Държавата поощрява мутриархата срещу журналисти

Поредното брутално нападение срещу журналист ( оставен като че ли отново по милост жив, като при всички подобни предишни случаи), поражда и поредния въпрос за систематичността на този род престъпления. Или по точно – за тяхната безнаказаност.

Ще изпреваря всички, които веднага ще кажат, че нещастието на един журналист не бива да се поставя на някакъв пиедестал извън контекста на цялостната криминогенна ситуация, като се съглася с това. Така е. Равенството пред закона ( и страданието от неговото погазване) трябва да бъде преценявано с еднакъв аршин. Има обаче една „подробност”, която ме кара въпреки това да призова към повишена обществена нетърпимост към зверското малтретиране на колегата Огнян Бояджиев, нападнат и резан в ножове в дома му.

Този път ще призова избързващите с изводите да не избързват – не става дума за обществената значимост на професията на журналист. Магистратите, лекарите, учителите, производителте на блага и услуги са също толкова значими.

Работата е там, че не разполагам с данни за неразкриваемостта на бруталните нападения срещу представители на други професии. Простете ми това незнание.

Знам обаче, че при журналистите тя е пълна. Сто процента. Дали оръжието на терора ще бъдат юмруците и ритниците на мутри ( както при колегата Асен Йосифов на китното ни Черноморие), дали с чукове ( както при почти смъртния побой над Огнян Стефанов, дали при взривяването на входната врата на дома му ( (както при Васил Иванов) или чрез киселина ( както при няколко други случая) – ефектът е еднакъв по отношение на разкриваемостта: нулев.

Наскоро говорих с превърнатия в инвалид Огнян Стефанов и той изказа убеждението си, че по неговия случай просто никой не си дава труда да търси виновниците ( да ме прощава, че цитирам без изричното му разрешение частния ни разговор). Вярвам му. А който не вярва, да прочете информациите за особено дръзкото нападение срещу съименника му Огнян Бояджиев. Почеркът на насилниците издава самочувствието им на недосегаеми.

Тези престъпници получават поощрителна награда от държавните органи, които с натрупването на безнаказаните им безчинства се чувстват поканени да продължават.

Обвинявам държавата за съучастник- нарочно, или чрез отказ от правораздаване, тя мачка свободното слово с ръцете на триумфиращи престъпници, които се чувстват страхотно уютно в ролята си на страшилище за българските журналисти. Този метод на „взимане на страха” е стар номер на тоталитарната държава и нейните мутации под формата на мутрите, отвързани от синджира в началото на 90-те години, за да тероризират гражданите в рамките на организирания Мутриархат..

Сега, както изглежда, терорът се прилага освен по „каналния ред” и избирателно – срещу журналисти. Каквото и да се изясни като мотив на престъплението срещу Оги, няма сила, която да ме убеди, че жестоките типове са нахлули в дома му случайно без да знаят кой е той. А щом са знаели, значи са били убедени ( от предисторията на подобни случаи), че нищо не ги заплашва и могат да извършат погрома си без да се притесняват от разкриване и от някакво повишено внимание от страна на държавата.

Боя се, че отново ще се окажат прави. Както и аз, в своите мрачни предположения за вината на държавата.

19 мнения за “Държавата поощрява мутриархата срещу журналисти”

  1. В Русия убиват опозиционните журналисти,поне по написаното от техни колеги ,няма убит журналист обслужващ властта.Е, да видим дали у нас има пребит журналист от обслужващите властта медии.

  2. Иво, правя уговорката, че съм съгласен с разсъжденията ти, но искам да уточня някои неща. Първо, не е държавата насилникът, а някои хора от “старата” държава, хора като Цвятко Цветков, Любен Гоцев, Бриго Аспарухов и цяла кохорта техни подчинени. Виждал съм някои от тях да се движат заобиколени от гвардия “горили” (техни храненици) или на жаргон “пехотинци”. И второ те наказват журналистите най-често за “предателство”, за изтичане на тайна информация. По-добре от мен знаеш, че журналистите бяха рупор на Партията и как мислиш отмъстителните господари прощават за измяна? Може би случая с Оги не е такъв и аз вървя в невярна посока, но исках все пак да го имаш предвид. Разкриването на бандитите може да стане и с журналистическо разследване като се тръгне по цялата верига на подчинение на пенсионираните “господари”, както се прави в свободните общества. Каквато е и мисията на журналистиката – да търси истината до последен дъх. Тук, например това го прави телевизията MSNBC.

