И Швейцария се включи в европейското състезание по ухажване на Либия и нейния петрол. Президентът на страната Ханс-Рудолф Мерц отиде на крака в Триполи и публично се извини за ареста на един от синовете на Кадафи преди година в Женева, което доведе до обтягане на двустранните отношения. Доколко президентът Мерц е убеден в несправедливостта на действията на швейцарската полиция, вкарала в ареста Анибал Кадафи и съпругата му за малтретиране на две прислужници ( които по-късно се отказаха от показанията си), е въпрос, чиито откровен отговор вероятно никога няма да научим.
Факт е обаче, че Либия триумфира – тя е най-близката петролна алтернатива на Русия по отношение на Европа и по всичко личи, че все повече европейски лидери са готови да преглътнат гордостта си и да изберат либийския резервоар, за да разслабят руската енергийна примка. А че те сами си и я нахлузиха, както буквално е подмятал Ленин, е факт с дълга предистория. За руските суровини западните страни са правили и правят какви ли не компромиси- именно тях е имал предвид вождът на световната революция ( касапница) Владимир Илич, когато подигравателно е предвидил, че капиталистите сами ще си купят въжето, на което да бъдат обесени.
Швейцарският прагматичен ход, който отприщва отношенията с Либия, съвпадна с освобождаването на атентатора от Локърби Ал Меграхи, на чиято съвест тежи взривяването на 270 пътници, намерили смъртта си в атентата над Локърби…миналия век. Да, така изглеждат нещата сега – някога, отдавна, това се е случило. Но уличеният и дори екстрадиран от самата Либия Ал Меграхи не само беше освободен ( по здравословни причини), но и беше посрещнат като национален герой в родината си.
Последиците се очаква да бъдат особено здравословни за британските петролни компании. Както се изрази адвокатът на Ал Меграхи, Шотландия, която пусна либиеца, направи „огромна услуга” на Великобритания.
Европа е смълчана и вероятно малко гузна. Защото списъкът на компромисите, която е готова да направи и вече допусна, е дълъг. Да си спомним само френската посредническа мисия за освобождаването на българските медици, която катапултира френско-либийските отношения на такива многомилиардни висоти, че предизвикаха нескрита завист и злъч в околните на Франция държави ( като Германия). И на каква цена постигна успеха си Саркози? Тайна!
Самата Германия трудно може да си позволи остра критичност към тази търговия на едро, защото от десетилетия е западноевропейски флагман в руското петролно море. Канцлерите се сменят, но не и германската политика на „особена чувствителност” към критикуването на Русия заради нейното голямо значение като доставчик на суровини за енергетиката й. Това се отнася и до сегашното консервативно правителство на Ангела Меркел, което не може да бъде заподозряно в идеологически симпатии към автократична Русия.
А какво да кажем за консерватор номер едно на континента ( като политическа окраска, но не е и като поведение) Силвио Берлускони? Той е направо приятел на Путин, както не пропуска сам да отбележи. Направи го отново на тристранната среща с Путин и Ердоган в Анкара, на която заедно подляха вода на току-що съживения проект „Набуко”, подкрепяната от Запада и по-евтина алтернатива на руския инструмент за ново затягане на газовата примка около европейското гърло, наречена „Южен поток”. Нито продължаващите убийства на правозащитници и журналисти ( показател, по който Русия е втора в света), нито смачканата от Путин частна инициатива и опозиция, нито запушената уста на свободното руско слово впечатляват Берлускони – той си другарува с Путин при всички обстоятелства.
Единствените, които нещо „мърморят” за принципи, права на човека, свобода на пазара и други такива …отживелици, са отново американците. И при тях има приемственост, но в обратната посока. Консервативният Рейгън водеше тежка политическа битка със собствените си западни съюзници в Европа да не допускат прекалена енергийна зависимост от Русия. И днешните либерални управници на Америка мислят така.
Държавният секретар Хилари Клинтън предупреди на висок глас британците да не освобождават Ал Меграхи. Но както и друг път е ставало – съюзът си е съюз, но петролът си е петрол- надделява над някакви си принципи. И как няма – на американските упреци европейците сочат въоръжената намеса на американски войски в богатия на петрол Близък изток.
