Каква ирония: в единица мярка за равнището на свободата в потъналия до шия в тирания Близък изток се превърнаха обувките на 29 годишния багдадски журналист Мунтазер аз Зейди. Истинска световна информационна бомба избухна, когато той ги хвърли по американския президент Джордж Буш преди повече от година на пресконференция в иракската столица.
Виждали сме западни политици от всякакъв ранг да бъдат заливани от разгневени граждани с боя, да бъдат замеряни с яйца. Но това са новини-еднодневки. Колцина могат днес да назоват името на възмутен германец, хвърлил вчера яйце по демократично избрания в страната му министър? Или на белгийска еколожка, лиснала зеленилка върху друг държавен шеф?
Но името на иракчанина обиколи света и трайно се загнезди в новинарските рубрики, които със затаен дъх следят всяко следващо действие, свързано с него.Защо на карта е поставен вторичният ефект от гигантското международно, но предимно американско усилие в Ирак, известно като окупация, но обяснявано от участниците в него като решителен опит да се помогне за демократизирането на Ирак. След като с гръм и трясък се провали тезата за разрушаването на оръжията за масово поразяване на иракския режим, каквито така и не бяха открити, вносът на демокрация там остана спасителната сламка за обосноваване на гигантската операция.
И ето че обувките на Мунтазер провъзгласиха пред целия свят, че операцията е …успешна. Макар и частично, но все пак успешна ( оставям настрана фактът, че това е вече единствената страна в региона , без Ливан и Израел, в която има свободни избори, реална опозиция, критични към властта медии, права на жените…)
Мунтазер не беше разстрелян, нито обесен или обезглавен, какъвто щеше да бъде, ако си беше позволил нещо подобно при предишния режим. Едва ли би си помислил дори, защото по онова време изтребваха до последното бебе от рода близките на провинилите срещу Саддам и неговия арабски социализъм.
Мунтазер беше заплашен обаче от 15 годишна присъда. Тя се оказа 3 годишна. После беше обжалвана и намаля три пъти, докато не дойде днешното му предсрочно освобождаване- три месеца по-рано.
Първото нещо, което Мунтазер направи, беше да даде пресконференция в Багдад. На нея разказа за мъчения, на които са го подлагали.Звучи автентично. Няма основания да си мислим, че си измисля за нрава на своите надзиратели, които едва ли са ангели небесни, а са замесени с тестото на насилието, характерно за страната и региона. Но Мунтазер звучи също така…свободно.
Може би ще иска контрапроцес. Може би ще го получи. Ще видим. Но и дотук можем да кажем, че е невиждано и нечувано в тази част от света политически затворник да оцелее след подобно предизвикателство, да бъде задържан за броени месеци, да бъде освободен предварително, а след това не просто да се разхожда на свобода, но и да предизвиква властта на пресконференции- например с искане да му се извини лично премиерът Нури ал Малики.
Чувам възраженията, че на неговия гръб и сто тояги са малко. Но също така чувам гласовете и на хилядите потиснати в околните страни, които не смеят дори да се обозначат като опозиция без да рискуват да бъдат зверски смачкани- често пъти заедно със семейства им.
Самият Саддам се славеше не просто с жестокостта си в потискането на политическото опониране – при подозрение за такава не се колебаеше да праща артилерия да стреля срещу жилищни квартали. Съседът му и идеологически съмишленик по отношение на партията БААС в Сирия Хафез Асад унищожи стотици ( никой не знае колко точно) кадети във военната академия в Хама през 1982 г. именно по този начин: с безмилостен артилерийски обстрел като наказание за непослушание.
Парадоксалната ситуация състоянието на „наложената” отвън свобода в Ирак да бъде мерена чрез съдбата на временно изгубилия свободата си Мунтазер става още по-контрастна от т.н. „общоарабски” реакции. Индоктринираните с омраза към всичко западно народни маси в арабския свят обявиха Мунтазер за герой, макар самите те да не могат да се надяват да оживеят, ако последват „подвига му” с каквато и да е форма на публично неподчинение срещу местните тирани.
И с какво им отговаря техният герой? Разбира се, с пламенни тиради срещу американците. И с още нещо още в началото на процеса през януари тази година негови близки бяха обявили, че ще иска политическо убежище. Къде? В Либия, където Кадафи му е върл фен? Или в Катар, където емирът е готов да го позлати (подари му златен кон, каквото и да значи това)? Или в братска Сирия, където все още управляват арабските социалисти от БААС от клана Асад ( макар да бяха стигнали на етап почти до война с побратима си Саддам в споровете за лидерство)?
