Както ( предполагам) повечето от вас, се опитвам да разбера какво точно се случва. Как да се ориентирам в кашата, която ни залива като скандал с марка ДАНС – В, Около, Над , Явно (не тайно)? Установявам само: ВОНЯ!
Това е лесната част от констатацията. За външен наблюдател – толкова.
При цялата мъгла, човек все пак търси някакви ориентири. Зад кое лоби ( а групировките вече се обозначиха публично) да застане? Припознава ли своя интерес като гражданин, който, представете си, наистина държи на демокрацията и нейни основни принципи?
Боя се, че не. Точно в това е проблемът. И не защото битките за власт и пари не са прозрачни като мотивация зад ставащото, а поради фактът, че в този спор има само една страна, т.е. няма спор. Няма го самото гражданско общество. То загуби войната за своето право на съществуване отдавна и затова не са виновни само и единствено вездесъщите служби, а стоят конкретни политици.
След като СССР ( Русия) ни освободи отново, този път от амортизирания свой продукт Тодор Живков, в България се отприщи дълго сдържаната енергия, която Гео Милев е нарекъл по друг повод и в друг контекст, но достатъчно адекватно като универсално прозрение, „вековната злоба на роба”. Именно тя трябваше да бъде овладяна, канализирана, „модернизирана” , впрегната да работи срещу „роба” и отново да го превърне в модерен такъв.
Това стана, но не веднага. Близо 10 години „роба” си позволяваше да бъде фактор, който с видимото си присъствие оказваше някакво влияние върху взимането на решенията в държавата.
Десет години! Какво съвпадение с краткия порив на свободата, смазан от Путин в Русия от края на 1999 г. нататък веднага след като стана герой със смазването на съпротива в Чечня!
У нас героят се появи само месеци по – късно. И подложи гражданското общество на евтаназия по друг начин – с месиански послания за вредата от това да бъдем различни. На тази въдица умореният от будуване „роб” се хвана бързо, с лекотата , с която през вековете бунтовници са били подмамвани хиляди пъти от властта да се предадат и да заживеят мирно, ако приемат царската милост.
Докато цареше еуфорията от сполетялото ни колективно спасение, малцината, които се усъмнихме в него, бяхме плюти, заклеймявани и дори заплашвани да не пречим на помиряването, което всъщност си беше примиряване.
Така дойде звездният час на петолъчките. Именно те спечелиха от гражданското примирение и не случайно се прегърнаха в управлението на тройната коалиция със заслужилите борци срещу гражданското общество.
Така че скандалът с тази ВОНЯ е само следствие на споменатите процеси (има и други елементи от тях), които са възможни там, където го няма проветряващото влияние на самите нас, гражданите. Сред нас продължава да царува примирението по същия начин, по който в медиите властва платеното безсилие, а в правоохранителните и правораздаващите органи не властва никой.
В тази празна къща с огледала, пълна с „мишлета”, танцува и се оглежда в цялото си великолепие ДАНС!
бележка по цитата: “вековната злоба на роба” е цитат не по Ботев, а по Гео Милев
Сега,когато наоколо в о н и н е п о н о с и м о,съм длъжен да добавя,че считано от първия ден на прехода 89 г.,с респект и уважение към държавността,през цялото това време и във всеки отделен момент-дори няколко години преди 1989 г.-съм стоял зад защитаваната в болга позиция
и без личните трогателни посвещеня въху последната Ви кига,защото България
и народът й не заслужаваха
тъжно-известното закъсняло “пророчество” на самия Станишев,
вероятно и на самия му “родител”,
че с Отечеството се разпорежда щайка негодници предвидени още от покойния А.Буров,когато настъпи сагашното ръмжене,ръфане и самоизяждане…
Не от вчера,а още с Ф.Димитров,
лично сме спорили шеговито за събитията – т.е. 20 години,
по-рано- относно друг ред,който да възкреси българското консервативно общество,но “якобинците” за това са такива,
защото са прости,злобни и отмъстителни…
Сега отново и с кодош, и с убеденост,заставам в процеса на “революционото пречиставне”,
защото не мога да съдя за плановете на Съдбата относно Реставрацията,но Първият консул,
би могъл при определени
обстоятелства,да укрепи своя “Термидор”,като не куца повече,
защото ще заприлича,че е
дошъл на С в а т б а т а и б е з с в о я к о н…
Една забележка, господин Инджев: цитатът за робската злоба не е от стихотворение на Ботев, а на Гео Милев от поемата му “Септември”. Сори!
Така си беше, благодаря за прекрасния текст!
