Бармани, сервитьори и камериерки се търсят в Бюрото по труда във Варна, независимо от приключването на туристическия сезон.
Това съобщение, което прочетох в сайта aktualno.com, ме хвърли в смут. И ме върна в спомените ми за времето на развития социализъм, когато краденето беше извънредно развито – като масовия спорт, за който също така си спомняме с носталгия ( макар държавата да залагаше на индивидуалните постижения, които носеха медали и легитимираха строя пред света).
По онова време официално нямаше безработица. Сега официално има. Едно време барманите търсеха връзки ( така се наричаше за благозвучие масовата, ама наистина близо 100 процентната корупция, защото без връзки нищо не ставаше), за да се уредят на феноменално доходната работа „барман”.
Сега, когато има безработица ( официално), се пускат официални съобщения за свободни места за трудещите се, които биха благоволили да станат бармани. Че и сервитьори – друга невероятно престижна професия по отношения на големите ( може и да не са били лесни) пари.
Ето няколко историйки от близкото минало, които знам от първоизточниците, т.е. разказани са ми от някогашни бармани и сервитьори.
Имах съсед, който работеше практически само лятото, а в останалото време имитираше трудова заетост, за да не го броят за „нетрудов елемент”. Защото се беше уредил с връзки и с моооого подкупи да работи барман на Слънчев бяг. По неговите думи мястото му струвало само „на първо четене” 3 хиляди тогавашни лева ( близо 2 годишни тогавашни мои заплати на т.н. млад специалист с висше образование).
Голямото плащане започвало едва по време на сезона. На място. Проверяващи от всички страни се обединявали на опашката за подкупи. И си започвало: каси с уиски, кашони с цигари, суджуци и луканки – все дефицитни ценности в обществото, което произвеждаше дефицит повече от всичко останало.
Цял сезон пред задната врата на бара се редели милиционери, пожарникари, разни общински плъхове и не по-малко гладни проверяващи от ХЕИ и други подобни. Просяците, натоварени с власт, не секвали. Но моят разказвач не се оплакваше – имало за всички. Защото той яко мамел туристите с българска водка и бренди, продавани като вносна водка и френски коняци. Кеф по социалистически ( пробвай сега, другарю барман, собствениците, най-често доста яки момчета, ще ти извият врата на секундата, когато те хванат).
Още по-прозаична, но базирана на същия принцип да се осребрява дефицитът, е историята на друг мой познат. Той пък успял да се внедри в колектива на голям столичен ресторант. Веднага го „светнали”, че голямата далавера е в…минералната вода. Тогава в България просто я нямаше бутилирана – беше дефицитна в този си вид. Ако щете вярвайте…
Чужденците обаче непрекъснато си поръчвали минерална вода и отзивчивите сервитьори мигом им наливали от чешмата в няколкото празни шишета, с които разполагали, разливали я по чашите услужливо и тичали обратно за следващата доза. Така трудовият колектив си докарвал стотици левове на вечер, които братски след това си делкали ( моят познат бил предупреден , че и 1 ден няма да изкара, ако не участва). „Никога след това през живота си не съм разполагал с толкова пари”, споделя моят познат, макар да е очевидно в отлично материално здраве и днес ( много симпатичен и умен човек, впрочем).
Та питайте ме сега, защо е това масово недоволство сред народа днес, за да ви отговоря: просто хубавата соцпрактика на масовото крадене беше прекратена от пустата пазарна икономика. Сега краденето стана приоритет на по- малка, но все по-професионална група крадци. А преди си беше общонародно занимание.
Е, доста роми крадат на дребно, но здраво ги бият, щом ги хванат. Докато едно време кой ли не беше „ром” – безгрижен и крадлив?!
Направо се чудя, как при тази явна несправедливост при раздържавяването в краденето изобщо оцелява смотаната ни демокрацийка.
Какво струва тя пред обществото на неограничените възможности за крадене в условията на ограничено предлагане на стоки и услуги ( докато има какво да се краде)?
Дали пък да не емигрирам в Куба и да стана барман там, докато е още жив Кастро? Дефицитът на Острова на свободата е като на Острова на съкровищата по своя потенциал за масово крадене ( май само в Северна Корея е по-зле, ама там май разстрелват и без да си крал). Не смея. Няма такъв прецедент, няма такъв беглец от пазарната икономика, избрал социалистическата. Явно си има причина здравият разум да предпочита несгодите на пазарните отношения, пред шансовете, които държавно (не) контролираната т.н. икономика предлага за крадене и забогатяване.
