Полицейски (про)тест

Всички знаем, че големите картини не бива да се разглеждат от малки разстояния. С нос, забит в „произведението”, най-много да регистрираш миризмата на химикали и някаква мацаница, която не можеш да фокусираш.

Щеше да бъде много удобно да изчакаме от разстоянието на времето да се изясни картинката, преди да оценим какво се случва в редиците на българските полицаи, настръхнали заради осъдителна присъда срещу техните колеги. Разбираема е солидарността им с поставените на подсъдимата скамейка събратя по професия, които при изпълнение на служебна задача са умъртвили криминално проявения Ангел Димитров ( Чората).

. Но вместо да се отдалечи от мацаницата новият шеф на МВР Цветан Цветанов взе страна с оценка, като застана на страната на осъдените полицаи, които очакват тежката дума на последната по веригата съдебна инстанция.

Разбираема е неговата професионална солидарност. И Румен Петков, негов предшественик на поста, но от БСП, постъпваше така. Михаил Миков, пак от червените, промени в това отношение тона и си позволи да не се хареса на „състава”( както казват там), макар това да приличаше повече на битка срещу влиянието на Бойко Борисов в МВР( смятан от Миков за подстрекател на недоволство в редиците на полицаите), отколкото на принципна позиция.

Овладяването на вълненията в полицейските редици, разбунени от строгите присъди срещу техни колеги, сигурно е много важен приоритет на властта, щом Цветанов, втори по ранг в йерархията й, рискува да оспори едно съдебно решение.

С това поставя на изпитание авторитета на правото. А и правото на (безпристрастна преценка) на авторитета, от чието име от години говори.

19 мнения за “Полицейски (про)тест”

  1. Е няма как това да е знак за демократичност на новото управление. Както съм писал в други коментари тук в блога, най-страшното от тези “нови” политически играчи (повечето “синове на лейтенант Шмид”) предстои.
    На наш гръб!
    А на клетата ни демокрация май й се пише това, което направиха на журналистите с име Огнян…

  2. Доста сериозно пропукване с тази публична намеса – не вярвам на тази присъда – казва всъщност министъра и подсказва – Разчитам че следващата инстанция ще издаде справедливата, т.е. изгодната или полезната, ако щете за мене като министър… До кога така, Господи?!Dura lex, lex est – ако това латинско изречение не прозвучи в личността на новия блюстител на закона, за избирателя той ще влезе в лошата компания на своя лекомислен предшественик.Нима е възможно и тези, новите , към които са отправени очите ни с сетня надежда да поставят себе си над закона? Ще излезе, че нови още няма и няма да има до края на 21 в.

  3. Не се наемам да бъда съдник. Не знам кой е крив и кой е прав. Знам, че един човек е бил убит при опит за задържане. Не знам бил ли е престъпник или не. Знам, че е имал семейство, приятели, познати… Знам, че набедените за убийци също имат съпруги, деца, роднини… Това е една голяма трагедия. Трагедия, която Цветанов ще превърне в цирк. Запомнете го.