Изобщо егоизмът не е само човешки недостатък, той е заболяване на държавите, създадени от човека. Дори и на онези, които без съмнение са постигнали най-високи стандарти на уважаването на човешките права на собствените си народи и са им гарантирали свободи, за който богатите на петрол износителки не могат ( а повечето – не искат дори) да мечтаят.
Поуката за нас е, че не можем да разчитаме само на вноса на правила и принципи, които да направят живота ни по-добър. Трябва сами да ги пожелаем и постигнем. Това, че примерите, които наблюдаваме, понякога не са никак вдъхновяващи, не бива да ни служат за извинение. Имаме да догонваме, преди да си позволим въжеиграчество. Лесно е да съдим швейцарците, трудно е да постигнем нивото, от чиято висота те могат да си позволят да преклонят гордостта си в името на прагматизма, но без да загубят физиономията си.
Ние тепърва я търсим и предстои да убедим света, че тя е автентична, а не е само една от матрьошките на бившата ни метрополия.
Няма идеален свят, но все пак трябва да избираме между високо развития на „Матрицата” и другия, на матрьошката. И ако някой си мисли, че има някакъв трети, чисто български, явно не живее на този свят.
Всъщност има и трети свят, именно българският, но той за съжаление с нищо не е по-добър от останалите два.
“Trjabva sami da pozelaem i postignem” tova e istinata.Njakoi nashi synarodnisci oshte ne sa razbrali tova koeto Rakovski razbira sled porednata prodazna protivoBylgarska Rusko -Turska vojna i vyz osnova na koeto Levski nadgrazda. Bylgaria trjabva da se osvobodi ot vytre ne ot vyn.sami da pozelaem da sme svobodni ,sami da postignem svobodata si!
Blagodarja ti Ivo!
Razbira se matrizata ot EU pravila e svobodno spuskane po techenieto na rekata,a ne pluvane sreshtu nego, razbira se.Naskoro otkrix bloga.Smelite vinagi pecheljat vyzxishtenieto mi.Blagodarja i USPEX!
Преди няколко дни,когато не се обсъждаше необходимостта от тълкуване на знаците от североизтока,маневрите и разликите между матрици и матрьошки,бе припомнена стара идея за възкресяване на средиземноморската политка на България развита от Д.Казасов 1925 г. и за по-адекватен отговор в противовес на загробването ни из “камъняците на Македония”/по А.Буров/
Доводите не са нито засега,нито за блог,или каквото и да е друго възможно и по-обемисто,но изнасянето на всеобхватен капитал като прйзводствени мощности,
културен обмен и изгодна търговия,биха били в унисон и със стара и двулична Европа/още повече Италия и особено Германия!!/ а и с далечна Америка,преди да се въцари успешно енергийно заместителство на подновяеми ресурси…..ако въобще е възможно до края на този век….
Новоосвободена България,дори и турска провинция,съумява сред и след воини,за запази облик различен от този на руския крепостен мужик,но ИСТИНАТА Е НЕ ВЪВ ВЪЖЕИГРАЧЕСТВОТО,А В ЕСТЕСТВЕНАТА УСКОРЕНА ЕВОЛЮЦИЯ ЗА УСПЕШНО ДОГОНВАНЕ,и запазването на своя идентичност и свой облик….
Има мегдан и за уйдисване на договорна основа!!!
С Путин и Медведев ще стане,но “яваш-яваш”,умно и кротко,а не /СДС-БЗНС-урболешката,което само
и чакат съседите!!!!
Така да кажат на ББ и на Р.Желева,гавазите които четат Иво Инджев,защото,тук са събрани истински патриоти,а не бюджетни
“хранненици”
За мен това е най-хубавата статия в този блог. Сигурен съм, че би направила чест на “Financial Times”, много от описаните неща ги гледам по ББС и съм се чудил от поведението на много от лидерите на напредналите демокрации. Тази история с посрещането на осъдения за масово убийство Ал Меграхи е върха на всичко, тук се върти по ТВ новините на всеки 30 мин.! Така се чудех и на позицията на Франция при нахлуването на американската армия в Ирак. Но точно леко водевилната изява на мощно приятелство на Берлускони към Путин (страстни прегръдки и целувки поне 70 градуса, Брежнев започна да ми се струва фригиден на този фон), която отначало ме същиса, ме накара да се замисля върху една друга опция – дали това не е един, режисиран или не, начин Европа да получи повече степени на свобода за енергоснабдяването си? ОК, Русия може и да разиграва политически карти покрай горивата, но може би да има и периодически проблеми с добива или знам ли какво още там. Т.е. не е нужно да се отхвърля, а да се намери алтернатива, ако… А каква по благодатна конкуренция от тази на диктатора Кадафи с имперчеща се Русия за клиент като Западна Европа? Този подход, ако щете, може би оправдава и нашето присъствие в компания като ЕС. Но дори и всичко да е спонтанно, изглежда много полезно, а наша работа си е колко ще “внимаваме в картинката”.
