На източния фронт има нещо ново – лидерът на парламентарно представените националисти Волен Сидеров поиска отстраняване на президента Първанов не за друго, а заради подозренията, че защитава руските енергийни проекти в България ( макар президентът да ги рекламира не по принципни, проруски позиции, а заради евентуален личен интерес, според Сидеров).
Отличителен белег, да не кажа родилно петно, на българския национализъм е любовта му към един друг национализъм, руския. За първи път, по мои наблюдения, лидерът на „Атака” се изказва срещу руските интереси в България. Макар да го прави през призмата на своята вражда с Първанов, това негово изявление пред БНР е интересен нов нюанс в българската политика.
Впечатлението се подсилва от акцента, който Сидеров постави върху правилното решение на премиера Борисов да съгласува руските проекти с ЕС. Казва го не друг, а лидерът на „Атака”, който до неотдавна се изказваше остро срещу проевропейската линия като едва ли не предателска. А на въпроси, свързани с Русия, отговаряше по стандартния калъп ( за дружбата, любовта, освобождението, благодарността), характерен за политическото говорене на политиците, близки до Русия, независимо дали е Руска империя, Съветска такава или авторитарна държава, начело с автократа Путин.
Същевременно край язовира „Копринка” се състоял събор на носталгично настроени по спомената по-горе дружба български и руски другари. Самите организатори от българска страна се определиха като „русофили” – защо наричат инициативата си с българската дума събор, а не със съветската „мероприятие”, за мен си остава загадка…
На мероприятието-събор реч е държал лидерът на БСП Сергей Станишев. И познайте на кой елемент от дружбата е наблегнал? На „Шипка”, на опълченците и генерал Столетов?
Не, на „ Белене”. Ядрената централа, най-важния гвоздей на Путин в програмата му за енергийна експанзия в Европа чрез дървения му кон на Балканите, явно е пътеводната петолъчка за рекламни агенти на руското проникване, като Първанов и Станишев.
Да обобщя: Сидеров се оказва променлива величина с тенденция да се приближава към приемлива за европейска България позиция ( и конкретно към Гражданите за европейска България – ГЕРБ). А тандемът Първанов – Станишев се бетонира в миналото на „вечната дружба”.
Не е идеологията, която определя тези процеси. Гръцките социалисти буквално взривиха балканските измерения на кремълските претенции. Чрез техния лидер Георгиос Папандреу те се обявиха на практика за преразглеждане на проекта Бургас-Александруполис като изгоден единствено за Русия, но не и за Гърция. А колко удобно беше до онзи ден за едни български другари позоваването на Гърция като на европейска държава, която също много иска да си общува с Путин за благото на европейската им родина!
Истинският символ, който обяснява за какво става дума, е приемствеността, която с горещи жестове са показали пред публиката на мероприятието- събор край „Копринка” Станишев младши и Виктор Шарапов, старшият надзирател на вътрешнопартийния преврат , организиран от Москва на 10 ноември 1989 г.
Генералът от КГБ Шарапов, по свидетелства на мнозина участници в събитията през 1989 г. от висшите кръгове на БКП( а и самият той не крие в свои интервюта ролята си на тогавашен съветски посланик в София) , е истинският организатор на свалянето на Тодор Живков, за да се възцари ново поколение просъветски началници начело на България.
Докато Шарапов и Станишев показвали колко се харесват, Борисов и Сидеров говорят за европейската ориентация на България с тон, който поражда надежди за еманципиране от руския комплекс на българския патриотизъм.
Възможно е това да има нещо общо с факта, че Източният фронт се оказва източен откъм възможностите си да бъде алтернатива на Западния ресурс за подкрепа на българските аспирации за европейско бъдеще ( но със захранваща руска енергийна пъпна връв). Първанов и Станишев бяха повярвали, че златният петролен и газов дъжд над Кремъл от лесно спечелени милиарди при възходяща тенденция на цените, ще бъде алтернатива на съюзническите ни задължения.
Познайте защо не отстъпват от тази позиция при явното поражение на техните надежди и се държат като длъжници?
Напоследък често си мисля,въпросния президент има ли законови основания въобще да се занимава с въпросните енергийни проекти или те са прерогатив изцяло на правителството?Дори трудно заспивам при мисълта,че любимия президент на цял един народ може да наруши закона.
