В нашето несигурно всекидневие службите за сигурност, бившите настоящи, продължават да са единственото сигурно нещо, което има запазено място в новините със своята явна тайност. Отново най- вълнуващото събитие в страната ни е кой какво е написал и докладвал, или май не е.
Претакат публичната тайна за крадливостта на върхушката, която овластяваме да ни разиграва. А тя ни се отплаща с твърдения за митични доклади, от които ние долавяме само редакционни нюанси със стойността на инструктаж: „кради по – малко”, или „кради по малко”. Взираме се в това тире, или в неговата липса, за да не видим пладнешкия грабеж на едро ( някакви си 300 милиона долара загубила държавата само от един от неизгодните договори с Русия, ангажира се да повдигне завесата министърът на икономиката Трайков – и какво от това?!).
Бившия премиер е заподозрян от настоящия ( най – вероятно основателно) в употреба на таен доклад на службите за някакви тайни свои цели. Явното споделяна на тази тайна пък предизвика президента да се включи в надприказването с напомняне в стил „ абе, ти знаеш ли кой съм аз, защо ме подминавате в тази шумотевица”, заставайки в позата на защитник на нещо, което ние, простосмъртните, не познаваме, освен с напевното му название ДАНС. Изискал и той да му докладват кой какво и срещу кого е писал в онзи доклад за корупцията по висшите етажи на властта, за който научихме, че …нямало имена в него?
И защо му е на президента да обявява, че пак ще чете нещо, което (доказано, видно е от справката, демонстрирана от премиера Борисов) отдавна му е предоставено? За да ни будалка, че току – що чува за въпросната безименна корупция и че няма вина за нейното мълчаливо поощряване?
Вече сме преполовили онези 40 години, които били нужни на Моисей да изтрие в Синайската пустиня спомена за робството от колективната памет на своя народ.
Като обикаляме ( земния си рай), дали сме поне наполовина освободени от тоталитарното робство, от което уж потърсихме спасение в пустинята на подарената ни свобода ? Колцина намират в нея оазисите, заради които си е струвало да избягаш от удобството да се грижат за теб като за поданик на автократичен режим в тоталитарната република от монархически тип?
Робуваме на навици, модели на поведение, отживелици, които дори не разпознаваме като атавистични белези на едно неприложимо днес минало. Наричаме ги за улеснение „традиции”.
Надолу е лесно, може и чрез търкаляне в калта.
Робуваме на суеверията, на бабините си деветини, на дедовия си войнишки окопен хумор. Обявяваме ги за истински важните за оцеляването на нашата автентичност белези на наранената ни уникалност.
Закърнелите вкаменелости на нашето примирение са като камък на демографски изтъняващата ни шия. Теглят ни към дъното на европейските класации по всякакви показатели за качеството на живота.
Този път няма да дам нито един пример за илюстрация. Защото може да послужи за доказателство, че не греша.
Отново отлична статия, впечатлен съм. Само едно малко уточнение, което мисля че е на място.
Мойсей е водил своя народ 40 години не само за да изтрие спомена, но ДА ИЗМРЕ ПОКОЛЕНИЕТО с робското мислене и манталитет.
Аз лично се надявам, че това поколение измира и се ражда ново. Доказателството – последните избори и активността на граждание. Основен признак за робското мислене е пасивността.
“Закърнелите вкаменелости на нашето примирение са като камък на демографски изтъняващата ни шия.” Ако някой би могъл да добави нещо към тази формула за днешната картина на нашия народ, то той ще се ползва с голямото уважение, което имам към г-н Инджев.
Само се чудя на “ударника” Мойсей как щяха да му стигнат 40 години, ако имаше поне 5 ненаситни пост ленински гърла сред народа му.
От статията чак “боли” докато се “претака” чорбата за “традиционното свинско със зеле”,в стахановски почин за надпревара с икономии било за цветя и кафета,било за да поредния
щурм до края на света….
