По повод дългия списък от журналисти и собственици на медии ( и на журналистически съдби като работодатели) , оповестени в най-новия списък на позора с надпис „ДС”, ще бъда кратък: призовах ги да не мълчат. Написах и книга, която се казва „Мълчанието е злото”.
Тяхна си работа. Направих си труда да извадя жилото на дамгосването със същото клеймо и си помислих, че и други биха постъпили така като предприемат необходимите стъпки срещу приковаването на кръста с пироните с формата на петолъчка. Нима целта на упражнението по разсекретяването на досиетата не е точно в това : да се освободят зависимите от тяхната зависимост?
Ще кажете, че това е дълбоко лично. Така е. След толкова години днес и аз научих неща, които ме засягат дълбоко лично.
Сред оповестените журналисти с агентурно минало имам приятел, на когото съм бил кум . Там също е човекът, комуто наивно предложих първия си журналистически авторски материал на международна тема през 1981 г. ( но бях натирен от него).
В списъка има мой приятел от края на 80-те години, когото искам да попитам за забранителния списък за изява на определени хора в националния ефир, в който попаднах тогава заради приказки срещу властта. Списък, в който аз, неговият приятел, бях посочен като враг през онази пролет на 1989 г. Списък, който му е бил известен и за който е отговарял ( и за който и до днес никой в България не говори).
Сред имената на оповестените сега журналисти, които не пожелаха да се възползват от възможността да натрият носа на ДС като се самоосвободят чрез „саморазсекретяване” , е и колега, който ми предлагаше да се кандидатирам за шеф на БНР от името на „Подкрепа” в тази институция.
Да не говорим за едни собственици на медии ( единият в консултантска сянка, другият на припек, закичен с орден от самия президент Първанов), на чиито солидарни усилия дължа честта да бъда свободен журналист извън техните медийни империи, откъдето се радвам да съм прогонен.
Направо не смея да погледна сега в достъпните вече за прочит досиета на някои от тях- особено на свързаните с управлението на ДС, което управляваше живота на всеки, дръзнал да се отклонява от “правилната” линия по онова време. За други, които отдавна съм престанал да имам за приятели, защото са донасяли, знам. За тях не искам да научавам…
Понеже избрах друг начин за разсекретяване, понеже правя това от поне две десетилетия, си позволявам да кажа: щом се оставяш да бъдеш част от такъв списък, дейността ти на „тихия фронт” ще приключи с писък.
Много,много,много добра статия…
Драги г-н Инджев “прогонването” и дамгосването в частта – с по едно мъничко клеймо,от слухове,но по гьобелсовски… е част от “работещите им” методи в стил:
“бе,ти му сипни малко катранче от тук, от там,пъ.. он да съ управя,
аку е жив и моъ.., да може!!!
Статията ,наистина е великолепна..
Не е лесно за мнозина със стари кости-и в летен зной,и когато
духа в студ и мраз ,но не съм на припек,а и отдавна чужд на “правилната тогава линия”!!!
И тя ще приключи “с писък”,когато
проличи изначално, сбъркан
“т и х ф р о н т”.. докато чакаш също,повече от три десетилетия..да признаят това което знаят,но гузно мълчат
…като тъпи каквито са си били винаги..а и,не искам да ги знам!!!
az sym za zakon za lustraciata, no protiv omaskariavaneto na vsichki svyrzani s ds, dori i edin da ima koito naistina e iskal da raboti za rodinata si… ne biva da ocherniame vsichki, no triabva da se prieme zakon za lustraciata za da skysame edin pyt zavinagi s komunisticheskoto si minalo
Добър ден г-н Инджев, никой не е искал да си признае, защото :
1. не се знае колко дълго ще живее.
Защо да не поживеят още малко спокойно;
2. не им дават възможност да изберат “свободата”, като ги плашат с живота и кариерата на деца и близки;
3. някои свикват с привилегиите;
4. с времето, някои, започват да мислят хората за нищожни и незаслужаващи уважение или да знаят истината;
5. много от хората са страхливи и не са могли или НЕ са знаели как да оживеят в условията на ТОТАЛЕН тормоз.
—
Съдбата ме срещна с хора, които са били “врагове на Народа”.