Явно само със злоба не става трябва и акъл. А и ченгетата се погрижиха да подтиснат злобата с конска доза страх. За което ще горят в ада, разбира се, но какво ли ни топли това нас останалите мишки?!
Не виждам основания човек да не се съгласи с казаното от г-н Инджев. Имаме, от една страна, народ от индивидуалисти, дори въпреки „вековната злоба на роба” не виждащи никакво сериозно значение на състоянието на обществото като цяло за себе си, освен чрез „късмета” да се попадне на „справедлив цар”, и от друга – едни опитни апаратчици, които, ако впрегнеха умението си да правят димни завеси, зад които да продължава играта на „доене на тъпа крава”, в интерес на обективно развитие на обществото, отдавна да бяхме изпреварили Швейцария.
Макар да съзнавам какво зло е корупцията, винаги съм имал големи подозрения в нуждата от „безпощадна борба” с нея. Защото любимият трик на споменатите опитни апаратчици, създаващ предпоставка за димните им завеси, е да насочват обществената енергия не срещу средата, условията, причините, а срещу резултата. Това е все едно за някого, който умира от отравяне в обстановка на задушлив газ, да бъдат прилагани спасителни мероприятия без най – важното – извеждане от отровната атмосфера. Не ми се ще да коментирам пренатоварената с централизирано административно преразпределение страна като нашата, повърхностния, под влияние на обстоятелствата, законодателен процес, плачевното състояние на динамиката и обхватността на изпълнението на законите, обществено адмирираното игнориране на малцинството обективни майстори на занаята си в нашата общност и ред други като кардинални причини за корупция (напр., на основния принцип на правото „Силата на закона е не в неговата строгост, а в неговата неизбежност” у нас се отговаря с обратното, което създава предпоставка за недопустима снизходителност към единия на сто грешни случайно хванат, и проявата на снизходителност някак винаги е в полза на снизхождащия). Не ми се ще да коментирам мълчаливия отказ на самото общество да бъде защитавано, поддържащо легендата за професионалност и надеждност в едни напълно ялови и непрофесионални инстанции като полицията и правораздаването (независимо от някои изключения – подобно на „имаме Бербатов, Мартин, Стилиан, но нямаме отбор”), също мощен фактор на корупцията. Не искам да коментирам как по пътна мрежа, която би предизвикала неудобство дори преди балканската война, се движат автомобили, конструирани за магистрали, също фактор на корупция. И ред други… Хитрият отговор на апаратчика на повика за борба с корупцията е „лов на корумпирани” – т.е. изловим ли корумпираните, ето ти я Швейцария на Балканите. А този „лов” предполага секретност, секретни служби, класифицирана информация и пр., изобщо лостове за димни завеси пред недоумяващия гражданин за смяна на бозаещите от вимето на „тъпата крава”, сакън да не се пропука олигархията.
Путин, който хвърля юнашки сили да добута манталитета на гордата някога Русия до обикновен селски футболен отбор, на когото, ако не му „легнат” на футболното поле противниците, ще ги бие с юмруци, де факто ни е виновен дотолкова, доколкото от неговия отбор идват „бисерните апаратни идеи” на нашите инак крайно посредствени като съзидатели апаратчици. И ще му залягат, и ще му се кланят, без да ги е грижа защо обикновения руснак има симпатии към нас и дали не са ги похарчили вече окончателно.
Към Николай Павлов:
Абсолютно вярно и благодаря…за човек, който беше приет в университета ( през 1975 г. с най-добрата оценка за годината на изпита по литература ) именно по темата за творчеството на Ботев, това си е направо много зле …Признавам си…
Много вярно и тъжно.
Жестоката истина за примирението съвсем ще лъсне, ако най-после не се подведат под отговорност корумпираните от високите етажи на властта. Приказките от рода “ние ги хващаме, ма те ги пускат…” вече не вървят – в ръцете на управляващите е да се промени законовата уредба за съдебната власт, така че най-после тя да работи в защита на обществото, а не на мафията. Иначе вонята ще ни задуши…
()
Разговарях преди двадесет години в България, със един мъдър старец за политиката в България, той ми каза че комунистите в Република България, най много се боят от връщането на царската власт в България.Сега си мисля че мъдрият Български старец, ни е посочил пътя на Българската Свобода, но няма кой да го чуе в България и до сега.Чюдя се как тези крадливи дяволи, са ни приспали Българското самосъзнание и Националната ни Гордост за да ни владеят и до днес. Питам Българските журналисти- тръбачите за изгрева на Българската Свобода, защо не свирите за събуждането на Българския Национален Дух и вас ли са ви приспали…
Ако “Септемви” е от Ботев, значи и цитатът е негов:) А текстът няма нужда да коментирам – хумор, сатира и забава от висока класа, както обикновено!
