бъдеще” и тя имаще за цел да ги спаси от неминуемата историческа гибел на строя, като ги утвърди отново на върха но този път начело на капиталът натрупан от властниците от онази епоха, на гърба на народа разбира се! Както винаги! Тъй като този процес, тази бавна революция е поприключила очевидно, дойде време за нормално продължение на по-нататъшния икономически живот. И тук вече досиетата взеха да пречат и то на самите революционери! Взеха да се използват по такъв начин, че никой не е застрахован срешу най-коварни изнудвания, включително и на изфабрикувани фалшификации! Затова дойде време да се приключи с досиетата, очевидно не толкова за постигане на някаква справедливост, колкото до нормализиране на живота и отношенията на хората и обществото. Това макар и да ни се струва не съвсем справедливо е все пак доста полезно, не мислите ли? Иначе и ние, както Мойсей трябва да се лутаме още 20 години в “пустинята” за да изпукат всички засегнати и проблемът да отпадне по естествен начин.

  6. Гларус ,не са много убедителни съжденията Ви. Няма такова нещо като “политическа полиция”,нито официално,нито неофициално. В България въобще не е имало политическа дейност,а Вие говорите за политическа полиция. И в културните държави няма такова нещо. Тази фраза е пусната нарочно ,за да се избегне точния удар срещу ДС-гадовете и до ден-днешен така продължава. Говорите за разузнаването и контраразузнаването,като за неща ,нямащи връзка с ДС. Ами точно това са основните образувания-ПГУ и ВГУ,Трето е за армията и флота,Пето беше УБО,Шесто се знае.А тезата Ви за иван Костов,надминава по демагогия и тази на комунистите. Той,горкия ,да започне “на чисто”,леле-мале,докъде сте стигнал.Много непрофесионално говорите за изключително се риозни неща,четене Гларус,четене му е майката и питане. Вашият постинг е един от “най-веселите”….

  7. Петкане,
    Именно за да няма политика е необходима политическа полиция. Чети и разсъждавай. Не емоционално.

  8. Г-н Петкан, знаете, че Ви ужажавам, Вас и мнението Ви, но мисля, че Гларус, може и да прави известни грешки в използваните понятия, е прав, особено що се отнася до Иван Костов. Друг е въпросът дали подхода на Костов беше най – правилния, но когато нещата стремително трагнат надолу май няма много време за оптимизиране. И да си чел много, и да си слушал умните хора, при голямата скорост на събитията оставаш за нула време сам с проблема и решаваш с това, което е вкоренено в психиката ти и рефлексите ти.
    Мен лично съжденията на Гларус често ми правят силно впечатление.

  9. Определено не сте прави,за каква политика може да става въпрос,след като няма политически партии,политически живот,политически избори и пр. А самата комунистическа партия няма облика на партия,това е една бандитско-комунистическа ,насилствена,терористична организация. Нейните противници след 1947г. ,изобщо не са били “политически” противници,защото бандитите не са политици и не са провеждали политика. Нали всеки ,минимално просветен човек знае ,какво означавая гръцката дума “поли”. Да,знаем,знаем-много .Е,какво много,какво многообразно виждате при комунистическата диктатура. Може ли да се говори за политически затворници в Съюза,това е по инерция,особено след 60-тте години. Затворникците,т.нар. “закове” ,са противници на самите бандити,и съвесем не ,по пилитически причини,а по човешки,морални,философски и пр.мотиви. Никой не е изрзявал никакви политически “заместители” на комунистическата диктатура,абс. никой. Не бива да вървим по стари, износени етикети,като русифилство,русофобство. Същото е и със фашизма. До ден-днешен,комуно-идиотите определят Германия като фашистка страна,което е напълно неверно.Освен комуноидите, заблудени са и много нормални хора. НЕ,НЕ,НЕ, Третият Райх няма нищо общо с фашизма. Но инерцията у нас е непобедима. Досега ,никой не е отговорил на въпроса,кога е началото на “фашизма ” в България и кога започва “Освобождението” на Европа от Германския “фашизъм”. Никой не отговаря,защото няма отговор…А защо няма отговр,ами защото няма такива неща-фашизъм в България и освобождение на Европа от гер.фашизъм,при това,от Съветския Съюз,ха,ха,ха….

  10. Костов не е антикомунист и никога не е направил нищомкардинално срещу комунистическата сган инейните престъпления. Ченгета,доносници и пр. са дребни,демагогски теми за простотията,а тя е много силна,замислете се.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.