Работеха като Бояджии, шивачи, пластмасаджии, сервитьори, готвачи, сладкари, таксиметрови шофьори и т.н. Те живееха относително свободно.
Нямат пенсии, нямат осигуровки, нямат титли. Тези хора са единици. Само най-силните могат да работят ИЗВЪН ОБЩЕСТВОТО.
—
Нека погледнем и от тази гледна точка.
—
Имах “честта” да съм сред организаторите и учредителите на БДВО. ФЖМК е място, където СЪЗНАТЕЛНО не се обучават професионалисти. Защото службите трябва да се “насочмат” журналисти.
Каква е масата деца , които бяха приемани във ФЖМК ? Кои са преподавателите ?
—
Гадно и престъпно – но това е.
—
Да не се обвиняват хората , а системата !
Защото това е мероприятие за изчистване на системата. Те били агенти.
Те са лоши.
ЧЕРВЕНАТА СИСТЕМА Е ВИНОВНА !!!
—
Не всички са имали избор.
Новобранец, 6-и ден, пред цялото поделение, КЕЧ, ме извадиха пред строя и ме обявиха като враг на Народа.
БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА ме пратиха в ДИСЦИПЛИНАРНА РОТА в Димитровград!!!
Биеха ни на главната улица. Цялото население на Димитровград знае как са строени блоковете през 1977-1979.
Боят е с тояги и летви. По цял ден.
АКО ми бяха предложили – щях да стана и убиец за да оцелея.
—
Майка ми откупи живота и свободата ми. С МНОГО пари.
И станах лице извън обществото. Без трудова книжка, без титли, без положение, без СУ, без …
За да съм далече от гадовете и погледа им.
—
Не може да очакваме от всички да бъдат еднакви.
—
Освен, че е личен срам и грях за премълчалите и особено, за успяващите да осребрят доносничеството, е важно вербуването и поддържането на тайна доносническа мрежа за предпазване на човеконенавистния, престъпен, червен, духовен и материален, геноциден режим, да бъде обявено за престъпление срещу човечеството. Виновните трябва да бъдат изправени пред съда в Хага като военнопрестъпници. До един!
ОК, списъци, писъци… Наслушах се през последните 20 г. на всякакви вопли и олелии по повод на поредния оня или тоя списък. Искам да знам вече схемата /макар че я долавям през мъглата на воплите/ – как е ставало (на романтичната, тайнствена младежка струна у всеки от нас в младежките му години ли са свирили? Или са заплашвали? Или са плащали здраво? Или някой по-обикновен човечец не е знаел, че е доносник, а просто си е плещел пред приятелите кой какво му е разказвал и са го заприходили с пореден No?) Схемата! И хората, които са я прилагали – вече е време да им научим и на тях имената! На кадровите служители, притискали необходимите им люде и после дърпали им конците! Това за мен е много важно! Ето – сега се дава възможност например на един Владо Береану, когото уважавам и чийто “Частен случай” следя (както и всичко, което е правил през годините), да каже: “При мен дойде еди кой си и ми каза – ще спасиш Родината, ако ми разкажеш какво е говорил колегата ти Х” примерно. Звучи наивно, знам! Но на всеки 20 години е редно в една къща да се прави ремонт и той обикновено започва от санитарните помещения, у нас обаче е хубаво да започне с подпокривните пространства, ползвани за Килер – тук ракла със досиета, там греда с увиснали прилепи, по ъглите – паяжини с неспирно продължаващи и в момента да тъкат нишки едри, тлъсти, черни паяци-вампири. И с много призраци – ама много!!! До гуша ми дойде, хайде да ги видим на светло, моля! Как пък един не се престраши /само Кольо Босия едно време приказваше как са го тормозили в психодиспансер, ако не се лъжа/. Хора, говорете! Това няма да е лов на вещици, защото самите вещици викат “Дръжте вещиците!”, само ще насочите по един прожектор към метлите им!
Подкрепям коментара на Владимир Йосифов. Господин Йосифов, поздравявам Ви!
От друга страна подкрепям идеята за закон за лустрацията.
Без омаскаряване, без анатемосване, просто тези хора да не могат да заемат ръководни постове и да решават съдбата на други хора ДНЕС. Те са с окончателно и непоправимо изкривено от ЧЕРВЕНАТА СИСТЕМА мислене. Да са живи и здрави, Бог ще ги осъди според делата им, да си живеят живота, както го разбират.