Ще си стоя тук, пък като не знам да крада професионално ( както вече е модно) – хак ми е. Както съм я подкарал да критикувам важните хора в държавата и техните професионални далавери, може и да изпадна дотам, че да откликна на обявата за свободни работни места за бармани и сервитьори. Ако ме вземат, разбира се, защото не отговарям на модерните критерии, според които трябва да мълчиш за кражбите на началниците си и безропотно да приемаш нищожна част от лептата, която ти подхвърлят за старателното мълчание.
г-н Инджев поздравления за отново чудесния коментар. Мисля си обаче, сега при толкова много телеканали, не е ли възможно да си намерите някъде едно местенце и да работите отново в ТВ – та с някоя коментарна рубрика. Защото това което пишете тук е страхотно, но много малко хора го четат. а мисля, че мнозина са тези, които трябва да чуват това което Вие ни изяснявате.
Иво,
За втори път влизам в блога ти. Първия ми път беше за статията ти за Мадона. Мога обаче да ти кажа, че твоят блог е първия в България, който истински ме грабна и впечатли. Всъщност твоят блог е първия, за когото се абонирам.
А колкото до статията… Аз нямам морал. Гледам единствено себе си, семейството ми и най-близките ми приятели. Всичко останало е зад мен и гоня единствено моите интереси без да ме интересува кого ощетявам, как и защо. Просто всеки гледа себе си и нямам намерение, като ще ме крадат, да им го давам доброволно… 🙂
Извинявам се за миризмата, но ще дам един свински пример за всеобщото крадене по време на “соца”:
В дворовете на всички спретнати и чисти български села се отглеждаха прасета и кокошки (и други подобни гадинки).
Понеже ВСИЧКИ си крадяха царевица и фуражи от ТКЗС-то. Те за това сега съжаляват, че вече няма ТКЗС-та де…
И като няма от къде да се краде фураж – спряха да гледат вече. Няма далавера. По-добре – да си купиш месо от магазина.
Така си беше – българите сме много работливи, когато си краднем.
И сега сме крадливи, но достъпа е ограничен. Само за “високи” държавни чиновници.
Ха наздраве за новата власт!!
Малко остават до 100-те дни официални и 6-те месеца на Яне-то.
Ще видим…
Тъжна вест!
Съжалявам, няма отношение към статията, ние, които го познавахме сме покрусени!
http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsDetailsPage&id=8628
И като каза Куба,забрави ли за кафето?С него барманите правеха най-сериозни удари.Една братовчедка на майка ми беше забравила да отиде да си вземе заплатата.
Ето и от мен малко допълнение. Почти всички бармани се вербуваха от служителите на ДС. ,особено в големите ,представителните хотели и мотели. Имаше два варианта,назначава се предварително, вече вербуван агент,или ако се назначи невербуван,идва време за неговата вербовка. Нека всеки си представи какви сили ще демонстрира ,за да откаже на ОР. Един вид,отказва се да “заработи” на вечер,1000-3000лв.,да обмени валута от западни посетители и пр. На Пампорово познавах трима бармани,които,след мои подвеждащи въпроси,си признаваха с усмивка… Който не е ходил в Куба и изпитва носталгия по “Кореком”-те, веднага да посети тази идиотска държава и ще изпита страхотното чувство,как той и семейството му пазаруват каквото си искат и как извън тези магазини,седят и просят кубинчета и кубинки,имат страхотни мадами,струват от 7-50 $ на час,може да се наемат и за цяла нощ. Лекарската запалта е от 25-45$,а на учителите по-малка. Мобилните телефони бяха разрешени миналата година(струват около 60$),забранено е гледането на сателитена телевизия и интернета. Него могат да го ползват само малка част от техните комунисти. Магазините са полупразни,също като в Съюза,дори в Москва,нали така беше Г-н Инджев,и аз учех там. Дъщерята на Фидел Кастро избяга като се маскира на французойка,отлетя в Испания и поиска полит. убежище в САЩ. Сега живее в гр.Маями,щат Флорида. За по-любопитните ще припомня,че и дъщерята на Сталин живее в Щатите(Висконсин),Светлана Алилуйева,тя е на 83г. и живее с дъщеря си Олга. Не бива никой да се чуди къде живее и синът на Никита Сергеевич Хрушчов(разобличителя на Сталин),Сергей,да ,точно така ,и той живее в САЩ,а от 2001г. е положил клетва за американско гражданство,заедно със съпругата си. Преподава в няколко унивесритета и дори военна академия. Статията е добра,с изключение на думата “трудещи се”. А кой и по какъв начин разбира кой е трудещ се и кой нетрудещ се, малък атавизъм,не е възможно да се забрави напълно комунистическата фразеология.