  3. Към bob:

    Кратко и неясно. Най-малкото е двусмислено. Може да е заплаха. Или предупреждение?

  4. Г-н Инджев, може този постинг на боб да е неразбираем за нас израз на хумор, но е редно да пратите на прокуратурата за проверка. Дори и да е шега такива тъпи шеги не бива да останат ненаказани.

  5. Защо се наричаш bob, простако? Защо не се кръстиш альоша? Знаеш ли кой е Алеко Константинов? Знаеш, чувал си поне. А знаеш ли кои са убийците му и техните поръчители? Не знаеш. Никой не знае. Ето това е малката, но съществена разлика между такива като Алеко и такива като тебе, мъртва душо.

    Кретен!

  6. Към Валентин Киров:

    С риск да бъда обявен за “фаталист” или нещо подобно, отдавна съм си наложил да не мисля за ” най-лошото”, т.е. смъртта- единственото сигурно нещо в нашия живот.
    Многократно са ме заплашвали. Особено често в периода 1995-2000 г. заради коментарите ми по “Свободна Европа”, когато ми се обаждаха да ми заявят след някое предаване, че съм осъден на смърт и да чакам изпълнението ( чудя се дали подслушващите са регистрирали?).
    Бил съм жертва и на обири ( два, един след друг за много кратко време на едно и също място – пак в онзи период).
    Но никога не съм се обръщал за помощ към институците, на които, уви, не вярвам.
    Веднъж им изпратих жена ми да им разкаже за криминален тип, който й се изхрачи в лицето в момент ( пред охранител на държавна институция), когато се опитала доблестно да предупреди една женица да не сменя пари на улицата, защото същият е известен в квартала като престъпник. И какво? Жена ми разпознала храчещия в полицейския каталог със снимки, но веднага й казали, че нищо не могат да направят- имал винаги алиби, а иначе знаели за него…
    Когато пребиха и ограбиха сина ми обаче озверях…Дупка пробих, доведох лично разследващите ( които ми казаха, че нищо не могат да направят) до престъпника и не се успокоих, докато не изслушах в съда осъдителната присъда.
    И след всичко това се намери един да проклина мен и СЕМЕЙСТВОТО ми като коментар в собствения ми блог, а когато реагирах ми се присмя, че съм бил суеверен и съм обръщал внимание на някакви си проклятия…
    Използвам случая да кажа на такива болни мозъци да не си позволяват заплахи към любимите ми хора.
    За мен са добре дошли…
    Това е положението…

  7. Имам шокираща новина за всички – сигурно е установено, че л-т Маклейн не е служител на българската полиция. Великолепната седморка – също. Нашите хвърлят огромни усилия в службата, но по обективни причини не са в състояние нищо да направят. Някой да не им влиза в положението?…

  8. На известен журналист убиха сина му. Скоро ще се разбере това. Той ще е третия

  9. Малко не съвсем директно свързано с темата, но е едно чудесно обобщение на едно 16 годишно момче (не защото е моето гардже).
    Преди 10 години сина ми и съпругата ми се върнаха за кратко в България след 10 годишен престой на остров Реюнион(бивша френска колония, настоящ отвъдморски департамент на Франция), а аз останах още 5-6 месеца, за да приключа договора си. Тъй като сина ми беше учил на френски, нямаше много избор и се записа във френска гимназия. Един път, когато говорих с него по телефона го попитах « Кои предмети изучавате на френски, сине? » (спомняйки си за моите преподаватели по биология, физика и т.н. – французи и българи от същата тази гимназия преподаващи ми материята си на френски. Той се засмя и ми каза « Стига се майтапи, тате. Ние и френския, ако има начин ще го учим на български.» Мисля си, че този отговор е добро описание на всичко, което си случва в Родината ми.