Но да не влияят на съдбите на българи и на България.
Тъжна и тревожна държава. Вече не зная дали искам да знам. Но че е приятно да Ви чета, няма спор.
Драги г-н Йосифов,от изповедта Ви на мнозина ще им стане и тъжно, и болно,като на мен…също “виейки” извън обществото….
Дано сега,когато с типичните за някои изненади в сградата на родното “ФБР”/”ЦРУ”,се “разведат”,
а НОВИЯТ с е к и п а си, д а д а д е, в е р е н т о н към единствено присъщата ИМ и бюджетно оправдана дейност в областта на информации и прогнози за глобалния 21 в.
С господин Инджев сме връстници и аз познавам “онова време” поне колкото него. Имам спомени и как той се саморазобличаваше, в какво го обвиняваха неговите “приятели”, как се самообяви за “промит мозък”, в резултат на което се самопредложил на ДС и т.н. Това е значима тема за него – за нас не трябва да бъде. Всеки е бил потенциално застрашен да се окаля като нему подобните (не го обвинявам). Някои не сме се окаляли, само защото сме имали късмет. Нашето име, слава богу, е Легион. Стига вече сте ни занимавали с жалките си кариеристични, егоистични, келепирджишйски и несретнически историйки. На всеки може да се случи, замълчете най-после, че вони! Ако искате да четем списъци – дайте ни обобщени имената на “ликвидационните съвети” от 90-те години, които – знаете какво. Напишете списък на синдиците, които декапитализираха предприятия и рязаха жива плът, за да я наредят в джобове без партиен цвят, но пак по списък. Публикувайте списък на лицата от политическата класа, които се записаха в разни комитетчета и съветчета с по един съдран потник на гърба и днес не си знаят нито парите, нито броя на сметките в банки по света. Дайте имената на политическите мъже и жени, които за 15-20 години са сменили повече от две партии и все като са на власт. Стига с онова ДС, то ще ви купи и ще ви продаде сто пъти, от списъци не го е еня!
Където и да побутнеш, вони на все още разлагащ се социализъм. Вонят и думите на гордеещите се и спекулиращи с високата си компетентност остатъци от “първаци” до “шестаци”. Вонят и всички, чудно как, страдащи от деменция за “геройското” си минало.
Те вонят, но ние, хората отказали “честта” да бъдат част, или останали извън ” системата ” , дишаме този отровен въздух от десетилетия. ДО КОГА ЛИ ?
Както винаги г-н Инджев сте една крачка пред останалите си колеги, във всяко едно отношение. Трябва да има закон за лустрацията.
Желая Ви много читатели, надявам се скоро и зрители!!!
Поздрави
Господин Инджев,
След като прочетох статията Ви мисля, че следва да промените заглавието на: Писък по списъка. Защото въобще не е важно кой фигурира в този списък, а защо е създаден.
И понеже тези списъци не се изгориха публично на площада още в началото на демокрацията, стигнахме до там сега да ги четем с писък.
И второ – никой, на който не му е чиста съвестта не се интересува от тях.
Що се касае за тях, по-добре е да фигурираш в тези списъци, за да се чувстваш дисидент, борец за демокрация и герой, отколкото в списъка на възможните терористи в САЩ, в който са включени 775 000 американски граждани, като всеки месец броят им се увеличава с 20 000 души – http://www.whatdoesitmean.com/index1210.htm
Блогът на Иво Инджев е известен на нашите сънародници в САЩ и на техния президент Барак Обама,
който днес,има рожден ден.
Ако,когато и който пожелае,в чест и на Иво!!,може да поздрави американския държавен глава чрез info@barackobama.com
за да потвърди,че в този български
блог,се заражда истинското консервативно гражданско общество на правилната България в евроатлантическото семейство.
Простичко,без фалш и по християнски въпреки социални разлики,защото за Бог всички сме равни,а – и той с Мишел – са родители на две мили момичета Малия и Саша,и това е важното в живота,особено за баща с постоянни заплахи от Злото.