Така беше и добре, че беше! Връзките и връзчиците бяха начин на живот и оцеляване. Лъжеха ни и ги лъжехме. Всъщност, лъжехме самите себе си. И се променяхме, но не към по-добри. Сега ни дразни, че са толкова алчни, арогантни, противни. Искаме справедливост и възмездие. И продължаваме да лъжем самите себе си и да не се променяме към по-добри.
Озверели и затъпели сме. Душите ни са закърняли. Обръщам се към АсеХе, който е осъзнал, че няма морал…
Г-н Инджев,
Моля не емигрирайте в Куба! Имате твърде важна работа в България. Описали сте прекрасно чудесата, които се случват в държавите утопии! Особено в частта за България. Дълго съм мислил кои са най-големите поражения нанасяни от утопиите и съм стигнал до убеждението, че най-голямата беда идва от изкривяването и подмяната на ценностите. Вие дори по-добре знаете, че у нас най-големия проблем идва от принципа на “власт на работниците”. Благодарение на това нас ни управляват “башмайсторите” с познатия си манталитет ио простотия. Затова все още изглежда нормално плочкаджия, водопроводчик или бояджия да претендират за 100 лева на ден а лекарите, учителите и т.н. да се свиват като нефели костенурки и да са принудени на корупция, за да оцеляват. Като млад инженер разпределен в голям столичен завод бях веднага изпратен при постъпването си на “бригада в помощ на производството” както винаги закъсало разбира се в изпълнението на плана. Виждал съм такива нелепици, като това две слаби женици цял ден да се пунат като грешници в ада за да монтират 70кг седалки на капака на електрокара по сто сто и двадесет на смяна, за да получат по 40 ст на седалка, докато помощник бригадирът, мъж като планина пуфти по цял ден да монтира по две сигнални лампички на арматурното табло, които се гъбят в мечешките му пръсти за да вземе по 2.5 лева на лампичка! Оправях им най-големите бакии и в края на бригадата бригадирът плахо ме попита: Другарю инженер, каква е заплатата в итам горе в “белия дом”? Когато му казах 110лева и “Тошковите 5” общо 115 лева ми се засмя и ми каза: “Абе момче вземи си скъсай тази диплома и ела при мен. Мислех да ти дам 600 лева, но сега ти предлагам 450, помисли си!” Не го направих и не съжалявам. Други обаче го направиха и постепенно се издигнаха по партийна линия “отдолу, от масите”! Сега повечето от тях са изтъкнатите ни политици, депутати и забележете! Бизнесмени. Така, че ако не сте способни на това не се и замисляйте за обявите за бармани! Но когато условията са такива, че не работникът да мечтае и да се мъчи да стане инженер, а инженерът да се чуди дали да не вземе да скъса дипломата си и да стане башмайстор, за да свърже двата края се получава точно застоя, който изяде главата на утопийката ни!
Куба обаче е доста по-особен случай и ако имате възможност непременно я посетете! Не обаче за да ставате барман, това няма с нищо да Ви помогне да се извисите там. Хората там са други и се уважават помежду си. Работливи са и никой поне не краде от ближния си. Толкова е прекрасно в Куба! Бях там за половин година през зимата 1988-1989г екип пратен на помощ по техни инфраструктурни проекти на два града. През Февруари 1989 г. четяхме указ 56 на терасата на хотела в Пнар дел рио със по чашка “куба либре” ( ром, кола и лед до горе) в ръка. Социализмът им е донесъл много в началото и основното е безплатни образование, медицина, спорт и представления и т. н.Ходехме безплатно на бейзболни мачове, на играчи и отбори световни шампиони по това време. Бейзболът е по-интересен от футбола, за който разбира играта и правилата и. Тези неща са били невъзможни за тях при предишния режим, когато само с били слуги на Дюпон и подобни, а хубавите мулатки са били ловени с ласа из именията им за забава и плътски развлечения на богатите Американски магнати. Така, че ефектът поне първите 25-30 години е положителен за хората там. Но за съжаление утопията рано или късно проявява истинската си същност. Не знам как е там сега, но поради историческите закономерност сигурно е както казвате. Корупциата която тогава беше може да се илюстрира със следната весела случка: Както самите кубински приятели ни посъветваха за да прекараме на аерогарата огромниоя си свръхбагаж (бял, корал огромни и красиви раковини и пр. всеки си купи по шест бутилки хавански ром-месечния лимит от магазина за чужденците и ги поставя на теглилката с багажа си! Слъужителя. казва:много тежи! подаваш му една от бутилките и питаш : Сега олекна ли? Моят багаж олекна на третата бутилка. Колко е олекнал може да съдите от това че при прекачването ни в Берлин на Интерфлуг да България, германците едва не върнаха багажа ни до Хавана. Помогнаха ни от Българското посолство!!! Благодарение на това, че на някой от нас брат му беще секретар там по това време.