(Дарик, 13.09.2009)
Бойко Борисов: И аз съм благодарен на Русия, че ни е освободила от турско робство, и аз ги обичам, и аз слушам руски песни. Като кмет осветих всички руски обекти в София, Руски паметник, руската църква, Батенберг паметника, но когато става въпрос за няколко милиарда евро да извадя от джобовете на българите, българите са ми по-мили.
Водещ: В момента обяснявате, че не сте нерусофил?
Бойко Борисов: Разбира се, но кое ми е по-мило – българите или русофилите.
Водещ: Не знам дали така можем да ги делим.
Бойко Борисов: Този, който вади парите от джоба си, трябва да знае къде ги дава. Това искам да обясня и спирам по тази тема.
http://focus-news.bg/?id=f12909
Последният пристан на комунистите е национализма,защо ли,защото т.нар. интернационализъм ,изобщо не достигна никакви реални стойности и те го знаят много добре. Станаха хем националсти,хем капиталисти,при таква комбинация,кой може да ги упрекне.Те са винаги били железни,пардон,челични… Точно това демонстрират комуно-идиотите,включително и Президента на страната. От друга страна,псмъртно не е възможно,нито един комуноид,да се възпротиви на който и да е руснак,или руски интерес. А русофилия и русофобия,както съм казвал ,са чиста форма на псевдополитически атавизъм. Кое ли в ККБ,не е атавизъм,само се опитваме да правим политика. Нито политиците,нито журналистите говорят на български,да, говорят на език,много близък до българския,но не е български. Български се говори извън България,в по-старите Български общности.
Не сте прав за Сидеров. Той се изказа много пъти против руските интереси по време на 3-те референдума за Бургас-Александруполис.
Около милиардите за “Белене” и отпушените еврофондове,върви и трудния епизод с разплитането на брюкселските дантели обременено с потенциална криза в ЕС заради еврокомисар Кунева,която има зад гърба си председателите на парламента Й.Бузек и на еврокомиисята Ж.Барозу,
докато шефът на герб-овата ЕНП Вилфред Матренс е непреклонен за излъчване на нов член /?/ на европейското правителсто,където бушуват страсти около нови и стари комисарски намествания..
Така че г-н Станишев,освен че може да си изиграе добре картите между Брюскел-Берлин и Москва,ще разчита и на президента за увеличаване на тежестта на България в ЕС,което като едното нищо – с помощта на нашите и брюкселски леви – би могло да оцвети с “български калфи този континентален кабинет”,накланайки везните в полза на Барозу за втори мандат при второ гласуване преместено през октомври…
В такъв сисъл и от такива съображения,ако проработи замисъла на нашия “майстор с огъня и водата”,освен че отново ще сме разбунили Европа откъм четирите й крайща с мина със закъснител,няма да не липсват и допълнителни основания за прегърбване на Р.Желева с п р е д -д и п л о м а т и ч е с к о
р а з у з н а в а н е….
Ние май не може да си формулираме нито идеалите, нито интересите. Все за чужди интереси говорим – руски, американски, европейски. Все трябва да се нагаждаме спрямо някой. Ако нашите интереси съвпадат с някои други – там ще договаряме. В пазарна икономика се намираме, не в идеологическа война.
Много неща могат още да се кажат за филите и фобите, но от това едва ли ще произлезне нещо полезно за хората.Със или без газ, в или извън ЕС – ние пак ще сме си наведени, защото не се появи политик, който ясно да сложи нещата по местата им. Скъпите ни /наистина много скъпи ни излязоха/ европейци от ЕС ни показаха за пореден път що е това европейски характер. А този техен характер е свързан преди всичко с едно основно упражнение – взимането. В това имат отколешни традиции. Та решиха да ни вземат и без това малкото парици, приемайки ни в ЕС, след което започнаха обвинения в това или онова. Нашите послушковци само викаха – да, разбира се. Тези спрени фондове не ги получихме, а и едва ли това ще стане реалност. Та паричките им трябват сега и веднага. Кои сме ние та в тая криза да ни дават нещо или да ни помогнат. Е някоя трохичка за балъците ще има, но след това ? Който може да мисли нека се опита малко с това упражнение, може пък и да има полза от това. За това сега сме много удобни и за руснаци и за европейци, защото се мятаме от една крайност в друга – като риби на сухо. Е до кога ?….
Не е Първана за екрана,
Първана е за сифона.
Не е Първана за мегдана,
Първана е за зандана.
Не е Първана за зандана,
Първана е за казана.
Г-н Инджев,има дейсвия за които един шеф на кабинет на държавен глава се черви и немее,а за други! – финансов министър си служи със сравнението “малоумни”!
