Издателите издадоха на премиера Бойко Борисов публичната тайна за неясната собственост на медиите в България. Поискали са нещо да се направи по въпроса.
Това е за мен събитието от срещата на Съюза на издателите в България (СИБ) с министър-председателя, за която иначе участниците не издават кой знае колко подробности. Защото сервилното поведение на някои издатели към новия вожд на тази среща не е никаква новина, а си е „старина”, адски полезно ( за властта) изкопаемо, датиращо от времето преди (анти)христа , т.е. от преди 10 ноември 1989 г.
Веднъж издадена, тази тайна ще трябва да бъде разгадавана. Сега вече премиерът няма да може да бъде подозиран, че не знае.
Ще очакваме енергични мерки, за да бъдат разсеяни подозренията, че бизнесът с медиите е недосегаем за промени като единствената област, в която няма нередности, корупция, мъгла. А мерките е желателно да бъдат по – енергични, отколкото в разконспирирането на също толкова публичните тайни за чуждите интереси в енергетиката, за които обаче никой не смее да признае каквото и да било.. Толкова енергични, че да бъдат открити някои взаимни зависимости между собствеността на медиите и големите пари, свързани с енергетиката.
Дали пък основателно премълчаната ( що за новина е това, което си знаем отдавна) от самите медии тревожна констатация на съуправителя на ВАЦ в Германия Бодо Хомбах за употребата на медиите в Югоизточна Европа от олигарси за политически цели не е причината за този развой на събитията?
Все пак шефът на СИБ Тошо Тошев работи за ВАЦ.
Няма как да знам – не ми издават нищо по въпроса. Това е съюз на издателите, не на издайниците.
Ако е за издайнически способи,
когато стане дума за историк министър,все ми идва на ум,как ги предпочитал “добре измити”, а за издатели титани на мисълта във ВАЦ -и за да Ви
поразсея малко,ще добавя,че…
———————————–
един бегъл поглед събале рано през нюза,
———————————–
напомня епизода за прочутата загадка на онзи дядка,който като отмествал встрани висящите яйца на магарето, давал и точното време…а то било,за да види по-добре стрелките на часовниковата кула…..отсреща!!
Не знам как ще е към икиндия,но
на пладне …разгадаването вече се задава!!!и диагнозата за Бобо Хомбах не е добра за ВАЦ – status p r e s n s i n
B u l g a r i e n…
Към 13.08 стана ясно,че Янето и другарите му са подкрепили при консерваторите Румито Желева,за еврокомисар,докато магарето си почесало каквото му било най-удобно и си сверили часовника….
Позната схема. На времето мутрите след като изпраха парите и сложиха вратовръзките се обърнаха за помощ от държавата да им защитава собствеността. Сега са наред собствениците на медиите. Сезифовска работа е да разбереш кой къде се е регистрирал, кой е собственик, кой е консултант, кой е кум, кой сват… Държавата трябва да сложи ред по молба на тези, които съзнателно са предизвикали безредие и мъгла.
Медиите все по-вече гледат на икономическите си интереси и се превръщат в манипулатори, а не в обективни информатори и анализатори.
Естествено е собствениците на медии да искат да защитават своите интереси и да изповядат своето верую. На който журналист не му изнася – да ходи в друга медия. Това е нормално и логично. Ненормалното е, че другата медия е пак на същия собственик. Няма алтернатива – има монопол.
Ще ми се да добавя, че трябва да се изясни не само собствеността на медиите, но и вазимовръзката между медии и рекламен пазар.
Как така Ирен Кръстева гълта медия след медия, как Красимир Гергов стана господар на ефира? И какво става когато се обединят два монопола – медийният и рекламният?
Аз реших проблема радикално, още преди години – не купувам и не чета вестници (изкл. специализирани издания), не слушам и не гледам радио и тв новини. Понякога се зазяпвам по някоя и друга публицистична програма, но на фона на професионализма и обективността, с която ни “зарази” “В десетката”, тези ми приличат на селски вечеринки…