Но Г-н Инджев има и странности по света! Подобен магазин само за чужденци съм виждал и в Аман столицата на Йордания и то миналата година! Пък там не е социализъм! Май друга утопия ще да е! Все някаква форфма на тоталитаризъм (Диктатура на посредствеността)!
Поздрави!
Написаното по-горе е истина.
—
Участвал съм в системата.
Всяка седмица давахме “заем” на партийния секретар, на Докторката, на Държавен и Народен контрол, на ревизорите, на ….
Имаше и нормални хора, но те бяха единици. Имаше и нормални сред хората от служби и “стопани”.
—
Работата е много тежка.
Имал съм по 24-36 часаови работни дни. Работа – баня – преобличане – работа – баня .
Не се храниш, защото ще заспиш.
Не може да се опише, но за една сватба получавахме колкото за 1 декар на Драгалевци.
—
Проблемът е , че не можеше да си го купиш или запазиш парите. Харчиш всичко по провинцията. Защото за хванати 1000 лева “нетрудови” доходи – присъдата е 1 година. За 3000 лева – 3 години. и т.н.
—
Ресторантьорът или Бармана са материално отговорни, а сервитьора не е. Затова станах сервитьор. По онова време бях от малкото българи познаващи протокола.
Никога не съм бил назначаван.
Така според тях ме наказваха – без заплата и без пенсия.
Заплата не ми трябваше, а пенсия няма да доживея.
Бях независим, както малко хора в България.
—
Туризмът в България е крепост на партията. Тук кадрите са на топло място. Никой не изисква от тях да се учат или да знаят.
Хотел Родина и други местенца са ковачници на кадри.
Защото можеха да видят кой какви пороци има. Това е много важно за издигане в Родината. Не е важно дали знаеш и можеш – важно е да си нищожество , което се страхува.
Не пия, не пуша, не играя комар, не спя с момчета или момичета, нищо скрито – затова не ме закачаха. Но при най-малка грешка – щяха да ме поканят в Родина -та.
—
Във всеки салон с чужденци имаше хора от службите !
Така е ясно кой какво може.
Никой не коментира колко от сервитьорите са били агенти и какви услуги са правили, освен нощните.
Без извинение към ” колегите – сервитьори “.
И сега е така. Сигурен съм. Само това би оправдало идиотщините на Българското Обществено ностаняване.
Обществено хранене.
Обществено ностаняване.
Обществена безопасност.
Обществено тъпоумие.
Много забавна статия! Като стана дума за Северна Корея, скоро ми хрумна, как най-тоталитарните режими гледат да прибавят в названието на страната си колкото могат повече определения, регламентиращи властта на народа: демокрация, в превод от гръцки и република, със същото значение, в превод от латински. Република Куба наистина прави изключение, но нашата стана, докато тънеше в тоталитаризъм, се наричаше несправедливо НРБ, все едно “народна властонародна” България или бившата ГДР, която все едно се наричаше “народовластна и властонародна” едновременно, за разлика от бившата Федерална Република Германия, а в КНДР – най-зловещият от всички тоталитарни режими, понятието “народ” влиза цели три пъти – “народна, народовластна и властонародна”, където от глад не е останала ни трева, ни водорасло, а само един народ, което е малко като в онази стара българска поговорка, която гласи: “Голо здраве – жива болест!”
