Не познавам г-жа Румяна Желева и се отнасям към нея със задължителното уважение към непознатите дами( особено щом пледират да бъде оценено именно тяхното предимство да бъдат дами). Боя се обаче, че и тя не познава г-жа Хилари Клинтън. Ето защо намирам следния цитат от интервюто й във в. „Труд” от 24 септември, за …нещо познато. Което не е свързано с добрия тон.
„Надявате ли се да намерите общ език с г-жа Клинтън?
– Разбира се, с Хилъри като жени в политиката имаме нужда да се подкрепяме, но и да подкрепяме и дамите в политиката, така че няма начин да не намерим общ език с нея.
– Освен с г-жа Клинтън вие ще се видите и с президента Обама…?
– На срещата си с г-н Обама ще се опитам да създам симпатия към България. И него ще запозная със стъпките, които правителството и лично премиерът г-н Бойко Борисов предприема за извършване на реформи. Ще го информирам и за желанието ни за по-интензивни контакти между двете ни страни, което може би ще включи бъдеща моя визита, а защо не и на премиера Борисов”.
Толкова малко текст, а толкова много неща, които е по-добре г-жа Желева да не беше казвала, или поне не съвсем!
Вярно е, че американците имат навика да си говорят на „ти” и това е похват в политиката там. Но дори и те го правят поне след едно ръкостискане. „Хилъри” ? Преди запознанството? Това е фамилиарно, дори и да съм пропуснал да забележа, че пътищата на двете дами някога някъде да са се пресекли. Напомня ми на легендарното изказване на Г.Първанов в София в присъствието на Джордж Буш, че си бил еднакво близък и с Джордж ( Буш) и с Владимир ( Путин).
„Лично премиерът Бойко Борисов”? „ Уауу”!
„Може би ще включи бъдещата моя визита”? Може би? Май не е сигурно. Дали това не зависи от решението на европейския премиер Барозу да приеме твърде вероятната номинация на г-жа Желева като член на неговото европейско правителство? Ако Барозу я приеме, Обама няма да я приема като български външен министър.
„ А защо не и на премиера Борисов” ( става дума за негова официална визита в това му качество в САЩ)? Е, това вече изразява някакво съмнение, копнеж дори.
Край на краткия анализ. Дано да ви е сторил и съдържателен. И се извинявам, ако не съм успял „да създам симпатия”.
П.С. ( послесним) : на снимката, която вестникът публикува като илюстрация, се вижда авторът на интервюто с микрофон пред г-жа Желева. А надписът под нея пояснява, че снимката е направена от автора на интервюто. Сигурно е възможно авторът да е снимал себе си и нея ( със статив и самоснимачка), но е също толкова малко вероятно, колкото г-жа Желева да е казала преднамерено нещата, които май е по-добре да не беше казвала.
kvo da komentirame.
za tova e hubavo politici i diplomati da stavat hora det sa uchili za tova. A ne istorici, filisofi i pojarnikari. Naprimer, Sarkozi e zavarshil ENA. Sashtoto e zavarshil i De vilpen. A nasha Rumianka – v Burgas, kvo beshe, socialna pedagogika. Ne ce imam neshto protiv specialnostta, no vse pak…
Za sravnenie, Hilari, neinata, friend’ka znaetee li kakvo e uchela za da stane tova koeto e? Ima dostatachno info za tezi koito se interesuvat.
Za bat Boikia – nima da vi kazvam. Nie si go znaem.
I teia sha pravat reformi. Pfuu…
Парвенюто си е парвеню. “Хилъри…” – леле майко, това незабележимо с нищо момиче от Нова Загора май много си е повярвало. Ама е сбъркало – историята ще й го покаже. Съвсем скоро, надявам се.
От друга страна, как няма да ги каканиже тези несмислени слова Желева?! Тя е достатъчно ясна на тези, които следят какво става в БГ политика през последните 20 години – куха, с празни думи, с празни мисли, изобщо – един празен човек…
Но пък с какво е подплатена нейната стремителна политкариера, ооо, това е важната тема. Та, подплатена е със следното:
– свекър й е бивш шеф в Държавна сигурност в Бургас.
