Руско-турската война ( срещу България)

Когато мъртвото августовско вълнение сред горните пластове на бившите управляващи взе свидна жертва, вживелият се в тази драматична роля Румен Петков обясни своето напускане на партийния връх с възмущението си, че ръководството ( т.е. др. Станишев) не защитава своите съуправляващи доскоро другари от действията на новата власт. Петков, смятан за силова и силна фигура в червената върхушка, беше цитиран от в. „Труд” да казва, че „империята БСП трябва да отвърне на удара”.

И ето че император Сергей го послуша. Яхна метлата и обяви, че в държавата има лов на вещици.

Някои от тях той назова поименно: подуправителя на БНБ Николай Неновски, несъстоялия се консул в Ню Йорк Атанас Папаризов и колегата му по несбъдната дипломатическа работа, но като посланик в Скопие, Боян Чуков.

Най- известният между тях, един от постоянните абонати за важни постове в партията и държавата, съратник на покойния Луканов, е Папаризов. Той не се нуждае от представяне – нито пък професионализмът му, за който говори Станишев, подлежи на коментар, защото е познат като професионален висш партиен дялан камък, годен за всякакви министерски, депутатски и дипломатически превъплъщаване по заповед на централата.

Публиката знае малко за Неновски, но че беше наложен по партийна линия именно, за да бъде подразнен очертаващият се като победител на изборите Бойко Борисов, беше видно и от най-простоватото око.

Колкото до познатия повече като гост коментатор в телевизионни предавания Боян Чуков, явно трябва да е бил доста близък съветник, ако се съди по постоянното му присъствие плътно до премиера на всякакви международни преговори в България и в чужбина. Чуков привлече вниманието с една статия във в. „Труд” , в която обясни на читателите колко велико събитие е посещението на Путин в България на 18 януари 2008 г. и каква чест е за нас фактът, че руският президентски самолет е доставил в България делегация от милиардери ( до един олигарси, унизително развеждани да бъдат показвани, чиято съдба и богатство зависи от прищевките на авторитарния руски държавен глава).

И тримата споменати поименно като вещици, уловени от Борисов, бяха назначени в последния момент от управлението на тройната коалиция като явна провокация към следващия кабинет. Приемайки да участват в нея, те се изявиха като атентатори, които се съгласяват да ги минират с динамит и да ги изпратят на самоубийствена мисия. Механизмът на взривяването им беше заложен на принципа на часовника: беше само въпрос на време да гръмнат.

Истинският проблем на Станишев обаче не са тези бойци на шумния фронт. Несравнимо по – голям е залогът с енергийните проекти, които можем за краткост да наречем руски. Именно срещу тяхната неясна съдба възропта приоритетно бившият премиер, чието преминаване в опозиция руските медии разтръбиха като за посегателство срещу руските интереси в България.

И забележете с какво е решил да цака Станишев: с турската карта! Той, който направи всичко да запази управленската комбина с Доган и причини с това на партията си непоправими щети в очите на собствените симпатизанти, бранейки „етническия мир” от въображеми посегателства, сега заклеймява кабинета „Борисов” да не „обслужва” турските интереси, допускайки руския газопровод „Южен поток” да мине през Турция, вместо през България.

Ако беше такъв, за какъвто се представя ( загрижен за България), трябваше да заяви, че Русия постъпва вероломно, като изнудва България да се включи в нейния проект, предлагайки на Турция да стане алтернатива на българското трасе- при това, без да има официална позиция на София за отказ от досегашните ангажименти. Но Станишев е такъв, какъвто е. И каквито са подобните му „патриоти”, за които любовта към родината минава през преклонението пред Москва и нейните интереси.

И как точно Борисов да спре руско-турската война ( срещу България)? Като мигом заяви, че ще се държи като Станишев? Дали това ще умилостиви Путин и той ще „пожали” България, скъсвайки веднага вече подписаното споразумение с Анкара?

Повече от очевидно е, че Путин се държи като безмилостен защитник на собствените приоритети и не му пука за някаква си България, заигравайки с Турция на секундата, когато вижда колебания в препускането своя български троянски кон в желаната от него посока – и го шибва веднага с нагайката. Както е ясно също, че и Ердоган е готов на всичко, за да придобие повече козове в голямата игра по интегриране на Турция в ЕС.

Залогът е голям и „малка България” им шанс да покаже към коя част от международното пространство принадлежи.

А Станишев да си лети с метлата, на която прозира надпис „сделано в СССР”.