За близо 20 години извън съветската сфера на влияние ( поне официално) на българска земя се прихванаха ( неофициално) два празника със западни корени, които дават храна за анатеми на пазителите на българското от вредното чуждо влияние. Единият е денят на влюбените през февруари ( Свети Валентин), а другият – е Хелуин ( Вси Светии), днес, на 31 октомври. Общото между тях е, че се възприемат у нас като повод за градски тип веселба по модел, внесен от Запад и се прихващат на младежка територия.
Мен ако питате, освен че не треперя от страх за загиващата българщина под напора на озъбените тиквени фенери на Хелуин, общото между въпросните празници е всъщност точно в това, че критиците на вносните нрави изтъкват, че са чужди. И в отношението към този факт се крие един въпрос, който можем да си зададем честно: чувстваме ли се част от света, към който се стремим ( предимно по материални подбуди), но често гледаме недоверчиво заради опасността да ни асимилира със своите традиции, култура, език?
Към въпроси от такъв род наистина трябва да се подхожда деликатно, още повече, че 20 години са нищо като период за промяна в устойчиви нагласи, градени поколения наред. Най – демократично ми се вижда всеки да избира каква китка от многобройните цветове да си събере, за да му е уютно в нашия смаляващ се свят.
Имаше време, не много отдавна, когато за баланса на културното влияние зорко следеше тоталитарната държава. Малоумните забрани на авангардните за времето си западни образци в музиката например дадоха обратнопропорционален на търсения резултат. Противопоставянето на казачока като добродетел срещу „разюздания” рокендрол беше неизчерпаем източник на ирония и дори съпротива на младежите срещу опитите да бъде цензуриран техния вкус.
Но това са известни, „стари” работи…
Да погледнем за миг какво ново се случва у нас напоследък в усилията на държавата да акцентира върху „правилното културно влияние”. И какво виждаме? Година на Русия в България и на България в Русия ( да, наистина Русия е в нас и ние сме в Русия, върху тази симбиоза е работено дълго, старателно и приоритетно). И понеже беше малко, излезе от печат платено с държавни пари изключително луксозно издание с фотоси на 350 руски паметника в България , представен лично от президента Първанов на специална церемония.
Така че, не бойте се деца за …вчерашния ден. Той е здраво циментиран тук. Никакви тикви през октомври и сърчица през февруари няма да навредят на нашата идентичност. Празникът Вси съветии е целогодишен у нас.
Super Text!!
Как успявате всяко събитие да го свържете по някакъв начин с (по-точно срещу) Русия! Наистина, преди години ни смениха коледните елхи с новогодишни и ни наложиха Дядо Мраз. Това означава ли, че сега трябва да възприемаме всеки празник като руско влияние, турско влияние, западно влияние, или като символ на съпротива срещу чуждо влияние?!
Чудно защо в България си мислят, че Вси Светии и Хелуин са един и същ празник?! Вси Светии е на 1.11. и е католически празник, а произхода на Хелуин така и още не е много ясен, но в Америка е пренесен от ирландците. Като ще се взаимства култура, поне да се интересуваме за същността й. Въпреки че Хелуин каква култура може да е, то си е само комерс.
Как успявате всяко събитие да го свържете по някакъв начин с (по-точно срещу) Русия!
Emi sled 45 godini tormoz i nabivane v kancheto che
“drujbata ni sas savetskia sajuz e tai jizneno neobhodima kakto slanceto i vazduha za vsiako jivo sashtestvo”
i oshte 20 godini chengedjiska reforma po savetski tertip…
Ot sredno bogata i sredno razvita evropeiska darjava predi 1944 BG se prevarna v septichna iama, adski krag, jungla bez praviala ili po-tochno s praviala na djunglata.
Blagodarenie na Mati Russia.
Iad me e na EU che s leka raka gleda na tova koeto stava v BG.
Практиката показва, че западната култура успешно прогонва злокобните сенки от миналото – у нас – сенките на злокобния дядо Иван…
Г-н Инджев,явно онова което са Ви направили “комунистите/БСП” респективно Първанов и с-ие,Ви е наранило изключително дълбоко(меко казано).Ние с Вас сме връстници и би следвало да сте наясно,че “на луда крава бог рога не дава”.Ами казвате им всичко “право куме в очи”,ползувате си атрибута над раменете ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ(мозъчните Ви гънки са резултат от СЪЩИНСКА КОРОВА ДЕЙНОСТ, а не факт на разни ФИЗИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ – одрасквания,падания,др.)