Към N. Minchalev:
С нищо не ви занимавам, сам се ровите тук. Вие се занимавате с мен и ми приписвате “келепирджийски ” и др. подобни ваши представи за онова време, когато ( както сам принавате) случайно ви е подминала съдбата да бъдете един оплюван днес човек.Така че – къпете се в това щастие и плюйте в пазвата, защото никога не е късно да се омаскарите.
И не ми казвайте да мълча – с този заповеднически тон с нищо не сте по-добър от обектите на вашите оплювки. От което вони не по-малко.
Като гледам каква лавина от списъци ще ни затрупа 🙂 предлагам да се състави един единствен списък на българите, които не са били агенти, сътрудници и симпатизанти, информатори,. . . на ДС . Хем кратък, хем като четеш – няма да те разочарова.
И г-н Йосифов – винаги е имало избор. Избираш да не си член на БКП и в служебната йерархия си оставаш на най-ниското ниво. Никой не е ставал член на БКП насила. Всеки е подавал молба, собственоръчно подписана. Дори се търсеха връзки. Избираш да не пишеш след командировка в чужбина и повече в западна страна не излизаш. Втори път не ти предлагат защото мераклии имаше много. Избираш да не ходиш на манифестация и чакаш за жилище с години. Не си избираш специалности като право и външноикономически отношения и следваш, колкото си искаш. Не си киснеш колегите и не оставаш на работа в София. Не кандидатстваш за работа в чужбина, за да не ти отказват. Механизма беше прост. Започва се с избора на специалност. Ако там си избрал да пишеш – пишеш и докладваш цял живот. Но нека сега тези, които са в сегашните списъци да не се изкарват великомъченици. Те са си направили избора.Трудно ми е да си представя от къде са дошли в ония години многото пари за вашия откуп, когато всички бяхме еднакво бедни.
Уважаеми господа,
Къде може да бъде видян този списък?
Btw, ако по някакъв начин си станал част от системата – да направиш избора да излезеш от нея е много по-труден, а в много случаи болезнен. За Хората, които са го направили – моите адмирации.
Благодаря на г-н Инджев за силната статия! Благодаря и на г-н Йосифов и му поднасям най-искрените си съчувствия! Позволете ми да взема отношение и да разкажа за неща, които никога не са видяли бял свят.
Произлизам от семейство на т.н.”враг на народа”, убит на вчерашния ден, Бог да го прости. Като дете в къщи все ми казваха, че трябва много да уча, защото няма кой да ми помогне. Учих. Не ми позволиха да се явя на приемен изпит за английската гимназия. Нашите се опитаха да ме успокоят с мъгляво обяснение. Зарекох се да науча чужд език и го направих. След завършване на висшето работих като преводачка на Панаира 73 г. към пресцентъра. Придружавах немски журналисти на панаира.. Един от тях, от Тюрингия, преди да си замине ме покани на кафе в кафенето на Пресцентъра и ми подари кутия бонбони в знак на благодарност. Обеща да ми изпрати статията (не я получих). Като се върнах в офиса ми казаха да се явя при шефа. Искаше да му разкажа за разговора, а след това и да напиша докладна записка. Бях предупредена, че всичко се подслушва и записва. Написах я и реших, че този род работа не е за мен. Четири години по-късно работех в институт и шефът ми ме предложи за търговски представител на една западна фирма. Трябваше да бъда проверена от милицията. След 20 дни си дадоха ок-я. Обаче от София ме клъцнаха. Не зная от кой отдел на дс. 89 година, след устав 56 си направих фирама-преводаческо бюро. Работех с чужденци. Един петък намерих пъхната бележка от блокче под вратата си, написана на машина, да се обадя на определен телефон за справка. Как преживях двата дни аз си знам. Вече бях наясно какво му “куца” на произхода ми. Въпросният господин, когато се срещнахме каза, че никак не съм се променила, познал ме е по снимката отпреди 11 години(!). Каква снимка? Разговорът започна с въпроси за шефовете на една от фирмите-клиенти. Опита се да ме обработва с патриотичната вълна. На въпроса ми, какво, ако не се съглася да работя за него, отговорът беше “с Вашия произход не е задължително да живеете в големия град, а що касае детето Ви, ако няма място за него в семейството на баща му (бях разведена), то има толкова детски домове у нас…” В този момент наум си взех сбогом с България. Другото беше въпрос на организация и късмет. 6 седмици по-късно успях да се измъкна заедно с детето. Преди въпросния господин да се свърже отново с мен. Бях му дала, разбира се, устното си съгласие за сътрудничество. Не съм подписвала нищо. Убедена съм, че имам досие. Макар, че не ми позволиха да го видя по времето на Комисията Андреев.