  4. Тази статия е повод за един друг тест в частта му като изпитание за поотделно охулвани системи и лицата Румен Петков,Михаил Михов и Цветан Цветанов,са такива на исторически объркана и постоянно
    сбърквана сцена,с конституционнен
    -на три ласти,/без/отговорен модел,за който няма да стигне за жалост и времето на един генерал-премиер,когото със симпатии не от вчера,наричам Първи консул….
    Тепърва,ще го тровят с перфидността си червените,но ако се реши,въпроса -подет в този блог-за правилната България,ше застана на страната на Съда,което прави Цветанов,защото в една безкрайна сага от 20 години,дори с невероятни безумия ,освен все още прикривани прокурорски решения,с очите си видях и техни и др. достойни, поведения на съдии,чиийто имена,само засега,ще спестя само,за да не ги правя обект на завист от по-висша инстанция,но ще потвърдя,че ги има и всичко зависи от волята на мандатоносителя,дори и без Я.Янев,Иван К. Волен С.,освен при поддръжката на съдбовни решения…
    В моя случай -бях забравил- един факт от 1995 г. предупреждавайки за последствията от фатална грешка
    в перманентна недооценка на моя писмена настоичовст за адекватни действия в сферата на лихвения арбитраж,което беше престъпление на слабо подготвен”банкер” и заявих,че съм безсилен пред чиновническата немарливосдт и готов,да бъда съден,ако не съм бил убедителен….
    Вече,бяха разбрали и съдия и прокурор,чия е вината,но ако Съдбата пожелае,ще ги соча-отново и отново, за пример,тъй като в правилната България,за хората от съд и,полиция, или за журналистите, превърнали прфесията си в съдба за цял живот….винаги трябва да има достойно място,независимо в коя от отговорните системи!!!
    Знака от ЕС,както казва и г-жа Попова,е бил разбран,Дай Боже!
    И още повече,дай Боже и за г-н президента,като бащица на Нацията,тъй като има ощге много мегдан,да изправи неправди!

  5. Г-н Инджев в блога си е написал кратък аналитичен коментар, наречен Полицейски (про)тест, в която анализира изявление на вътрешния министър и формален шеф на управляващата партия ГЕРБ. Който си бил позволил да вземе страната на осъдените полицаи по случая с убийството при арест на криминално проявения Ангел Димитров (Чората). В тази връзка написах там следния коментар:

    Непризнаването и оспорването на съдебни решения от политици е най-явен признак за склонност към авторитарност и към недемократичност, т.е. показва тенденция за несъобразяване със самите устои на правовата държава. Такива уж дребни “забележки” спрямо правосъдието издават точната същност на тоя или оня, който иначе се представя за демократ, за “десен” или за не знам какъв си. Нормалното е никой да не смее да оспорва съдебни решения, а пък някой политик да каже, че решения на съда са “неправилни”, е недопустимо.

    Но това, впрочем, у нас беше правено даже от президента Първанов по отношение на решение на Европейския съд например. Така че ако някои вълци са наметнали овчи кожи и се представят за най-демократични овчици, а същевременно ръмжат срещу решения за законната съдебна инситуция, водени от някакви корпоративни съображения и интереси, то това е признак, че на такива не конкретните решения на съда, ами по-скоро демокрацията не харесва. А им харесва, респективно, времето на Т.Живков, в който другарите директно звъняха на съдиите и им диктуваха какво решение да вземат, а пък милицията стоеше над всякакъв закон, бидейки железен юмрук на диктатурата. Така че многоуважаваният Цв.Цветанов без да иска е нагазил в дълбока яма с фекалии, колкото и иначе да се пази и да иска да покаже, че е чист, стриктен, пък на всичкото отгоре и “европеец”!

    Един министър на полицията с думите си по същество да подстрекава полицаите в неуважение на решенията на съда, пълен абсурд! Тоя Цветанов не си дава сметка какво всъщност прави, какво си позволява: един месец на власт му беше достатъчен за да се самозабрави и да се оцапа, с извинение, така грозно отзад, в гащите си. Държава, в която полицаите открито говорят срещу правосъдието, недоволстват и протестират срещу съдебни решения, искайки полицията да стои над закона, е държава, която е на път да стане полицейска държава.

    Моето лично мнение на демократ е, че нашата полиция трябва да има обеца на ухото с този случай “Чората”, щото трябва да научат най-сетне това, което по презупмция трябва да се знае, именно, че прекаленото полицейско насилие при задържане е недопустимо. А тук, в случая “Чората” беше убит при задържане човек, който не е могъл да окажа каквато и да е било съпротива срещу въоръжените полицаи, които са го били ей-така, за да спазят обичая. Явно убийците му са осъществили някакво недопустимо по закон и морал “бързо полицейско правосъдие”, “правосъдие по бързата процедура”. И затова сега не харесват толкова обикновеното, нормалното правосъдие чрез съдебна институция.

