Не искам да звучи крайно като сравнение, но августовската сделка при размяната на либийския затворник Меграхи носи на Великобритания, като страна по договорката с Триполи, само негативи, които напомнят на друга отстъпка Лондон пред друг режим, направена обаче през септември 1938 г.
И тогава британското ръководство, солидарно с френското, решава (погрешно) , че ще умилостиви един хищник, като направи компромис с принципите ( си). Участвайки в т.н. Мюнхенски сговор, който предава в ръцете на Хитлер част от Чехословакия, а много скоро след това води до поглъщането й от нацистите, британската дипломация се опитва да оправдае отстъпката с надеждата, че щяла да донесе мир. На кого? На чехите и словаците ли? Е, това не било толкова важно…
Споменавам този епизод, защото наблюдаваме повторението на една системна грешка в поведението на западните демокрации, макар и тя да не е от такъв мащаб, че да бъде прелюдия чак пък на световна война.
Демокрациите функционират по силата договора, сключен между собствените им народи и правителството, което идва на власт по волята на същия този народ. Това е свещено правило за двете страни по договора. Който го наруши, рискува или революция, или поне оставка.
Проблемът идва от това, че западните демокрации нямат механизъм, който да ги задължава да спазват същия договор по отношение на други страни и народи. За тях, както явно често си мислят, не важат принципите и правилата на справедливостта, върховенството на закона и равенството на гражданите пред него, стига да става дума за други, „недоразвити” нации.
Излиза, че тихомълком в демократичния свят се приема за факт „малоценността” на други народи, смятани за „недорасли” да бъдат свободни.
Освобождаването на Ал Меграхи от шотландски затвор има различни важни аспекти, но сред тях е и въпросът за пренебрежителното отношение на развитите демокрации към не толкова развитите в демократично отношение народи с презумпцията, че спрямо тях могат да бъдат вършени компромиси, каквито напредналите в обществено отношение нации не биха си позволи на собствена територия.
Ако оставим настрана всичко изречено от разгневени шотландци по адрес на правителството им, както и рядко чуваната спрямо важен съюзник остра критика на американски официални лица, има още едно много важно послание като реакция на освобождаването на атентатора от Локърби.. То е невидимо.
Малцина по света се тревожат за самия либийски народ, който живее в условията на диктатура от десетилетия. Мнозина в чужбина пък вярват, че либийците си го заслужават, щом като търпят да бъде мачкани и дори изглеждат щастливи от този факт – поне това ни показват телевизиите.
На либийския народ ( и на много други като него) на практика му съобщиха чрез сделката с Кадафи, че диктаторът е всесилен и че с него и с неговото семейство се съобразяват далеч, далеч по-могъщи сили от мъждукащата някъде в сокаците на Бенгази либийска опозиция.
Да, тази опозиция може да е всякаква: слаба, мотивирана от трудни за разбиране местни причини и в този смисъл- незначителна в контекста на голямата световна политика. Но чрез нейната нерадостна съдба на обречен опонент западните демокрации за пореден път казват на потиснатите народи, че не вярват в изконното им право да бъдат като народите на страните от свободния свят.
А това послание не е по – малко позорно, от посланието на мюнхенския сговор от 1938 г., което цинично пренебрегва съдбата на малките народи ( като на Чехия и Словакия) .
Когато държавите, в които властта се основава на народната воля нарушат собствените си принципи и се отнесат безпринципно спрямо правата на други народи, тогава хищниците на международното ловно поле веднага се възползват от това обстоятелство за собствените си цели.
Така, по-малко от година след Мюнхен, постъпват солидарно Сталин и Хитлер. Чрез пакта Молотов- Рибентроп, подписан на 23 август 1939 г, разпалват Втората световна война върху поделената от тях Полша.. Едва сега Европа се осмели да се обедини, преодолявайки руската съпротива и да назове техния сговор с истинското им име.
Както припомнят от руското електронно издание Лента ру, цитирано от Медиапул, на 3 юли 2009 г. Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в своята “Вилнюска декларация” призова за отваряне на архивите и отказ от възхваляване на тоталитарното минало. Депутатите подкрепиха инициативата на Европейския парламент, който предложи за 70-годишнината от подписването на пакта Молотов-Рибентроп 23 август да бъде обявен за общоевропейски ден на памет за жертвите на сталинизма и нацизма.