– съпругът й Красимир Желев е човекът, който следи за бизнеса на ТИМ в Бургас (като шеф в ЦКБ АД – Бургас).
– в средата на 90-те той работи в структури на Мултигруп, където явно е натрупал опитност в сивия сектор, официално “работейки” в белия. Та сега ги прилага под крилото на ТИМ
– Желева участва като изп.директор в перачницата на масовата приватизация при Кръстьо Петков (във фонда “Труд и капитал”)
– Желева е изп.секретар на същия Кръстьо Петков в Обединения блок на труда (ОБТ) – присъдружна партия на БСП след средата на 90-те години.
– същата Желева е съдружник в куп фирми с известни мошеници (Румен Георгиев, Калин Рогачев, Димитър Ламбовски, Ясен Огнянов Дойнов…).
Е, такива жени някакси много бързо изгубват представа за истинската си стойност и за света около тях. Въображаемата стойност на Желева в собствените й очи много бързо ще се изпари. Но пък ще й остане снимката за спомен с Хилъри и Барак.
На изслушванията за еврокомисар в Европарламента въпросите към нейната истинска биография могат и трябва да бъдат зададени от евродепутати. А те е добре да бъдат информирани от журналисти или просто граждани за тайната история на Желева преди 2007г. когато стана евродепутат от ГЕРБ по случайност.
Историята се повтаря.Преди време бившия наш посланик в Германия Николай Апостолов беше нарекъл външния министър на Германия,хер Йошка Фишер,просто Йошката.Спомняте ли си какъв дипломатически скандал стана тогава?
Няма повече коментари,нито по избора на г-жа Бокова,нито
по съпоставимостта на М.Кунева в Европейсаката комисия и още по-малко,о т н о с н о
преднамерени /или-не/изказвания за в е р н и и
п о з н а т и п о х в а т и в политиката.
Каквото и когато е било възможно с учение,труд и опит е направено
отдавна,а признанието и неговите
измерения,обикновено не съвпадат по време и място,и още по-малко когато стърчат”неудобно” за сравнение с друг професионален избор,но не и невъзможен ,както е и при ж у р н а л и с т и!
Тъй като тук приключвам,благодаря на г-н Иво Инджев!
Определено сте “хванал” новината. Статията със снимката е тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=234809
Горката г-жа Клинтън, добре че била и преди в България, та вероятно е наясно що за стока сме.
В България няма длъжност “премиер”,а министър-председател. Премиер се използва на френски и английски,но с още една дума.
Освен всичко останало, сега и това чувство за хумор? Става все по-хубаво в блога ви.
До Автора. Г-н Инджев, тази госпожа е в публичното пространство от около 6 месеца. Вярно, в различни качества: кандидат – евродепутат, евродепутат, външен минисър, и /както се говори/ кандидат – еврокомисар. За това време Вие чули ли сте от устата и теза , коментар, едно дори смислено изказване по актуален или базов външнополинтически проблем на България? Защо сте изненадан? Та тя досега само това прави – изговаря “толкова много неща, които е по-добре да не беше казвала”
Точно около деня на независимостта г-н Инджев представи няколко поредни публикации, като тази за „успокоението” на руската страна за енергийните проекти в България, за еврокомисаря на България, za номинацията на Бокова и za интервюто на Румяна Желева. Не мога да преценя дали е търсил онова, което достигна до мен, но ми се струва, че в тях като съвкупност присъства един общ мотив – влиянието на бившата ни половинвековна колониална зависимост от СССР върху днешната ни зрялост в международните отношения, в който и да е аспект. Има какви ли не упреци към Берлинския конгрес след освобождението ни от турския 5 – вековен колониализъм, и много от тях имат основание, както показва по – късно историята. Но не може да се отрече, според мен, едно, че участниците в този конгрес са имали грижата за това, дали тази толкова млада тогава държава би имала зрелостта да се държи достатъчно адекватно на международната сцена. Имам предвид да не допринася за нежелана промяна на международното статукво и да не проявява наивност, с която едни държави могат да злоупотребят за сметка на други; така също и с наивитета си да донасят щети на собствения си народ. Едно доказателство за това е разликата в позициите на Англия, страна с голям опит в деколонизацията, при експресното ни освобождение от страна на Русия, и при нашия чисто български освободителен акт, каквото е Съединението през 1885 година.