УБЕДЕН съм,че МИСЛЕЩИ и ДЕЙСТВУВАЩИ като Вас хора,не се котират, дори и в тъй наречените ЗАПАДНИ ДЕМОКРАЦИИ.Човек,който се опитва да изложи или ЗАЩИТИ СОБСТВЕНО становище или мнение,различно от “ИЗИСКВАЩОТО” се или “НУЖНОТО”, е недолюбван от всички УПРАВЛЯВАЩИ.
Ясно е,че НЕ МОЖЕТЕ и НЯМА да се примирите с неща от Вашия живот които остават СКРИТИ за Нас,че НЕ МОЖЕТЕ и НЯМА да останете САМО обикновен РЕГИСТРИРАТОР на обществените процеси и фактология,ето защо,ПИШЕТЕ!
Много добра статия! Докосвате много точно контраста между привнесената откъм Русия култура и модното в западните, развлекателни празници.
Според мен празникът “Вси светии” ние си го имаме отдавна – т. нар. Голяма Задушница, която винаги е в събота, зотова си мени датата, но винаги е последната седмица на октомври, или първата събота на ноември. Така че може би разликата е повече във формата, отколкото в съдържанието, по мое скромно мнение.
Съвсем правилно е отбелязал Иванов – това са два различни празника. Хелуин е келтски празник и датира приблизително от около 2000години. Друидите (келтските жреци) вярвали, че на този ден душите на мъртвите бродят по земята. В САЩ и Канада най-много му се радват децата. Иначе си е чиста индустрия – цял месец се купуват костюми, тениски, тикви и всякакви дрънкулки. Някои са изчислили, че за този празник американците похарчват около 7 милиарда долара. Това за празника, иначе аналогията ти за Русия ми хареса. В България може би най-близко до Хелоин са кукерските тържества.
Истината е, че сме християни, ортодокси. Календарът ни е християнски и затова трудно вдяваме в католическите празници. Ама няма лошо и да ги празнуваме. Хайде сега, като сме безделници, да останем и без празници ли? Яд ме е само, че Св.Валентин са го курдисали баш на Трифоновден. Ама, кой каквото иска да празнува, това си е право на избор, внуците ми празнуват Св.Валентин, аз си празнувам Трифоновден и всички са доволни.
Браво Г-н Инджев, това е много интересна тема! Точно така и аз не виждам абсолютно никаква опасност за националната ни идентичност. Все пак ние макар и да сме си българи в края на краищата живеем на планетата Земя, нали? Макар и понякога, като сравнявам нещата да изпитвам сериозни съмнения за последното!
Ето ако вземем пример от една друга нация японците, те по същия начин изпитват огромен интерес към всички други култури, обичаи и религии и ги практикуват ей така от любопитство и за собствено удоволствие! Пък не са се загубили като нация, нали! Мисля, че всеки би се съгласил с това! Освен това поне по този въпрос нещата са съвсем демократични! Никой не задължава никого и по никакъв начин да празнува нито Хелуин, нито Вси светии, нито Свети Валентин. За разлика от едно време, “Татовия” период, когато Съветските “религиозни” празници бяха съвсем задължителни! Да напомням ли за манифестациите на 7-ми Ноември, излъчванията по телевизията директно на военните паради от Червения площад, както и всички други подобни наши казионни “празници” и “всенародни веселия”! Освен всичко друго Хелоуин произлиза от стап Келтски езически обичай, който по мнението на някои специалисти е сроден (в буквалния смисъл-имат общ генезис) с нашия кукерски обичай. Но не е в това въпросът и аз не търся някакво оправдание. Просто, на хората им е интересно и затова отбелязват тези празници, а останалото е съобразяване на медиите с пазара. Нали сме пазарна икономика все пак! Освен това на 9-ти Септември всеки, който иска може да отиде и положи цветя пред Братската могила в Парка на свободата, пърдон Борисовата градина и тогава не виждам никой от тези който пишат критики сега да се тревожи особено много за нашата идентичност при все, че тогава тревогите струва ми се биха били много по-основателни! А медии те (особено някои – “Труд”, “24 часа ” и т.н.) отразяват и тези събития. Е, демокрация е все пак! Пък и когато над 95% от филмите излъчвани по телевизията бяха все” високохудожествени” – Съветски и най-великият шедцовър беше “Броненосецът Потемкин” по думите на най-изтъкнатите ни “критици” от онова време, никой не поставяше така остро проблема за националната ни идентичност!
