Носи се слух, че в България има свобода на словото. Този път няма да го разпространявам, че да не ме погнат и от последното ми журналистическо убежище- като нищо някой мастит бизнесмен ще си купи интернет и край с моето неетично поведение.
Обаче има и други слухове. Не мога да устоя на изкушението да не ги разпространя. Стават все по-упорити.
Говори се, че свободните журналисти ставали все повече. Прогрес! В смисъл, че освобождават журналисти на тумби и те отиват на т.н. борса на труда. Което означава – никъде. Защото борса на труда за журналисти у нас няма.
Има търг за роби с журналистически опит- предимно горчив. Особеното му е, че роботърговците не наддават за най-мускулестите, а търсят по-хилавички, готови на всичко и на всякаква цена. Преглеждат ум устата, за да се уверят, че могат да си я държат затворена. Гледат не за здрави зъби, а точно обратното – дали нямат. Ако нямат, стават. Колкото по-малко, толкова по добре.
Ако тези слухове са верни, призовавам робите да се замислят. То бива, бива свобода, ама чак пък толкова- не ви ли писна? Къде ли е границата на репортерите („Репортери без граница” казват, че у нас тя е смъкната под санитарния минимум за една демокрация).
У нас на „репортерите” просто им взимат надницата и те стават репортери без надница. И което е най-удивителното, това не тревожи никого, освен тях и техните близки.
Май слуховете за свободата на словото ще се окажат лъжливи. Добре, че не ги разпространих!
Всяко добро начинание може да бъде опорочено .Всяка една инициатива да бъде изкривена.
Думата “свобода” вече не значи това, каквото е значела преди или поне не се влага същият смисъл.
През септември в 14-та година на управлението ми “н а в и в а х” Агрипинила,да се гмурка или за сюнгери или за златни блюда:тълпата най-много се радва,когато разбере,че и управниците й са човещки същества…а в рода ни имаше и традции:Август – с кучето Тифон,Тиберий-с безкрил дракон,Калигула- с коня “Инцитат”,сестра ми Ливила – с маймунка,Германик- с черна катеричка, майка ми Антония – с любим шаран “Левиатан”,подарък от Ирод Агрипа, когото галеше докато го храни и той лапа ли, лапа..с апетит за цял Рим…
Управляващите обичат кртиката, и то много! Но не обичат в нея да доминират съществителни собствени. Истинска, градивна критика за тях е тази, в която доминират неопределителните местоимения.
А иначе журналист, работещ по принуда, напр. в строителството, звучи…нямам думи, но за забогателия род на Димо Казака от “Селкор” на Г. Караславов това е нормална съдба за тези, които са ги “прецакали” на теста за зъбна недостатъчност.
Поздравления, г-н Инджев, от препатилите и масово преквалифицирани химици.
В Прага Негово Светейшество осъди злините на комунизма.
Поздравления г-н Инджев ,
разсмяхте ме , но мислите ли че поръчковите писачи ще намалеят ?
Ръководейки се от поговорката “лайната винаги изплуват” ,очаквам само да бъде сменена посоката в която ще миришат – според силния вятър(на деня).
Може би трябва да се обединят в партизански отряди от нов съвременен тип ” Репортери с раница ” и вместо да ходят по борсите, да хванат балкана и от там свободно да разпространяват истината.
Не може и да има съмнение,че блокът на Иво Инджев не се чете само!!! от колегите му в “Ню ЙоркТайс”.
Сега когато съответния ТВ канал,задава по обичайния начин въпроса,дали Татяна Дончева,би била успешен лидер на БКП отговорът е следният:
———————————–
“Да,ще бъде ,ако о с в е н И в о се четат и Барозу и г-н Горбачов…по въпроса, що е то ера на матриархата!
———————————–
Нещо повече,ако тя пожелае да
д р ъ п н е напред във времето,
за косвена братска помощ при демократичното възраждане на хилядолетния руски дух,прецакан,но съвземащ се от
утопията,е достатъчно само да следи внимателно блога…
Така,като лидер на БСП, ще помогне и на България,като по-малка славянска сестра
!!!половин столетие преди “позитановския лисичарник” !!!
Все някоя “лисица” ще й даде номера,за да ми се обади!!!
Те нали за това и слухтят!!!
В България има абсолютна свобода на словото. И списък има на ползвателите.
