Между 22-ри и 23-ти септември

Нещо ми липсва в тържествената обстановка по случай 22 септември, денят на независимостта на България. Може и да избързвам, понеже пиша това на самия 22 септември. Но събитието, което очаквах, със сигурност закъснява.

Липсва ми позицията на историка Г.Първанов. „Пожарникаря” Борисов се изказа за необходимостта да работим всеки ден за европейското си бъдеще. Най-близкият до него политик Цветан Цветанов е цитиран да твърди, че преди 100 години сме били по-независими от днес ( в глобалния свят). А протоколно втората по важност фигура в държавната йерархия г-жа Цецка Цачева обяви провъзгласяването на България за независима през далечната 1908 г. за мъдро решение.

Дотук – нищо необичайно. Но в това състезание „знаково” отсъства дежурният коментатор на исторически годишнини Г.Първанов. Това няма как да е случайно – все едно да отсъства от волейболен мач, на който се очаква българските национали да победят. И що за знак ли е това?

Възможно е президентът да е уморен от проявената напоследък хиперактивност , зад която прозира амбицията му да се бори за последната дума в споровете с правителството и лично с конкурента си по рейтинг Бойко Борисов. Защо обаче ще се оттегля точно от това поле на съперничеството, на което има самочувствието на познавач, каквото е политическото говорене по повод важна годишнина от нашата история?

А може би това не е точно неговата история? На 22 септември празнуваме деня на независимостта, до който България достига след скъсване на дипломатическите отношения с Русия заради нейната намеса във вътрешните работи на страната. Заслугата , разбира се, не е била на Фердинанд, който е бил презиран от руския императорски двор, а на премиера Стамболов – човекът, който открива в Европа и довежда на трона Кобургите ( и после горчиво съжалява, а най-вероятно и плаща с живота си по указание на унизения от него Фердинанд, който успява да свали Стамболов в угода на руския император).

А на 23 септември, десетилетия наред, в НРБ се честваше друго- отбелязваше се „първото в историята антифашистко въстание” от 1923 г. Дали пък това не е причината за мълчанието на Г.Първанов, съзнателно , или не?

И още един въпрос: като гледам тържествата във Велико Търново се питам какво стана с решението на тамошния университет да връчи на руския премиер Владимир Путин доктор хонорис кауза като на корифей на юридическите науки. Вместо да се възползва от тази чест, Путин бойкотира енергийния форум под егидата на Г.Първанов в София. С това би трябвало да е обидил академичните ентусиасти в старата столица, които тръпнеха да го зърнат и да го обявят за доктор хонорис кауза.

Това са потайности, в които не посвещават простосмъртните. Както тайно си подготвиха решението за академичната награда, така си мълчат и за нейното несъстояло се връчване.

Така е, между независимостта ( академичната, в случая подчинена на негласните указания на Първанов да бъде посрещнат с почести Путин) и резилът от жеста му на презрение към натегачите в „братска” България, има понякога само една крачка. Като от 22 – ри до 23-ти септември.

12 мнения за “Между 22-ри и 23-ти септември”

  1. Рано е. Чакайте коментари на гоце около 7-ми ноември.

  2. Г-н Инджев, малка забележка: Струва ми се че това изречение не е довършено:

    “И още един въпрос: като гледам тържествата във Велико Търново се питам какво стана с решението на тамошния университет да връчи на руския премиер Владимир Путин.” – някакво отличие предполагам.

    Иначе, както винаги, много ми хареса тази статия. Щеше ми се да има и коментар върху днешните изказвания на Бойко Борисаов в смисъл, че и днес се борят за независимостта на България, включително и в енергийната сфера. Много се надявам това наистина да го мисли и да не са само думи за пред електората. Може би съм наивен, но надеждата умира последна…

  3. Господин Инджев, още една малка забележка – според конституцията на Република България г-жа Цецка Цачева всъщност е втората по важност фигура в държавната йерархия. Бъдете здрав и много успехи!

  4. Ммм, даа – добра е захапката. Да се включа и аз в играта с предположенията защо се е умълчал историкът – енергетик(не е тире, а минус това) може пък да е седнал да книга да пише и той. Иначе ще ми е много интересно да го попитат г-н Първанов, какви книги, учебници, материали намери и какво прочете, че така бързо и изведнъж от историк стана енергиен стратег и специалист?

  5. Признавам си, че съм неизкласил студент по история. Просто, защото предпочетох други науки. Но все още продължавам да си задавам въпроса какво е историята. Най-вероятно, това е начинът, по който четем историографията. Е, щом е така, значи има много истории и историйки. Дали ще ни стигне времето да си ги разкажем? Зависи от това пълна ли е бутилката и достатъчно ли е мезето. Да живей!!!

  6. Зависими хора трудно говорят за независимост, пък били те историци и президенти.

  7. Към Николай:

    Така е…давам фира, но нали приятелите са затова. Благодаря за подсещането!

  8. Ако Бойко леко се демаскира, то Първанов вече съвсем не може да се маскира, дори от “кумова срама”!

  9. Хубаво питате вие, г-н Инджев, какво стана с мераклиите от ВТУ да раздават почетни титли, ама няма кой да Ви отговори. И ние питаме какво стана със „стратегическото” решение на Академ. съвет по този случай. Затова не е зле да припомним какво точно отговори г-н ректора по повод деклерацията ни, с която изразихме несъгласието си с този срамен акт:”Решението на Академическия съвет не е политическо, а стратегическо, и когато церемонията се реализира, в което не се съмнявам, имената на университета и на В. Търново ще влязат във всички световни информационни агенции”. Ето какъв му бил меракът на г-н ректора – името на университета (разбирай името на ректора) да гръмне по световните медии !!! Все още чакаме стратегическите ползи от това решение, но май няма да ги дочакаме, защото церемонията така и „не се реализира” (какъв брилянтен книжовен български език, а ?). Сега авторите на стратегическото решение се държат като пръднал в сутрешен софийски трамвай. Голям смях пада като ги гледаш как са обърнали взор към новите силни на деня и се опитват да вземат завоя отляво накъм ББ. Както е известно от физиката обаче, при рязък завой се създават центробежни сили, които изхвърлят тялото от траекторията му. Дали Гоце разбира нещо от физика, че да им помогне – не знам, ще видим.

  10. Преди да стигнем до Бойко Борисов,
    да спрем за малко и върнем лентата назад:
    На 21 рано сутринта директно подсказах на Генерала или пезидента,че във Велико Търново, не иде въпрос “за час по лъжичка”,когато на вечерни проверки,се четат имената на легендарни военачалници,
    възрожденци,даже и на княз Батенберг,а да отсъствува
    това на “главният диригент”,като по времето на ранния социализъм,
    когато липсващия в лозунгите се скандираше с дупка-дупка-Димитров и т.н.
    За чест на президента Г.Първанов,историк,очевидно е било разрешено ….и не само се спомена ясно името на княз Фердинанд I,но се подчерта,че липсват и някои др. царе като И.Александър,И.Шишман т.н.,които щели да бъдат ….добавени!!!
    Ползвам случая,да подчертая,че е полезно дело,каквито и да са били греховете му…а ако не ме забравят,да пледирам като като кръстник на бъдеща фрегата “Тервел” в памет на по-по-най първия европеец в Евразия срещу арабското нашествие при Константинопол…след заявка депозирана в Министерство на отбраната,когато “питаха гражданите”….
    А Ирина ще се справи с обещанията си към арабския с в я т ,като ген.секретар на ЮНЕСКО през 21 в.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.