  10. Отново твърдя,че ККБ е идиотска страна,на базта на семейната случка с автора на блога.

  11. Не Севдалине,тезата ти е неприложима за ККБ, шата Илиноис,съвсем не е София,явно скоро не си бил в България,подозирам,че доста години не си дишал смрадливостта на българската мърша,стой си там,където си,днес четох статията ти във вестника,добра е. А за държавата не си прав,по-правилно е становището на Г-н Инджев.

  12. За голямо мое съжаление съм отвратен от държавата в която живеем. Познавам(приятели сме) колеги на Огнян и съм направо потресен от това безумно посегателство. Прочетох на няколко места и хейтърски коментари в нета, че Огнян бил гей. Последното не е вярно и като допълнение мога да споделя, че той е добре и се възстановява, дори се майтапи с медицинските сестри във ВМА. Ще се възстанови, но се е зарекъл, че ще си изкара разрешително за огнестрелно оръжие и при следващ опит за посегателство ще действа безцеремонно. Само употребата на оръжие е най-сигурния вариант за самоотбрана срещу мутри-главорези каквито са били нападателите му.

  13. Към Петкан:
    Не е в стила ми да използвам форума за лични обръщения, но все пак (правя го за първи път), ако се познаваме и живееш в Чикаго хубаво би било да се видим и да говорим. А, към Иво се обръщам на “ти”, защото сме работили заедно във в. “Експрес”, когато той му беше главен редактор. Между другото Иво ми е разказвал, че е бил първия журналист на мястото след бомбения атентат срещу морските пехотинци в Бейрут по времето на Роналд Рейган, когато загинаха повече от 200 американски войници. С това искам да кажа, че познавам куража на Иво и неговия невероятен журналистически нюх. Затова и отвреме навреме се включвам в неговия блог. Що се отнася до държавата може и да си прав, но аз никога не бих си позволил такива квалификации. Според мен няма лоши държави, но във всяка дъжава има престъпници. В някои държави се справят с тях, в други – не. Затова сигурно е още в сила това което си казвахме преди години: “На Родина случихме, но на държава – хич.”

  14. Г-н Инджев, не говорим за страха и неговото присъствие. Става дума за гражданското общество – надявам се едно от малкото неща по които сме на единно мнение. Не може всяка мърша да си позволява от анонимната си бърлога да смущава безнаказано гражданите на страната. Надявам се че и вие искате да имаме не полицаи – лакеи, а полицаи с авторитета на английските.

  15. Уважаеми Севдалине,
    Изкушавам се да спомена, че държавата е продукт на обществен договор между населението на дадена територия и управниците и във времето, закрепено на хартия, която хартия е общоприето да се нарича Конституция.
    Когато посредством непочтени похвати, хартията не съдържа основните атрибути на Обществен договор, или написаното в нея се подменя посредством конспиративни и нелегални хватки, Държава няма. Има заговор срещу населението.
    В този смисъл, твърдението ви, че не сме случили на държава е некоректно. В България няма държава в смисъла на Русо.
    Има МУТРИАРХАТ.
    Благодаря за статията ви Иво.