Е, кажете, можем ли да бъдем сигурни, дори ако тези досиета са истински, как и при какви обстоятелства тези хора са били принудени да работят за тях? Така, че намирам всички тези списъци и цялата шумотевица около тях за напълно излишни. Не е ли по-добре всеки да си гледа работата и да оставим миналото на мира. Защо да правим лов на вещици, както те го правеха?
Струва ми се, че следвайки нечия игра, най-вероятно, се смесват в някаква неидентифицируема смес действия, извършвани под покрова на “онази” ДС. От една страна са нещатните сътрудници с цялата сложност и многообразие на придобиването и развиването на това им качество, а от друга страна са криминалните действия по компенсиране несъстоятелното ни в технически и кадрови аспект производство в мнозинството от измеренията му. Новият момент е, че “деятелите” на второто днес са “капиталисти”, или както казват в някои вестници, “реализирани” хора, и те се опитват да насочват дейността в държавата чрез дърпане на конците или компрометиране на “деятелите” на първото от посочените ДС направления. По такъв начин хората в страната стават заложници на онези, които в миналото чрез известната крайно съмнителна дейност допринасяха за това да се чувстваме добре, без да се развиваме и работим върху себе си – сега тези хора си “приватизираха” онази дейност под различни благовидни външни фасади и искат всички ние да действаме в полза на техния непрестанен разцвет. И с просто око се вижда, че ако се наложи по естествен начин да си поддържат и развиват статуса, съвсем скоро ще отидат там, където им е мястото. Макар, трябва да се признае, има и талантливи межди тях. Така че на когото му е омръзнало да се говори за списъци, определено не е в час, както би казал един позакъсал в момента Сокол. Бедата, според мен, след 1989 г. е, че всички виждаха пагубността от следването на един прекалено „прогресивен” опит в икономиката, особено в селското стопанство, където съветската валовост унищожи ефекта на едни от най-добрите земи в Европа и унищожи “до крак” едни от най-добрите земеделци. Но, както казва една много приятна жена в този блог, побързаха да извадят България от това състояние без да имат ясна представа къде точно да я сложат. А на гореспоменатите “реализирани” хора това много им допада и искат да го поддържат вечно – естествено, чрез хората от списъците, толкова омръзнали на всички. Моят скромен съвет е внимателно да се анализира бившата ни икономика, без страсти и „късане на живо месо”, и последвалите събития.
Добре е всичко да се покаже! Така ще излезе на открито и ще се извони по-скоро, та белким нещата се нормализират и потръгнат на добре!
Статията на г-н Инджев по сила вече се доближава правопропорционално до това което наричам пробудена мощ,
с консервативната прослойка на правилната България и ви пиша
с името си,тъй като премиерът Бойко Борисов,има мисия и само злостни или прости /наши си “якобинци”/,могат да опорочат заветите и на дядо му и на стотици хиляди,влачещи се сенки или др.скъпи покойници
-всички до един -жертви на системата,която роди Утопията.
Тази е причината стара Европа и най-консервативните държави като англо-саксонските да я забраняват законодателно,а фенско-германските мелези,да “онанират” над Югоизточна Европа и Западните Балкани с домогваща се изобретателност на Великата руска имперска дипломация,в чийто капан попаднаха и нашите великани на мисълта,”известни до чаршията” и скопени от тшеславие….
В памет на живи и мъртви и с половин вековен опит,просто Ви призовавам,да бдите за този рещаващ крайъгълен камък около блога,за да се пресяват столетни грехове и опазва потенциалното дело на “Първия консул”….
Имам едно предложение, може би г-н Инджев би могъл да помогне за някаква негова реализация. Става дума за спомени от типа “Среща с ДС”. Имаше навремето един сайт за спомени от времето на социализма, но за ДС вероятно си струва да има отделен сайт.
За начало предлагам един свой спомен от този вид.