Колкото и на много хора да не им се иска да признаят колониалната ни зависимост от СССР, тя е факт, който постфактум личи от начина, по който участваме в международния живот. От една страна бившите комунисти имат школувани кадри, които са наясно с това, кое е недопустимо в международните взаимоотношения, но те пък са с насадена една трайна васална психология спрямо Русия, наследникът на СССР. Всеки може да погледне коя да е медия и ще види, че за нас светът се състои от една много респектиращо близка част, Русия, и друга, далечна и почти без значение за нас, част – останалите, които за нас по-скоро са фон, върху който личи незаменимостта на Русия за България. И от друга страна е опитът да бъде изведена на преден план една нова българска генерация в международната политика, но поради самата меркантилизация на българската политика тази генерация като че ли по-скоро приема международната дейност като нещо необходимо по пътя към дивидентите от участието в политиката. Точно в резултат на това, ми се струва, е тази смесица от църковно-славянски канон в политическия лексикон, когато с думи не искаме да кажем нищо ново и откровено махленски фрази, когато искаме да изразим някаква идея – една демонстрация на липса на мотивация да се професионализираме в новото поприще. Сега е в ход един суперепизод, типично постколониален, с който България придобива една много странна известност в Европа и е показател за зрелостта ни в международните отношения – „продажбата” на четиримата футболисти на Левски на руския „Рубин” (Казан) – както се казва в един руски сайт „да се смееш ли, да плачеш ли”, без там да си дават сметка за „заслугата”, която имат като граждани на колонизатора СССР. Този епизод е също една много красноречива илюстрация за зрелост в международен аспект.
Естествено, г-н Инджев, не прави никакви внушения. Но майсторското перо кара човек да се замисли и без тях.
Блгодарен съм,че го има сайта на талантлив български журналист,за да кажем помежду си и да докажем следното:
Ако кралица Виктория е била подчертано търпелива към своята братовчедка,майка на Фердинанд I
и дъщеря на фенския крал,
последното се е дължало и
на отъпкан път от възрожденски революционен и навременен кураж на петимни патриоти за умела “византийска” външнополитическа насока на България, съпричастна с просвета Европа,и отстоявана от приемственост,която води начало на зрялост още в Онгъла с тънко източно изкуство….
Сега когато в ООН и Питсбърг при днешния ни елит,дори на може да постави въпроса на рафиниран английски в отговор на статия на същия език,…остава въпроса:
Кое “медийно”иго, ако вече не турското ,ни пречи да не сме и постколониални и посттотлитарни?
Внушения естествено няма,но майсторското перо,както го казва добре и Георгиев,само ни подсказва….