Мили родни картинки,като децата на Фердинанд I,след войните,
когато Евдокия налагала спартанкски пример на Надежда,
Борис и Кирил,срещу дразнеща битова разпуснатост,или когато Чичерин търсел у съседа по кабинет близо до В.И.Ленин, Луначарски захар,да подсладят чая на госта Фритьов Нансен….
та до майката на невръстния цар,с отчета и баланса до нтендантството за копчетата и прерамки на панталонките на детето….
Бай Илия,апартаментите на еврейте в София,отвътре ,са били различни на фасадите отвън и за децата на Мойсей е разбираемо…винаги са били мъдър народ!!!
Но прекаленото сиромахомилство на
нашия елит е въпрос на семпъл,личен и убедителен пример!!!
Пасва на Генерала,защото се видя на самите избори и активността на обществото ни,и повече му отива!!!
Кратко и точно казано, отлична статия наистина. Само че, бай Илия, я повтори, че не разбрах за активността и робското мислене…? Мечти са това, поне засега.
За тези, които се притесняват от деградиращото въздействие на окопния хумор предлагам финала на очерк за Дичо Узунов, комуняга в червата и контраадмирал, началник на Морското училище от 1959 г., който неговите възпитаници споменават с добро (да им се чудиш на атавизма ли беше, на аутизма ли?)
“Точно срещу неговата канцелария «живеели» двама заклети пушачи – младокът Вальо и не толкова младият Паскалев. Дичо през живота си не е палил цигара и не е близвал алкохол. Кощунство било да се помисли дори, че «под носа му», в адмиралкия коридор на втория етаж е възможно някой да пуши. Но на тези двамата главите не увирали.
Тъкмо Паскалев си бил загасил фаса в шикарния кристален пепелник, грижливо кътан на най-скришно място и излязъл навън, а Вальо си «дърпал» за последно, когато вратата се отворила и в стаята връхлетял Дичо.
– Пушиш?! – ревнал той като приклещен, – пушиш!? На кого е другия фас?
Вальо, който си бил глътнал и езика, и граматиката, нямал сили за такава подлост. Дичо като разбрал, че няма да получи отговор, ревнал пак:
– Изхвърли пепелника през прозореца!
– Ама как…
– Изхвърли го ти казвам! Заповядвам ти да го изхвърлиш!
Като видял, че няма излизане на глава, Вальо примирен тръгнал към прозореца.
– Стой! – ревнал му пак Дичо, – погледна ли долу да не минава някой? Как така ще хвърляш, бе момче? Искаш да пребиеш някой ли? Никой ли няма? Хвърляй тогава!
Дичо – това е!”
Поколенията няма да се сменят. Те просто са по функционални от предишните и не си губят времето с бабини деветини, още при първата среща с номенклатурната матрица, независимо че се е дегизирала в маркови дрешки и пее модерни песньовки, си вдигат чукалата и поемат по трънливия път на емиграцията.
Тук ще останат само селските скотове без мечти извън парадигмата “кола втора ръка, кръчмичка и чалгиийка за мезе”. Те ще формират електората.
С тях няма да се обсъждат платформи, с тях
ще се мерят “пиш**”.
Икономическото бъдеще на страната определя стандарта на поколенията, и в държава в която на
научния работник, журналиста и технолога се гледа като на “някви луди” не остава енергиен ресурс за промяна.
Пряко следствие на това заграбване е че капитала седи и се прибира навътре, няма инвестиции в рискови начинания и създаване на нови ниши и произвидства. Всичко работи само по изпитания модел: минимум инвестиция и риск, максимум печалба. Което също е нормално достатъчно е да се погледне миналото на настоящите капиталисти и връзките им с организации подтискащи индивидуалното мислене.