Забавна статия, като бонбон с горчив пълнеж. В края на соца, откогато фигурират спомените ми, имаше, макар и в ограничен асортимент, за ядене, а тоалетната хартия – дефицит. Сега обратното – ароматизирана, рафинирана, раирана, ама на празен стомах – за какво ти е. Впрочем, наскоро проблем с хигиенизиращия папирус сполетя точно Куба. Явно това е един от предвестниците на комунистическия крах. Вива Революсион! Идеалният обществен строй е този, който намира баланса между човешките нужди. Но…пълно щастие май няма.:)
*идеалният политически строй
грешка на езика:)Това е от глад…за духовна храна, изядох правилната думичка.
Мисля си и че наистина всеки народ си заслужава управниците. Те какви да са като са едни от нас – не по – добри и не по – лоши. 240 персонажа – представителна извадка на самото общество.
Драга Петя,няма такова “животно” ,като “обществен строй”. Я първо си задайте въпроса,какво е СТРОЙ,а после ще обсъдим об.строй.
GB,имах някои съмнения,че комунизмът е намерил място,дори мъничко местенце в съзнанието Ви,но с последния си постинг ме оборихте,много ,ама много ком.зараза има у Вас.Да говорите ,че през първите 25-30г. комунизмаът в Куба е донесъл много добрини,това не може да го каже и Генралния секретар на КПСС.Не знам къде живеете,но вместо да съветвате други да посетят куба,идете Вие и после разказвайте.Техните комунистически мръсници все още заглушават радиостанции,особено американските,следят кой слуша и гледа РТМ-радио и телевизия Марти,следят всеки чужденец и др. Оправяте се,ей колега,времто лети..
Г-н Йосифов,спомняте ли си кои гадове играеха в казиното на Родина,аз лично съм ги виждал,живи и здрави са,тези мекерета и все съветват ,все критикуват,все се подграват,до ден-днешен. Плебеи,отвратителна сган …
…няма такова „животно“ ,като „обществен строй“…
:)всъщност грешката е вярна, комунизмът означава точно “обществен”, от латински,а за СТРОЯването – никой не го поставя под съмнение,предполагам, всички са били строени в подравнени редици, а някои в още по – подравнени. За първообраз на комунистическото общество можело да се счита първобитният обществен строй, чета. Еми с такива първообрази какъв да е резултата.
Драги Petkan,
Съжалявам ако съм ви разочаровал. Естествено, че сте прав! Аз, вие и всички ние сме заразени от вируса на комунизма! И няма как да е друго яче след като през цялото време се намираме в среда пропита от този вирус. Това обаче уверявяам Ви не ме кара да обикна този вирус, напротив мразя го повече от всичко на света, при това отдавна, вероятно отпреди Вие да се родите.
Извинявам се но ми се струва, че четете много прибързано и веднага се вбесявате и от най-малкия повод за някакво несъгласие! Мисля, че много ясно написах, че вероятно за разлика от Вас и много от тук четящите съм бил вече в Куба, дори описах конкретни случки. Дали това, за което се бориха, най-вече Ернесто Че Гевара и Диего Сиенфуегос е било точно комунизъм, малко се съмнявам. Бореха се срещу Американските господари, на които народа слугуваще в най-буквалния смисъл на думата. Куба беше просто най предпочитаният, като най-близък курорт за милиардерите от Северна Америка (не за обикновените американци). И изобщо младо момче Американският капитализъм от началото на века и сега толкова много се различават, че вече и редица западни политолози и социолози се питат дали това сегащното не е приблизително победилия социализъм предречен от Маркс(не този на Ленин)! За съжаление движението им неминуемо потърси помощ и попадна в лапите на Съветския империализъм и точно тези двамата честни и обичани от цял свят борци бяха продадени(предадени) от третия -Фидел Кастро в буквалния смисъл заради познати интереси! Жажда за власт, а в случая и особена параноя -неистов митингов глад!
Различни са случаите на България и Куба, коренно различни в момента към “попбедата”. В Куба над 80% тънат в робство пълна нищета и неграмотност, докато в България се разрушава едно вече изградено и развито за времето си капиталистическо стопанство. Има дори и гражданско общество. Затова комунизмът носи на България само негативи и необходимост от сега случващото ни се повторение на историята! Това което писах за Куба е вярно и на това се дължеще подкрепата на строя от хората толкова години при това управление. Едва напоследък младите кубинци започват да виждат застоя, изолацията от света и всичко останало! Но, бъдете спокоен, те ще се преборят, и ще се оправят преди нас! Ние сме далеч по-калпави!
