Говорителят на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ Алесандро Бутиче получава италианска журналистическа награда и я подарява на Международната федерация на журналистите, съобщи пресслужбата на ОЛАФ.
Не знам какво ви прави впечатление в това съобщение на БТА, но за мен новината не е в получаването на наградата, а в нейното подаряване. Да сте чували нещо подобно по нашите земи?
Не бързайте с изводите. Този път няма да критикувам българската журналистика, която е в окаяно положение и си заслужава критиките в повечето случаи, но не бих упрекнал в това, че не си подарява подарените като награда пари.
Истината е, че като правило българският журналист трудно може да си позволи лукса на благородния жест. Обикновено самият той има нужда да бъде спасяван по чисто финансови причини. Това едва ли важи за колегата Бутиче.
Познавам, макар и малко със стара дата ( от средата и края на 90 – те години покрай активната ми дейност в Асоциацията на европейските журналисти АЕЖ) статута на италианския журналист. Сигурен съм, че Алесандро Бутиче е достатъчно добре платен. Това не омаловажава жеста му, но е повод да се кажат няколко думи за плачевния хал на българския журналист.
Още преди двайсетина години бях втрещен да прочета, че след един пилот на „Формула 1” на второ място в класацията по доходи в Италия е един водещ на италианско телевизионно предаване – при това ( запазете спокойствие, барабаните бият) на …публицистично! И си казах: „ кога ще ги стигнем италианците”?!
За малко да напиша „скопойствие”, като комбинация от скопяването на българките медии и спокойствието, което цари сред скопените…
Днес знам отговора – никога. Поне не в моя живот ( който, ако не се случи нещо непредвидено по волята на съдбата, се очертава да бъде дълъг, защото живея здравословно, далеч от стреса на обичайната работа на журналиста в типичната българска редакция).
Вие виждали ли сте български журналист да плаче? Не от състрадание, предизвикано от чужда трагедия, а от самосъжаление? Едва ли ( освен ако не сте негов роднина, или изповедник). Аз съм виждал и знам, че няма и да видите. Затова съм гневен.
Такива неща у нас не се случват пред камерите. Драмата на безработния журналист е самотно занимание. В най – добрия случай е семейно. Но не само, че не е на показ, но за нея медийните трибуни са абсолютно забранени. За медийните босове тя е като да се говори за въже в къщата на обесения ( като обесен в този сюжет обаче се изживява началникът, на когото му се пречкат някакви досадни подчинени).
А колко са жизнерадостни и наперени едни медийни звезди само! Защитават народеца от несправедливостите та пушек се вдига. Толкова гъст ( понякога и с властта), че зад тази димна завеса прозира само напомпаното фалшиво величие на „звездата” и хората завистливо си казват: „брей, к’во нещо са това журналистите, де да можех и аз да се докопам до тяхното положение!”.
А положението на журналистите у нас е следното: пълно безправие и закрепостяване. На екрана можете да видите корав миньор да плаче, разгневен фермер да трепери от безсилие на ръба на полудяването, но при никакви обстоятелства няма да ви покажат изпаднал в екзистенциална безизходица безработен журналист. А и няма информационен повод – журналистите у нас не протестират. Някакви отделни субекти, изхвърлени от работа, си плачат поединично по домовете. Това (не) е новина!
Италианците не можем ги стигна, но американците ги настигнахме и задминахме по един единствен показател. В Америка е почти срамно да си признаеш срива на собствения социален статус. Негласно този факт се приема като признак за мързел или нещо подобно. При българските журналисти този американски феномен важи, но не „почти”, а напълно.
Но стига с общите разсъждения и съжалителните нотки. Ето ви малко лют пипер по темата, за да не стане прекалено сладникава.
Виновни са не само бруталните собственици на медии, но и уви, самите журналисти. У нас в мнозинството си те имат манталитета на съпругата, която яде редовно бой от съпруга си, но не смее да го напусне, защото това било важно за децата. А всъщност е удобно оправдание за собственото малодушие.
Публикувал съм за година и половина в този блог повече от 800 собствени статии и в нито една, нито веднъж не съм се провиквал „да живее Иван Костов ( макар че, когато им свършат другите обидни епитети, опонентите ми ме псуват на „костовист”, а костовистите понякога ми се карат, че не викам „ да живее Костов”). Не съм го правил и преди в още няколко пъти по толкова мои журналистически изяви.
Ето че за първи път ще го спомена и то с добро. Защото като шеф на парламентарната комисия за контрол над ДАНС той даде жокер на журналистите по повод на разработката „Галерия”. Може да не е от любов към гилдията, може да е по всякакви съображения, но вдигна топката на българските журналисти като се ангажира с твърдението, че основната цел на „Галерия” е била да бъде наложен контрол над българската журналистика. Какъв по – сериозен повод за преодоляване на дребнавите вражди и за реакция с общи усилия от страна на самите журналисти!