Москва реагира гневно, но самотно този път.
И точно в този момент безпринципната сделка, която дава възможност на един диктатор да триумфира, показа колко важно е в международните отношения да възтържествува библейското правило да не постъпваш с другите така, както не би искал да постъпят с теб. Защото от неговото нарушаване печели само тиранията.
Феноменално добра статия,феноменален анализ,бих го нарекъл глобален,поздравления!!! Всяка една дума лъха на точност… Тази статия трябва да бъде отпечатана в най-авторитените Европейски вестници и списания. Формална,незначителна корекция,позната ,разбира се. Т.нар. “договор Рибентроп-Молотов” е болшевишка пропаганда,с цел ,да се омаловажи този акт,принизявайки го до нивото на две лица,действително,много важни, но не по-важни от Сталин и Хитлер и Германия и СССР. Международните договори се именуват на по имената на държавите,а не по имената на лицата,сложили подписите си. Точното название на този пакт е :” Договор о ненападении между Советским Союзом и Германией”. Всякакви интерпретации на това название са плод на неуважение и неразбиране на историческата наука и събитията,свързани с нея. Г-н Инджев,в никакъв случай не упреквам Вас,не Вие сте измислили тази неадекватна фраза.www.gulag.ipvnews.org Който има интерес ,нека отвори този сайт и да кликне на колонката Статьи(вляво,червена на цвят), с подзаглавие “Парад нацистов и Кр. Армии…”
Проблемът с демократичните ощества е че те се основават на диктатурата на мнозинството над малцинството. В самото мнозинство съществуват много клики ( течения ) които от своя страна се борят за власт. Така в крайна сметка обществото бива принизено да изпулнява прищевките на една малобройна клика ( най-силната, което често означава най-безпринципната, корумпирана и кръвожадна ).
правителствата на демокрациите трябва да идват на власт не да УПРАВЛЯВАТ, а да ГАРАНТИРАТ човешките права ( т.е. свобода = частна собственост ). Нямат друга функция.
Ако има такова правителство, сделки с диктаторчета като Кадафи, Хитлер и Сталин биха били немислими от морална и законова гледна точка. Не може да се правят сделки с държави които не зачитат човешките права.
За съжаление днешните демокрации не следват тези принципи, заслепени от теориите на колективизма.
“Малцина по света се тревожат за самия либийски народ, който живее в условията на диктатура от десетилетия. Мнозина в чужбина пък вярват, че либийците си го заслужават, щом като търпят да бъде мачкани и дори изглеждат щастливи от този факт – поне това ни показват телевизиите.
На либийския народ ( и на много други като него) на практика му съобщиха чрез сделката с Кадафи, че диктаторът е всесилен и че с него и с неговото семейство се съобразяват далеч, далеч по-могъщи сили от мъждукащата някъде в сокаците на Бенгази либийска опозиция.”
Абсолютно точно.
Също както мнозина в чужбина преди 89-та вярваха, че ние си заслужаваме тогавашния режим – защото живеем в неговата хватка от десетилетия, и изглеждаме щастливи. Или поне телевизията ни показваше така.
Честно казано, иска ми се България да е ако не достатъчно свободна, то поне достатъчно независима, за да може подобно мнение да прозвучи от името на българската държава. Без значение, че е упрек към самата Велика Британия.
А ако не от името на българската държава, то поне от името на едно гражданско общество в България, което може спокойно да си позволи да изказва мнения, различни от официалната държавна позиция.
Засега обаче явно ще трябва да се задоволим с изказването на такива мнения в блогосферата.
Добре поне, че и това го има. Защото преди десетина години и него го нямаше.
Тази статия е една от най-впечатляващите Ви реколти
/2008-2009/ и желаете или не,
съвпада,не само с един друг въпрос,който г-н Цветанов ще обсъжда днес на семинар по проблемите и перспективите на бъдещето консервативно общество очистено от явления,които и го тровят и объркват дори нас в блога с горестните думи на св.Петър,по едно именната творба: “Къде отиваш Господи?”