  16. Г-н Панев, за да няма двусмислие,отново заявявам най-убедително, искрено и мотивиртано: ККБ (Комунистическата кочина България) се управлява от БКК(Български комунистически клан). Тази бандитско-болшевишка организация е създала своя-собствена държава и точно 65 години съсипва Българския народ. Няма никакви прекъсвания в този период,имената на своята банда са сменени няколко пъти -БРП,БКП,БСП. Това е главния ,центаралния клон(клан). Сателитните ,помощните мафиотски организации са ДПС,СДС,НДСВ. С невъоръжено око се вижда,че във всяка абревиатура са налице двете основни букви ДС,но в различни комбинации. Първа и трета,втора и трета, и двете средни. За да дадат категоричен доказ на по-умните българи,създадоха ДАНС,където за разнообразие,комбинацията е нова-от първата и четвъртата буква от абревиатурата. Иначе името на тази агенция си е чиста порнография,както и дейсността й. Само в няколко статии ,само на блога на Г-н Инджев,това може да се открие. За други достойни имена,няма да говоря. И какво е необходимо още за да разберете Вие и мнозинството от народеца ни,че България е обречена завинаги на комунистически издевателства. Този народ е сбъркан,объркан,убъркан,забъркан,побъркан и т.н. Ето един пример ,който потвърждава тезата ми. Ще се спра на родния Ви град-Самоков. През октомври 1944г. над курорта “Чамкория”,сега Боровец,в местността “Черната скала” са докарани през нощта около 200 самоковски граждани и от околията,Самоковското поле. Хвърлени са в пропастта ,с дълбочина над 100м. Жертви на комунистическите убийци са бащата и чичото на Петър Попангелов,баща на най-добрия Български скиор досега- Пепи Попангелов-младши. До смъртта си пез зимата на тази година, нито Петър-старши,нито братята му Михаил и Ангел-всичките достойни деятели на спорта в България,включително и Петър-младши,не са взели отношение по този зверски акт на самоковските бандити-убийци.Нито в пресата,нито по радиото,нито по телевизията. Ето,минаха 20 години от падането на комунистическата диктатура,нищо,ама нищо и половина,палят свещи хорта на лобното място и нищо,голямо нищо. А Вие,като лекар,публицист и гражданин,нали можете да кажете какво е означавало да останат без баща( и чичо,напълно невинни) три деца. Е,щом като такива хора си траят ,какво може да се очаква от непострадалите.Хвърлен е в пропастта и един лекар-зъболекар,чиято съпруга е Германка и със сина си са живели до 1955г в Самоков,а после ДС-копоите им разрешават да заминат за Западна Германия-в района на Франкфурт на Майн. Така че,не само посочените от Вас, комуно-идиоти са виновни,те се виждат,чуват,но има безброй,които са на сянка.И всички те,знайните и незнайните ръководят и ще ръководят(яхат) заспалия народ. Който не вярва,че нашия народ предпочита съня ,пред будуването,да прегледа публицистиката и поезията на Ботев,само на Ботев !!!,а тя е достатъчно красноречива да потвърди моята скромна теза.Докато не изчезне комунистическата сган от страната,нищо няма да помогне,нито блогове,нито форуми,нито избори,нито гербове,нито химнове,нито знамена,нито заклинания. Елате за малко тук и ше се убедите,дали греша.Моята теза се потвърждава и от няколко по-принципни коментатори в блога на Г-н Инджев.Моля за опровержение на медицинско-политико-мафитската диагноза.

  17. Към Любен (или Петкан, ако са един и същи човек)
    Знам, че тук не е мястото, но съм длъжен да дам някакъв отговор, все пак. Нека да кажа най-напред, че познавам склонността на Иво към каламбури и измисляне на нови думи. Затова и не съм съгласен със смисъла на думата Мутриархат. Трябва да означава, че в Бълария управляват “мутрите”. Но те не я управляват, а я тероризират. А що се отнася до комунистическите “кланове”, които все още управляват България, само ще кажа, че аз извървях моята самотна борба за справедливост (не за възмездие!) срещу тях. Резултатът беше смъртна омраза и психологически тормоз – това, което характеризира всички задружни престъпници. Както казваше една жена, която уважавам, “комунизмът (разбирай марксизма-ленинизма) е проста идеология, създадена да се побере в малки мозъчета”. Не искам да споря за Обществения договор, само ще ти цитирам Преамбюла на Конституцията на САЩ, за да имаш материал за сравнение: “Ние, народът на Съединените щати, целейки да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливост, да осигурим вътрешно спокойствие, да обезпечим съвместна отбрана, да повишим всеобщото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати.” Конституцията има 7 члена, 21 параграфа и 26 поправки и никъде не се говори за Държава, а само за Съюз (Union). За финал ще ти напиша епитафията на гроба на един български войвода, бил се за свободата на Македония: “Робът се бори за свобода, свободният човек – за съвършенство.” Така че, борбата продължава! С най-добри пожелания!

  18. Г-н Панев,изумително адекватен коментар, милион пъти сте прав. само бих коригирал госпажата, комунизмът може всичко да е,но не и идеология. Това,от житейска,морална гледна точка, а от философска,може да се приеме,като подобие на идеология.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.