Поредният трети ноември e обгърнат в обичайното за тази дата забвение. А годишнината от първата и последна демонстрация срещу непоклатимия ( както тогава изглеждаше) режим на Живков в центъра на София този път е кръгла ( като кръгла маса, но не толкова конформистка)!
Преди 20 години на тази дата граждани се осмелиха да скандират пред Народното събрание лозунги с искане за демокрация чрез избори. Беше нечувано.
Протест на „Екогласност” срещу екологично посегателство на държавата в Рила и места прерасна в предизвикателство срещу самата същност на тоталитарната държава.
Беше нечувано, но ако съдя по ехото с днешна дата, си остана нечуто. В смисъл, че тази проява на гражданското у нас, защитено от шепа хора ( нарекоха ни тогава в „Работническо дело” „група граждани” с акцент върху „група”, . т.е. групичка, шепичка), трябваше да бъде постепенно приглушено до пълното замлъкване на гражданското общество в наши дни.
Може да сме били „група” или дори „групичка”, но …граждани. Тогавашната пропаганда дори и не си е представяла, какъв комплимент ни прави, защото думата „гражданин” се изричаше май главно срещу обвиняемите в съда и беше по – скоро част от речника на заклеймяването на враговете на комунизма.
Къде са днес гражданите?
Най – видните ще се появят вероятно на годишнината от подарената ни свобода на 10 ноември. Ще ни разкажат пак спомени за героичния акт по свалянето на Тодор Живков през 1989 г. и ще пропуснат да посочат решаващата помощ на СССР за това.
Нежна, или не, но революцийката у нас се състоя на 3 ноември 1989 г., седмица преди подсигурения от съветското ръководство партиен преврат срещу изхабения Живков. Ние обаче предпочитаме да не знаем това и да повтаряме, че в България не е имало граждани.
А една лъжа, като се повторя 20 години, се превръща в …още по –голяма лъжа ( съотнесено към конкретния факт от миналото). Но същевременно по удивителен начин излиза истина, ако бъде превърната в констатация за днешното състояние на гражданското общество!
Господин Инджев, поздравявам ви за това че не сте забравили за това масово гражданско дествие преди 20 години, затова че публикувате вчера история на Мерим Тенев (има и много други). Но за съжаление те звучат като празно оплакване, въпреки цялата драматична истина, която съдържат. Съгласен съм, и с всичко което казахте в сутрешния блок “Тази сутрин” по БНТ в разговора с Иван Такев. Вярвам, че не бяхте там да се оплаквате и вайкате. Вие сте един от малкото журналисти, които имате достойно държане в сегашната невъзможна ситуация. Не сте отишли в никоя мейнстрим медия да се продадете за една паница леща, нито сте избягали от България (щях да ви разбера – все пак имате жена и три деца). В днешната ситуация и това не е малко. И все пак мисля, че това не е достатъчно като реакция от страна на българската журналистика на стремежа на политическия елит да превърне българската журналистика в жалък хор славословещ всяка власт. Затова моят отговор на вашия въпрос: „Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите” е „Не, не започва!”. Бунта се изразява по друг начин не с жалби, колкото справедливи и необходими да са те, защото най-малкото очертават истинската картина на днешното окаяно положението в медиите.” И все пак историята на Мерим Тенев не е бунт. Не е достатъчен социалния ефект, за да се нарече това бунт, а и а и проблемът е прекалено личен, за да наречем това бунт. Цялата тази история много ми прилича на финала на „Под игото” с обесването на Мунчо – единственият човек (ама и той отгоре на това луд), който се осмелява да протестира, за обесването на Бойчо Огнянов. Разбира се, виждам прилика не между Мерим Тенев и Мунчо, а в мълчанието и безразличието на българското общество. Не призовавам в никакъв случай и към бунт с оръжие в ръка, журналистите са хора на словото и техният истински бунт трябва да бъде изразен чрез словото. Господин Инджев, ние макар и бегло, и преди години сме се срещали. Бих се радвал, ако ми пишете на е-mail-a, защото бих искал да споделя лично с вас някои мои мисли, които надявам се да ви се сторят интересни. Дано написаното от мен не звучи много налудничаво и да ме вземете за някой от многобройните маниаци, които се изявяват по-форумите. Правя го много рядко и сега реших да го сторя, защото наистина бих искал да се свържа с вас (струва ми се че мислите, които ме вълнуват във връзка със състоянието на българската журналистика, ще ви се сторят интересни и на вас), но не знам как да го сторя. Каквото и да направите в този случай оставам ваш верен почитател и ви желая успех във всичко. Стискам палци да получите наградата на в. „Ню Йорк Таймс” за вашия блог, за която сте номиниран. Това би било еднакво добре както за вас лично, така и за българската журналистика.
