Бившият японски министър на финансите Шоичи Накагава е бил открит мъртъв в леглото в дома му в Токио, съобщават японски медии, като цитират градската полиция, предаде Ройтерс.
Бившият депутат от Либералнодемократическата партия подаде оставка като финансов министър през февруари след като бе принуден да отрече, че се е появил пиян на пресконференция на Г7 в Италия.
БГНЕС припомня, че на пресконференцията в Рим на 14 февруари Накагава изглеждаше не особено адекватен и сънен, главата му отвреме-навреме клюмваше към гърдите, а говорът му бе завален и объркан. Набеденият в пиянство Накагава посочи обаче, че причина за оставката му е “неудовлетворително здравословно състояние” и че “впечатлението за опияненост” е било създадено от ефекта на силната доза лекарства срещу настинка, смяната на часовите пояси и умората от 15-часовия полет от Япония до Италия.
Аз пък искам да припомня и друго. За случая с японеца писах през февруари поради нещо дразнещо за всеки, който има сетива да го усети в „превод на български”. Наши медии тогава страхотно се забавляваха с нещастието на Накагава. В най – гледаното време държавната телевизия му посвещаваше откровен журналистически кикот в ефир.
Колко жестоко буквална се оказа в случая поговорката за вдигането на нож срещу…няма да я изпиша докрай от уважение към починалия.
Смехът на колегите по негов адрес нямаше да е нищо друго, освен лош тон може би, ако не беше едно съвпадение – „японското падение” се случваше по същото време, когато премиерът Станишев защити своя финансов министър Орешарски от журналистически въпрос за неговата евентуална оставка по повод оставката на неговата подчинена Мария Мургина от шефското място в Националната агенция по приходите ( НАП) поради корупционен скандал в нейното ведомство.
Станишев нарече на практика журналистите „глупаци”, защото му задавали глупави въпроси ( като този за оставка на Орешарски). За работата на един министър се съдело по неговия успех ( какво там значи някаква си корупция), отсече премиерът тогава.
На кикотещите се колеги в ефира на БНТ това не им се видя нередно. Предпочетоха здравословно да не забележат, че попадат в графата „глупаци” по скалата на Станишев.
По същото време тогава във в. „Труд” се появи дописка, в която най-сериозно обясняваха, че японците само могат да ни завиждат за финансовите резултати ( а при наистина драстичната за Япония икономическа криза премиерът на страната беше предложил на МВФ помощ от 100 милиарда долара, за да крепи икономиките да други държави – дали пък няма да се окажем реципиенти!).
Като прескочим няколко месеца, пред нас оживява телевизионната картина как Орешарски прескочи до Министерския съвет, за да застане пред камерите редом с Бойко Борисов и да ревизира някои от собствените си твърдения за големи финансови успехи. Няма да е много учудващо, ако бившият министър прескочи и на някой нов пост щом е прекрачил границата на гордостта си и е демонстрирал готовността си да се подчини на новия властелин на държавата.
Сега японският министър е намерен мъртъв при неясни обстоятелства. Няма да спекулирам дали се е самоубил, което е допустимо предположение при липсата на данни за насилие по тялото му и при демонстрираното от него силно чувство за чест, когато подаде оставката. Може просто смъртта му да е естествена – както е естествено в Япония опозорените властници да се признават за такива и да напускат постовете си.
Само ще кажа, че междувременно страхотно „успешните” ни управници станаха за смях на изборите и смехът по техен адрес вече е позволен. Но са си живи и здрави.
Ха, ха, ха- много е смешно, нали!
Каква чест и достойнство в България… Справка “История на България” – примери много…
Господин Инджев,отдавна съм писал за смачканото
консервативно гражданско
общество и за Т.Дончева,много преди да се заговори за нея
във връзка с тезата ми,във Вашия блог,че на БКП,пътя минава през честта и достойнството.
Аз съм като Вас и други колеги от блога,които са низвергнати и отписани,но искам,да й оставя един спомен за предстоящата й “конгресна сватба”,защото т.н. техен елит,се подигра и зле ориса България…
Първан Стефанов ще да е писал “На сватба” някъде през 60-те години на м.в.,когато още не ни бяха “ощастливили” докрай с Априлския пленум,но Тато изчистваше полека лека А.Югов,В.Червенков и т.н.:
Н а с в а т б а
——————
Апаратът ридае на къси вълни,
апаратът гърми екзотично и диво.
Някой кълчи снага и залита встрани,друг се качва на стола и вика горчиво.
Всички бяхме от село,но кой би познал,в нас овчарите скрити под градските дрехи?
Позабравили бяхме и селската кал и старинните песни под ниските стрехи.
Стига правихме сватби по стар обичай!
Тая нощ ще празнуваме както си знаем,ще изпиваме пълните чаши докрай и ще пеем песните,взети под наем.
Само старият свекър,притворил очи,не повдига ръка,не посяга да пие.Побелял като камък седи и мълчи,цяла вечер,откакто лудуваме ние.
Ала старецът още не беше заспал.Щом умора смири тържеството ни лихо,той извади от пазва кавал и подхвана по български-просто и тихо!.
…Звездна вечер припада над родния кът…
Вее вятър и свири над букови листи
и мирише на здравец, и хлопки звънят,и и земята приказва с потоците чисти.
Свири старият свекър!А ние мълчим и под масите гледаме.Дивните звуци
от сърцата ни стържат ненужния грим и у нас се събуждат хайдушките внуци.
…И заплаква душата ми в късната нощи,както никога гола и боса…
Бях откраднал от нея последния грош и я карах от чуждата радост да проси!
(из ученически дневник по време на зимна ваканция,Декември 1958 г.)