К а к в о с т а в а?
Повечето българи не познават силата на символите.
—
Когато млъкне един – започва друг.
Имат стройна организация.
Ако не се научим да бъдем като тях – сме загубени.
—
Корените на Русия в Българско са толкова здрави, че само от нас зависи да се пазим. Но ще гласуват ли още няколко пъти българите срещу интересите на ония ?
Kak shte komentirate dyrjanieto na Pyrvanov po vreme na voleibolnia mach s Rusia, spored men tova povedenie e neobichaino za Pyrvanov, neobichaino za chovek s negovia harakter, pone tozi koito demonstrira pred obshtestvoto do sega. Riazkata promiana v emociite ili lipsata na takiva govori za chovek tyrsesht da izleze ot dadena situacia ili chisto licemerie. Pitam, iskame li tozi chovek s iavno narusheno emocionalno systoianie da byde nash prezident i kak bi reagiral Toi v situacii kasaeshti sigurnosta na stranata ?
Не зная друга политическа религия, която да е въздействувала така силно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявала така всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си единствено чрез правене на зло, което се оправдаваше като диалектическа необходимост на партията. И тъкмо в правенето на това зло, в причиняването на болки и страдания на другите, някои хора у нас разбраха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, да се издигнат, може би и да получат място в историята.
Георги Марков
Taka е,Г-н Троцки,цитата ,който припомняте е неопровергаем,за съжаление,няма нито един последовател на Г. Марков ,или поне,опит за последовател. Толкова са примитивни нашите “писатели”,продадоха се на всяка власт,така и продължават. Страшно е да се четата Л. Еленков,Левчев,Петев,Цончев,дори и някои “приятели” на убития писател .Леон Давидович Троцки беше убит от болшевиките,не защото е антикомунист,а защото публично разгада ходовете им,преди войната,особено през 1939-40г. Но той не е по-малък убиец от Ленин и Сталин, той просто не можа да се уреди на диктаторското място.Ако не е много лично,обясненте,защо сте избрал неговото име за ник,което не е кой знае колко важно.
Драги Гларус,България няма идеали, нито интереси,защото ние нямаме ценностна система,нямаме общество, ние сме дебилен псевдонарод.
На Gen.Vlasov:
Смятам,че следва да се самоопределим какво сме.Племе,царст
во,народ?
Защото в племето се слушат ВОЖДА и ШАМАНА/у Нас втория – наспорил Господ/,в царството се из
пълнява волята на Н.В, в Републиката – избрания с МНОЗИНСТВО
Министър Председател или Президент.
А идеала, следва да е този на дякона – свята и чиста Република,до
като интереси – БЕЗЧЕТ и БЕЗМЕР.
Не знам кое Ви дава право да обобщавате толкова категорично ,че
сме “ДЕБИЛЕН ПСЕВДОНАРОД”?
hutter
Отдавна в България е е известно деленето на русофили и русофоби,от което не е произлязло нищо добро.Само пропиляна политическа енергия в тъпи рекламни крясъци.Това обаче минава за политическа активност.Патриотизмът ни е на същото равнище.Аз го наричам великокръчмарски.Той е далеч от здравия патриотизъм и в него ,освен изкуствено насадения руски елемент има и отчайваща липса на български.
Защо пълчища руска гнус
почиват на нашето черноморие без пари.В същото време руският газ е по-скъп за нас българите в сравнение с Турция, която е по-далечна транзитна държава. Да се конфискува имуществото на тези които подписаха Белене и така да се плати неустойката. И повече никакви отношения с Русия. Нашите деца ще гладуват, да храним ненаситните търбуси на олигарсите.
Тенк ю.
Нещата са съвсем прозрачни.
Жан Пол Сартр го описва в “Призракът на Сталин”.
Русия прави индустрия в соцстраните,
за да бъдат тотално зависими от нейните доставки на суровини.Сега смятат проекта “Белене” за над 10 млрд., а после какво ще правим с отработеното гориво – пак ще ни изнудват за огрмни суми.Ще си станем едни крепостни селяни, дожи-вотно зависими.
Ще си позволя да приложа към коментара ми една статия в “Монд” по наши, със съпруга ми мнения, излязла в деня на парламентарните избори – 05.07.09г., започваща от първа страница и продължаваща на седма страница на вестника.
