Номерът с източването на държавата в частни джобове е стар. Ако не като света, то поне като света, който познаваме от времето на социализма. И е особено характерен за онова време по простата причина, че тогава, ако изключим битовите кражби, всяко друго присвояване си беше грабеж за сметка на държавата ни вездесъща- същата, която по тези и други подобни причини накрая рухна.
Никак не е за учудване, че познатите соцхватки са прилагани много „вещо” именно от управляващата соцпартия и нейните коалиционни смокинови листа. Принципът на социализма „дай ми, на ти” беше основен неписан закон. Върху него се крепеше оцеляването и „все по-пълното задоволяване потребностите на населението”. Точно по тази причина противниците на социалистическата мантра за „повече държава” й противопоставят изискването държавната намеса в живота на хората да бъде сведена до минимума, необходим за поддържане на реда и правилата между равнопоставените пред закона субекти в обществото.
Защото да откраднеш от собственик на материални активи неговото лично притежание е доста по-трудно. Собственикът познава манталитета на потенциалния крадец и е мотивиран да се отбранява далеч повече, отколкото „орташката кобила” , за каквато сме свикнали да смятаме държавата.
Сега научаваме за далавери и далаверки, които звучат като току-що извадени от края на 1989 г. Тогава в БТА, на вълната на разрешения гняв, към старото ръководство бяха предявени обвинения от колектива именно за злоупотреби с автомобилния парк и подобни нещица. В крайна сметка някои бяха принудени да платят ( възстановят) суми, за които беше установено, че са надхвърлили далеч разрешения лимит за бензина.
Неизтребимата жажда за надписване на сметки за сметка на държавата лъсва отново. Този път избива в разкритията за поставени световни рекорди по пробег на депутатски автомобили и работни часове на шофьорите им. Част от далаверката изглежда е и разиграването на парите за отпуски, които на хартия не са ползвани, но сега се оказват ценни книжа за осребряване със задна дата.
За да илюстрирам доколко не съм изненадан, ще преразкажа история, която знам от шофьор на камион, работил на Националния обект НДК в София. В момент на весело настроение с носталгия ми сподели, че си е построил вилата с парите от онова трудово време. И какво точно се е трудил? Ами правил курсове като изливал огромни количества бензин и така ги отчитал като пробег. Реализирал по този начин понякога по 500 лева на ден.
Няма начин техническият му ръководител да не е бил в комбината. Нещо повече, цялата държава беше в тази комбина. Както казваше баща ми, ако всички изкопни дейности, отразени ( и платени) по документи бяха реални, отдавна да сме пробили тунел до Япония!
Надписването на курсове, часове, кубици беше известно на държавните кибици. Но те си имаха техни начини да заделят и за себе си част от лептата. Самият държавен глава даваше тон като „пишеше” тонове томове, а след това, както научихме, прибирал хонорари с куфарчета за издадените с държавни пари негови речи, които на всичко отгоре не е писал той ( и които, за капак, никой не четеше) .
Изкушението за властника е голямо и днес. По формален признак той оправдава „бонусите”( така вече се наричат узаконените подкупи за близкото обкръжение от верни хора), с необходимостта да бъдат задържани специалистите на ниско платената държава работа. Иначе ще избягат при частниците.
В държави, като Германия, този проблем е решен с високо заплащане на държавните служители, понякога дори по-високо, отколкото е в частния сектор с подобен профил. Но за сметка на това, ако те хванат с далавера, няма чадър и спасителна мрежа – тя просто не съществува, защото я няма престъпната верига, при която шефът подкупва подчинените си срещу лоялност ( за да може да си върши големите далавери).
Сигурно е трудно това се постигне и тук. Но при сегашната стартова позиция на новата власт, доведена в управленските кабинети от желанието на хората за радикална промяна, съществува възможност да се направи най-сетне първата крачка.
И най-дългият път, както казват китайците, започва с една крачка.
Отказът да бъде направена обрича и тази власт на познатия финал. За него е рано. Дано не е късно за първата крачка.
Гоподин Инджев,
Очевидно ще се връщаме към китайците,отново и отново за първата крачка,както в статията за чадъра,тъй като и тя още е с положение на крака във въздуха,а и тона за марша,не даден…
НО НАИСТИНА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО ЗА НЕЯ,а обратното броене е започнало,по волята на народа,за да има правилна България за всички етноси…
Другата завладяла половин Сърбия и драпаща за камъняците на Македония,простряла ръце и рамене отвъд Кюстенджа и за Бяло море,си остана, един скъпо струващ мираж..