Не. Мунтазер беше пожелал при първа възможност да емигрира в…Швейцария. С какво е по-лош от самия аятолах Хомейни, който също беше политически емигрант, но не в мюсюлманска страна, а във Франция, преди да вземе властта в Техеран?
Така значи, проклетата демокрация май не била съвсем за изхвърляне? Да ви е познато това лицемерие от времето на комунизма, когато високопоставените другари ругаеха Запада и гнилата му демокрация, но гледаха да се уредят с произведените там блага „по втория начин” а скъпите си дечурлига тихомълком уреждаха да събират ум и разум в западни университети?
Като гледам тази картинка и като си спомням нашия собствен опит тук, направо се чудя кой от двата порока на човечеството е по-разрушителен за развитието му: алчността, или лицемерието?
И май, както често се случва, „двама се карат трети печели”: над всичко надделява глупостта. Особено когато се проявява като масово поведение. Върху нея не можещ да надстроиш нищо – нито успешна икономика и просперитет, нито дори „патриархално общество” с привидните му ценности на непорочността на нравите и обичаите.
Защото за демократичните общества могат да се кажат много остро критични неща и ще бъдат повече, или по-малко верни – от алчността и лицемерието, до надменността и дразнещото чувство за превъзходство, гарнирани с култа към консуматорството.
Но не и че глупостта е определяща в света на пазарната свобода и гражданските права и свободи – там просто няма как да станеш герой с това, че си извършил една глупост от подобен мащаб. Защото, поставен в лабораторията на близкоизточната традиция на потисничеството, процъфтяваща навсякъде около Ирак в радиус от стотици и дори хиляди километри, Монтазер постигна обратния ефект. Без да иска той доказа на хората, които могат да мислят самостоятелно, че днешен Ирак е страна, в която можеш да предизвикаш властта ( и самия президент на окупаторите) и след това не само да си жив, но и да им искаш сметка.
Това си е послание към доста хора в региона- в Техеран го разбраха и хиляди демонстранти предизвикаха с демонстрации режима. И други режими ги „стяга чепикът”. Колкото се опитват да героизират чепиците на Мунтазер, неговият пример може да ги изненада някой ден с обратен знак.
ЕКСТРА!!
Гениално, г-н Инджев, невероятно, нямам думи. Не знам дали си давате сметка какво всъщност кавате. Цитирам: “И май, както често се случва, „двама се карат трети печели”: над всичко надделява глупостта. Особено когато се проявява като масово поведение. Върху нея не можещ да надстроиш нищо – нито успешна икономика и просперитет, нито дори „патриархално общество” с привидните му ценности на непорочността на нравите и обичаите.
Защото за демократичните общества могат да се кажат много остро критични неща и ще бъдат повече, или по-малко верни – от алчността и лицемерието, до надменността и дразнещото чувство за превъзходство, гарнирани с култа към консуматорството.
Но не и че глупостта е определяща в света на пазарната свобода и гражданските права и свободи –” и т.н.
Години наред си блъскам главата с един въпрос, как така Французи, германци, англичани, американци можаха да създадат държави и общества, в които има ред и правила, и хората живеят, а не оцеляват. Ето го отговорът, той бил пред очите ми – ами глупостта, разбира се. Сега ми се наместват нещата. На тези места глупостта, не че се среща, но не позволяват да се проявява като масово поведение и да надделява над всичко. Най ми харесва заключението, че върху нея (глупостта) не можещ да надстроиш нищо – нито успешна икономика и просперитет…. Глупостта обаче не ще да е само национална диагноза, това звучи и като присъда, доживотна….
Брилянтно!
Превъзходно, г-н Инджев!
На времето, когато кандидатствах в Политехниката, трябваше да се подготвя за приемен изпит по математика. Най-добрият приятел на баща ми, асистент по математика във ВМЕИ, за жалост вече покойник, Бог да го прости, ме подготвяше. Имах трудности да разбера понятието “безкрайност” в математияеския му смисъл. За да ми даде все пак някаква представа за това, чичо Владо ми каза: “Най кристалният пример за безкрайност, моето момче, е човешката глупост. Утешителното е само, че тя е разпределена сравнително равномерно сред хората. Лошо би било, ако беше концентрирана само на едно място.”.
За жалост с годините установявам, че има места, където концентрацията на човешка глупост е по-голяма отколкото на други.
Още веднъж, статията е чудесна, комплимент!
Жестоко точно!! И толкова очевидно и разбираемо.Това всеки трябва да го прочете.На английски, на арабски, на руски , на китайски!!
Присъединявам се към общото мнение – прекрасна статия!
Струва ми се, че може да бъде разбрана от нормални хора и такива като мен, “преживели” комунизма в България!