    Цв.Цветанов трябва да си даде колкото се може по-скоро сметка какво точно е направил с изявлението си, което му изглежда като “солидарност с колегите”, докато то всъщност е изразяване на морална подкрепа срещу милиционерския манталитет, според който ако милиционер при арест не бие яко до кръв, не заслужава да носи с чест званието “милиционер” и пагоните си!

    Съдът е най-твърда основа на правовия ред, на законността, той е институция, заслужаваща безусловно уважение. Политиците в една демокрация трябва да дават пример на гражданите с респекта си спрямо правосъдието, който показват на основата на най-дълбоки ценностни подбуди. И то респект не само на думи, а на дело. Цв.Цветанов с тази си проява на дело показва, че дълбоко в душата си е антидемократ, е противник на правовата законнност и на човешките права. Както и подобава за един милиционер де, трябва да отчетем и това де, ако искаме да сме честни…

  6. Предпоследният абзац трябва да звучи така (отстраних смисловата грешка):

    Цв.Цветанов трябва да си даде колкото се може по-скоро сметка какво точно е направил с изявлението си, което му изглежда като “солидарност с колегите”, докато то всъщност е изразяване на морална подкрепа в полза на милиционерския манталитет, според който ако милиционер при арест не бие яко до кръв, не заслужава да носи с чест званието “милиционер” и пагоните си!

  7. Точно това си мислех и аз вчера като гледах изказването на Цветанов по новините. За мен това е страхотна издънка на “новите”.
    Не може да оспорваш съдебно решение, и то потвърдено на две инстанции. Не може да обясняваш с каква “нагласа” са отишли полицаите. Не били отишли с нагласа да убиват. Ми що са го убили тогава? Разбирам да е бил въоръжен, да е стрелял срещу тях… Колко пъти има примери групи роми нападат полицаи и полицаите бягат с подвита опашка, а тука четирима срещу един невъоръжен… и с ритници в главата… не били с нагласа да убиват. И това го казва вицепремиера, втория човек във управляващата партия. Той откъде знае толкова добре с каква нагласа са били? Или по презумпция полицаите трябва да бъдат смятани за честни и добродушни хора? И те са хора, и там има всякакви. Не са ангелско сборище.
    Да, не е приятно да лежиш 15-20 години във затвора, но пък умрял човек не можеш да върнеш.
    Дано изказването на Цветанов да е гаф поради неопитност, а не нещо друго. Ще видим. Ама много взе да става. И то само за 2-3 седмици.

  8. Не възприемам изказването на Цветанов да се гледа като неопитност от негова страна.Най-малкото защото се предполага,че втория по ранг във властта трябва да бъде опитен.И къде Бойко Борисов видя промяната в съдебната система,след като същата е в летен отпуск?Я погледнете какви ги върши обаче третия във властта.Щял да ограничава нелегалния внос на зеленчуци от Гърция.Нямаше ли кой да му каже на този,че понятие “внос” от Гърция не съществува?Това е все едно да кажеш,че внасяш домати от Петрич в София.Поздрави и успешен ден.

  9. С уговорката, че не съм юрист, още по-малко познавач на наказателното право, ми се струва, че има неща, видими и за обикновения простосмъртен. Престъпникът, колкото и страшни да са престъпленията му, се е развивал в определена обществена среда, в една или друга степен е взаимодействал с нея и тази среда няма как да е останала напълно безучастна към извършените от него престъпления. В този смисъл и най-страшният престъпник има правото да му бъде определен точния дял в престъплението от съда. Полицията, преследвайки и задържайки престъпника, осъществява една технология, чиято крайна цел е изправянето на престъпника пред съда именно с тази цел. Да убиеш при задържане звучи, колкото и силно казано да изглежда, все едно по технологична неграмотност да предизвикаш нещо като Чернобил. Изглежда крайно неадекватно да се твърди, че полицаите не са отишли с нагласата да убиват. Нима преди години, когато гръмна Поливинилхлоридното производство в Девня някой беше отишъл с нагласата да взривява?! Давам си сметка, че борбата с престъпността у нас е станала прекалено сложна, но бих искал уважаваните от мен български полицаи да видят какви са били резултатите от подобен подход в Съединените щати по времето на преследването на гангстера Дилинджър. Създава се едно тягостно впечатление, че липсата на творчески подход в борбата с престъпността се заменя от неоправдана бруталност, която няма да доведе до нищо друго освен до абсурда гражданите да застанат на страната на престъпниците, както това вече се случи с контрола в Градския транспорт в София.