Беше края на 70-те, май ще е било 79-та, когато СССР нападна Афганистан. Сега подробностите ги знаем, но тогава не беше така. Понеже слушах Свободна Европа и други такива станции, обсъждах с колеги и колежки разни подобни събития, а в случая помнех точно, че за агресията на СССР споменах на две колежки, бяхме трима в стаята.
На другата сутрин, при идване в завода на работа, ме повикаха в Личен състав, и една колежка там ми каза, че искат да се явя в службата на ДС в окръжния град, където работех. Тя впрочем смяташе, че ще ми предложат да работя там, и ми изказа завистта си (добронамерено).
Отидох в тази служба, чаках може би повече от час да ме повикат, след като бях си показал паспорта на дежурния (после разбрах, че това чакане е нарочно, не че тоя, дето ме вика, е имал много работа).
Офицерът, който ме беше повикал, започна да ме разпитва издалеко за най-различни неща от биографията ми, без да показва враждебност, аз пък казах, че не се срамувам от биографията си и мога да говоря за нея цял ден. В някакъв момент това му омръзна и той пристъпи към конкретния проблем, тоест дали намесата на СССР в Афганистан е агресия или не. И каза, че аз може да слушам Свободна Европа и ББС, но не трябва да разказвам това, което чувам, на хората в цеховете!! Пусна ме, и общо взето се разминах с малка уплаха, но като излязох, никак не смятах, че въпросът е приключил…
… Сега виждам, че разказът ще излезе много дълъг, и не е редно да го слагам просто като коментар на статия на Иво Инджев. Ако се появи сайт за спомени за ДС, ще го напиша изцяло.
До Йосарян: публикуваните досега списъци могат да се видят на http://comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=31.
Doc Daneeka
По мое скромно мнение закон за лустрация е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да има. Освен публикуването на имената на сътрудниците на ДС е също ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се започне разяснителна кампания за ролята, функциите и резултатите от “работата” на ДС от преврата на 9. септемви 1944 г. ДОСЕГА. По този начин дискусията “абе, я стига сме се занимавали с този или онзи” ще престане и ще стане ясно КАКВО е ставало когато “този или онзи” са вършели това, което са вършили. И когато стане ясно колко човешки съдби са били почернени от “този или онзи” във функцията им сътрудници на ДС.
ДС е част от историята на България и тази част от историята не може да бъде подминавана или забравяна, както не бива да се забравят Белене, Скравена, Горуня, Трайчо Костов, “народния съд”, съветската окупация, деветосептемврийския преврат, терористичните акции на комунистическите банди срещу българската държава и хилядите невинни жертви на комунистическия терор. Не може и не бива да се забравя!
Към “Йосарян”
http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=902&Itemid=47
Г-н Инджев, аз лично се почувствах все едно току що съм изгледал филм за война(от по-младо поколение съм. Въздействащо. А някои от коментарите … много мъка са причинили тия. Излязох (от България) да подишам чист въздух, че не са ни оставили.
Минчлев,на теб ,братле ти трябва само и единствено “Моралния кодекс на строителя на комунизма”. Несе занимавай с нашите “глупости”,можеш също да прочетеш книгата на Сталин “Кратък курс…”.не ми се изпосва цялото заглавие. Има една малка възможност,ако е възможно да деактивираш изпитото отровно хапче на комунизма, иначе е мъчение да разбираш живота,само ще се нервираш.
Най-печалното в действителност е , че те(ДС)изцяло продължават да мачкат хорицата,но по друг начин,който не е по-малко престъпен!Сега си приватизираха и разграбиха България,под техен контрол е ВСИЧКО(банки,наркотици,сделки с оръжия и тн.)И народа продължава да тегли хомота…А че с всеки ден все по-вече се ужасявам от факта, че те са били на ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР!!!
Любо,милион пъти си прав,само че вече трябва да използваме кратните на километър,метър,десиметър,сантиметър… Няма спасение от тях,ей пичове,никакъв шанс няма за спасение нот комунистическата сган.
83-ti nabor sum, rabotia i zhiveia v chuzhbina. Vuprosut za DS donosnicite i vlianieto im v Bulgaria silno me interesuva. Blagodaria na Gospodin Indzhev i na vsichki koito sa komentirali, dori i ako smiatat temata za izturkana.