Свобода на славата или на словото!

Страхотен сценарии за шпионски трилър по реален случай предлага в. „Залцбургер нахрихтен”, цитиран от АФП. Позовавайки се на свои източници от Ерусалим вестникът твърди, че обявеният за отвлечен от пирати в средата на август кораб „Арктик сий” всъщност е пренасял ракети земя-въздух С – 300 от Русия за Иран. Руснаците с половин уста вече признавали, но приписват това на руска военна мафия.

Позволявам си да се усъмня в лековатата версия за „военната мафия”. Ако е вярно за ракетите, това прилича много повече на голяма политическа игра от стратегически характер. Не знам дали знаете какво би означавало Иран да получи едно от най-ефективните съвременни противовъздушни оръжия- означава Израел да бъде лишен от основното си военно предимство в региона, превъзходството си по въздуха.

Означава и още нещо: потенциална вероятност ракетите да попаднат в ръцете на Хизбула и Хамас, съответно в Ливан ( където въпреки огромната сирийска и иранска подкрепа Хизбула загубиха изборите от твърде необичайна за Близкия изток прозападна конфигурация от партии) и в Газа. „Залцбургер нахрихтен” твърди, че това е причината за светкавичното посещение на израелския премиер в Русия по същото време.

Няма да преразказвам цялата публикация – тя обикаля интернет с източник АФП, още повече, че при такъв род големи „игри” човек никога не е сигурен дали не става жертва на някаква манипулация. Но ще се спра само на един интересен аспект с паралел от нашата действителност.

Човекът, който разкрива изчезването на „Арктик сий” и го оповестява в своя морски бюлетин „Совфрахт” , главният редактор на изданието Михаил Войтенко, не само е бил принуден да подаде оставка, но и да избяга в чужбина – това поне е абсолютно сигурно. Интересно – от военната мафия ли се страхува, или от нещо по-страшно, от самата държава ?

Бягствата от Русия с подобни мотиви не са новост – в Лондон и Варшава бегълци от руската държава получават не веднъж политическо убежище ( тези две столици са сред малкото, които се осмеляват да предизвикат Кремъл, бегълците го знаят и се насочват натам).

А как е у нас? Тук всичко е наред. Първо, никой не си прави особено труда да преследва чак пък толкова маргинализирани журналисти. Нека си лаят в ъгълчето, където са натикани, това е основополагащият принцип на властта, която предпочита да не разлайва кучетата като превръща в жертва волнодумците. Важното за нея е да те да не се изявяват в т.н. „водещи медии”. Както писа Евгений Дайнов във в. „Седем” на 2 септември, вече наистина няма вестник, в които може да се публикува критично мнение за президента Първанов Донякъде греши, самият „Седем” го опровергава – има и други изключения, но те потвърждават правилото.

Така че у нас свободата на словото процъфтява, ако сравняваме с Русия „Големите” медии тук са свободни да се нагаждат към всяка власт. Отделни журналисти, на работа там, дори са свободни да призовават към диктатура, камионетки, автомати и Пиночет като единствения начин да бъдел въведен ред в страната. Направи го в блога си Николай Бареков без никаква реакция от страна на каквато и да било инстанция или институция. И това ако не е свобода!

Наистина не искам да влизам в лична полемика Николай Бареков. Бих предпочел неговата публично заявена радост от моето напускане на същата тази телевизия да си остане в миналото и да не давам повод да се мисли, че пиша това от злопаметност- още повече, че той напоследък на няколко пъти ме спомена с комплименти в превъзходна степен в своето предаване. Оценявам това негово усилие като опит за извинение и ако е така, не желая да изглеждам като човек, който не приема извинения- това е тъпа позиция на безкомпромисност в един живот, в който всеки ги прави, различават се само нюансите и размерите.

Но! Николай Бареков се възприема от публиката като извънредно близък до премиера Борисов и в блога му ( в който говори в множествено число „ние..” – може би визира екипа, който списва блога, което пък прави от блога нещо друго) се появяват откровения на министър-председателя, каквито никъде другаде не могат да се прочетат. Мълчанието на самия Борсов, към когото Николай Бареков отправя призивите си за установяване на режим тип „Пиночет”, е причината , да засегна този въпрос.

Впрочем на 15 август във в „Труд” се появи изненадваща ( за мен поне) статия, в която директно отказват правото на Бареков да има „най-влиятелния блог”, каквото твърдение прави самият той. Дори със самото заглавие „ Няма такова нещо като най-влиятелен блог”! Не стига това, ами са написали добри думи за блога, който четете в момента, както и на Иван Бедров като сред „най-четените” ( плюс факсимилиета от двата блога). Е, не мина без лека неточност в текста под снимката, къде се обяснява, че в блога си изразявам лично мнение „ извън служебните задължения”- за един безработен журналист, като мен! Но на харизана похвала, кой ти гледа зъбите!