Накрая към коментара на Г-н TValkov искам да допълня, че никой , естествено в това число и управляващите, не обича тези, които му нарушават спокойствието, развалят му рахатлъка. Но все пак когато има демокрация се съобразяват понеже идват следващи избори все пак! И не виждам защо се прокрадва идеята, че нещо се прави само поради натрупана омраза или лична обида. Защо не предположите нещо по-позитивно? Например любов към България и българите и желание за тяхното добруване чрез най-ефективния начин. Съграждане на гражданско общество! Защо винаги трябва да мислим, че омразата е основният движещ фактор! Аз мисля, че е точно обратно! Любовта е основният движещ фактоар в света! Даже и във всички религии пише, яе Бог-това е Любов!
Поздрави на всички!
Актуална тема, стойностни коментари!
И над всички – Sissi | октомври 31, 2009, 21:48 “Практиката показва, че западната култура успешно прогонва злокобните сенки от миналото – у нас – сенките на злокобния дядо Иван…” Гениално! Като помисли човек, че все още се намират наши сънародници, които четят прозата на Чехов и Минаев, слушат Мусоргски и Шнитке, гледат Аизенщайн и Тарковски! И то във време , когато “Бесовете” на Достоевски, съмненията на Бегемот и терзанията на Катюша Маслова могат да бъдат прогонени с една светеща тиква в края на октомври. Две картички с амурчета и сърчица с крилца на Трифон Зарезан обезмислят любовта на Болконски и Наташа Ростова, а един брой на “Плейбой” стъпква в калта псевдоестетиката на Есениновата любовна лирика . Как да не завиди човек на Sissi, че е изхвърлила от живота си целият този интелектуално – естетически боклук и е отворила сърцето си за “западната култура” …личи и…
На GB:
Абсолютно прав сте,че е нужен позитивизъм – и в мислите и в действията – НО,вярвям,че Ви е известно КАКВО е “РЕЛИСТ”? Ами,добре осведомен “ПЕСИМИСТ”???
С какво,т.нар.”ДЕМОКРАТИЧЕН ПРЕХОД” промени в ПОЗИТИВНА посока ЕЖЕДНЕВИЕТО и РЕАЛНОСТТА ни??? С то
ва с което ежечасно и ежедневно ни МАНИПУЛИРАТ и представят като “достижения” на ДИВИЯ Български капитализъм след 1989г?
А,докато такива като г-н Инджев ПИШАТ,аз ще бъда винаги ОСВЕДОМЕН!
Не смятам,че съм АТЕИСТ,но,не съм и ВЯРВАЩ.Убеден съм,че ако свършиш нещо ЛОШО някому,неминуе
мо НЯКОЙ или НЕЩО ти го ПРИПОМНЯ “когато му дойде времето –
цитатът мой Т.В”,по-точно, връща ти се тъпкано.
Актуална тема, стойностни коментари!
И над всички – Sissi | октомври 31, 2009, 21:48 „Практиката показва, че западната култура успешно прогонва злокобните сенки от миналото – у нас – сенките на злокобния дядо Иван…“ Гениално! Като помисли човек, че все още се намират наши сънародници, които четят прозата на Чехов и Минаев, слушат Мусоргски и Шнитке, гледат Аизенщайн и Тарковски! И то във време , когато „Бесовете“ на Достоевски, съмненията на Бегемот и терзанията на Катюша Маслова могат да бъдат прогонени с една светеща тиква в края на октомври. Две картички с амурчета и сърчица с крилца на Трифон Зарезан обезмислят любовта на Болконски и Наташа Ростова, а един брой на „Плейбой“ стъпква в калта псевдоестетиката на Есениновата любовна лирика . Как да не завиди човек на Sissi, че е изхвърлила от живота си целият този интелектуално – естетически боклук и е отворила душата си за „западната култура“ …
Тук е мястото да припомня една от малкото аполитични и невероятни за мирогледа и светогледа мисли на ” великия баща, вожд и учител на целия български народ ” Георги Димитров :
“В областта на културата по способности няма малки и голями народа. Няма пълноценни и малоценни народа.Всеки народ, колкото и малък да е той, може да бъде способен и да внесе в общата съкровищница на културата своя принос от ценности “.
