Краткият преглед на дългата полемика между новия шеф на митниците Ваньо Танов и старият шеф на дипломацията Виктор Вълков показва, че крайно нетипично като за дипломат от кариерата Вълков издайнически си изпусна нервите. На практика нарече „простак” Танов заради твърдението, че все пак съществува кръг „Монтерей” от бивши червени величия, свързани със службите, които участвали в разпределението на контрабандните канали.
На пръв поглед фактът, че Вълков реагира на твърденията на Танов с остро отрицание на нещо, което многократно вече е отхвърлял, напомня по комичен и ( и безобиден по детински) начин на сценката от „Мечо Пух”. Когато Мечо Пух пита пред хралупата на Заьо „има ли някой тук” и получава отговор „тук няма никой”, приказният герой си прави логичното заключение: „щом някой казва, че няма никой, значи има някой”.
От реакцията и тона на Вълков, който заявява пред сайта Всеки ден, че не си струва да спори с простак, навежда на мисълта, че май „има някой”.
С извинение, че напомням случка с мое участие, реакцията на Вълков ми напомня по стил и смисъл на истеричния отклик, който един мой журналистически въпрос предизвика от страна на президента Първанов. Държавният глава сметна за нужно да направи официално изявление с квалификации по адрес на един журналист, заради въпрос, свързан с имотното му състояние. За капак, след настъпилата разправа с „виновния”, заяви, че това бил един „безобиден журналист” и изобрази лицемерно учудване, че му се наложило за такава дреболия да напусне работата си.
Да не говорим, че всъщност Първанов така и не отрече категорично да е получавал мезонет от своя спонсор Манджуков, когото закичи с най-високо държавно отличие. В направената от негово име декларация само се твърдеше, че всички данни за имотното му състояние са публикувани на сайта на президентството. А нали точно това попитах на практика: верни ли са данните, или не, а не дали изобщо има публикувани някакви данни? Някой много внимателно го беше посъветвал да внимава с формулировките.
Което се повтори и след като беше разкрит, че е бил на лов на другия край на България в деня, когато Българя очакваше от него да обяви национален траур за трагедията с изгорелите българи във вагон на държавните железници. След дълъг размисъл от негово име заявиха, че е бил наистина край Симитли ( видели са го все пак десетки хора), но не бил стрелял.
Общото между споменатите случки е, че опровержението по-скоро прилича на косвено потвърждение. А разликата между тях все пак е в това, че Ваньо Танов е дългогодишен бивш шеф на службата за борба с организирана престъпност ГДБОП. И когато говори за историята на контрабандните канали и тяхното стопанисване, това никак не звучи като „анонимен слух”.
Имал съм само един разговор с Виктор Вълков. Когато беше външен министър му се обадих да го информирам, че като директор на БТА закривам всичките 26 кореспондентски бюра на агенцията в чужбина в рамките на реформиране на кореспондентската мрежа, която струваше огромни пари на агенцията ( а БТА, когато бях директор, не получаваше стотинка от държавата, самоиздържаше се от продажбата на информация и собствени списания!). По подобие на западноевропейските агенции от сравним с БТА мащаб намерихме в чужбина българи, които да работят за нас, без да издържаме кореспондентски пункт.
Очаквах буря. Вместо това той само въздъхна и каза спокойно: „такива са времената”. И това беше. Бурята дойде по-късно, когато едни вбесени другари се обединиха срещу моя милост…Но Вълков ме изуми със спокойната реакция на мига.
Точно обратното демонстрира сега в полемиката с Танов и с това постига обратния ефект.
Ако перифразирам Мечо Пух, се получава следното: щом някой казва, че няма да спори, но спори (при това като нарича „простак” своя опонент), безспорно има нещо.
Само че не е смешно. Един Господ ( или поне онези, които се изживяват като Господ, разполагайки с живота на другите) знаят, колко показни разстрели, взривявания, отвличания и други подобни безнаказани престъпления са свързани с информацията, за която бившият шеф на ГДБОП намеква.
Човешките жертви поне теоретично могат и да бъдат изчислени някога, но щетите за обществото от завличаната от десетилетия държавна хазна – никога. Те минават в сметката на „разграбването на държавата” при правителството на този или онзи. А за правителството в сянка, което при всички правителства дърпа конците на престъпността, сме осъдени на неведение до пълната победа на (наследниците на) комунизма.
Израснах с Работническо дело, а не с Мечо Пух.
—
Вместо Хор Бодра Смяна – слушахме Свободна Европа.
—
Моите родители решиха, че е по-добре да ме научат да четя официоза на 118-летницата за да мога да оцелея и да бъда информиран.
Още като дете научих, че ако червените кажат – пример : не е имало ядрен опит в Сибир – значи е имало и се е разбрало.
Ако кажат : – Няма страшно за бременните жени ако ядат “чернобилски ” марули – значи : пий йод и не яж НИЩО зелено.