Време е тези, които са останали нормални да се размърдат и да видят зад димната завеса на политическия театър, да започнат да реагират бурно и шумно на глупостите които ни заробват всеки ден. Да си спрат телевизорите, да прочетат една книга, да се полеят с една кофа ледена вода и да разберат, че докато се попипват по цепките така наречените управляващи им отнемат всичко хубаво което може да им се случи .
Петров на 13-ия стол, доколкото това има някакво знаечение, напълно съм съгласен с Вас.
Прекрасна статия г-н Инджев. Напълно съм съгласен. Според мен има и нещо едновременно инфантилно и пенсионерсо в нашия народ.
Г-н Инджев, злободневката ви така ме разсъбуди, че сън не ме хвана по нощите. За беда обаче, духовната ни непробудност яко ни налегна, та не отваряме очи дори на светло. Нищо, че ни тарашят от дълбокия джоб за 300 милиона. Разгеле, що ни трябва да си разваляме рахата! Сънят е здравословен. И за кеф, бабаитлък и разнообразие дай да оплюеме де що е по–наблизко, по–насгода и различно. Чунким, да си черногледец е модерно и интелегентно. Не случайно се майтапиме ( през сълзи…), че Вуте не сака да му е добре, а му трябва комшията да е зле. Голям смях пада. Май че дядо ни Иван Хаджийски ( не Задунайски ) е пропуснал вица, а може би не е и бил в обращение.
“Мойсей е водил своя народ 40 години не само за да изтрие спомена, но ДА ИЗМРЕ ПОКОЛЕНИЕТО с робското мислене и манталитет.”
Да ама тогава средната продължителност на живота е била толкова. Така че сега сме на първата четвърт за съжаление.
коментарът, който изпращам, чака достатъчно дълго да бъде одобрен. Пращам Ви го още веднъж, господин Инджев, а ако не го одобрявате – в коша!
Деветините“, както знаем, са приказките по време на струването на „девет дни“ на покойника, там бабите говорят изключително за празни неща, без да споменават мъртвия. Срещнах автор, който пише за бабините си „дивитини“ (от „хора-дивии“)и ето какво видях:
„…От общуването с нея започвах да разбирам, че на света доброто винаги е повече, всичко се постига с труд, хората са хора, когато се отнасят човешки с тях. Животът е хубав, особено когато си млад, на младите трябва да се вярва, грехота е да им се пречи. Мъжете са мъже, когато жените им са жени. Децата стоят наедно с Господ, дъщерите са късмет, синовете са надежда, внуците са радост. Кръст се целува само ако наистина искаш да го сториш. Старите хора не винаги са мъдри. И старостта може да бъде щастлива, а самотата е по-страшна от смъртта. Снахите трябва да се обичат, “свекърва” не е непременно лоша дума. Животът е дълъг, но преминава бързо. ”Майко” може да ти рече всеки, който го заслужава.
Било ли е всичко това? Бабини дивитини!“
Ако всичко това, скъпи Иво, не е вярно, тогава защо сме още живи?
P.S. Прочетох тези редове на сестра ми, която отдавна има внуци и тя плака!
Както ми каза днес синът ми(7-ми клас) – хората се делели на родолюбиви и роболюбиви…
Робопсихологическия анализ на обитателите на Комунистическата кочина РБ-я,е направен без забележки.Дано някой психиатър го вкара във файловете си,щото един ден,след 50-100 години,когато няма да можем да учатсваме в какъвто и блог да е,студентите да се учат и да се надсмиват над нашия мил народец,избрал роболюбието,както е казало момчето.Сиси,кажи на сина си да спре моментално да се занимава с български работи и българи,защото ще се разочарова до такава степен,че един ден ще го е яд,че си го родила в България. Имам такъв приятел,който искрено псуваше майка се за това,че не е избрала по -подходяща локация за да го роди. Разбира се,той компенсира този акт, чрез бягство през морето,Турция и Австаралия.Няма начин,ако може ККБ да бъде закрита и после пререгистрирана…Може нещо да се промени.