  10. Само припомням,макар колегите,да са го разбрали и без това,че поне в моя коментар,не случайно се посочи липсата на правилна България,което изкористи трите конституционни власти,превръщайки ги – в безотговорни поотделно – и по тази причина,посочих и призива на г-жа Попова,за правилен прочит на сигналите от Брюксел в т.ч. и от държавния глава,чиято загриженост,в личен план и на кафе с негов много кадърен юрист,още в началото на 2003 г. ми струва ето вече близо 20 години-преди и след-ходене по мъките….
    Колко случаи като този на Чората,бог да го прости,
    окървавиха “Марица”и ..
    двете страни,от които заплакаха и сираци и вдовици!!!
    В повтаряната от мен и от други,стара България,по примера на изпитана юриспруденция с неподкупни съдии и много съдебни заседатели,а не с по една секретарка “кутка не ставаща и за мирис” с не по-малко шибани пишещи машини”Адлер”1930 г. и скапано индиго…за каква любов към професията може да става дума….и все пак,и все пак мъждука тук там – и при едни и при други!!!!като страни по дела: ищци и обвиняеми, надеждата за тази България,..иначе просто тябва да се избием…като зли кучета!!!
    И не че няма перфидни опити,това да стане…защото таа..влаз с кръв сме я земале!!!
    Дали не ви звучи познато?

  11. Г-н Инджев, моля ви не заемайте страна в говорилнята дали т.н. Чора е бил убит умишлено; или пък неумишлено, например при оказване на съпротива, заплашване със саморазправа като го пуснат, или със заплахи към членове на семейството – неща, които са съвсем реални да се случат в провинциален град, там където всички се познават и всички знаят кой на какво е способен. Аз лично предпочитам да мога при нужда да потърся съдействие от представителите на властта и те да идват веднага, а не да ме отминават с разбиране и с вдигане на раменете.
    Може би ще кажете, че не става въпрос за това, а че не бива да се оспорва решение на съд. Да, по принцип не би трябвало, но последователните присъди по това дело са в диапазона от “невинни” до “предумишлено убийство”. Какво става? А става това, че съда не располага с достоверни доказателства.

    Уважаеми г-н Инджев, ако позволите, за вашето перо има далеч по-интересни теми, например защо ако откраднеш няколко милиона евро от еврофондовете, то в съда по закон е възможно да получиш глоба максимално до 5000 лева. Защо и докога? Темите са безкрайно много.

  12. ГЕРБ направи първата си сериозна издънка. Подкрепяйки Бойко Борисов се налага с ръка на сърцето да признаем това.
    Немислимо е в европейска държава, когато съдът проявява строгост при едно явно убийство, зам-министър председател да застава на страната на убийците и да го афишира в медиите.
    Гаф пред очите на Европа, както и да го интерпретираш, г-н Цветанов.

