Би Би Си излъчи нов филм за развоя на събитията в дома в Могилино, констатирайки видимо подобрение на условията, в които живеят изоставените деца. С това, 2 години по – късно, показа на целия свят кой е бил прав и кой не в задочния спор около този филм. Ето по този повод предисторията , илюстрирана с няколко цитата за реакциите на управляващите в България.
В. „Дневник”,9.03. 2008 г.:
Президентът Георги Първанов окачестви филма на Би Би Си за дома за деца с умствени увреждания в русенското село Могилино като “щрих от антибългарска кампания”. Филмът, сниман в продължение на девет месеца, предизвика остри реакции във Великобритания, Европейската комисия и Европарламента.
“Дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал”, коментира вчера държавният глава. Той допълни, че в него “има неща, които ние си ги знаем не по-зле”. Първанов направи това изказване в Русе, където откри инициирания от президентската институция дискусиенен форум за проблемите на децата. На присъстващите журналисти не беше дадена възможност да задават въпроси на държавния глава.
Dnes Dir.bg 04.03.2008 г.
—————————–
Филмът на Би Би Си за Дома за социални грижи за деца с физически и умствени недостатъци в село Могилино, Русенско, ще бъде излъчен днeс в Европарламента по инициатива на ирландската евродепутатка Кати Синот.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова отказа да присъства на прожекцията на филма, предаде БНР. Филмът ще бъде излъчен, въпреки усилията на българските евродепутати това да не се случи.
Филмът на Кейт Блюит, излъчен през септември 2007 г. по Би Би Си, за изоставените деца в България съдържа 90 минути неприкрит ужас, написа на своя интернет-сайт британският вестник “Телеграф”.
Филмът под заглавие “Изоставените деца на България” е заснет през 2006 г.
В продължение на девет месеца Кейт Блюит е снимала в дома в Могилино. В дома живеят 75 деца с различни ментални увреждания. Някои от тях, които могат да говорят, разказват как дните им минавали в съзерцаване един в друг. Няма да бъде преувеличено да се каже, че повечето домашни животни са третирани по-добре отколкото тези нещастни момчета и момичета, които не получават почти никакво лечение и никакво образование или насърчение, и са осъдени на забвение и бавно гаснене на техния ум и тяло, коментира авторът на статията в “Телеграф” Джерард О’Доновън.
Dnes Dir.bg 08.02. 2008 г.:
След излъчването на филма на Би Би Си за дома в Могилино цяла система от социални работници се чувства омаскарена, низвергната, дамгосана, а това не е правилно.
Това заяви социалният министър Емилия Масларова по време на дискусия по проблемите на децата в неравностойно положение “Чуй детето, предаде БТА. Министърът изтъкна, че персоналът в дома в Могилино е обучаван през 2004 г. по английски проект и от английски специалисти.
Как изведнъж се сетиха за домовете в България – когато тръгнаха европарите към страната ни, защо никой дотогава не се сещаше, попита министър Масларова. Няма да престана да се възмущавам, че има хора, които професионално живеят от омаскаряването на България, допълни тя.
Какво още да допълня? Може би прословутата реплика на Масларова, че въпросните проблематични деца „толкова си могат” ( т.е. не може да се направи нищо повече за тях)? Или да припомня гнева на Станишев към чуждите журналисти ( той имаше навика да се кара и на тях) , включително и по адрес на Си Ен Ен за репортаж за мизерията в плевенско село по време на кризата със спрения руски газ, за който той поиска официално извинение от компанията? Или да припомня, как Г.Първанов първо се скара на Би Би Си за „липсата на любов” към България, а цяла година след излъчването на филма, на 14 септември 2008 г., отиде все пак да се снима с нещастни деца в Могилино, които ощастливи със закъснелите си „грижи”.?
Изберете сами. Във всеки случай това са сюжети, които трябва се помнят.
