Здравейте. Пише ви авторът на многобройни критики към БСП, тройната й коалиция, лидерите й.Днес ще направя обратното. Ще ги похваля. И така…
Започнаха да говорят истината. Сергей Станишев нарече медиите „лапнишарани” по отношение на властта. Бившият му вътрешен министър Михаил Миков се включи с друга основателна метафора, наричайки същите „палаши”, които са полегнали пред властта.
Всички те, включително и ( о, Аллах!) аркадашите им от ДПС, вкупом и все повече се възмущават от медийната ситуация. Вече в самия законодателен храм на жълтите павета ( отсъстват по уважителни причини само жълтите от тази позната компания) започват да вдигат напълно заслужено шум и дори да посягат с опозиционните си ръце на светинята, на самата същина на въпроса: собствеността на медиите. Щели да питат СЕМ ( т.е. себе си, понеже в СЕМ са те, техните протежета) за собствеността.
Чета как Станишев бил направо бойкотиран от журналистите в Пловдив. Това го извадило от нерви и предизвикало репликата му за „лапнишараните”. Тя пък май ядосва някои „глупаци”, пардон, колеги. Най-после!
Искам да защитя Станишев от неоснователни обвинения и нападки. Той си беше такъв и като премиер. Нарече журналистите „глупаци”, по повод въпрос, които му задават. Нарече гражданите, които събират подписи срещу неговото управление „циркаджии”. Самият него го наричаха троянски кон на Русия в Европа и го караха да чака пред яслата ( празна ли е била?) на президента Путин в Сочи и на президента Медведев в Кремъл. Но обидени нямаше- нито от негова страна, нито от страна на журналистите, да речем.
Както се вижда, Станишев и околните му не са се променили. Промени се само статутът им. Онова, което не се вижда, е промяна в самите медии. Това, че те за готови да се озъбят на опозицията, не е нищо ново. Така че: долу ръцете от опозицията, тя е права!
И понеже вчера (25 септември 2009 г.) имах честта да бъда цитиран от една медия ( „Ню Йорк таймс”), откъдето се поинтересуваха и от мнението на мои читатели, си позволявам да цитирам, какво избраха от вестника да цитират като коментар в този блог. Спряха се на мнението на един читател, според когото дори в Египет, който не се слави като еталон на свободното слово, е имало критични мнения за египетската кандидатура за генерален директор н ЮНЕСКО, докато в българските медии нищо подобно не се е случило.
Очаквам опровержение на тази злостна клевета. Може пък „Ню Йорк таймс” да го помести и да се извини, че разпространява анонимни слухове (за което в България строго се наказват журналисти), позовавайки се на един провинил се в такова престъпление български журналист чрез неговия блог.
Attn.:New York Times
Dear Sirs,it should be in any case very funny to refute the Bulgarian TV journalist,as the sole one,who was and is, able
and willing to oppose local ingenuity in a post totalitarian country as sadly known H o r s e o f T r o y a,before last changes here,and probably not so much desired by the r e a l
D e m o c r a t i c R u s s i a.
В заглавието имате грешка – НАИСТИНА, а не нИстина.
Уважаеми господин Инджев,
не знам каква е представата на българското общество за New York Times.Тук,от другата страна на света,всички го приемат за вестник на крайната левица,чиято цел е да превърне Америка в някакво подобие на Социалистическият Европейски Съюз.
Накратко: Работническо Дело = Дума = New York Times.
Господин Инджев,
за мен вие сте цял клас отгоре над NYT и смятам,че те не напразно са ви избрали и цитирали.За мен също е ясно чия е честа.Благодаря за това че ви има.
“Както се вижда, Станишев и околните му не са се променили. Промени се само статутът им. Онова, което не се вижда, е промяна в самите медии. Това, че те за готови да се озъбят на опозицията, не е нищо ново. ” – съвсем точно казано, може да се добави: и се надпреварват да възхваляват властимащите…
А дали непроменянето на медиите, слагачеството им и ролята на вечен слуга на властта не е основен признак на това, от което много българи се опасяват? А именно, че липсва всякаква друга промяна в статуквото на управленския апарат и оттам, на цялата държава като поведение и политика.
“Тук,от другата страна на света,всички го приемат за вестник на крайната левица,чиято цел е да превърне Америка в някакво подобие на Социалистическият Европейски Съюз.
Накратко: Работническо Дело = Дума = New York Times.”
Ти в Тексас ли живееш?
Доколкото мога да чета, Американецът е цитиръл телевизионния журналист Асен Инджев, нещо да добавите?
Към К.Lalev:
Мен ли питате ? Я пак ( доколкото можете) прочетете, за да не бърката компотите с комплотите ( публикувал съм и превод на български език).
Used to live in the great mafia city of Chicago (Obama, Daley, and Blagojevich) but moved out a few years ago.
Гроздобер е. Няма нищо лошо да се прибере гроздето от лозето.
Наистина ми прави удоволствие /след обилните градушки/, да видя че има грозде и има какво да прибирате, г-н Инджев.
Радвам се, че го има блогът Ни.
/Ега ти лапсуса! Исках да напиша “блогът Ви”, а се получи “блогът ни”. Мисля, че това не е никаква грешка, а си е самата истина. /
Към Маринов:
Имам правило да не давам повод да изглежда, че си търся овации като благодаря за добрите думи- вярвам, че добрите хора няма да ми се ръзсърдят за това – с презумпцията, че са направили нещо от добро сърце и тяхната добронамереност ще компенсира евентуалното им подозрение ( за моята невъзпитаност).
Но вашата “грешка”, според която възприемате блога като колективно дело на съмишленици, ме провокира да кажа като обобщение, че благодаря на всички съавтори.
Има много случаи, когато читатели са ми посочвали пропуски и кривици, но не от позицията на тържествуващи “коректори”, а като приятели, които ми помагат да забележа нещо, което съм пропуснал или сгрешил. Или не съм знаел. Или не съм могъл да знам – няма как да знам всичко по-добре от всички ( особено от специалистите в техните си области).
Нека по този повод напомня, че това е българският блог, който напук на мнението за липсата на солидарност между българите, получи преди 7-8 месеца доброволни дарения от своите читатели и направи неговия автор български журналист, “нает” от своите читатели на работа ( беше наистина велико усещане).
И все още, без да съм молил междувременно за това ( освен ако личната ми благодарност към всеки дарител, чийто обратен адрес получавам, се възприема като подобна “молба”), има отблясъци на този вид съавторство – усилието да “пуснеш в шапката” на уличния музикант те прави негов “продуцент”.
Е, бих “свирил” и от други трибуни, но не всяка цена ( не че се избиват тук за моята “свирня”).
А и чарът да “свириш” за хора, които ти показват подкрепата си, е неповторим. Отдавна подозирах някои клошари, че го правят не само от немотия, а заради усещането за свобода. Сега ги разбирам ( дано не звучи прекалено мелодраматично – но не ми пука, който трябва, ще разбере, а който не иска, не може да бъде убеден).
Така че, блогът Ви Ви благодари!
Засега,откровените комунисти,читатели на блога на Г-н Инджев са 5. Ако може да се увеличат,така по-добре,по-контрастно ще се разбират тезите на автора. Айде другари,хайде мили хора(сиреч говеда),увеличавайте се,размножавайте се,ние сме гостоприемни…