Какво да се прави?
Този въпрос от края на 19 – ти и началото на 20 –ти век е формулиран тогава като основа за дискусията за надигащата се по онова време лява вълна в Европа и нейната периферия Русия. Можем да го зададем и сега заради нагласата, която се предполага да е дясна у нас – в периферията на руското колониално влияние в Европа в началото на 21 -ви век.
Призовават ме да се правим на слепи, глухи и неми. Като онези три маймунки. Едната си запушва устата, другата ушите, а трета си закрива очите.
И аз призовавам: хайде да не ни правят на маймуни отново!
Най – добрата проверка за демократичността на всяка демократично избрана власт е нейната търпимост към критиката. Властта заслужава да бъде проверена. Дали чува, вижда и артикулира проблемите?
Така че: какво да се прави(м)? Хайде да не се правим , че няма проблемни назначения, решения, уволнения, отстъпки от обещанията и извинения за безпроблемните ходове, които може да си позволи новата власт от името на н.в. Избирателя.
И така може. Но в някоя джунгла, където живеят споменатите маймунки. Ние, надявам се, претърпяхме еволюцията на подскачащите от клон на клон ( върху който седим, но го режем). Пречупените съдби на хиляди хора, когато се прекършиха банкови клонове и забогатяха клонингите на банкирането по посткомунистически почин, са поучителна история.
Но само за онези, които искат да си извлекат поуките.
Едни само ще критикуват. Други само ще хвалят. Вкупом всички ще разфокусирват общественото мнение.
Много разумен призив; истински демократичната власт най-внимателно се вслушва в критиките и съвсем не се вълнува от ласкателните и подлизурски хвалебствия. Ето защо изцяло подкрепям апела най-внимателно да следим всички стъпки на новата власт, да бъдем неотстъпчиви в критиките си, да реагираме съвсем свободно, без да се водим от глупави подбуди от рода на “Сакън, да не урочасаме г-н Премиера, които има такива прекрасни намерения!”, каквито вече се чуха.
С критиките си всъщност помагаме на управляващите: ако са разумни, ще следят най-внимателно реакциите и критиките на гражданското общество, ако пък са склонни към авторитарност и предпочитат само да бъдат хвалени, добре е навреме и старателно да чупим рогцата на една такава склонна към самозабравяне и злоупотреби власт…
Освен че го смятам за много голям майстор, уважавам Димитър Бербатов, онова, височкото българче от Манчестър Юнайтед, и за нещо друго: Англичани, какво да ги правиш, свикнали на яко бъхтене по терена и нашият им се видя, както се казва изискано, каба. Що критики, що ругатни, що жалби за заблудата на Сър Алекс… Ама нащият какво, да се развика срещу феновете ли, да се оправдава с контузията след първия мач с Интер ли, какво… Бербатката си залегна над материята, направи си изводите, подобри си формата и т.н. И той можеше да каже “Ама чакайте, бе хора, дайте ми време (100 дни) в мълчание, пък да видите какво става…” Но майсторът си знае, че, както е казал Славейков – старши “Що е божа дарба, то за свят е чудо” и се концентрира, хем да види и той има ли нужната дарба, хем да усети с кеф как ги смълчава, ако я има.
Бойко, бил си на върха в един труден мъжки спорт, знаеш ги тези работи, защо са ти нужни тези клакьори? Или ще излезе. че си майстор, или обратното, но поне ще се види, че не те е страх да скочиш в дълбокото. Децата на големите предприемачи в началото на века израстнаха в комфорт и докараха нещата до акционерните дружества за бащиното наследство.
А иначе народът си е мнителен… Да видим кой ще каже, че е безпричинно…
Категорично подкрепям призива на Г-н Инджев,но той е неприложим в комунистическата кочина България. Ще трябва страната да стане демократична и после да сзе тества,сега е много рано…
В чест на Ангел Грънчаров и Гларуса:
Случайно или не,се е запазил кратък предговор на германския социалистически писател Вилхелм Блос,който от Канщат,през 1888 г.,далеч преди Бузлуджата на “Митко Даскала”/по А.Буров-б.м./ е изложил свои идеи в 40-то илюстровано и допълнено, издание на библиотека “Факел” с оскъдни за времето полиграфични възможности,ЗА КОИТО ОБАЧЕ Е ИМАЛО ЦЯЛ ВЕК ВРЕМЕ ,да бъдат изучавани от привържениците на лявата утопия,преди “бракове” и “разводи” около 1919 г.