Смутен очевидно е бил и самият Обама,закото според шефа на ФБР Роберт МюлерIII,Шотландия се подигра с демокацията…
Аферим,чак сага ли го разбраха на Запад!
И къде бяха когато В.Юго тръбеше тревожно,че изтича кръвта на цял християнски народ когато повече от хилядолетие го осакатяваха,
заробваха,прекроявяха,унижаваха
и т.н.,както поради собствената простоти на неговите управници,така и поради двуличието на просветена Европа било в Берлин,Ньой,Париж или Букурещ!!!
А сега го довърщват за капак изтощен и разхлабен от наложено
комунистическо управление било с миражи около 14-те точки на Уилсън,било след техерански и потсдамски “раздумки”или умения до месец-два!!!…за “брюкселски” дантели,коитосе разплиштаот с години!
Няма как,да си водя на отчет,колко пъти съм призовавал към поучителните примери на колоси от миналото,сложили кости пред олтара на Отечеството,за което вината е и наша и не само…
Същата тази Европа със своите модерни леви,десетилетия мъти водата на нашите скапаняци и това го разбираме,но точно поради тази причина,щеше да е добре-най-малкото,когато предложих на МО,да кръсти следващата ВМС на “Тервел”,да го направи!!!
Защото, като и когато пори водите на др.морета и океани,ще напомня на една “блудница” според героите на Йовков от Елбасан,че библейското правило е вечно,
именно за да възтържествува!!!.
Само Бог си знае плановете,но ако Бойко Борисов ме чете,бих му казал:Делегацията за Ньой не е била по-малобройна,но само поради равнището на онази държавническа мъдрост,Сандо бил подписал и както казват строшил перодръжката…за да замести Т.Тодоров…
Не им цепи басма,г-н генерал!
Духът на Тервел от окопите близо до Цариград срещу арабските нашественици ще те окриля,
докато….се намеси Съдбата,която обича смелите!!!!
Не знам дали западните демокрации не се отнасяха така и спрямо бившия соц-лагер. Част от ръководителите им ходеха и се прегръщаха с бай Тошо (и подобни нему), сключваха договори и т.н. Всъщност не е много ясно кое е правилното (има ли такова) в този момент – да закълнеш и отречеш или постепенно и леко да асимилираш. Сещам се и за Куба. Какво постигнаха американците с толкова години сурово ембарго?
Дори и да не можем да се похвалим с нищо друго, имаме си журналист от световна величина, че и отгоре.
Нямам думи за коментар, върхът е!
Благодаря за тази статия, както и за всичките Ви, впрочем.
Редовно Ви чета с удоволствие, но смятам че тази статия наистина е феноменална и вдига много, много високо летвата на БГ журналистика.
Много фина и същевременно абсолютно точна.
Благодаря!
респект, г-н Инджев!
p.s. Имахте традиция да превеждате на английски (и немски, ако не греша) някои от значимите Ви статии.
Моля, направете това и с тази! Важна е!
Блестящо г-н Инфджев! Поздравления! Това е основното противоречие на западните демокрации- да нямат еднакви критерии към себе си, като имат към другите, като нас например. Това се дължи на високата им самооценка, да не кажа смовлюбеност и пренебрежение към достоинствата на априори смятаните за недоразвити! Отказва им се право на компромиси! Добре, че не споменахте този път за българските сестри, защото в случая е по-важно да се критикуват решенията на Щотландското правителство, а не да се търсят извинения за резултатите от тях.
Congratulations!
Към Марин:Нали въпросът за Куба бе обсъждан в началото…….
/2008/когато припомних дуела Адлай Стивънсън-Андрей Громико в ООН около “алъш-вериша на Кенеди с турците и ракетите на Хрушчов”,когато американецът казва пророчески: “И какво спечелихме,като се “натопорчихме”/б.м./!!!Куба си е пак там и пак социалистическа…!”
Но като стана дума,да си дойдем на думата-с г-н Инджев вече сме разменяли взаимно уважително шпаги и за Царя и за “Венсеермос!!!та???