О, съжалявам, коригирали сте го вече:) Поздрави!
Към Стоян:
Благодаря и на вас за уместната корекция.
Използвам случая, освен да се извиня на читателите си за допуснатата грешка, да кажа още веднъж, че вашата ( на читателите) добронамерена намеса и друг път ми е помагала – не съм безгрешен и бъркам най-вече от бързане, но и нямам претенциите да знам всичко.
Всъщност най – важното е, че имам усещането за съавторство и подкрепа, която ( противно на някои злобни забележки) не се състои в някаква размяна на похвали.
Колкото до донорството за блога ( като друга форма на вашата подкрепа ) чрез възможността той да бъде подкрепен финансово в рубриката “Подкрепете блога”, прочетох с приятна изненада, че това новаторство е било забелязано и е станало част от основанието да бъда номиниран за наградата “Човек на годината” (www.humanoftheyear.org) на Българския хелзинкски комитет.
Онези от вас, които помнят моята дългата няколко месеца полемика с читатели – инициатори на идеята ( вече съм му загубил края кой беше първият тук, направил това предложение), сигурно помнят, че решението ми да сложа рубриката “подкрете блога” не беше лесно.
Днес, благодарение на жестовете, които достигат до мен чрез нея, твърдя, че съм първият български журналист, нает на работа от своите читатели. Независимо от сумарната величина на колективното усилие насреща ми, като автор съм мотивиран да заслужа как да кажа…гласуваното ми доверие ( звучи малко като на партиен конрес за преизбиране на генсек, ха-ха, но е вярно).
Пожелавам това на всеки колега, който търси начин да се освободи от опеката на хора и фактори, за които журралистиката е само бизнес ( че и по – лошо…), да доживеят този ден да изпитат същото удовлетворение.
Не познавам инициатора на тази номинация, но му благодаря, включително за високия стил при обосноваването си и за подбора на аргументите, с които е направил това – наистина е много важно усещането за независимост, което ми придава възможността да бъда нает от своите читатели на работа!
Блогът на Иво Инджев /и още един два блога, не повече/ от една страна и доклада /справката/ на ДАНС, от друга. Наистина два свята. Четох справката и ми се плаче. На дъното сме. НЕка да оставим настрана, че справката е написана изключително неграмотно, злобно, махленски, но и работата, която е вършена и за която работа са плащани пари, пари от тези нещастни десет процента взети от минималната работна заплата… нямам думи, просто не е вярно. Ако тази справка не беше толкова абсурдна, бих си помислил, че е измислица. Но такова нещо не може да се измисли, така че трябва да е вярно. Прочеее, Картаген трябва да бъде разрушен! Ако не Картаген, то поне ДАНС. Направо си е страшно за живеене.Наистина вони.
Еми те от ДАНС си го казаха в прав текст — това си е рекетьорско-мутренска организация.
И сега, ако още има наивници за произхода на организирана престъпност у нас, която, разбира се, според Станишев или там който беше, не съществува.
Тази воня се издига като сигнална димка над страната ни, за да се вижда отдалече, колко е тежко положението.
Да допълня само тъжната картина нарисувана от Иво! В къщата на кривите огледала , където танцува (дансува) грозната красавица ДАНС освен нещастни мишлета и ма и един полски пъдарин издокаран като президент, който само ако някой се опита да попречи на танцът, веднага крещи “Вида, вида-а-а-а! Не пипайте ДАНС, оти че гърмим!”
Но да не униваме господа роби! Някога, едно време имахме Ивайло! Сега имаме Иво! Надигнете се роби и станете хиляди, маса, НАРОД! товя е изпял Гео Милев, когато е имал предвид станете от роби свободни граждани! Станете гражданско общество, защото това значи НАРОД!
Имам усещането че на всички във България ни харесва да играем във цирка на Република България, защото всички знаем че с избори по правилата на републиканските криминални власти печелят винаги само Недосегаемите, от организираната престъпност и корупция във Българска Държава.За двадесет години тябва вече да ни е станало ясно на всички, че с думи робски синжир не се къса, и че е време измаменият Български Народ да се събере пред парламента на България, и да поиска мирно от своите депутати, да гласуват закон за лустрация на всички бивши служители и доностници, от бившата Държавна Сигурност на Н Република България.