Не знам на какво се дължи тази крайно необичайна публикация в. „Труд”. Те си знаят. Виж в „24 часа”, друг обект на мои критики, ми отвръщат с характерно отношение: бил съм забелязан на концерта на Мадона да нося бира на…децата си. Вярно е, че имам цели 5, но сред онези 50 000 на стадиона нямах нито едно. Сигурен съм.

Съзнавам уязвимостта си със зачекването на въпроса за свободата на словото и свободата да призоваваш към диктатурата на автоматите и камионетките, когато си неофициален говорител на официалния абсолютен господар на политическото положение в страната. Могат да ми бъдат вменени много неща, от споменатата отмъстителност, през „завистта”, до „душител на свободното слово на един колега”…какво ли не. Но нима не е по-добре да се говори за тези „нещица”, отколкото да се правим, че ги няма.

Какво ли мисли самият Бойко Борисов!?

Някой ще рече: каква е връзката между „Арктик сий” и призивите към установяване на български режим тип „Пиночет”? Много е яка – като ръкостискането на онези чугунени фигури от сталинисткия паметник в центъра на София.

14 мнения за “Свобода на славата или на словото!”

  1. Виждам се принуден,да Ви уверя,че нямате причина,да се притеснявате като “безработен” журналист и се замислите над естеството над
    х а р и з а н а т а слава…
    Мадам дьо Стал също е питала един друг изключитеелн ум,дали е щастлив и дали е достигнал до края на всичко-несъгласие с живота и земните блянове…което си е език на Соломоновия Eклезиаст…
    С недостижимия си стоицизъм,
    “гъдулките” не са Ваш грях!!…но нещо винаги ще ги г л о ж д и
    и з н ъ т р е….защото знаят,че Вашето не може да Ви бъде отнето!
    И както казваше покойният Данчо,Бог да го прости в спомен за баща си основател на БКП ….дори и накичени с фракове-дрънкулки и медали,по-трудно ще намерят покой,по познатите причини между Моцарт и другия!!!!
    На мен точно това ми се случва вече,но и без да съм “ощастливен с немислим пропуск” за големите медии,си оставам с този и Ви уверявам,че ако потрябва,ще Ви отговоря,но не какво мисли,а какво би трябвало,д а м и с л и самият Бойко Борисов…OK?

  2. “Вярно е, че имам цели 5, но сред онези 50 000 на стадиона нямах нито едно. Сигурен съм.” – искрено ме разсмяхте г-н Инджев, за което Ви благодаря! А най-вече Ви благодаря за прекрасните публикации в блога, които чета с удоволствие всеки ден. По един или друг начин ме убеждавате, че хората които мислим по този начин макар и малко, все пак сме факт, което ми дава сили да отстоявам разбиранията си винаги и навсякъде, независимо каква помия от барековщина, гоцевщина и т.н. се излива върху ми в отговор. Поздрави!

  3. Добър ден г-н Инджев, интересна е промяната на снимките показващи Президент Първанов. Според мен от медиите показват мнение като показват странни снимки.

    Ние не сме в ОНД, но въпреки това сме приели каузата на Палестинците и съседните на Израел арабски държави.
    Това е доста странно. Наши пари и кръв се изпращаха безплатно в тези страни. Нашите пари и нашата кръв !

    Не влизам често в Барекадата. Ако вие сте прав и блогът на Бареков е нещо като официална медиа е добра идея. Защото не се изисква да даваш поръчки и сделки на издатели на вестници.
    Поддържането на един блог е доста по-евтино и лесно.
    Освен това е добре, че има политическа сила, която е опознала Интернет и ползва благата му.

    Ние сме длъжни да избираме къде да четем. Аз гласувам в одобрените от мен статии и разглеждам рекламите, публикувани от носителя им. Така подпомагам създателя на блога или сайта.

    Нападение чрез децата е гадно.

  4. Преди малко…” ни морен сокол /не/ пиеше вода на Вардаро..”,ни на “Яне,/не беше/ бело гърлото …но нещо се стъжни около Охридското езеро…
    И за кой ли път?..мъката е за всички,а вероятните изпитания само за слово и дело на първите държавници
    на майка България,докато н е м е е м!

