Положението напоследък толкова се е подобрило в България, че вече никой не говори за фасадната ни демокрация. Като един злостен клеветник, който гледа само да окепази въпросното положение с разни негативизми, реших да подложа на проверка самата същност на фасадната демокрация в България.
Избрах за целта булевард „България”. Не, не „Булевард България”, вечерния блок на RE : TV, където водещият Иван Бедров си позволява разни волности и не вика „ура” в хор с доста други блокове, включително жилищни. А именно булевард „България”. Същият, по който минава т.н. правителствено трасе на път към вилите на недосегаемите ни управници.
Уж недосегаеми, ама…Знае ли човек. Предполага се, че на правителственото трасе не могат да се случат преднамерено лоши неща, защото се наблюдава от камери. Това обаче не спаси бизнесмена Емил Кюлев.
Убиха го посред бял ден в колата му именно там на 26 октомври 2005 г. Прозвуча като стрелба срещу сигурността на самата държава – щом и там може, какво остава за неохраняваните трасета, през които на зигзаг притичваме ние, простосмъртните. Президентът Г.Първанов тогава светкавично се произнесе по характера на убийството и най-вече по чистотата на бизнеса на покойника, с което прекъсна в зародиш всякакви опити да се мисли каквото и да било друго по въпроса в държавата.
Пътувам по най – наблюдаваното трасе с леко притеснение ( и на мен ми е мил животът), но скоро напрежението ми се изпарява ( като едни 400 милиона евро по проекта АЕЦ „Белене”, за което съобщи вицепремиерът Дянков). Нещо привлича погледа ми като мила, позната навред родна картинка. Какво виждам на фасадата на „България” ? Гащи! Висят прани гащи.
Да висиш като „прани гащи” е традиционно занимание тук. Към него привикваме методично от бебета. Приучват ни както индианците подготвят своите деца да издържат на болка ( поне според романите на Карл Май). Имаме си и специална дума за повсеместните тренировъчни лагери за привикване към търпеливост. Казват се „чакални”. Както пееше един мой приятел още по времето, когато не очаквахме че комунизмът ще се срути и видоизмени : „ в чакалнята шумна се лутам от месеци и знам новините от вчерашни вестници”…
Седейки в подвижната чакалня, която в София наричаме също „трамвай”, оглеждам фасадите с гащите и си философствам наум. С гащи ли е, или е без гащи нашата фасадна демокрация? Поне на булевард „България” е с гащи. Убедете се сами. За другаде не се наемам да твърдя.
Поздравления за статията.Но скоро бях в Италия и ако съдя по липсата на гащи по булевард “Италия”,значи в Италия демокрацията съвсем я няма.Това в кръга на шегата.А относно демокрацията в България,мисля,че тук скоро не е идвала.
Казват, че човекът на изкуството се познава не толкова по изящните средства, с които изравява конкретно виждане, а с умението си да види много повече от другите в една картина, която всички наблюдават. Г-н Инджев е демонстрирал точно това, показвайки, че има душа и очи на художник.
Според мен истинска демокрация би могло да има сред масово професионализирани и с достатъчно широк индивидуален мироглед общности, зачитащи разделението на труда и виждащи личния успех в ефективните и оптимално организирани общностни усилия, а не в личното домогване до някакъв абстрактен успех, без да се зачитат интересите на другите или напук на тях. За такива общества статусът на отделния човек е резултат от целенасоченото му, непрекъснато усъвършенстване с оглед успешното му вписване в една конкурентна среда, а не на подводни и подземни псевдокариеристични домогвания. Струва ми се, че точно праните гащи на публично място (като израз на непукизъм към хармонията и мнението на другите) са една ясна граница между двата варианта.
Г-н Инджев, предполагам, че сте усетили страната атмосфера на бул. България и затова показвате него, а не Граф Итнатиев, където също има гащи около рекламите на офиси и магазини.
Булевард България показва нашия гении в архитектурата, строителството, инвеститорския опит, чистота, транспорт, охрана, парк, , ,
—
Расте, но не се променя .
—
На този булевард се вижда ясно немощта на България.
—
Булевардът е разделен на части :
долна и горна,
бедни и богати,
нови и стари,
красиви и грозни,
чиста и клошарска,
планинска и градска,
лява и дясна,
охраняема и мутренска,
училище срещу бърдак,
болница и арена за отсрел , , ,
На метри от Сграда на годината има коптори с прасета и кокошки.
—
Скъпите апартаменти са разделени на ЮЖНИ и СЕВЕРНИ ?!?
Лява страна :
Бил съм на оглед в изцяло северни апртаменти и отказах да ги продавам.
О терасата на скъпи мезонети се вижда само двора на Инфекционна болница и цветната лента на СПИН-а.
Дясна страна :
Има ултра скъпи имоти покрити с един пръст прах и пепел – не можеш да си отвориш прозорец или да пиеш кафе на терасата без очила.
—
Това е маршрут с най-много контроли в трамвая.
Само тук във всеки трамвай има контрол – и на отиване , и на връщане.
—
Бул. България – това сме ние.
Г-н Инджев,
тук да не правите намек за нашия премиер Бойко Борисов, за когото скоро писаха, че като тренирал карате го биели като прани гащи?
Joro, винаги съм се учудвал на това, как ние твърдим, че другите държави и нации са зле, а все търсим начин да заминем навън. Или поне 76% от младите имат такова желание. Колкото до Италия…Ами ако бяхме като нея нямаше да е много зле. В италианския парламент няма комунисти, социалисти и техните производни. Помисли над това.
Страхотна метафора и страшно правдива. От друга гледна точка,не е изискано да се кръщават булеварди,улици,барове,ресторанти и пр. с името на страната. България би трябвало да е поне формално свещено име и съвсем не за ползване от частни ,или обществени групи,кланове,фирми и др. България трябва в същото време да е запазена марка,името и производните й да се използват само от оторизирани,държавни институции. А на какво прилича идиотизмът “Първо,частно,национално(разб. Българско) радио”. как се съчетава едно радио да е частно и национално,това само в ККБ може да стане.
То първо дали я има тая дама-фантом .Демокрацията де.Пък дрехи -лесно .Няма да я оставим гола.
и аз бях в Италия – и аз гледах с широко отворени очи – в Неапол ядох пица, видях прилични офиси /за които ми казаха местни приятели, че са на мафията/ и прани гащи висяха НАВСЯКЪДЕ!-на сушилни посред тротоарите, напреко на улиците по простори и по прозорци – шарено, та шарено. А в Неапол мафията е най-неприкрита и силна, пък хората са весели – но те си знаят, де… като нас!