Пак ще има три морета и дори Черното с два бряга,но и… “самотно нъ може”,макар истинският да е!!! и сам войн!
Ето това е качественна журналистика. Как е възможно перо като Иво да не пише за голяма медия? От етични съображения няма да споменавам имена, които пишат по полемите вестници, но повечето от тях са направо смешни и бездарни в сравнение с написаното в този блог. Това доказва, че страха в България още го има и че много хора ги е страх от истината. Истината, за която Иво беше уволнен и изолиран. Горко на страна, която се отнася така с таланти от такъб калибър. Статията е страхотна и в подкрепа на статията препоръчвам да се гледа филма “Двойникът” с Тодор Колев за да не се забравя къде всъщност се коренят корените на корупцията и шуробаджанащината.
Винаги съм се чудил защо са богати западните демокрации и всичко им е наред. Защо пътищата им са пътища, парковете – паркове, домовете – домове. Накъдето погледнеш красота.
А то било просто – спазва се общественият договор – всички са равни пред закона. А когато се спазва закона и има силни институции да го бранят – няма крадци. Не изтича националното богатство. И какво им остава на хората на запад (а и силно на изток)? Да са щастливи да създават красота. И да се радват на живота.
Време е, така както са повече толерантните шофьори по пътищата, независимо от това каква марка автомобили карат, така и да сме по толерантни към общите пари.
Но който не разбира от дума, за него има тояга. От тояга разбират всички. И всичко си идва на мястото. В Сингапур, ако си залепиш дъвката на тротоара или плюнеш – 200 долара глоба. На всяко кръстовище има блюстител на реда. И всичко блести от чистота. Излиза, че тоягата е майка на културата…
Е, първата крачка е направена – изкарват се далаверите на светло. Втората – бой с пръчката на заакона по крадливите пръсчета. И третата храни добре кучетата за да пазят вярно двора!
Ама хора бре ,несте прави ББнаправи качка и то каква ,само дето тупна в стария път и се хлъзна момъка велик пред змея та нали на змея служи той
До Морето.
Напълно съм съгласен. В Сингапур казват, че по същата причина няма фасове по улиците. А в Швейцария, ако в градския транспорт се окажеш без билет, отиваш дена принудителен труд без разлика кой си.
Допълнение към горното. Наказанието без билет е 15 дена труд.
Когато направи решително,първата крачка ,премиерът Бойко Борисов няма да забави със смръщения си под вежди поглед и за страховете на Атина в енергетиката около “Южен поток” и нефтопровода “Бургас Александруполис”,с по-ясни
знаци различни от тези на левите,
но и обезпокоителни,както за гърци,а и за македанци,за които
няма да закъснее и задаващ се срив в отношенията със Скопие,
където без срам и свян,газят българската чест,като последни неблагодарници….
Дори и в Анкара,да съумеят в опита за частично париране на тенденцията за поставяне на ДПС в периферията на политическия живот,турското влияние в България,ще е намаляло до известна степен,пак след историческите социалистически
глупости,тъй като едно вече по-дясно българско правителство,
постепенно з а п о ч в а д а г и и з п р а в я …
И то ще е,все в духа на външно-политичски курс на стара,правилна България,по отношение на известния
“Балкански пакт” от миналото,към който дипломацията на Борис III,
въпреки постоянно и перфидно,
съседско калесване от Белград,
Букурещ и т.н.,далновидно,никога не се присъедини…
И на някои ще се наложи,да позабравят и цвиленето на троянските коне и уважат грижите за чисто небе и природа!!!
Ако в 18.37 съм загатвал сривове,а към 20.00 некои са си вече и “божи дар” откъм и за Вардарот,кой че умре за наденица като нема пипе и за пет паре?
Ако и този път не се направи нужното, май ще се наложи да стягаме куфарите.
То преди години хем имаше визи,хем куфарите бяха български или съветски.Сега скоро гледах в магазините китайски куфари на много прилична цена.Емиграцията ще ни излезе по-евтина.
vsi4ki ste pravi!!!