Трагедията със загубата на човешки живот в по-големи размери от обичайната дневна доза насилствена смърт по българските пътища, какъвто е случаят с удавените в Орхидското езеро ( предимно български граждани), не е като историята. Никога не се повтаря като фарс. Винаги е трагедия. В случая е масова.
Фарсът обаче се прокрадва без покана чрез историята, която напира през подробностите на човешка драма, която не би трябвало да има отношение към отношенията между България и Македония. Но кой ли не си е помислил за аналогиите?
Ето какво си помислих. И не се зарадвах, че си го мисля.
Корабчето – убиец, натоварило повече ( точно колко повече, ще се уточнява) потенциални удавници, отколкото му се полага по местните закони, със сигурност е наторено с вината на нарушителя, който е натоварил жертвите си. Но да ви напомня това на други лакоми печалбари, като маршрутните таксита в София?
Македонският Титаник, както вече го кръстиха, е произведен в Германия, когато баща ми е бил на 3 годинки. Да е жив и здрав, на 88 години е и все още е „в движение” , но все по – трудно ходи. Може и да не е добро сравнението, но туристическият плавателен съд му е набор и то с претенциите да е минал технически преглед. Представям си: моторът тупти още, кормилното налягане е в нормата ( като за такова корито) – става като за български и подобни туристи.
Това, че плаващият ковчег се казва „ Илинден”, май няма нужда от коментар в тази поредица от аналогии. Изберете: Илинден като онова въстание, което по – скоро разделя хората от двете страни на границата , или Илинден като ден на удавника, който по ужасен начин ни обедини поне веднъж като човеци, без разлика от нашия прочит на историята.
Има обаче и една видима разлика в контекста на нещастието, ако изобщо трябва да се прави сравнителен анализ. Македонският министър на транспорта и съобщенията Миле Янковски подаде оставка. Спомена моралния си ангажимент като причина.
Не ми е приятно да го кажа, но питам: да си спомняте нещо подобно като поемане на отговорност в нашата европейска България през август 1994 г., когато 14 войничета изгоряха в камион край София? Или при смъртта на 8 български граждани, изгорели в държавен влак на 28 февруари 2008 г. ( когато президентът Първанов се скри на лов в гората край Симитли, вместо да обяви национален траур)? А преди това, при трагедията с удавените български деца от Свищовв река Лим ? А при смъртта на хорицата, пометени от автобус на събор в Балкана тази година? А при почернянето на семействата от град Бяла при ужасната автобусна катастрофа?
Няма как да си спомняте, защото не сме и сънували подобно нещо. А от сън спомен няма, камо ли когато дори не сме и сънували.
Това с оставката не е най-важният извод от цялата драма, но е предупреждение към нас поне да не си мислим, че сме „нещо повече”. Не сме.И не само защото в смъртта всички сме равни. Важно е как живеем, включително като съседи. Време е да помислим върху това.
Няма как да си спомняме, защото такива работи у нас не стават- просто и ясно, никой никога, за нищо не е виновен. А ако недай си боже се обвини за виновен, то той се “съди” с години, та докато го оправдаят. Няма такава “демократична” държава- няма. Не бат Бойко, ами и бат Гойко да дойде, все тая- червените винаги губят, дано.
абсолютно съм съгласен с това ! … грозна работа …
Предлагам всички министри от старото правителство да си направят хиракири … нека стигнем японците !
Поемането на отговорност е знак за идентифициране на проблемите като такива – нещо, което не ни е присъщо. Тъкмо обратното.
Преди три години културния министър на Швеция подаде оставка заради неплатен данък-телевизия, под сериозен медиен натиск в страната (линк – http://www.thelocal.se/5230/20061016/).
Контраста с България е голям, може би колкото е и между БВП на двете държави.
Но ако днес заместим Македония с Швеция в горното уравнение – то ще се превърне в неравенство с морална преднина за Македония.
Надеждата ми е, че в бъдеще ще решаваме проблемите си преди да се самоидентифицират като такива.
Засега само това от “Камбани” на Едгар Алан По:
…………………………….
“Погребален скръбен звън
стене вън!….
Вечна горест в тленна орис-край на горки жизнен сън…
В тихия вечерен час,с
ужаса на своя глас….