  5. Не съм журналист и ми беше необходимо да прочета внимателно публикацията на г-н Инджев, докато схвана това, което е искал да каже авторът. Би било банално за пореден път да се възхитя от умението на г-н Инджев. Особено силно впечатление ми направи паралела между степента на свободата в Русия и у нас. Струва ми се, че в Русия са решили, че от една империя на безправието не може да се излезе с демократични средства, основани на обществената съвест на един масово беден и бедстващ народ, нужна е здрава диктатура и концентрация на капитали. Доколко това е правилно, нямам представа, само мога да си представя какви традиции на процедурната акробатика е оставил в наследство СССР. Описаната история с продажбата на С-300 много ми напомня едно делнично, обедно предаване на BBC one – Trash to Cash – ненужни за домакинството вещи се продават чрез борсови агенти на публични търгове или на нещо като импровизирани „битаци”. И купувачи се намират. Но понеже светът трудно би разбрал „тънките душевни” мотиви на такава руска търговия, разгласата под каквато и да е форма се наказва въпреки декларациите за гласност.
    В нашата родина споменатата по-горе процедурна акробатика не само се възползва от дамократичните принципи в комбинация с липса на гражданско общество, а има и привилегията и да ползва специално приготвени нормативни „уреди”, подарени в знак на признателност от „незаинтересования” законодател. И сега, да предположим опит за излизане от ситуацията в стремеж да се излезе на що-годе приемлив демократичен път, поне колкото да имаме обща приказка с партньорите от ЕС. Първият проблем е как да се измъкнеш от лепкавото блато на съществуващото законодателство. После – налага се почти радикална практическа промяна в представите за неизбежността на закона, които, по настоящем, са меко казано, мижави у нас. Пътища все трудно проходими, нормално е да се опитва навсякъде, включително и да се премери температурата на нагласата хората за едно авторитарно управление тип „Пиночет” (наистина дало нещо на страна като Чили) чрез някаква полу-приета като представителна информационна институция, да речем като блога на Бареков. Но самият Бареков, като личност и като материално-нравствено съотношение какво ще го правим после, неизвестно. Може би министър на информацията?
    В България сме маниаци да турсим решения само чрез политическата система, защото иначе трябва да се изведат на преден план хората, които са способни да извеждат и правят нужното час по час, ден по ден, година по година, обикновените талантливи хора, можещи едновременно да движат и развиват техника ,земя, добитък, развлечения и т.н., да дават поле за действие и мотивация на хората с дълбочината на развити през годините реални умения и подходи. А това е опасно, защото държавата ни би загубила основната си функция – да храни непонятно по какви признаци избрани елитни персони чрез мизерстването, безпросветността и фактическото безправие на обикновения, признаван от други народи за интелигентен, българин.

  6. “Синко,- рекъл на бъдещия Николай II,баща му Александър III,олицетворение на семеен патриарх (по Елизабет Хереш,
    изд.на МО,София,1995 г.)сражавал се за свободата на България срещу турците 1877 г.- “дядо ти Александър II,даде свобода на крепостните”,а на българите завеща възможно най-добрата конституция,и за благодарност стана жертва на терористи ….а л и б е р а л н о т о!!!,което вее от Запада /пред Столипин!!! по-късно и от Ню Йорк…”не пасва за нашето самодържавие”
    И в блог като нашия!!!/Боже,Боже какво доживяхме!!!/би било наивно,
    да се мисли,че Романовите с сторическия багаж от Петър I
    и Екатерина II (Велика)
    на са предусещали късните изпитания С Распутин и Ленни!!!
    Съдено било внукът на Царя Освободител да стане почетен шеф на 5-ти рошиорски полк,за срамни “подвизи” през 19134 г. с плячкосването на Силистра,но не намира време,нито за освещаването на “Св. Ал.Невски”,нито за кръщелнка си Борис III,нито за “добрите услуги” 1913 г. при премиера Данев, дни преди злокобния 16 юни…та така и до ден днешен с нескопосан припев за нашата измекярска Столетница….
    Ако съм досадил някому за събуждане на традиционното гражданско общество на правилнта България,то към обикновените талантливи трудови хорица,сега вече още по-безпросветни и отнесени от вихъра на мизерията,но не и за куха и безбожна елитарна прослойка,която само перфидно ще маже или подвежда,Б.Борисов,ако недей Боже му се окажат слаби ангелите и го подхлъзнат по наклона на тщеславието….Постинга на Георги Георгиев е истинската причина за признание и отговор,какъвто бе обещан в миналата статия на г-н Иво Инджев….и част от правилния такъв,но …
    ———————————-
    н е к а к в о м и с л и,а к а к т р я б в а д а м и с л и!!
    и действува,което вече сигурно прави и в Скопие!!! И е хубаво!!!
    макар и по тъжен повод!!!
    ———————————–
    без значение,дали се обижда или,не….Те така или иначе си го дебнат,а ние тук шепа мислещи го “приемаме и с треските за дялане”,
    както се изразяваха едно време за бащите ни ,като приемаха в БКП!!