Все пак се чудя, този млад журналист разбира ли какво е това СВОБОДА и как така не съзнава колко е гротескно поведението му….
Слава на Бога, че освободи България от комунизма и сега й се предоставя възможност за ново Възраждане /наистина вярвам в това/.
Росе,моля,моля,България е освободена от комунизма,къде го прочетохте това нещо, в комунистическата ли преса,явно сте доста наивна. Падна само комунистическата диктатура,но комунистите са си на власт,това е основното,я се позадълбочете и ще откриете истината.
Прекалено богати са арабските страни. Прекалено зависими сме от тях. Прекалено алчни са световните икономически картели.
Случващото се в Ирак е стъпка към счупване на безумно глупавите религиозни различия. Вън търговците от храма… казал е Той.
P.S. Чел съм почти всичко, излязло под перото Ви, г-н Инджев. Още от деветдесетте години… Това е поразителна статия. Благодаря!
10х! Тази статия е многопластова…
Ние /хората/ сме “обработени” да меслим двуполюсно. Ако плюеш американския президент, значи ли, че си против демокрацията? Или ако си демократ, значи ли, че трябва да приветстваш “износа на демокрация”?…
Който не е с мен, той е против мен > Ако не харесвам Б.Б., не значи, че съм фен на Станишев или Първанов…;-)
Брилянтно написана статия,от гледна точка на стил,подреденост,теза която е трудна за оборване и др.НО….
Войната в Ирак остави стотици хиляди жертви,да не кажа милиони,сигурно няма да съм далеч от истината.
Дали тези хора,много от които невинни,щяха да бъдат убити,ако Саддам бе оставен на власт?!
И като цяло с какво бе оправдано Американското нападение над Ирак,една суверенна държава.Несъществуващи химически оръжия?! Един тираничен режим,да!Но кой дава правото на една държава, далеч от друга да се намесва в съдбините и? Защо Иракският народ не бе оставен сам да се справи със Тиранина,да го отхвърли, да си избере държавно устойство по техен вкус? Нима истинската причина, не бе Тлъстата и Витална хапка на Иракският петрол,евентуално изсмукан и изкупен на безценица в полза на САЩ, Англия и Израел.Да се намали шиитското влияние на непослушният и непредвидим Иран.И още хиляди други комерсиални и жестоко-егоистични причини в полза на Управляващите Ционистки и Масонски клики в гореспоменатите “демократични” държави.
Господин Инджев, ако впрегне цялото си познание и перо на политически журналист и го фокусира в разкриването на тази истина която е НЕУДОБНАТА, за САЩ, НАТО и Израел…ще бъде просто смачкан,ако не и убит в последствие.Разбирам го.Сегашната му позиция на наказателна,полу-изолация, му бе дадена за урок от Кукловодите.
Хвалете Западната “Демокрация”, г-н Инджев, все така даровито и издържано.Ембаргото, което ви наложиха, ще падне,рано или късно.Няма как…А на мен кой ми обръща внимание,един Русофил-Блоггър,Драскач някакъв си…там.Но тъкмо, това ми дава пък свободата,да пиша каквото си искам,за разлика от вас..е ПОЧТИ:)
Уважаеми г-н Драгнев, Саддам изби 5000 кюрди с химическо оръжие. Загиналите през блицкрига на САЩ мирни граждани са с пъти по-малко, макар да е трудно да се намерят данни, намерете ги от независим източник. Бъркате с Ирано – Иракската война (1,5 млн. жертви от Ирак). Не че е оправдано изобщо да ги има при операцията на САЩ. Бил съм в Иран, макар не точно в Ирак, познавам обстановката там и мога уверено да Ви заявя, че жертвите при евентуално падане на режима на Саддам в отсъствие на външни сили щяха да бъдат цитираното от Вас число, религиозното противопостазяне там не е шега работа (спомнете си Индия – Пакистан навремето). Друг е въпросът, че Буш трябваше да избира между старателната подготовка на пост операцията и цайтнота, в който бяха изпаднали прибързано струпаните големи сили на САЩ в Персийския залив и изглежда не намери най-правилното решение, както показаха събитията след превземането на Багдад. Очевидно Буш е очаквал да респектира Саддам и не е ползвал максимата на Айзенхауер: “За мен мнението на военните не струва пукнат цент, особено по военни въпроси”.
А специално за Иран – забравете! Там доминиращата част от Техеран (16 млн.) е враг на режима. И много хора чакат нападението на американците, защото няма отърваване от мюсюлманската власт – убиец, тя краде яко и няма алтернатива. Видяхте какво стана през лятото, за мен беше напълно очаквано.