Вместо да забият вдигнатата топка, част от колегите се направиха на глухи, а други направо креснаха срещу самия Костов. Абе, колеги, оставете го какъв е или какъв ви се вижда – възползвайте се поне веднъж да защитите честта на професията и своята лична!
Да ме прощава Костов, но отдавна съм го изпреварил и без да съм никакъв шеф на никаква комисия. Нямам достъп до класифицирана информация, но съм стигнал до „разкритието” ( всъщност публичната тайна), че сред основните приоритети на предишната власт беше да смачка, да овладее и да употреби за свои цели остатъците от медийната свобода. Само така тя можеше да пробутва на обществото тройния си коалиционен провал като върховно постижение на управленския гений. И както се вижда, целта е постигната в частта си за смачкването – сега същите журналисти и медии громят опозиционния враг, т.е. самите бивши властници, които толкова раболепно величаеха. И величаят нов гений.
Ето затова научаваме за безобразията на президентските спонсори от европейската разследваща служба ОЛАФ. Ако и нейният говорител Алесандро Бутиче, който подарил паричната равностойност на получената от него награда именно за целите на разследващата журналистика, случайно се чуди на българските странности, подарявам му тази статия. Тя не ми носи нищо, няма никаква финансова равностойност. Но може и да помогне на някои незрящи – стига да искат да прозрат прозрачната истина.
А дай Боже и да допринесе за освобождението на галерията, пардон – гилдията от галерата, на която робски гребе в указаната „отгоре посока”. Само че откъде ли да чакаме освобождението? Пак от дядо ни Иван? Ами той ни освободи на 10 ноември 1989 г. за пореден път.
Или от чичо ни Сам? И той направи, каквото можа. Нали най – голямата частна телевизия се възприема тук като негово копие уж, а и новите големи купувачи на телевизии, ако изключим шведите, пак идват отвъд океана.
Или леля Брюксел ще помогне – присъедини ни под полата си преди повече от две години – това ако не е освобождение, здраве му кажи.
Казвам му ( на)”здраве”! Като в „Механата”, онази, на Ботев. Проклетото турско робство ще да е нашия проблем отново. То ни пречи да се освободим.
Сега разбирам, защо не искат да ги пускат турците в ЕС и ми олеква – все пак трябва да има някакво обяснение на необяснимите неща, които ме тормозят.
Нищо де аз ще го кажа: “Да живее Иван Костов” на пук на писачите дето погрешно някой е набедил за журналисти.
Поздрави Иво!
“И величаят нов гений” пишете. Не вярвах, че с такова постоянство ще продължат да го правят. Но днес на такова венцеславене попаднах, че прочетох два пъти “статията’, за да се уверя, че наистина липсва ирония. Липсва.. и морал липсва у този журналист, Бива ли така да лиже…!
http://www.bnews.bg/article-693
А сега открийте разликата:
http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=19&g=150&tr%5B%5D=1
🙂
Статията си е като да сипеш сол в раната,когато Надка прависравнение
между СДС и националния отбор в стил “много вожд-звезди и малко индианци”,без сглобен механизъм..
Настрана от в и з и и т е или “ориентираните” псевдо-визии с чувство за държавност на политиците от Г.Желев до Първия консул,имаше време когато от тройката Костов-Стоянов-Н.Михайлова,се искаше повече далновидност,по-малко тщеславие и повече държавнически усет,главно в частта умения,за да се печели и да се губи,което е преодоляно на юг у нашите съседи.
Междинните етапи като Попов,Беров,
В.Инджова,Ст.Софиянски и т.н. са пирови победи на БКП,която също бе призвана,като угоила кадрови отгледан,но скопен потенциал,да даде пример и се превърне в двигател на промените,дори преди 1989 г.,допускайки повече медийна свобода и използване на потеницала
на на нацията,за което президента Г.Първанов с най-много отпуснато време от Историята,ни проглуши ушите,и нищо повече освен за “бримки на чорапите”
Никога не ми е пукало за бита на държавния глава,и още по-малкоза ловните му и човешки страсти…
Дай Боже вскиму!
Лично с Вас сме като англичани помежду си,запазили вежливо отоношение,дори и сред съвместна работа в чужбина!!!