Колко скръб той буди в нас!-
И невелно ний тъжим
И ридаем в скръб,че знаем:сън навеки ще заспим!
Тъй унил и тъй печален,той нараства в дълъг плач и в привечерния здрач с припева погребален,в Божи храм,слят едвам:Бам!Бам!Бам!
Ту плачевен,ту сподавен,тоя гневен бавен звън,възвестява че страдалец е засапал последен сън..
От черковните килии и за грешни и светии…оттекчава тъжен звън:
Пръст сърцето ще покрие,а очите -вечен сън!
О,там черният звънар,смел и твърд,бий на смърт!
Той над всички горд стои,като някой господар,някой цар…Той се смее и шуми..И гърми,гъми,гърми;До камбаната застава и така я разлюлява,че тя горко заридава и с плача си възвестява,че вървим все натам в своя друм:Бим,Бам,Бум!
/В запазен превод на българските символисти – вероятно! – от миналия век,когато е бил строен “Титаник” б.м./
Да се дават действията на политици на тази държавна организация за пример (умишлено не пиша държава) е гротескно.
Това е все едно да дадем за пример това, че видите ли нацистите са развили много добра пътна мрежа в Германия. Е, избили са няколко милиона, какво от това…важното е че като държавници са се грижили за страната добре.
Това, че при нас нещата не са добре е друга тема.
Бедността не била порок, казват. Изобщо не е вярно. Миезерията, хора, е причината. Българската мизерия, многогодишна, дълбока, която кара хората да тръгнат на такава мизерна екскурзия и Македонската мизерия, която е извела от пристанището мизерното корабче. А две мизерии едновременно правят ТРАГЕДИЯ.
Държа да уточня, че дечицата загинали в Лим са от Свищов, а не от Лом!
Има още една аналогия – всички трагедии са преди или по големи празници – Велик ден, Коледа, 3 – ти март, 6- ти септември. Дали е случайно не знам, но чак такава черна карма да е легнала върху държавата… Спомням си филма Теория на конспирацията и там всичко изглеждаше случайно, а Мел Гипсън пък – луд… Май гледам много филми…
Предлага се всички министри от старото правителство да си направят харакири. Ами при следващата трагедия кой ще е виновен? Предлагав да си направи харакири само един от старите министри. Останалите – по реда си, при всеки нов гаф. Такива дал Бог далече напред.
Към Диана:
Точно така, от Свищов съм, дори в предаването си бях поканил тогава кмета на Свищов- благодаря, че ме подсетихте да поправя глупавата си грешка!
Съгласен бях с автора още когато България,зарида за кой ли път?
С л у ч а й н о,ли двете мизерий доведоха до една трагедия,а и защо и -за кой ли път-от труда на един “безработен” журналист,светкавици “разпарят” д е б и л н о небето над Олимп като пред буря способна да разплиска ,тъжно-известното езеро чак до Адриатика?
здр-те.Малко размисли , относно трагедията в Охридското езеро.Автобусите имат капацитет за пътници максимум 47 седящи човека/правостоящи не се разрешава/ В един момент , научаваме , че на корабчето са се качили 55 българи, като 10 са били свръх товар??????
Втори въпрос за размисъл.
Дали случаят със г-жа Спаска Митрова и нейното неправомерно задържане , няма да е разковничето
Покрай тази човешка трагедия си мисля, че, когато видя държавата да се погрижи за своите граждани, изпаднали в някаква беда, като им изпрати хеликоптери или самолети с най-обикновени екипажи, може и да им повярвам, че са искрени. Всеки случай, 10 хиляди лева приживе биха ми помогнали много, ама, като не съм загинала …
„Оптимистично за трагедията”
Бог да прости загиналите във водите на Охридското езеро.
Господ ще накаже виновните.
Македонците, като хора, не трябва да изпитват вина, нито да почувстват укор от нас.
Те са и ще си останат наши братя по кръв и по жална съдба.
Македонското правителство реагира адекватно на случилото се, за съжаление, след като кораба потъна. Малко по български.