  7. Мисля, че свобода на словото, така както я изживяват (голяма?) част от днешните пишещи има, но тя е свободата на метека (от старогръцки), който дитирамби за господаря си, на когото доброволно се е заробил, за да преживява. И тук е „разкованото” обяснение. Необходима му е на „домашника” автосугестията – за свободно избраната несамо(съ)стоятелност, която той поддържа медийно – инак спасение от фрустрацията няма. А откакто се разбра, че дори и спуснат свише нов морал няма и не може да има, не остана и достатъчно дълбока идейна ниша за кауза която да не е добре представена парламентарно. Така че, свобода да, но от кого (какво) или за кого (какво)? – това не би бил въпросът ако несвободата не продължаваше да съществува.
    Колкото, до истински свободните (журналисти), както друг един революционно настроен, но извънпарламентарен Яне е казал – те се борят за съвършенство. Е, ако все пак успеят и да преживеят финансово.

    Борис Танушев

    П.С. Г-н Инджев, много ви благодаря за вашата отзивчивост, но тъй като не съм много сигурен в смисъла на „навииграйте”, ще пусна моя текст в коментарното поле на следващата ви статия.

  8. Ako tova s raketite C-300 e verno, predstavete si kolko nisko e padnala Rusia, shto za dyrjava e i s kogo sveta si ima rabota. Rusia e dyrjaven terorist.
    Proekta AEC-BELENE triabva da byde prekraten !!!

  9. Сега г-н Инджев,какъв ще бъде вариантът на: кой е по-по най? в Скопие…
    Поне,барем за пред света,
    премиерът да си свърши,
    което и както трябва по християнски и там и у нас!!заради безмерната мъка…
    За какъв крив /х/чиф ни е навалица,когато от сутринта отказаха помилване на момичето и е още в затвора,а кафето на г-жа Желева с колегата й в Стокхолм,не е още изстинало!!!
    Да си строят статуята на Ал.Македонски и да вземат поука от учителя му!!

  10. До какво ниво са паднали в „24 часа”, за да напишат подобна лъжа … щастлив съм, че от години не съм се докосвал до това … парче хартия.

  11. Свободата на словото е единствено в интернет – в някаква степен. Другото е грозна история, която дори не си струва да се коментира. Заливат ни дивотии всякакви, от ТВ-тата дрънкат различни неграмотни люде – ужас.

  12. Страхотна глупост,не знам,как е възможно тази държава и пресата да са толккоз побъркани,включително и някои руски фактори. Зенитно-ракетната система С-300 “фаворит” е изкчително ефективно средство за ПКосм.Отбрана и ПВО. Тя е високотехническа система,плюс това бойната работа на разчетите е изключително на високо ниво. Знанията и уменията на обслужващия персонал се придобиват за години-офицерите учат поне 4години,сержантите,по-малко,а на войниците са им нужни няколко месеца,за придобиване на операторски умения. Дори да е похитено такова оръжие,то не би могло да се използва от странични хора. Плюс това,има технически особености,кодове,настройки и др.,които не пътуват с транспорта,нито по въздух,нито по вода. Но на неинформирани хора,всичко може да се пробута. За по-любопитните ще кажа,че в България има един ЗРКомплекс С-300,дислоциран над Банкя,по-точно над с. Клисура. Който иска,може да мине по този път и ще види някои от антените.Комплекса е разположен около 1988г. Личния му състав е обучаван поне шест месеца в гр. Гатчина,близко до С. Петерсбург(Русия,тогава СССР).

  13. Ало тва С-300 да не Ви е калашник че да обучиш някой 10 годишен хлапак да го ползва изказването че С-300 можело да попадне в Хизбула или Хамас е достойно за дузина Златни скунксове . По същата логика можете да пратите няколко стелта на чеченците . Иначе ако Путин е решил да подкрепи Иран израелците могат само да гледат тъпо да въртят интриги и да правят тайни визити до Москва с цел спалшване с трета световна ама мен ми се чини че нито на руснаци нито на европейци нито на американци най-малкото пък на китайци им се дига пушилка заради няколко фанатизирани и милитаризирани ционистчета .

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.