До Георги Георгиев /ако правилно съм превел Georgi Gefpgiev/ Признавам, че аз съм един от тези “много хора” на които “не им се иска да признаят колониалната ни зависимост от СССР” Не искам да коментирам цялата странна смесица от факти, измислици , разсъждения и изводи, нямащи нищо общо нито с фактите, нито с измислиците. Силно се впечатлих от прикрепването към компилацията на Рубинено- Батково – Казнджииския случай!Брато, толкова ли нямаше истински аргументи та опря до него!?! Замисли се след като прочетеш! /защото съм сигурен, че не си мислил преди да пишеш/: “…без там да си дават сметка за „заслугата”, която имат като граждани на колонизатора СССР”…Е ти ме закла! Предполагам че тоя гаден колонизатор /сигурно е на 25 – 30 год./ от СССР ще се засрами , ще си даде сметка, и ще се поръси с пепел ако прочете пространственото ти писание. Ама то едва ли ще стигне до него. Жалко! А бе какво да ти кажа: „да се смееш ли, да плачеш ли”
НикиБ, написаното е моя асоциация от поредицата статии на г-н Инджев, просто я споделям най-вече защото съм фен на домакина на блога и ми е приятно, че ми е сънародник. Не съм го написал като позив за борба с “руские захватчики”, правилно си забелязал, че не съм Олег Кошевой или Космодемянская, а Георги Георгиев. Това, което беше написано за случая с Левски в руския сайт, звучеше много остроумно, аз също се смях, но после ми мина през ума написаното. Щом са имали интелигентността да го напишат, значи познават нещата, а и бяха използвани асоциации от съветски филми от онова време, с което явно не си на ти. В никакъв случай не съм го писал с цел да подкопая вярата ти в днешната независимост на България. Но все пак трябва да си помислиш, дали наистина България в момента е в контекста на света и ако не е, има ли други причини за това, освен универсалната – “сините” фашисти. Ако ли пък я виждаш в контекста, просто подмини това, което съм писал – пишурки васякакви…
Вие всичките критикувате Румяна Желева, и считате, че е нелепа както като външен министър, така и като проекто-еврокомисар? Добре, но какъв точно човек очаквате на тези постове при министър-председател Бойко Б.??? Каза ви го в прав текст човека, още вечерта, след като го избрахте – ГЕРБ ще има СВОЯ еврокомисар! Е, кой е по-подходящ за ТАКЪВ пост от РЖ?!
Ако е казала “г-н Обама” е направила още една грешка като дипломат. Г-н Обама в момента е Президент Обама и следва да се обръщат към него така. Колкото и да са неформални американците…
До НикиБ: ако наистина мислите, че България от окупацията през 1944 година до 1989 (при оптимистичен прочит на историята само до 1989) не е била васално зависима (или колониално, както се изразява г-н Георгиев) от сесесере, то тогава в най-добрия случай сте изключително заблуден.
Колега Георгиев, със сигурност не съм те сбъркал с Космодемянская най-малкото защото пишеш, а не висиш на бесилката. “Дали наистина България в момента е в контекста на света”? Не знам. Съвременния свят е толкова сбъркан, че ми се чини – хич даже не си струва да сме му в контекста.
Със сигурност България не е в контекста на логиката на живота на гражданите си. И това повече ме притеснява. Словосъчетание от рода на “”сините“ фашисти” из под моята ръка не воже да излезне. Но ако ме питаш дало и управниците от СДС имат вина за “неконтекстността” на България , в това съм убеден!
До мечтател. Аз не съм бил колониално и васално зависим до 1989. Най малкото пък от СССР. Бил съм зависим от шефа си , от жена си, от партийния секретар. Но не колониално. От друга страна , обаче не оспорвам свещенното ти право ти да си бил колониално зависим от когото и да е.
НикиБ, понеже си мислещ човек, прочети това:
http://sportni.bg/?tid=40&oid=2531545&cid=11212
после отново прочети “пространственния” (може би пространния, пространствения звучи като 3D-постинг) ми постинг и, не че очаквам да се съгласиш с мен, но поне по-точно да разбереш какво съм имал предвид с въпросния пример.
“Парвенюто си е парвеню. „Хилъри…“ – леле майко, това незабележимо с нищо момиче от Нова Загора май много си е повярвало.”
А пък Хиларито е от не къде да е, а Арканзас, да ме прощавате просто. Да не говорим, че стигна до голямата политика просто, щото е жената на бившия президент. А пък съвсем да не споменаваме, че е и откровена лъжкиня, е явно Обама й е простил, но моето отношение към лъжците и лицемерите е друго.
“- Разбира се, с Хилъри като жени в политиката имаме нужда да се подкрепяме, но и да подкрепяме и дамите в политиката, така че няма начин да не намерим общ език с нея.
”
Не го разбирам този текст (не мога да го нарека изречение). Като чета цялото интервю ми се струва, че пак ще останем не разбрани от света, ако г-жа Желева продължи все така да “излага” мислите си.
До Георги Георгиев: Прочетох го. Не ми хареса, но звучи съвсем правдоподобно. Тъпо ми е. Левскар съм откакто се помня.