Имала ли е въобще българската дипломация кохонес като “гладните” кубинци,да се изправи по-решитеелно на краката си,дари и само да отговори подобаващо,когато ни ебават?
…т.е. “para j o d e r p o r lo m e n o s!!!”
Не нали!Значи брюкселските дантели,не са чак пък толкова заплетени!!!
Сложна и пространна тема.И нееднозначна.Библейските принципи едва ли са норма от последна величина.То и за това някой се е сетил,да ги провъзгласи като божие творение,т.е.идеал,към който трябва да се стремим..Тя кореспондира и с темата за големия и малкия-Давид и Голиат.Според мен да се вменяват вини,пък макар и морални в това поле е рисковано.Когато в подобни държави са се утвърждавали устоите на демокрацията,никой не е очаквал помощ от вън-всички малко или много сме чели тяхната история.Техният елит знае,че постигнатото е плод на собствени усилия и достойнство.Точно в това поле няма Давидовци и Голиатовци.Но,точно тук се изискват огромни усилия и много често в близък план се търпят поражения.Малка Финландия направи Пирова Сталиновата победа,но запази достойнството си.Малките Гърция и Албания пуснаха много кръв на големите Италия и Германия през 40-41г.Примери-много!И тук може да се противопостави друг библейски принцип-помогни си сам,за да ти помогне и господ!Ето ние,например-цяла Европа,целият демократичен свят ни казва-ние сме с вас,оправете си сами държавата от вътре.Ама на-не искаме.Следователно Великобритания и Франция са ни виновни!Просто не съм мнного съгласен.
Ето още един пример за това как трябва да се натрива носа на раздаващите акъл високомерни западняци (в случая британци). Съжалявам, че текста не е написан на български език,но съм сигурен, че за хората които редовно четат много точните и съдържателни коментари на Иво Инджев, руският език няма да бъде проблем.
“Даже те, кто не испытывает особой любви к Биньямину Нетаниягу, могут
почувствовать определённое удовлетворение в связи с этим интервью
Британскому телевидению на прошлой неделе.
Интервьюер спросил его: – Как так получилось, что в этом конфликте
(имеется в виду недавняя война в Газе – прим. перев.) было убито
намного больше палестинцев, чем израильтян?
Нетаниягу: – Вы уверены, что, задав такой вопрос, хотите двигаться
именно в этом направлении?
Интервьюер (заглатывая наживку): – А почему бы и нет?
Нетаниягу: – Потому что во Второй мировой войне было убито больше
немцев, чем британцев и американцев, вместе взятых, но ни у кого не
было ни малейших сомнений в том, что война стала результатом
германской агрессии. И в ответ на германский блиц против Лондона
(бомбардировки Лондона авиацией и ракетами Фау – прим. перев.)
англичане стёрли с лица земли целый город Дрезден, уничтожив больше
немецких гражданских лиц, чем было убито в Хиросиме. Более того, я
могу напомнить вам, что в 1944 году, когда Королевские
военно-воздушные силы пытались разбомбить штаб-квартиру гестапо в
Копенгагене, некоторые бомбы попали не в цель, а в датскую больницу
для детей, убив 83 ребёнка. Возможно, вы хотите задать мне ещё вопрос?”
Майкл Шербурн
12 февраля 2009 г.
Майкл Шербурн – известный английский общественный деятель, принимавший
самое активное участие в борьбе советских евреев за репатриацию в
Израиль в 1960-1980 годы.
Записвам датата 23 Август в календара си и ще я отбелязвам всяка година.
А иначе статията повдига въпрос който пасва на недоразвитият социалист в мен, но на практика, нещата се решават прагматично, а някой може да каже и цинично, без голяма опастноста да се размине с истината.
И какво от това?