Не съм сигурен дали той е успял да измисли горното, или са му го преписали от другаде, но би трябвало да добави още / за което не са му стигнали силите поради съветските обстоятелства /, че освен
ДА ВНАСЯ, НАРОДЪТ МОЖЕ И ДА ВЗЕМА ОТ СВЕТОВНАТА КУЛТУРА, НО САМО ТОВА, КОЕТО НЯМА ДА ЗАСТРАШИ И ИЗМЕНИ НЕГОВАТА СОБСТВЕНА БИТНОСТ И КУЛТУРА. / допълнението лично мое /
До НикиБ – Няма да крия, че ми изглеждаш умен и ерудиран човек, с чувство за хумор (макар да си Левскар, повечето от тях го загубиха). Но недоумявам защо винаги се мъчиш да се изявяваш чрез огледалния образ на това, което не ти харесва? Естествено, то си е твоя работа, но все пак недоумението ми си е недоумение…
До Georgi Georgiev и НикиБ
Напротив, за да си Левскар (аз съм) на днешно време трябва да имаш невероятно чувство за хумор…
А, за НикиБ съм съгласен с теб (може ли на “ти”?). Струва ми се, обаче че често смесва нещата. Да уважаваш и се възхищаваш на културата на Русия (аз пък съм страхотен фен на Александър Беляев и Братя Стругацки, например), не означава че трябва да си съгласен с политиката (-иците) на Русия.
НикиБ, бих ти препоръчал (може ли и с теб на “ти”?) да прочетеш статията на Иво Инджев от 10 Октомври “Животът не е нито уравнение, нито съветска уравнивиловка” (може би вече си я чел).
Това за мен е една от най-силните му статии, които съм чел тук. Може би защото е и от най-личните му. Какво мислиш? Можеш ли да си съгласен с Инджев поне веднъж?
До Georgi Georgiev | ноември 1, 2009, 19:51 . Колега Георгиев, всекиму е драго да чуе две – три хубави думи по свой адрес. Аз рядко ги чувам. Съгласен съм с теб и че в това време да си левскар с чуство за хумор е загубена работа /така ще е докато клубът се води от мустакатият ловец – адвокат – орденоносец/. На въпроса ти. Честно казано не бях усетил , че винаги изразявам себе си по тоя начин. Може би обяснението е, че нещата , които ми харесват са по-малко от тези, които не приемам. При пръв удобен случай ще опитам да покажа това, което ми харесва. Дай-боже любезният домакин на тоя блог да ми даде повод.
До НикиБ:
Тежко ти, ако за теб Западната култура и традиции се свеждат до “Плейбой”, светещи тикви и сърчица, а сянката на бившата СССР и днешната, отново тоталитарна Русия, която ни тегне на всички равнища, няма нищо общо с безценните литература и изкуство на Царска Русия, чиито постижения, предимно, си изтъкнал, също и на Тарковски, избягал за да твори, починал и почиващ в мир в Париж. Пропуснал си да споменеш, и безбройните им дисиденти, зверски избити по лагери или намерили убежище на Запад, оставили непреходен принос за човечеството!
Уважаеми Spirographus /разбира се, че може на ти/:
1. Не мисля, че Иво Инджев е създал блога си /който аз с интерес навестявам почти ежедневно/ с едничката цел да събира овации по свой адрес. Убеден съм , че противното мнение в много случаи е по-ценно от одобрението и комплимента. Виж Нагаждачеството „узаконява“ изнудвачеството ( в медиите)
от Иво Инджев ⋅ октомври 3, 2009 и моят коментар към него.
2. Вярно е, че аз в повечето случаи не съм съгласен с него, и още повече с тези, които пишат одобрителни коментари.
3. Доста често съм изразявал пълното си одобрение към написаното ото него:Красьотата ще спаси с(ъ)вета
от Иво Инджев ⋅ октомври 23, 2009
4. Мисля че точно “Красьотата…” е най-силната му статия, даже изразих разочарованието си, че беше толкова малко коментирана.
Естествено, че GB не би намерила никаква опастност за нашата идентичност, когато празнуваме Хелуин. Никой не може да намери такава опастност, защото празника се свежда до външна показност и алкохол. На другия ден след празника тези, които бяха празнували, ми обясняваха с какво са препили. Каква иднетичност може да изгради такова празнуване? Такава на алкохолици? На безкултурни?
НикиБ го разбирам. И аз се възхищавам на руската култура. Но винаги ми е било тъжно, че може-би такива бисери са се появили поради многото репресии, неволя, мъки. Може би с човека е така както е с църквата: човек трябва да е гонен, за да бъде истински!
Аз пък живея в САЩ и никак не ме интересува Хелоун. Не разбирам как се празнува в БГ нещо непонятно за българската народопсихология. Но все пак ние винаги сме били култура на подражателите, стига да има иху-аху. Защо не вземем от американците грижата за вида на дома, украсите в есенно и зимно време примерно, а все някакви маргинални събития, които не допринасят с нищо за подобряването на живота ни? За Св. Валентин да не говорим-смях в залата.