—
Ако прочетеш, че икономиката ни се справя чудесно с войната с прогнилия капитализъм – значи вървим на зле и ще има промени в ЦК.
—
Имаше една приказка , че само информацията за датата и времето е вярна. По тази причина през 80-те години с брат ми Иван, събирахме в една папка страницата на Работническо дело с времето . Когато валеше дъжд – оборота ни е по- слаб и на ревизия след време “стопаните” питаха защо не сме отчели оборот като предишните дни.
Показвахме папката с изрезките и излизахме от мазъта.
—
Благодаря на родителите си, че ме учеха с Работническо дело, а не с Братя Грим, Андерсен, Екзюпери и други буржоа.
Така нищо не може да ме учуди .
—
P.S.
Четящите Работническо дело експерти не знаеха, че когато вали дъжд оборота в ресторантите е по-голям.
—
Мечо Пух прочетох след много години и не го разбрах. Много наивна ми се стори.
Предпочитам да прочета Мацакурци слушайки Красимир Кюркчийски .
Чудя се защо освен Отнесени от вихъра беше забранена и Цецилия – Господарката на Манделей.
Какъв ти Мечо Пух, тук яко вони на динозаври от мащабите на бившия Източен блок. Още един редут на националната ни зависимост. Преди компенсираха с активността си цялата ни неспособност да се оценим реално, цялото ни прехласване по нас, такива, каквито сме, без да се развиваме, целият ни лукс да подтискаме способните между нас или да ги принуждаваме да ни напускат, както и буйното ни ръкопляскане по неизброимите идиотщини на синовете на Димо Казака от Селкор на Караславов. Сега вече са душата на бизнеса! Сещате ли се защо Иван Костов стана злодей No 1 на Републиката – защото, волно или неволно, допринесе за някои предпоставки “Пътят на коприната” да мине от друго място.
В крайна сметка някакво обективно обяснение за високото и “недостижимо” в обозримо бъдеще ниво на БВП за ужасяващата 1989 г. трябва да има…какво ли е?
Не знам доколко има връзка, но си спомням, че при избора на Първи Президент след Великата революция на 10.11. 1989 на г-н Вълков не му достигна един глас да стане Президент и на следващото гласуване, като основен фаворит, се откава в полза на г-н Желев, който пък внезапно изгря от нищото (като брой гласове) и спечели.
В. Вълков не го ли бяха “щракнали” на СРС да обсъжда митнически дела с някаква другарка от митницата? Не беше ли той кръстник на Запалката?
+ Много добре казано!
http://ziezi.net/_07_EZ.pdf
+ И аз казахи доказах :
http://ziezi.net/zograf/4.htm
Една малка сценка:
Участват Мечо Пух (кръговете Монтерей и др. подобни) и Прасчо (Държавата).
– Здравей Прасчо – каза Пух. Кристофър Робин даде 12 буркана с мед – по 10 за мен и теб.
– Е, как така по 10 – попита Прасчо?
– Ами не знам как – каза Пух. Аз моите 10 вече ги изядох…
Меда отдавна е изяден и г-н Танов ще намери само празните буркани!
Коментара на Владимир Йосифов ме върна години назад когато баща ми работник в ТКЗС получаваше заплатата си за октомври и му удържаха за абонамент на Работническо дело.Така и неможа да ме абонира за Поглед.А ние в училище всички бяхме абонирани за Септемврийче и Мурзилка.Какви години бяха.
Точно така Г-н Инджев, написали сте цялата истина в последното си изречение от горния текст.
“А за правителството в сянка, което при всички правителства дърпа конците на престъпността, сме осъдени на неведение до пълната победа на (наследниците на) комунизма.”
Не съм сигурен дали всички сме в неведение. Имам в предвид, поне себе си. На мен ми е било винаги ясно, че именно наследниците на комунягите осъществиха този преход, тази “необуржоазна революция”, с единствената цел да се предпазят от сгромолясването на строя на застоя, чийто естествен край чукаше на вратата на историята и запазят първенството си на “най-равни всред равните”, като се превърнат в успелите богати капиталисти от времето на първоначалното натрупване на капитала. И започнаха да го натрупват по най урболещкия начин в условията на остър недостиг на време, тоест да крадат, грабят и мамят по най примитивния и урболещки начин, така както са научени от отците си комуняги. Но няма да стане, няма да се получи! И знете ли защо? Просто защото историята не търпи искуствени неща и и изхвърля, изритва утопиите на бунището. А те се опитват да преправят или оправят една провалена вече утопия, със метода и средствата на друга утопия! Отново сме свидетели на опити да се прескачат исторически периоди! За съжаление последните могат да се повтарят, както в нащия случай, но никога не могат да се прескачат!
Страхотна статия,изглежда насоката на борбата(журналистическата) вече е коригирана към истинската цел,поздравления. А допълнението на Г-н Йосифов си е чиста доза подкрепящ памфлет,браво.