Но оставения висящ помежду ни въпрос,не е защото съм наивен за Царя или за появяващите се първи разочарования”от Герба и Първия консул…а защото “революционното пречистване” е вече стартирало и дори и лично,да ме огорчават,
“нови революционерки”!!на управляващата партия,не
може да й се отрече,висш пилотаж,умел и гъвкав подход във вътрешно партиен и политическо -коалициноен план,а това е решаващо в частта:”Напред и нагоре”
Точно леля Брюксел и чичо Сам калибрират далекогледа,а и с темата за правилната прочит на “Берлусконизма”,било за чехските
сръдни на Клаус или ветровете духащи откъм Анкара,не би имало повод,да ни “олеква прибързано”,
но това е,като “делфийско” гребане,особено в приемствеността,
но,не и за христофорколумбувци,
жадуващи за добре преметната бърза кариера и “нови” открития …на известното …!!!
Така и самолети можеш да подкараш без лиценз и пилотите,ще са учтиви и вежливи!!!
Liebe Ivo , du hast den Finger wieder in die Wunde reingestekt !!!
Скопойствие! Велико! Освен това и С КОПОИ! Скопени и с копои – истински медии-евнуси, създадени да охраняват разврата безопасно и безучастно!
Г-н генерал,забравете добронамерения идеализъм…,
идва момента и съюзници и противници,да Ви пставят натясно пред домашната публика,за да стоите с празни ръце.
Оставете непостижимите цели,около престижни награди и благородни олимпийски очаквания,дори за една Америка,и не се разпилявайте като президентите й в Киото и Копенхаген,за да не останете гол,дори и без да сте разчитал като тях на стерилни близкоизточни
напъни и подценявал най-големите предизвикателства,като п а с а, който се прави една импотентна Европа,тъй като прикритите Ви съперници и врагове,тук,не ще пропуснат момента,да Ви бламират,
на различни фронтове,както е и там.
Послушайте Буров,оставете македонските камънаци и насърчете дългосрочната визия на “тъпата българска буржоазия!!!!” за повече морета,които не са лъжица за устата на рудиментарното мислене от Митьо даскала насам!
Ь и час по-скоро,послушайте Вашия
приятел Силвио,който си го е мерил
вече истински като “P r i m u s
i n t e r p a r e s!”
Другото си е само четкане,мама му..д…ба и Стамболов,Малинов и Ляпчев,ще се обърнат в гроба!
На Ваше място с отеческа усмивка, бих опреснил и култивирал авангардното мислене на другарите Първанов и Станишев в
ч а с т т а п р и з н а н и е
към всички патриоти,родолюбци без изключние за свещенното дело на независима България!
Ми то си е за постоянен празник!
И конгресът им ще се пръсне от ръкопляскания и аплодисменти преминаващи в нестихващи овации,
до…. “появята на Тато”,
както се помни, сякаш бе вчера!
Самотнико, Иво! Не се научи да задаваш отговори! Само питаш! Че и аз като теб. Прекрасно си го казал!
Жалка картинка – подлизурковците биват толерирани, а кадърните журналисти ги гонят.
Вече имаме дясно управление, а доказан професионалист, като г-н Иво Инджев още е безработен. Вместо от медиите да се надпреварват да му предлагат работа, такмо ще им се качи и рейтинга; ма кой ти мисли за демокрация и пазарна икономика, видяхме какви изкупиха медиите…
Иво,ти може би не можеш да осъзнаеш, колко много помагаш на хората, които се нуждаят неистово и отчаяно от един архитектор на откровеното слово.Тези над 800 теми в блога ти, дават надежда за достойнство на хиляди българи, осъзнали нерадостната си орисия. Откровеността, която не съм срещал в друг журналист, освен, извини ме в покойния, убит от посредственяците Г. Марков. ТИ приятелю на естествения диалог, си отреждаш място сред съврменните апостоли на истината.
Тези твои колеги, които от любопитство те четат, утре могат да се покаят и си обещаят да не бъдат зависими от парите. Защото животът не е само комфорт. Той е започнал хиляди години преди нас, и си върви по своите обективни , а не редактирани от юристи закони. Ти Иво градиш пример за децата и , надявам се, достойното ти семейство. Жив и здрав бъди, Бог да те пази-необходим си за бъдещето ни.По доброто.
Тодоров,ползата от писането на Г-н Инджев е камерна,мнозинството от народеца не подозират какво се пише тук,те са заспали,пияни,изветрели и подобно. Навремето, единици са били българите-будилници,а сега са още по-малко. Срещу комунизирания народ-мърша,засега оръжие няма,който има,да го назове.
Това спокойствие осигурява почетното 68 място в света по свобода на медиите -точно преди Того, и естественото последно място в ЕС, за което сме
абонирани.
Gen. Vlasov,не е така-народът ни е доста увреден от демагогията на властта/65 годишна!/, но има ги ония 5-7 %, които за всяка нация са неунищожими, те са тяхната съвест и бъдеще, а може би и генитичен резерв.