En Bulgarie, nouvelle Europe et vieux démons
Benoît Hopquin
Sofia Envoyé spécial
Dans les rues de Sofia, la tendance en matière automobile évolue. Les nouveaux riches remplacent peu à peu leurs 4 × 4 noirs, à la lourde symbolique mafieuse, par d’aussi gros modèles, mais de couleur claire. Le piéton bulgare fournit une explication plausible : « Ils montrent qu’ils ont blanchi leur argent sale. »
De fait, la Bulgarie aimerait offrir une image, si ce n’est immaculée, du moins plus avenante à l’Union européenne (UE), qui l’a accueillie en 2007. La population rêve d’en finir avec la transition post-communiste, années de plomb marquées par la corruption et les assassinats. Lors de la campagne des élections législatives, qui doivent se tenir dimanche 5 juillet, tous les partis ont promis, levant un poing vengeur, de traquer ceux qui pillent les caisses de l’Etat ou détournent les fonds européens.
C’est notamment le cheval de bataille des Citoyens pour un développement européen de la Bulgarie (GERB), parti de droite qui part favori des élections. Les socialistes actuellement au pouvoir promettent également de combattre le fléau.
Mais, faute de majorité absolue, l’actuel premier ministre, Sergueï Stanichev, ou le chef de file de l’opposition, le maire de Sofia, Boïko Borissov, devront nouer des alliances pour gouverner. Dans ces tractations, les grands idéaux démocratiques se délitent traditionnellement en marchandages où priment les intérêts partisans, voire l’affairisme.
Le pays ne semble donc pas en avoir fini avec les mauvaises habitudes. Lors des récentes élections européennes, des malotrus ont été surpris en train d’acheter des voix devant les bureaux de vote. Plusieurs hommes d’affaires ont été remis en liberté par la justice ou ont vu leur procès suspendu : ils se sont portés candidats aux élections législatives, obtenant ainsi l’immunité. S’ils devaient être élus, ils échapperaient à tout jugement. Le président de la République, Georgui Parvanov, a appelé les électeurs à bouder ces douteux personnages. « Si vous permettez à des personnes qui ont lourdement péché d’entrer au Parlement, cela entachera un peu plus l’image de la Bulgarie et affectera profondément notre idée de la démocratie », a prévenu le chef de l’Etat. Il n’est pas certain que sa supplique soit entendue.
Les arrestations de corrupteurs et de corrompus se sont multipliées ces derniers mois. Elles sont autant de signes de bonne volonté envers l’Union européenne (UE) qui a gelé une partie des subsides versés, faute de transparence sur leur emploi. Les optimistes y voient la fin de l’impunité. Les pessimistes concluent que la gangrène gagne encore.
ADRESSES FICTIVES
Un autre indicateur laisse mal augurer de la rénovation politique : l’omniprésence des anciens cadres communistes. Ainsi 142 candidats aux législatives sont d’ex-membres des services secrets, a révélé la commission spéciale chargée de dépouiller les archives de l’ancien régime. Le plus connu est Ahmed Dogan, chef du parti de la minorité turque, une formation qui est de pratiquement tous les gouvernements depuis vingt ans. Les ex-agents de la police politique sont également légion. Les apparatchiks se sont reclassés au sein du Parti socialiste, mais ont également essaimé dans les autres formations. Ils se sont reconvertis dans la politique ou dans les affaires, quand ce n’est pas dans les deux, par souci d’efficacité.
L’homme de la rue ne peut que constater cette promiscuité. « Le communisme est comme un pétrolier qui aurait coulé mais qui continuerait à larguer sa cargaison polluante », estime Stefan Dimitrov Stoyanov, fils cadet de Radoj Ralin, un des plus grands poètes bulgares, mort en 2004. Traducteur de Molière, amateur de jazz, Ralin a payé cher sa dissidence. Le fils ne peut que constater que ses persécuteurs sont toujours aux affaires, tout en parlant d’ériger une statue à l’illustre disparu.
A ses côtés, sa femme, Tania Stoyanova, raconte comment son immeuble abrite, au vu et au su de tous, des adresses fictives de faux électeurs. Le dégoût monte contre la classe politique. Les ultranationalistes prospèrent, élections après élections, sur ce terreau putride comme pullulent dans Sofia les croix gammées peintes sur les murs. Par une sombre ironie, Dimitar Stoyanov, le neveu de Stefan Stoyanov et donc le petit-fils de l’humaniste Radoj Ralin, est devenu le leader d’Ataka, le parti d’extrême droite, anti-Rom, anti-Turc et antieuropéen.