ГБ,оствете годините на раждане,наричате Г-н Инджев бебчо,сега и моята година предричате,вземете очистително от комунистическия вирус,има още следи в организма Ви,повярвайте ми. Аз съм бил три пъти в Куба и постояно чета какво става там,слушам и гледам по нета РТВМ-радиотелевизия Марти. Приписвате на терористичната дейност на Че Гевара някаква “борба”-извинете,но това е булшийт,не знаете ли,как се е молел на Боливийските войници,да не го застрелят,дори е предлагал сътрудничеството си срещу другите комунистически терористи,абс.същото е направил и плковникът от РККА Цвятко Радойнов пред Гешев,ама не са били приети молбите и на двамата. И няма нито Американски,нито Съветски,нито Руски,ни Български капитализъм,това са комунистичски измишлютини. Както няма американски ,или Афганистански въздух,нито Америк.,нито Българска вода,има само всеобща, идиотска,комунистическа мъгла,излизайте бързо от нея,време няма,ето отивате към 60 =та си година,какво чакате,да падне небето,на земята ли,е,няма да падне,както и недочакахме комунизма,защото просто не може да дойде. Сериозно го казвам и без грам ирония,и аз вярвах в комунистическите дивотии като млад пубертет…
Драги Petkan,
Не виждам защо спорим! Мисля, че всъщност мислим еднакво. Имам само склонност да обобщавам нещата и да търся общи зависимости и закономерности. Какво да правия, професионален навик ми е или някакво лично качество, не мога да обясня. Без някакви претенции да го наречем философски подход. Не знам колко е полезно, но при мен е така. Което всъщност се опитвам да кажа в този форум, защото го намирам за много важен и представителен за България, намирайки конкретни поводи и теми от прекрасните статии на Г-н Инджев е, че бедата в общественото развитие и отношения и доста по-обща и стара от комунизма. Най – сполучливото и определение засега ми се струва “тоталитаризъм”. И си позволих да дефинирам тоталитаризма, като диктатура на посредствеността. И то на остъзнатата и организираната такава. Струва ми се, че тези проявления са стари като обществения строй на човека и датират още от първобитнообшинния строй. А основния инструмент на тоталитаризма е бюрокрацията. Както виждате при такъв подход към нещата е повече от ясно, че никое общество и строй не е пощадено от този бацил. Примери колкото искате. Да речем Германия и хитлеризма, банановите републики, африканските “демокрации” и т.н и т.н. И както при истинските болести, така и тук едим организъм (строй) е толкова по -поразен, колкото по-слаба е имунната (зашитната) му система. Фактите на историята ясно показват кои строеве и периоди са най-силно засегнати и в това отнощение е установено, че най-защитени са демокрацията в условията на капиталистическа икономика! В това отношение има една велика мисъл на Чърчил, че капитализмът е нещо много лошо, но за съжаление няма измислено нищо по – добро! И по повод на нашите увлечения от младите ни години да ви успокоя с една друга сентенция на Чърчил, който казва,че ако човек до 27 годишната си възраст не е бил: комунист, социалист, и прочие, то такъв човек няма сърце. Но ако след 27 годишна възраст човек продължава да бъде комунист, социалист и прочие, то този човек няма мозък! Това идва и да обясни поведението на много млади революционери (визирам споменатия от нас Че Гевара). Но пред лицето на смъртта не всеки може да бъде Левски, нали! За съжаление ние в България не само сме тежко поразени от вируса на тоталитаризма, но изглежда имаме и генетическа предразположеност към заболяването. Неофициалн ни го намекнаха от много места. Деликатно разбирасе, както подобава в подобни медицински случаи.
Извинявам се на Г-н Инджев за “бебчето”. То беше казано за възрастта му по време и по повод на един конкретен случай през 1955 или 1956г. (не си спомням точно, бил съм на 4-5 годинки).
Сърдечни поздрави!
Към GB и p e t k a n
Мършавата свобода е по-добра от тлъстото робство и Ви благодаря за чудния спор,но “Рим ще тръпне в смътна тревога,както на XV март X L I V*” и слава богу властта ще принадлежи един ден и на
c r i o l l o s,
като вас в блога на умен бебчо/какъв ужас!”,но не и на улицата както е било през Мартенские иди,преди да се пробва -най-напред- m i C o n s u l Антоний,за да го почепите едно…м o j i t o!!Vale?