Трябва ли дом по дом да обхождат британските журналисти, а мерките от българските институции да се вземат “на парче” след тях, защото, докато се върти филмът с положителните резултати от взетите мерки зе децата в Могилино, Стивън Албън от хуманитарната организация към британския Профсъюз на работещите в телекомуникациите, след благотворителна акция в дом за деца с психически увреждания в град Кула и в дом за изоставени деца на възраст до шест години в Кюстендил е потресен от видяното.
“Не искам да виждам как бебе става психически и физически инвалид, само защото е било лишено от грижите, които му се полагат”- казал той след посещението.
Иво, каквото и да говорим по темата за всички нас това ще остане сюжет, който ще си спомняме, за децата това ще е сценарий, в който са живели.
През годините различни ни управляваха – който както може. Ротацията на тези лица показа, че за 25 години (от 1986г.) в българското общество се е установила една (надявам се не са повече) група хора, у която се наблюдава фундаментална липса на способност за състрадание и мислене от гледната точка на другия. Тази способност е присъща на човешката природа, но тя се възпитава в семейството. Ужасяващ е факта, че въпреки смяната на поколенията тази слепота за другите не е отслабнала. Единственото ми обяснение като спциалист е, че те си я отглеждат….
Проблемът, г-н Инджев, е, че Могилино прикри множество други дивотии, ужасяващи “домове” и картини… Лошото е, че позволи в обществото да се дозатвърди илюзията, че осиновяванията ще решат проблема на изоставените деца – всъщност осиновителните интереси – където има много пари – надделяха над всичко европейско в поведението ни къв децато, останали без родителска грижа.
Сега сме се вторачили в осиновяванията и премната грижа, а не правим необходимото да очовечим останалата грижа, в която е ясно, че ще продължат да битуват няколко хиляди деца.
Трябва да може всяко изоставено дете да се чувства добре – доколкото това е възможно – там, където е. И да работим заради висшия интерес на детето, а не заради ДРУГИ интереси.
Miliardi za grandomanski proekti ( aec beleNE ) ima, a za Bulgarski deca niama. Tova ne sa li izrodi?
Трудно е да се намерят думи както за съдбата на децата, така и за лицемерието на тези, които са на светлинни години дори от една коректна морална оценка на това, което се случва. Г-н Инджев, абсолютно сте прав, че такива неща не трябва да се забравят, иначе едва ли нещо би спряло духовната ни деградация.
Има ридaния,които край леглата до гаснещи невинни Божи създания,
са си като застъпничество пред Твореца,наред с молитвите на църковните сужители.
Със собственото Ви уважение към една дълбоко ценена професия,Вие сте сред малцината,които и без нечовечна гордост,с поредния шедьовр на “Мълчанието….”
с н о щ и,доказвате,че заслугите Ви в “заспало гражданско общество” са повече и по-значими,от вероятните пороци…като тези на Вашите съвременници!!
И става така,защото усета Ви е към спазване законите на Бога,
дори и бед да познавате напълно неговото съдопройзводство….
Точно френският Връх в тази професия и умироворител на Августвата “Еuropa Augusta”,
продавайки библиотеката си по време на Революцията,но си запазва само една книга от нея :
“Подражанието на Исуса Христа”
и често размишлява над нея изричайки с плламенна набожност :
“Поклон,Богородице!!!”,както го правят и др.могъщи политици и военни почти с безгранична власт,всяка вечер,преди сън….
Едно от първите неща, които ми направиха впечатление при пътуванията ми в чужбина, бяха многото хора в инвалидни колички, които пазаруваха или просто се разхождаха из магазините и парковете. Навсякъде зя тях има предимства и улеснения, както и за майки с малки деца. Без изключение.
Видях и условията в един “поправителен дом” за малолетни престъпници, които живееха в къщи по 4-ма, при условия, за които повечето българи само биха си мечтали, имаха коне, спортна зала, собствено стопанство, обучени преподаватели. Повечето от тях бяха чернокожи деца от гетото, някои от тях – убийци. Обществото, което много от нас упрекват в бездушие и меркантилност, им беше създало условия да живеят с достойнство и им беше дало втори шанс.