“Изобщо егоизмът не е само човешки недостатък, той е заболяване на държавите, създадени от човека.”
Г-н Инджев, упреквате държавите е “егоизъм”. Нима обвързването с монополист е преследване на собствените си интереси? По вашата логина България е най-егоистичната страна на света, щом е и продължава да бъде, зависима от Русия – а Гоце е егоист и половина.
Точно обратното. Правителствата на тези държави работят в интерес на чужди интереси ( на Москва, или на отделните министри който са получили пари от Москва), против собствените си такива – следователно те са АЛТРУИСТИ.
Отново много трудна тема Г-н Инджев, но сте успели брилянтно да я развиете! Най-вече трябва да разберем, че не сме узряли политически да си позволяваме подобни компромиси, както описаните от вас на западноевропейските развити страни! Освен това те търгуват по този начин забележете най-често частни интереси за държавни интереси, докато нащите комуняги правят с Русия точно обратнато, търгуват държавни и дори национални интереси срещу техните частни интереси!
Колкото до симпатягата Берлускони надявам се, да не сте прав! Просто не ми се вярва, че е готов да жертва Набуко заради Южен поток. Предполагам, че иска и двата или търси ускоряване на Набуко, заради угрозата му от Южен поток.
Освен това бил съм в Либия, макар и отдавна и знам, че най уважаваната от либийците нация в Европа е Италия и доколкото знам имат петролопровод до там по дъното на Средиземно море. Друга много уважавана нация в Либия е Германия, а на юг от Себха, мисля че беше в Убари, по посока на границата с Чад има и досега паметник на маршал Ромел, освободителая им от Британските колонизатори!
Но, какво нещо са световните интереси, променят приятелиите, нали!
Амин!
Някой, очевидно умен човек, бе казал, че когато някой избере хляба пред свободата, то в крайна сметка остава без хляб и без свобода. Просто перефраза на вечната истина: “Не само с хляб живее човек”.
Иво пореден силен анализ. С твое позволение искам да пусна един линк към статия във “Фрог нюз”, която е в съзвучие със най-важното което ни вълнува “Руското енергийно робство” старателно подготвяно от Гоце и Станишев. http://frognews.bg/news_14548/Stanishev_otkam_greshnata_strana_na_valshebnata_prachitsa/
Изключително верен анализ,поздравления. Така се случва,че уж грамотни,развити,културни,демократични държави ,все намират начин да ухажват и се подмазват на идиотски и нечовешки режими. изводът какъв,да не вярваме на никого,да се промъкваме между капките и да си трае,нищо не зависи от нас,ние сме мушмули-меки и гнили…
Превъзходен анализ! Показва съвсем ясно позицията на безспорно независим и интелигентен журналист. Комплимент!
Последното изречение казва всичко.
Тази статия е право в десетката( без аналогии)!
Човечеството дължи своето “развитие” на алчността и страха, които са продукт на егото ( всяко чувство или действие може да се редуцира до алчност или страх)…
Колкото до защитата на националните интереси, трябва първо да се определят (дефинират). / Между сълзливата тирада на Сергей Станишев за вещици и инквизитори, той каза нещо важно, на което никой не реагира ИСКАМЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ ДА ИЗНАСЯ ТОК…
А искаме ли? И на каква цена?…
Благодарение на Генко Гешев се върнах и назад и дръпнах напред до 2050 г. с помоща на предоставения линк като кюлче към тежко старо злато каквато е статията на Иво Инджев.