Г-н Инджев,смятам,че сте бил
доста “резервиран” за да не напише-
те “ОЧВЕДУШИЕ” вместо Вашето “прими
рението”???/Т.В/.Не твърдя,че можем
да правим обобщения и квалификации
по отношение “народопсихологията” и
ЦЕЛОКУПНИЯ народ като такъв,НО,не
съм сигурен,че който и да било НА-
РОД в света,би могъл да изтърпи вси
чки онези издевателства и експери-
менти на които бяхме подложени, И в
последните 20години.
Радвам се,че има хора като Вас
които по един или друг начин,НЕ уцелват проблемите,а ги ВИЖДАТ,АНА
ЛИЗИРАТ и СИСТЕМАТИЗИРАТ,за да мо-жем да се ОРИЕНТИРАМЕ малко от мал
ко в ДЖУНГАЛАТА,която НИ предостави
ха и нарекоха ДЕМОКРАЦИЯ???????
В същност, древните гърци са създали демокрацията /за онова си им време/като метод за борба с корупцията във всичките и проявления.
Политиката, пак от старогръцкия ъгъл на оценка, би трябвало да е публично състезание на идеи и действия за борба с корупцията.
Политиците следва да са достойни личности, които са се посветили на борбата с корупцията.
Липсата на корупция би трябвало да е свобода.
Къде сме ние, мамка му стара?!
GB, толкова ли е трудно,поне ти да разбереш,че в България няма и не множе да има общество,просто няма как да стане. Да,има някакво подобие на народ,но нищо повече.Диагнозите,дадени от няколко много достойни Българи,преди много години,засега никой не ги е оборил. Не бива да се живее със заблуди. На много българи им се иска да сме нещо,да имаме гражданско общество,но не става. На много скачачки на висок скок им се иска да надминат рекорда на комунистическата функционерка Стефка Костадинова,но не успяват. Ама това са прости неща…Ето,да вземем нашия случай с Г-н Инджев,колко са такива като него??? 20,50,100… Не, нищо подобно,той е единствен,или почти единствен. Извод,ами не може българската журналистика да е истинска журналистика,не може самата тя да формира многобройни привърженици на неговите тези. И по този начин всичко отива в архив. А времето лети и не спира…
Г-н Инджев,
за всичко ставащо в родината ни е отговорна БКП/БСП.
През далечната вече 1988 г. служех в под. 28000 в село Граф Игнатиево. Бях техник на самолет. През тази година се появиха трудности с осигуряването на резервни части и гориво за самолетите. Нямахме и двигатели. Затова се появиха прозорци в натоварената до тогава летателна програма. В един от тези прозорци, през лятото на 88 г. в поделението дойде лектор. Събраха ни в киносалона и слушахме една интересна лекция за международното положение и неговото влияние у нас. Лекторът каза, че се подготвят големи промени. Не се впусна в конкретни подробности. Попитахме го ще има ли увеличение на заплатите.Той отговори, че заплатата на един сержант ще стане 3000 лв. Всички се смяхме до сълзи. Обаче лекторът обидено каза, цитирам го дословно:„Не се смейте, това са разчетите, това ще стане!“.
И това стана.
Кой можеше през 88 г да предположи, че краят на комунизма е настъпил? Кой друг, освен тези, които го подготвиха – БКП – върхушката. И сега наследниците на онези гадове отново са ни яхнали.
Уважаеми дами и господа, от днешно време можем ли трезво да погледнем назад в историята и да не си признаем, че все едни и същи по сой нескопосници са ни творили и мъничкото щастие, и голямото нещастие. Българите приличаме на палестинците по манталитет – имаме си държава, но не знаем какво да правим с нея. Защо ли? Сигурно защото свободата може да се даде даром, но любовта към свободата – не.
Г-н Инджев, малцина сте журналистите в България които изпозват журналистическият си талант срещу Властта на злото в България.Време е вашият общ журналистически глас, да бъде чуван от цялото Българско общество. Надявам се да се съберете заедно със вашите колеги, и да учредите Журналистически Съюз за Справедливост в България.
Не си губете времето!
Изглежда лаконичия извод на ЖОРО е верен,само си губим времето
Отделеното време за мислене не е изгубено време защото между човека Български Гражданин и предизвикателството винаги има растояние от време което трябва да се използва, за мислене и когато единомишлениците Българските Граждани успеят навреме да се разберат и организират, тогава ще победят предизвикателството на организираната престъпност и корупция във Република България.
Защо се изказвате неподготвени, като нищо не разбирате от това, което коментирате? Омръзна ми всезнаещи незнайковци…