Винаги съм се чудела, защо в България няма свобода на словото. Учудвам се и на атентатите срещу журналисти. Та, нима критичните изказвания на журналистите променят нещо?! Нима има чий “заспал народен дух” да събудят! Къде са хората, къде са гражданите, къде е гражданският дух, който трябва да се надигне! Духът е мъртъв! И това е по вина на неговия приносител-хората (да ги наречем условно така). Това го знаят и Станишев и Побойко. Така си обяснявам аз тяхната наглост и непристойно безочие.
Съжалявам! В никакъв случай не искам да кажа, че г-н Инджев напразно си дава труд – не ме разбирайте погрешно.Но аз вече загубих и последните остатъци от надежда и вяра (не ми остана много след като “хората” гласуваха масово за Симеон), че ще съм жива (на 27 години съм) да видя свободна скъпата ми България.
Взорът ми се е обърнал на запад.
За лекари и мед.сестри също няма трудова борса в България. Всъщност има, но там ги информират, че тяхната професия се котира по света и не могат да бъдат регистрирани.
В същото време българските държавни институции за 20г не направиха нищо и не сключиха никакви междудържавни договри, с които да се признават дипломите на медиците ни в чужбина, нито пък относно трудовият им стаж навън.
Всеки се спасява поединично и лично, а тук баламосват другите българи с програми за връщане на ценните ни кадри, които са нищо друго, а още едно перо за източване на средства от бюджета…
Всичко в тая държава е:
“Чувай,Байо, че те викат на годеж”
Как може 15г ми трудов стаж в Либия да се признава във Англия и Франция, а у нас НЕ? И кога ще може
нашето семейство да се завърне в Родината? Едва когато ни пенсионират някъде другаде по света, обаче горди сме, велики сме,
българи да се наричаме…
За едно интересно развлечение на форумците от беседката ми се иска да припомня дефинициятя на Маркс за свобода. “Осъзната необходимост”! Интересно нали! Хайде сега от гледна точка на тази дефиниция пак да помислим върху статията на Г-н Инджев! Пак в кръга на шегата ми се ще да напомня един стар виц, където се казваше за един начин да накарате котка да яде горчица. Просто я намазвате на дупето и и като я залюти тя добре я облизва! При това забележете, че го прави доброволно и в собствен интерес! Това пак по отнощение на свободата и “свободния избор”. И накрая мисля, че всъщност степента на свобода зависи най-много от материялното ти благосъстояние, което ти позволява да си по-малко зависим от редица житейски несгоди и неблагополучия и ти позволява да осъзнаваш относително много по-малко необходимости! Така, че драги приятели, ако искате да сте по-свободни (такая както вие го разбирате) борете се за повишаване на доходите. Това е най-големия грях на всички управляващи досега. Чрез нишетата ни правят зависисми! Осдтаналото го знаете. Интересно защо Petkan спря да пище! Поздрави!
Ако е вярно това,което предполагам като МДС – Мюсюлмански демократичен съюз,момчето което застана начело на ДАНС,без да е толкова серт е бил,не само с прозорливи умения десетилетия напред,но и добрата н а х о д к а на Генерала в подходящоот време и на подходящото място….Ащколсун,а за останалото.. след първите дни на октомври!!!
Аз ще си позволя да кажа ,че българия се ръководеше от мутри-комунисти.Те позволиха на своите братя по-малките мутри,обединени в банди ,да се разпространят като микроби по тоалетната чиния.
Има и трети вид мутри-турци,които бая силно се опитаха да ни надупят.
За циганите мисля,че са хитри използвачи ,тарикати и няма почти нищо добро в тях.
Време е да измием нашата тоалетна.
Спомням си оня фотограф дето падна от тротоара след като снима Маджо при Съдебната палата и полицаите на Румен Петков го изтърваха няколко пати, докато му помагаха да се изправи. Беше се самопосинил “смотаняка”.
Днес прочетох във Фрог нюз “Ехо тукали сте?”: http://frognews.bg/news_15481/Eho_tuka_li_ste/
Ако имате време погледнете горният адрес. Става дума за бивш зам. министър “правен в час по трудово обучение” (а аз бих добавил “с две леви ръце”) и журналист “със зъби”.
Та слуха който Иво е дочул, не ще да е само слух и журналистите на свободна практика, току виж си направили вестник.
Why not?
Какво ще кажеш Иво?
Към Тодор Узунов:
Да, четох споменатата статия на Стойко Тонев и тя беше една от причините да се върна отново към темата за медиите.
Колкото до създаването на вестник от свободни, т.е. освобождавани от разни медии журналисти, във Великобритания на този принцип беше създаден “Индипендънт”. Лошото е, че приликите са доста формални- тук просто не е Великобритания.