Присъединявам се към всички комплименти за анализа. Не знам дали е по темата за двойните стандарти и високомерието на Запада, но нека да попитаме къде са парите, откараднати, да не ходим много далеч, от народа на България. Тия дни четох някъде за Огнян Дойнов – установил се в Лондон, купил си апартамент, започнал бизнес с Максуел и т.н. Мигар не го знаеха, че е виден комунистически функционер? и как пък никой не го попита откъде взе парите, платил ли е данъци и т.н. Та кой и къде изпра парите – откраднати, от контрабанда, оръжие, наркотици, трафик на хора и т.н. Или там оня какъв беше, дето купи Манчестер и продава фасони в Лондон. И само това ли? Да не говрим пък за пустинната буря през 91 год – почнаха го Садам и спряха, а той после изтрепа всички дето се дигнаха. Може ли някой да ми каже къде са сега висящите градини на Семирамида? По добре да спра, защото това може и да не е по темата. Бъдете здрави.
Ето за такива статии съм Ваш почитател, г-н Инджев, и мине се, не мине, току напиша нещо в блога Ви, а после, като го прочета публикувано, се заричам да не Ви дотягам повече. Не съм журналист, но дарбата си е дарба – за такива като Вас Дядо Славейков е казал – Що е божа дарба, то за свят е чудо! Даже нямам предвид точно стила Ви, успявате всеки път да хванете гледната точка, от която се виждат най характерните черти на събитието или обзора.
А иначе тъжна картина, управляващите в напредналите демокрации рядко намират точния баланс при подбора на средствата, поддържащи икономическата база на собствените им демокрации, между потребността им да имат необходимата политическа подкрепа и дивиденти и демократичните принципи въобще. И знае се на кого на главата се стоварва това накрая. Случаят с Меграхи е поредния пример, да не говоря за моя шок, обикновени шотландци и англичани по улицата не скриват възмущението си. Какво да мисли човек, знаете Гордън Браун какви ги надроби с кредитирането на банковата система в началото на кризата…
Нещо ми се губи връзката между наглостта на Нетаняху и статията…
иначе интересно четиво.
Изключително приятно е, когато масовта информация те залива и тласка с преднамерена посока да прочетеш нещо, което да разкрива част от фундаменталните проблеми на съвремието. И не интернет погубва печатните издания, а липсата на тази журналистика в тях
Към Георги Георгиев:
По принцип избягвам да благодаря за комплименти…Просто не искам да изглеждам самодоволен. В случая съм “провокиран” от вашето предположение, че “дотягате” с коментарите си, което ме кара да си мисля, че моето мълчание в отговор да похвалите може би се тълкува по начина, по който реагирате.
Използвам случая да благодаря на всички за добрите думи…
Не знам как да го кажа, без да прозвучи нарцистично.
Просто ви благодаря.
Takaва е етиката ,просто,не е нужно да се притеснявате, Вие работите,ние се опитваме да Ви помагаме и критикуваме,разбира се,така по-бързо се стига до истината, единствена препоръка от моя страна е ,да се концентрирате в точния център,всичко друго е ОК.
Г-н Инджев защо не го постнете този текст в коментарите на някой от британските вестници.
Защото няма никакъв шанс,такъв материал да се появи в тази страна. Преди две години изтичаше 60-годишна давност от разсекретяване на архиви на “форийн офис”. И какво направиха отговорните Британски власти,допълнително ги засекретиха за още….внимавайте добре !!! за още 30г. А ставаше въпрос за документи от Втората Св. война и периода преди и след нея. Какъв беше мотивът,пак внимавайте !!!, да се избегне накърнаване на “имиджа” на UK-Обединеното Кралство. А много английски и световни историци и изследователи очакваха това разсекретяване,резултатът какъв беше-кукиш. Кой казваше La vie devant toi, ,да, ама без миналото ,бъдещето е неясно.Надявам се,Г-н Инджев да ме извини,че отговорих вместо него,ако е нужно,нека ме коригира…
Забележителен анализ! Поздравления за автора! Ние, българите добре го разбираме. На първо четене, обаче г-н Инджев не ще бъде разбран нито от британци, нито от руснаци /имам предвид от обикновените хора, не от елитите/. Прекалено дълго и едните и другите са били облъчвани с пропаганда за величието и непогрешимостта си. И идеята за това величие и за тази непогрешимост е фундамент на националното самочуствие и на едните и на другите. Сигурно и руснаците някога ще осъзнаят вината на съветското ръководство за избухването на Втората световна война. И статията на г-н Инджев дава своя скромен принос в този дълъг и нелек процес.