Тук се запазва съкратен начин на изложение преди усъвършенствуване на езика:
“Онзи велик преврат,който се извърши….почива на материалистическото схващане на историята….при които разните фази на френската революция образуват за нас ред класови борби,от които…се определя смяната подред и владеенето на публичната власт наспоред подема или спадането на революционното движение…Изпърво виждаме привилегированите класи в борба против нуждаещия се от пари кралски двор,а с това и началото на велиикия преврат /1789/,който не можеше,да се спре защото зад опълчващата се класа винаги излизаше на предно место,нова с по-далечни стремежи…
Премахването на наследствените и съсловни привилегии с конституцията от /1791/ може и да е устройвало основите на новото буржоазно общество,но средните,долни класи и тези на пролетариата,не виждаха защита на своите интереси и се стремеха към демокрация..с пълното рухване на “добродетелната държава по кройката на Русо” за “чиста и трайна демокрация”
И така до преживелата ужасна буря Франция,чиито народни маси копнееха за спокойствие….
Когато възходящото движение на революцията свърши…издигналата се буржоазия….изглади само пътя на Наполеона Бонапарта…и класите спечелили собственст чрез революцията виждаха в неговата закрила вътрешната сила на Наполеоновия режим…
Историческите личности не са само за разпъване на кръста с омразата на епигонеца…
Кървавите и ужасни сцени на Терора и Реакцията,освен естествени и неизбежни при поглъщането на един стар свят от друг нов,крещят за добросъвестен прочит,и спокойствние относно събитията…със съзнание, че в определен момент,не закъснява и историческото възмездие за вече сторени до тогава неправди…
———————
Към “Позитано”:Втръснахте с тъпи брошурки и “златни” Татови издания ,или призиви на “Австрийката”: “Ако няма хляб,да ядат пасти!”..
Слезте на земята,поговорете по човешки с хората и наведете глава!
Дали и тази власт ще си повярва прекалено много и ще се превърне в поредната себедостатъчна си прослойка, ще зависи от морала и качествата на хората на върха. В още по-голяма степен обаче това ще зависи от активното гражданско общество, което демонстрира воля на изборите, но сега трябва да бъде коректив на властта и да не й дава възможност да се самозабрави като предишните такива.
Съгласен съм с тезите на г-н Инджев по-горе и смятам, че отношението на тази власт към медиите и към гражданското общество ще е основен тест за нея, дали наистина е различна и дали се вслушва в мнението на обществото по ключови проблеми. Хубавото е, че това отношение ще стане ясно много бързо за 1-2 месеца (вече има първи, както положителни така и не толкова положителни сигнали).
Г-н Инджев,уважаеми читатели и коментатори на блога,не стигнахте ли до ужасяващото предчувствие, че властта в сянка започва да реди отново, властно, арогантно,несъобразен с никакъв ВОТ ребус на силните и прекомерно за мащаба на България богати АНОНИМНИЦИ, за които говорим с близките си хора, които носим на жалките си рамена във всяко село град, дори най-вече в София. Що за “интелигентна” нация сме, след като само перманентно откриваме явните и очебийни негативи в нашия бит /КОЕТО Е НЕРАЦИОНАЛНО/, забравяйки че не 30, не 40, а вече 65 години обикаляме безмисления кръг на духовната и политическа пустиня.
Не се залъгвайте с подхвърлените къшеи хляб, понякога пасти, мои изстрадали съотечественици, ако на вас не ви достига кураж и воля да се противопоставите на ИЗМАМАТА, поне учете и възпитавайте децата и поколенията след вас на непримиримост и гражданско достойнство.Те ще успеят.И тогава дори и недочакали щастието да живеем в нормална държава, духовете ни ще бъдат спокойни в отвъдното.
Дано поредните нови хора във властта не забравят, че са смъртни, а добрите им дела ще ги направят НЕЗАБРАВИМИ.Боят е не за свобода, а за ред в България. Това не е по лесно от фронта по време на война или революция. Дори и по-трудно, защото трябва прецизно да мислиш и да насочиш силите си към дори и относителната справедлиовост. Не тази на летящите ескадрони.
Браво ,Г-н Тодоров,много разумни думи казвате,за съжалеление,скръбни,но това е самата истина. 20 години само констатираме,недоволстваме,псуваме,надявамес е,и отново разочароваме…Този път разочарованието настъпи много бързо.