Човекомразците и в Македония и в България пак дадоха воля на злобата си. Едни като злорадстват по най-животинския начин /не могли да плуват българските бъзрастни жени и мъже, и за това сами си били виновни, пишело в македонски вестник../, други с безмозъчния си лай срещу македонците като хора, а не срещу режима там, трети като потриват ръце и ползват случката за да заплюят правителството на Борисов, като пловдивския владика, свързал Мадона и трагедията, и президента Първанов, който, както винаги, няма чувство за мярка и задържа самолета с оцелелите, за да си прави PR, и подмятайки, съвсем не на място, че нямало „спец” звено за такива случай…
/Ами защо след като толкова години е президент и главнокомандващ, държавата ни и армията ни нямат способности да помагат на гражданите си изпаднали в беда?…./
Във втори подобен случай, от идването му на власт, реакцията на новото българското правителство и на премиера Борисов са бързи, адекватни и човешки.
За кой ли пореден път, реакцията на президента ни е неадекватна и себична..
10 хиляди лева, отпуснати на близките, не са нищо, но са категоричен знак на съпричастност.
Ангажирането на институциите, може да е било над необходимото, но не е подценяването на човешката трагедия и човека, което се демонстрираше от предишните.
Виновник номер едно е безспорно, собственика на кораба, наред с капитана, наред с контролните македонски органи, които не са си свършили работата, наред с организаторите от българска и македонска страна, които не са проявили нужната взискателност за спазване на мерките за опазване на живота и здравето на клиентите си.
Сега следва се разплете кълбото на недобросъвестност и търговски измами и в двете държави, заради които хората заплатиха с живота си.
Българската държава трябва да разнищи случая до дупка и виновните от двете страни да бъдат намерени и осъдени по бързата процедура и на максималното наказание.
Българското правителство трябва да изиска македонските власти да сторят същото, при пълна взаимна откритост и сътрудничество, която до сега, както се вижда, е налице.
В случая, македонското правителство носи отговорност за смъртта на невинните обикновени български хорица, доколкото неговите контролни органи не са били на мястото си за да упражнят превантивен контрол.
В коментарите за тази му отговорност, неизбежно е да се вплетат и случаите с нарушаването на правата на Спаска Митрова, преследването на симпатиите към България, гаврата с българските военни гробища, нацисткото преиначаване на историята и съдбите на един цял народ, с нищо не предизвикваната, дългогодишна, злобна, антибългарска пропаганда в контролираните от македонските власти, медии.
Това е свързано и с постигането от страна на Македония и на другите критерии за членство в ЕС, за което е неизбежно да стане дума при анализа на трагедията в Охридското езеро.
На този фон, България има основание да повдигне въпроса за отговорността на македонската държава за всичко ненормално в поведението на властниците в Македония, и да ги свърже с бъдещето на македонското членство в Съюза.
Но Българската държава трябва да погледне и себе си. В лова на “вещици” правителството на Бойко Борисов, трябва да пусне кучетата и по „вещиците” около /не/защитата медицинските сестри в Либия, изгорелите хора при пожара във влака на гара Кардам, автобусната касапница на Бакаджика, удушаването на децата в дискотека „Индиго”, клането по пътищата заради откраднатия чакъл, асфалт, боя и пътни знаци и ограждения, и всички други диващини на корумпираната ни държава от последните десетилетия.
Ако не формално наказание, „вещиците” и началниците им, следва поне да изпият до дъно чашата на моралната отговорност за неморалното си поведение в мига на трагедиите, та и до днес.
Ревизията на днешните и предишните безобразия трябва да свали маските на крадците на животи и почернящите души, и да ги осъди.
Тогава и решенията на новата власт ще се базират на изстъргана „до тухла” от лъжите, истина за състоянието на нещата в България, а международните реакции на правителството и политиците ни, ще се опират на силата на морала.
Сега е малко лицемерно да виждаме сламките в очите на съседа, но да не виждаме треските в собствените си очи.
При опустошителните земетресения в Турция, вековната вражда между гърци и турци бе разтопена от топлината на човешкото състрадание и политическата мъдрост на техните държавници.
Ако са достатъчно мъдри, политиците на България и Македония, трябва да положат усилия и да превърнат трагедията в Охрид в повод за сближаване между двете държави и роднински народи..
Любен Пандев