Не търся нарочно символиката, но тя напира от новинарските рубрики, пълни със съобщения за пожари. Идват от Гърция, където край столицата Атина бушува огнен ад с библейски пропорции, както казват гръцките медии. От София предлагат помощ – не друг, а бившият пожарникар Бойко Борисов обещава техника и екипи в подкрепа на гръцките огнеборци.
От сръбския участък на Дунава, където пламнал австрийски кораб с немски туристи, дойде вестта, че спасители се оказали българи. Екипажът от плаващ наблизо български кораб спасил от огромно бедствие германците. Сърбия изпрати официална благодарност до българското правителство.
А българското правителство гаси пожарите от огнищата на безотговорното харчене, запалени от досегашните стопани на Министерския съвет. Накъдето и да се обърнем, налитаме на пушилка от тлеещия огън на тройното коалиционно завещание. В земеделието, отбраната, социалното министерство, околната среда, регионалното развитие и благоустройството…По лесно ще бъде да се споменат изключенията. Всъщност – едва ли. Защото е трудно да бъдат открити.
И кой е в центъра на вниманието сред всичките тези символични и реални пожарища? Човекът, когото червените управници се опитаха да уязвят с прозвището „пожарникаря”. Ако си спомняте, вътрешният министър Михаил Миков язвително се присмя на втория човек в ГЕРБ като “милиционер”, а Румен Овчаров подхвърли срещу освиркванията на привърженици на ГЕРБ в Банкя, че тяхното поведение било типично пожарникарско.
Логично, такива като Миков и Овчаров са вещи в подпалвачеството. Други да му мислят после как ще гасят.
А и кой да им каже, че по света професията на пожарникаря е не просто на почит, а на върха на обществения пиедестал. Във всеки случай най – новите проучвания на общественото мнение в САЩ посочват работата на пожарникарите като най-уважаваната професия.
За да бъде символиката и свързаната с нея ирония пълна, да спомена отново, че подпалвачите на пожарите ( например чрез превръщането на т.н. излишък в пепел ) се подвизават на „Позитано”. А Позитано е италианският консул, който (заедно с френския си колега Леге) отказал да напусне София и така спасил града от намерението на отстъпващите турски войски да го опожарят преди да го завземат руснаците. Самият Позитано пък е бил пожарникар в родината си, преди да стане дипломат и … организатор на българската столична пожарна.
Толкова за символиката. Остава да видим, когато се слегне пушилката, как и какво ще бъде спасено и с какво ще бъде заменено. Защото рано или късно общественото внимание ще си избере друг фокус. А фокусирането в една точка (когато в държавата има един единствен безспорен, фокусиращ върху себе си цялото внимание и очакванията на хората субект на властта, гледан под лупа), също може да предизвика пожари.
Подхвърлянето не беше ли от Овчаров, или и Миков го е повторил?
Към Григор:
Благодаря, така е. Писал съм за това, но част от текста ми се изгубил и не съм обърнал внимание.
Прекрасно пишете, г-н Инджев!
Г-н Инджев, денят не е добър, защото днес почина добър човек – Александър Божков.
—
Всички , които палят пожари – от пожар изгарят.
Гърция векове е палила българските гори за да има паша на следващата година. Сега гори Атина.
—
Така ще стане и с червените. Получиха отсрочка с помощ от продажници. Но друг решава кога и как всеки да плати .
Да,лека му пръст на Ал. Божков, но и той се поувлече в приватизацията,не излезе истински антикомунист,както ни увещаваше в достойните си речи срещу комунистическата паплач.А статията на Г-н Инджев е просто супер!Много показателна символика,бравос!