  13. Г-н Йорданов, това, което наричате говорилня, е дискусия на Ваши сънародници по рецидивите на един много остър проблем, а не наддаване за това въпросният Чората по какъв начин е убит. За ваше сведение в последните 5 години обират апартамента ми 3 пъти, аз изобщо не съм богат човек… И трите пъти идва полицията и предприема едни, вероятно утвърдени действия за успокояване на пострадалите, като изпоцапва целия апартамент в допълнение към бъркотията от кражбите. Трябва да се вижда проблема, полицейската работа е високо професионална, иска тренировка, отработване, инициатива, организация и т.н. Може полицаите да си мислят, че правят необходимото, но на практика ефект няма, липсва отдаденост и стремеж за усъвършенстване. Такава им е професията, рискова, може и да се загине… Футболистите дълго време говореха какво щяло да стане, ако получават повече пари – ето, сега получават, и виждате какви ги варшат. Да си полицай трябва да ти идва отвътре преди всичко, както при всяка професия. Сигурен съм, че има и такива, но са смазани от сивата маса, попаднала в полицията случайно. Вие какво предлагате, да им се чака благоволението, та те нищо не произвеждат, това им е работата, да следят за реда и спокойствието, може да им са малки заплатите, но хората отделят от оскъдния си залък за тях, да не би да ги издържа покойният Тодор Живков. В крайна сметка Ваша работа е какво си мислите, но за да защитите едни хора, направили изключително груба грешка в професионалната си дейност, обиждате безпричинно Ваши сънародници по твърде примитивен начин. Аз имам същото право като Вас да живея в тази страна и се нуждая моите права на гражданин да се обезпечавят по утвърдения ред, а не по нечия добра воля, както Вие го декларирате. На човек понякога му идва нагорно от “реалисти” в тази страна…

  14. Г-н Георгиев, мисля че говорим едно и също но с различни думи. Исках само да кажа, че не бива обществото да мачка полицаите при всеки повод. Полицай не се бие, не се анатамосва, не му се късат пагоните или нашивките, патроните не бива да са халосни, и т.н. Престъпниците, малки или по-големи, или най-банални джебчии, не получават от закона заслуженото. Полицаите са демотивирани, как да вложат хъс например във вашия случай. И с тези жалки заплати, амортизирани коли и допотопна техническа екипировка.

  15. Г-н Йорданов,мнозинството от българските полицаи са коримпирани и свързани с мафията-от най-високо ниво,да обикновения сержант. Както държвата е скапан,така и полицията, всичко е свързано. Нали не е възможно компанията СОНИ да прави добри ЛСД-телевизори,а камерите й да са скапани. Не може една държава да е корумпирана,а съдебната власт,чиста като сълза. Такива филми няма заснети.

  16. Според мен в основата на проблема стои недостатъчната законова защита на полицаите при изпълнение на задълженията им. В целия нормален свят посегателство срещу полицай – физическо, заплаха, псувня, отказ да се изпълни разпореждане се наказва като посегателство срещу държавата. При нас обаче срещу полицаите се прави какво ли не и те са виновни, ако приложат сила. Примери колкото щеш. Също така в нормалния свят, ако полицай превиши правомощията си, следва сериозно наказание, вкл. съдебно. В този смисъл, в конкретния случай вероятно е станало нещо подобно и съда е излязъл с решение. При всички случаи обаче политик и то от най-високо ниво в момента, няма право да коментира, а още по-малко да оспорва публично съдебно решение.

  17. Усукваме го! Ако аз съм полицай и съм се изкушил да съм ортак на въпросния бандит, и сега работата се обръща наопаки, разкрития и пр., колко му е да се уреди едно замитане на следите, някакъв антиобществен тип загинал… При такова развитие на нещата такава хипотеза винаги е налице, а се правят и медицински експертизи и т.н. А доколкото разбирам, единият даже е майор, а не новобранец. Работата мирише отвсякъде… Но дори и да е служебна грешка, мекият извод е, че самата служба не допуска демотивираност…това е, като си демотивиран, рискуваш да отидеш в затвора! Не може да се убива човек от служебно лице, ако ще да е Франкенщайн, не-до-пус-ти-мо! Полицаите имат пълномощия, които в такива слущаи се обръщат срещу тях, когато ритат и бият като за световно, трябва да им минава през главата, какво са правили по психологическа подготовка? Иначе презумпцията за замитане на следи е неизбежна! Представям си разбитите семейства и ми е жал, но…

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.