Видях и дом за хора с умствени проблеми, условията в който бяха по-добри от курорт. Шокира ме откровението на една жена от персонала, че в дните, в които е на смяна , е щастлива, защото знае, че се грижи за хора, които наистина имат нужда от помощ.
Тогава се замислих кога и кой притъпи в българина нормалната човешка състрадателност към болните, онеправданите от живота, нещастните? Можем ли да се оправдаваме само с тежкото си битие? След наводнението в Ню Орлийнс имаше стотици каравани с хора от цялата страна, взели отпуск и дошли до помогнат безвъзмездно на пострадалите. Най-обикновени американци, със стандарт на живот не много по-различен от стандарта у нас. Можем ли ние, българите, да проявим същата съпричастност ?
Кое докара това озлобление, незаинтересованост и безразличие към чуждото нещастие?
Според мен, главната причина е чувството за несправедливост в обществото. Там се знае, че ако човек е успял, то е защото е по-умен, по-изобретателен или по-работлив. И това е справедливо и се уважава. Тук усещането, че някой парвенюшки просташки демонстрира високия си жизнен стандарт не защото е по-, а защото някакси е успял да измами, окраде, изтарикати обществото, е разрушително за обществения морал.
За съжаление това са пренася и на ежедневно битово ниво. Желанието да се спасяваме поединично води до повсеместното безразличие на обществото към по-слабите, към болните, към неуспелите. Все още действа законът на джунглата на принципа на естествения подбор.
Сигурно трябва да минат години, да се сменят няколко поколения,за да стане благотворителността обществен договор и морално задължение на успелите. За да няма повече домове като този в Могилино.
Проблясъци има, значи има и надежда.
Г-жо/ице Попова,казала сте всичко,или за да не прекаляваме
-почти всичко-но и то е достатъчно като пътека към централната ЦЕЛ,с посочените проблясъци,но обща на ГЕРБ-сините,РЗС и Атака,и ТОЧНА и ДЪЛГОСРОЧНА и надпартийна… ,за да живне поне,КОНСЕРВИТАВНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, без което – и не след дълго – ПРИЧИНАТА,ще се надуе и нахлуе отново като въшка или котка,за да ги души и събаря -ПООТДЕЛНО-като врабчета голищарчета от дърветата и …..
ако сегашният процес еволюира като революционно пречистване в частта Първи консул,ще дойде и “Термидор” и Луи XVIII….
В блога на г-н Инджев го казвам
-не за първи път-а сухо и чиновнически,вече е направено,
така че “снемам историческата отговорност”%,от старческите си рамене,за да не си ги/го “меря с др.”
Особено,ако терминът “берлусконизъм” не е бил разбран,докрай във всичките му нюанси!!!
а И ДА НЕ “ПРЕВЕЖДАМ”
и з б и р а т е л н о
ТЕЗИ ОТ ВЕЧЕРЯТА !!!,които не
в с и ч к и са уважили!!! за да споделят,рейтинги и възторзи..
Едно време при Г.Андреев в Държавния съвет,Тато точно от това се безпокоеше най-много!!, проз….ли?
Ще се поговорим отново,след като позаглъхнват и др.еуфории около Велинград и Благевград,а и ген.Власов,схване,че “наивността”
не е постоянен грях…
Тогава С.Дянков и колегите му,ще си преразгледат приоритетите около същата -по-горе-посочена цел и “извадят душата ако трява на Генерала”,но не закъснеят,да приобщат постепенно,с точни проблясъци дясно ориентираните
граждани…в нов ОФ!!!издание 2010 г.
Очевидно и г-ца Т.Дончева чете блога на И-Инджев,зцащото другояче не се обясняват изложените по-горе мисли,без да сме се чували и виждвали ,освен,
якъде далеч,без да се познаваме и облечеени с различни задължения.
Но тъй като точно в този блог,бе привлечено вниманието към нея,а и доста отдавна,й желая успех,тъй като правилната демократична България в ЕС,има нужда и от правилната българска Левица!
