„Няма такава държава, която да купи подобен самолет за правителство, президентство или Народно събрание! За такива цели има друг тип самолети – по-евтини, по-малки, по-икономични, с подходящ вътрешен интериор, за да може по време на пътуване да се води разговор, мини-съвещание. Нали идеята е да се пести време и пътуването, да се използва за съвещание!?”
С тези думи премиерът Бойко Борисов убеждава министрите си в необходимостта да се прекрати договора за двата самолета “Еърбъс 319”, взети на лизинг от предишния кабинет за делегации.
Цитатът е от стенограма на правителствено заседание, публикувана от в. „24 часа”. На пръв поглед в този факт няма нищо особено. Осигурило е правителството прозрачност за своята работа, като допуска до стенограмите си медиите, нормално е медиите да се възползват. Но какъв е подтекстът?
Той е в една малка „подробност” в думите на Борисов, предадени уж безпристрастно: „вътрешен интериор”, което е тавтология. Има само един равностоен като езиково недоразумение еквивалент – този за „монументалния паметник”, който може да се бори за първото място при подобен род лапсуси.
Мислите ли, че в редакцията не са забелязали това? Забелязали са и още как. Но не им стиска да се подиграят, както правят това с „безопасни” за подигравки обекти. Цакат го с цитат, със собствените му думи. Нищо лошо, нали?
Само че къде им е куражът да се изправят и да му го кажат в очите?
Ей така ще го пускат на пързалката. Малодушно, с презастраховане, йезуитски. А обърне ли се пак „палачинката”, ще бъдат смели и безмилостни срещу него, каквито станаха изведнъж в подритването на бившите управляващи, пред които пълзяха буквално до нощта на изборите.
Този род хитруване „хем да сме критични, хем да сме неуязвими за гнева на началника” е оксиморон също. Особено в печатните медии. Написаното остава – в случая, като един „монументален паметник” на уж свободните ни средства за уж информация.
Какво очаквате от речника на един бивш пожерникар, той все пак не е завършил БГ филология. А медиите се сържат дори по-робски и от преди.Браво на СКАТ, които принципно подценяваме като медия, но само те не му пранят евала по-нонякога. Абе как Бойко успя да запуши устата на Волен, това не можах да разбера? Поздрави на Вас г-н Инджев, че поне Вие имате дързостта да казвате истината.
Най-истинската , най-ценната част на написаното: “Ей така ще го пускат на пързалката. Малодушно, с презастраховане, йезуитски…” Не ми се ще да се съглася с автара, ама работата натам отива… и пак ние дружно ще плащаме масрафа…
Хайде тази година завод за полу-проводници, скоро и за за цели проводници. Да ви е честито! Наздраве!!!
Можем да добавим и “музикална консерватория”, и “невинно обвинен”.
Както казва авторът на статията, грешката си е грешка, не е признак за особено висока езикова култура (както и обща такава, вероятно), но пък защо тези които би трябвало да имат такава (журналистите) не са реагирали?
То всъщност акцента върху статията е точно това.
Грешката иначе е съвсем допустима и очаквана от Бойко, и в този смисъл “не е новина”. 😉
Малко сгреших – моля “То всъщност акцента върху статията е точно това” да се чете “То всъщност акцента в статията е точно върху това”.
Благодаря.
Иво, това не е оксиморон а е тавтология. Оксиморон би било “външен интериор” или “вътрешен екстериор”. Иначе много ми хареса коментарът 🙂
Точен и прецизен вътрешен интериор на мунументалния паметник.
Към Атанас Чобанов:
Така е, благодаря.
Аз, да си призная, съм сколнен да допусна, че в редакцията просто не са обърнали внимание. Не поставям малодушието на “официозите” под съмнение, но при положение, че “ВИП-персона” се ползва масово, вътрешният интериор спокойно минанва по същия път. Пък и властимащи с разни цветове са създали доста по-нелепи бисери: лекуващ лекар, частна-държавна собственост, приватизационен фонд с държавно участие.
Те и говорителите в телевизиите правят подобни грешки, на Бойко му е простено. То едно време в много документи, а и в паспортите ни имаше грешка. Нали си спомняте пишеше “живущ на …” вместо правилното “живеещ на …”. Дори и в днешно време много говорители в новините казват “Х има болшинство”. Поне на български правилния израз е “Х има мнозинство”.
В България,просто не се говори на български език.
Аз бих казала, това да му е кусура на ББ!
Предполагам, че всички тук сте забелязали колко неграмотен е езикът и на журналисти, и на политици и на почти всички, които чуваме от ТВ екраните! Направо ужас! Мога да дам и примери…, но е много вероятно самите журналисти изобщо да не са забелязали грешката, не бих се учудила изобщо.
Според мен даже съвсем официално се налага един нов и некнижовен правоговор точно от журналистите!
Наричате твърде ласкаво словосъченатието “вътрешен интериор”. Това обаче не е оксиморон (напоследък на някоко пъти го срещам назовано по тези начин). Оксиморонът е стилистична фигура, която съчетава противоположни свойства. Някои от тях даже са придобили и смисъл, например класическото: “Бързай бавно!”
А това тук си е чист профанизъм – като “публична общественост”, “стъклена витрина”, “криминално престъпление”, “монументален паметник” и мн. др. – тоест просто някой не разбира смисъла на това, което говори…
Всъщност не видях, че в предишните коментари, това вече е било обсъждано, пардон, извинете (още един профанизъм) 🙂