———————————
Не столетия,хилядолетия,японсият народ не е посегнал никога на своята чест и достойнство.
Кардинал Ришельо,
София,5 октомври 2009г.
За българите, за японците, за тези, които се смеят, за тези, които плачат, за тези, които са мишки, за тези, които не са мишки, за тези, които са премиери, за тези, които са министри, за тези, които са журналисти – за всички нас…
Страхотна статия.
“Може просто смъртта му да е естествена”- написа г.н. Инджев.
Ами, по критериите ни, смъртта му може да е е естествена.
Може ли да се формулира ново за Европа и България заболяване: “японски синдром”?
Може. Ама сме имунизирани и изобщо не ни пука. “Оти да си правим сепуко, като моем се праим на куко”.
Справка : Орешарски.
Справка: ” Време е да разваляме седянката”.
Гнус ме е!
Японците ядат вмирисани меса, но не допускат да се вмирисва честта им. Ние си харесваме пресните меса, но като чуем думата чест, търсим в речника какво означава и някак си стигаме до думата чесън. Крием се зад чесновата миризма, за да не ни подушат вмирисаната чест. Ама тя си вони. И не са ни виновни нашите избраници. Стига сме се крили. Отивам да си правя хараки… Глупости, така казваше един приятел, когато се чувстваше самотен. Боже Господи…
И най тъпото е, че съм атеист…
Статия – убиец, както изразява възхищението си моят син, а и последвалите постинги са класа. Особено на Негово светейшество!
Congratulations Mr!
Г-н Инджев, посещавам понякога вашият блог, но тук има някакъв, който непрекъснто бЛоготвори, всичко което напишете.И тази статия даже.
Не че е бог знае какво, но ми писна да се славословите под чуждо име.
А може и някой да прави мръсен номер.
Честно казано,за себе си съм убеден че сте най- добрия в този бранш.
Поздрав за статията! Иво дава още един малък урок що е то чест. Ехх…отдавна няма такова чудо по нашите земи. Или ако го има то е толкоз рядко срещано че е чудо. Преди години познавах едни Перуански индианци свирещи по улиците. Една вечер се напихме здраво и единия от тях ми каза едно изречение от което изтръпнах, но го помня до ден днешен.” Вие Българите сте по- продажни от нас Индианците”. Чудех се дали да му се разсърдя или той просто за двумесечният си престой в България е разбрал нещото, което ние не щем да си признаем цял живот !Не случайно поздравът във филма ” Гладиатор ” е : ” Чест и сила!”
Честта и верността са над всичко. Да загубиш честта си е по-страшно от смъртта. Единствено смъртта може да изкупи вината за загубената чест.
От кодекса на самураите.
До Kардинал Ришельо! Чий е текста “На сватба” ? Моля Ви, отговорете ми.
Поздравления за статията на г-н Инджев. Тя кореспондира с един виц от младите ни години (до 1989 г.):
“Изнесено в медиите: Представител на японска компания получил рекламация за недобре свършена работа (стока, услуга) от компанията му. И той веднага направил сепуко. И следва обяснение на това, какво е сепуко (другото име на “харакири” или ритуално самоубийство). В аналогичен случай, представител на родна (държавна по онова време) компания поличл подобна рекламация за недобре свършена работа. И той веднага направил… си куро. И следва обяснение на това: преместил го от единя крачол в другия…”
Мисля, че на всеки мислещ и неангажиран с облаги от властта Българин е ясно какви невероятни простаци ни управляват от 9.ІХ.1944 г. насам – комунисти. Хора без капка човешко достойнство; без елементарна човешка доблест или чувство на чест (то такива думи и понятия от етиката никога не са били изучавани в техните Червени партийни централи); изроди, които изобщо не могат да се нарекат “хора”, щом клаха народа си тъй, както турчин не го е клал, само и само да си тъпчат жалките свински гуши – на себе си и на още по-жалките си потомци, роднини и шуробаджанаци…
Така че, сравнението на Японски политик с Български в случая е повече от удачно. Първият – пример на най-високото възможно величие на човешката отговорност, чест, достойнство, доблест. А втория – червена свиня до дъното на костите си; перверзия, грешка на природата, на човешкото развитие, червен боклук, който има наглостта да се нарича “човек” и “успешен политик”!!!
Простете за емоцията и за езика, ама живота ми изтече докато чакам да заживея в нормална, честита, достойна и самостоятелна икономически България, докато подобни изроди всячески й пречат и я спъват, задушават да не стане такава. Щото тогава ще отидат на бунището на историята и няма да са нищо повече от клиенти на затворите и… ешафодите.
Ей, В.Г.А.,станахме двама в оценките си за българските комунисти,внимавай,да не се конфронтираме много-много с тях, ще ни причакат някой вечер и…няма да е голяма загубата за блога,нали.
Към tonitelalov:
В ученическия дневнек на Коледа 1958 г.съм записал,че е от Първан Стефанов,както се сочи…
Ако авторството е сгрешено,което се съмнявам,поправете ме,но ако е така и правилно,не е ли шедьовър за забравеното мислене преди близо половин век…
и особено сега,когато Румен Овчаров сочи:..”от чий ръкав,какво зайче е извадено”,а Минчо Спасов,с право ни напомня,що е то имидж и държавност!!!…
За да е и леко и приятно,не ме щадете!!!както казват мъдро руснаците,наричайте ме просто Ваше Високопреосвещевство,тъй като съвсем скоро най-вероятнто,
ще се чуе и нашият уважаван водещ,а може да се случи и така,
че да си “поговорим” уважително помежду ни,в т.ч. и с Вас?!! tonitelalov