Ако рудиментарното недай Боже надделее,да употреби охрискко наречие:”Пери право и сам войнът е войн!”
Духовността е състрадание.
Липсата на състрадание е симптом за бездушие.
Бездушевността е заразна.
Заразата е вирус на непукизма.
Непукизма изражда простащина.
Простащината мутира тъпащина.
Тъпащината синдромира празноглавие.
Празните глави секретират страх.
Страхът канцерогира дъртащина.
Дъртащината метастазира надменност.
Надменността гноясва надутост. Надутостта кистосва цинизъм.
Цинизмът пръска зло.
Злото убива състраданието.
Оная е лишена от състрадание, празноглава, тъпа,дърта,надута, цинична и злонамерена овца.
Тя е заразна.
Оня пък е заразен овен.
Всички заразени заразяват.
Заразните ги изолират.
Изходът е латален.
По”летелите” се напръскват презрение и се драска клечката.
След което се заравят далеч и дълбоко.
Мизерията в живота ражда мизерия в душите! Резултатът е това, което коментираме. Казвам това най-вече за сведение на управляващите, тъй като от тях най много зависи преборването с мизерията в живота.
Ako sam Slavchho Atanasov – Lafa
shte zabrania na BBC da vliza na obshtinska teritoria.
Ai de de…. sha maskariat Ubavata i krasiva darjava.
Шумкова,през кои години са ни управлявали “различни”. Колко годишна сте,че не помните,че от Девети септ. 1944г.до ден-днешен ни управлва комунистическо-бандитската клика. За каква преломна 1986-та година говорите. каква е разликата между 1985 и 1987-ма. Никаква-идитска комунистическа диктатура,пълен цинизъм и наглост,къде ги виждате тези ‘разни’. Абе няма ли някой да излекува този заспал народ от тази комунистическа епидемия. Ами сигурноголяма ряазлика има между 1955 и 1957,защото през 1956г. се проведе Априлския пленум на бандитите. Разлика????-НИКАКВА. лечение,госппожо,радикално лечение от комунистическата зараза,нищо друго.
Мизерията в живота не ражда мизерия в душите!НЕ! Мизерията в душите (и в главите) ражда мизерията в живота.
Бих искала да напомня, че домовете за изоставени деца, домовете за стари хора, домовете за умствено изостанали хора и прочее домове бяха потресаващо мизерни и вонящи и с потресаващо отношение от страна на персонала към беззащитните болни хора в отминалото комунистическо време. На няколко пъти съм посещавала такива “домове” /наистина има нужда от кавичките/ и съм оставала за дълго с ужасен вкус в устата и буца в гърлото !!!!! Искам да кажа, че това днешното е продължение на комунистическата политика по отношение на слабите, болните и изоставените. Не е от вчера и искам да попитам дали някой от вас си спомня в речника на комунистическите диктатори да е имало думичката МИЛОСЪРДИЕ ? Или СЪСТРАДАНИЕ или дори ПОКАЯНИЕ? Няма даже и днес, всички сме забравили що е то ХРИСТИЯНСКИ МОРАЛ И ХРИСТИЯНСКИ ЦЕННОСТИ, или ако предпочитате – общочовешки /по-разбираемо е/. Комунистическото възпитание обяснява според мен профанското и аморалното изказване на Масларова и останалите.
Росе,много си права,душко,ама няма кой да те чуе,изпуснахме влака,народа не иска да чуе,НЕ ИСКА И НЕ ИСКА,хайде да го накара някой да поиска,но пасаран…
Здравейте! Към темата за милосърдието и обществената отговорност към по-слабите, по каквито и причини да са по-слаби, искам да добавя нещо. Това отношение и помощта, наречена благотворителност, зависят много от възпитанието. Моето семейство прави по-малки и по-големи дарения на детски домове, ясли и др. Всеки път чувам от някой бюрократ въпроса “Защо го правите?”. Ами от вътрешна потребност, не го сваляме от данъка си и не желаем да бъде окачано на голямата камбана в медиите. Така, че има благотворителност в България!