В светлината на приливите и отливитие като икономически явления в т.ч. на вчерашни,днешни и бъдещи “световни тигри”,
балансирания коментар,който напомня не “блян за три морета”,
грешно и кърваво люлял България повече от 120 години,оправдава излаз в евразийскито пространство с гъвкав подход обърнат,главно към днешжните и бъдещите играчи с демократична еманация и на нашите възрожгденци и на привързаността и към неотменните ценности на Човешката Цивилизация.
Случайно ли е че гърците могат и да кандисат за име Северна република Македония,а Букурещ не се назландисва на натопорчения турчин с оплетена кощница ?
С поглед столетия напред и с по-ясен – пак морски залог – и за отмиращите и за идващите поколения елити,в безпристрастната
история,те ще са или ще бъдат просто спомени,но по-достойни за уважение и признателност…
В такъв смисъл и от такива съображения пред танедма Борисов-Желева,се изправят невероятни предизвикателства,като пред “делфийски” оракул 2010 г…..
отколкото забавени по-български или изоставащи реакции….
Наистина, оказа се че и “идолите” от Европейския съюз имат глинени крака.
След като Обединена Европа е готова на всякакви комромиси за да “масажира” тщеславието на един маниак като безсъртния водач на Джамахирията в сравнение с някакви абстрактни принципи и “ценности” на западното демократично общество, дали светът е направил крачка напред…
Инджев, Саркози постигна успех в сделката с българските медици благодарение на една много добре обмислена печеливша за страната му валутна сделка, на която платец е българският народ. Да не си въобразяваме, че Сесилия Саркози е имала друг мотив да се включи в сделката, освен финансов.
Голяма грешка на държавата ни, но с такива корумпирани държавни мъже – такава некадърна политика.
Добре са ни преценили!
Дано има промяна!
И к’во сега!? По желание на силните европейски страни си съсипахме икономиката за да си осигурят те пазари и евтина работна ръка и земя в името на “добруването” на някой друг и голямото еврОПейско семейство; Енергоемко ни било производството? Е, какво от това – нали ние си правехме енергията? По демократични причини си продаваме земята на изпаднали, безработни англичани, та да ни се правят на инвеститори и да ни обясняват колко било добре в UK; прокудихме си децата в чужбина да си търсят хляба; Платихме си, за да върнем неблагодарните медицински сестри, за да обикалят света и да се оплакват, колко е лоша България; Франция като по-чевръста, да си оправи отношенията с Либия; затворихме си половината от Козлодуй поради пак чужди интереси и пак поради тях да строим нова атомна, neznajno kolko po-skъпа; мръзнахме, щото Украйна не си плащала сметките, а нашия договор – шебеците сключили без клауза за неустойки. . . Нямам спомен някой от ЕС да ни помогна в газовата криза. Единствената им грижа е преди още като членове на съюза да сме поискали каквото и да било е да ни обяснят как нямало да стане и нашите да се съгласят. Абе хора – що за правителства имаме? Ние що за хораа сме, та търпим всичко това!?
Здравейте!
Нищо не разбирам от енергетика, но “въжеиграчеството”, за което говорите, на мен по-скоро ми прилича на дупедавство…А който се е навел веднъж, ще го направи и втори, и трети път…”Лошо, Седларов,лошо!” 🙂
Четейки Вашия анализ, си правя и извода, че който държи петрола и газта, той поръчва музиката.А на останалите им се предоставя възможността да слушат и танцуват, като трябва да внимават да не бъркат в стъпките и такта, че да не вземат да им пуснат Погребалния марш…
Най-доброто за България в областта на енергийната политика – кое е то? „Дет ис дъ куесчън. Както е казал джентълменът Хамлет.“ Дано днешните управляващи го нацелят някак си.Дано!
Анализът Ви е много силен, Г-н Инджев, но ще ми позволите ли да кажа, че нищо ново под слънцето, само детайлите са различни! Ако трябва да се върнем към Бисмарк (Берлинския конгрес) или Чърчил (ІІ Свет. война) и т.н. Повярвайте ми, аз моите илюзии за демокрацията болезнено ги изгубих в Германия, в началото на 90-те години. И после гледах сеира на близките и приятелите ми у нас, които също вярваха и очакваха чудесата на демокрацията… Всички знаем какво стана през последните 20 г.у нас. Вероятно има някаква закономерност, която ни се изплъзва. И както би казал някой с по-примитивно мислене:”Интересът клани феса”…