Никога досега,въпреки огърлица от статии-перли,не бе дошъл момента,да си кажем,от какъв сорт би било токсичното и злокачествено явление в резултат на нов кръг от лъжи,ако отново се подцени общество в процес на ферментация….
Сега това е факт и ако виното е налято,гражданите са тези,които трябва и,да го изпият…
Ima li grajdani?
Po-skoro patricii i plebei.
Patriciite biha partiici ot visokote etaji.
A plebeite biaha grajdani i seliani. Nekoi ot tiah sashto partiici, no ot po-nisko estestvo.
Sega 2te sa material, za poddrajka na 1te.
I tva ako e svoboda i demokracia…
“…и култовият въпрос на Тодор Живков към бавареца по време на лова: „Какво трябва да направи България, за да влезе в ЕС?“ Годината е 1987!…
Не бях учуден, когато го прочетох.
Нещата просто трябва да се поставят по местата им.
– Ругаем Тодор Живков.- Естествено, той беше начело на тоталитарната държава и той трябваше да носи отговорност за това, което е било. Той е бил този, който се е стремял към този пост и го е получил.
Трябва ли да викаме : Анатема!? Може би, за това, че се е стремял към този пост.
Не съм му фен, не съм му бил фен и не е възможно да бъда такъв. Опитвам се да мисля и стигам до извода, че мисленето не е силната ми страна /правя се на интересен/.
Имам въпрос: Колко от вас и кой от вас, които остроумничите в отговорите си в блога на гения на нашето време, бихте се справили по-добре от Живков?
Трябва да се поставите в ситуация в която бихте могли да бъдете отстреляни като архар…, което стана през 89. Сигурен съм, че мнозина от вас “биха се справили”.
Те биха се справили и ако бяха на мястото на царя, имам предвид цар Борис трети. Биха се справили- краставици на търкалета.
Има нещо общо между цар Борис Трети и Тодор Живков- и двамата са управлявали в едно време, когато от техните решения е зависела съдбата на България.
Има нещо общо и в отношението към тях. Единият е носил прякор “лисицата”, а другият е определян като “селски хитрец”.
Първият е спасил каквото е могло да се спаси от България. Вторият е успял да извлече най големите възможни ползи, които е могла да получи България при условията при които е била поставена.
Историята поставя своите жалони. Унизително е да се види препикаването на тези жалони.
Както си спомняме, масовите действия от 3 ноември бяха последвани от още по масови – хулигани, глигани, със сопи – някои и без. По този повод – почетено за вас, уважаеми блогъри: “…Вече си припомнихте кой е Добри Джуров и как всенародно обяви от трибуната, че на Другаря Живков на изпроводяк са му обявили „благодарност”, а след пет дни – че са го изключили от „партията”. И тръгна (литна – с вертолет!) да агитира из Народа.
По негова височайша заповед курсантите-моряци са поканени да си кажат думата в зала “Вапцаров” и те правят каквото могат.
– Не искаме повече да учим “Научен комунизъм! – носи се от залата справедливият глас на Народа.
– Няма повече да учите, отменям го – научния комунизъм! – откликва от трибуната на народната повеля Министърът, той и легендарен партизанин-комунист, а даскалите по “Научен комунизъм” се изнасят набегом към библиотеката да поправят заглавията на учебниците си на “Политология”.
– Не искаме повече да учим математика! – реват истерично калпазаните-новобранци, наредили още от първия семестър двойки на контролните по Първа и Втора част.
– Няма повече да учите математика! – откликва бай Добри – Аз през живота си и пет часа висша математика не съм учил, а вижте колко голям станах!
– Ще учите, новобранци, ние как сме учили, по три кожи ни съдраха от гърба – и вие ще учите, да ви дойде акълът! – викат старшите випуски, а Министърът се дръгне където не го сърби.
– Не искаме повече да учим “Партийно строителство! – продължава да реве гласът на Народа.
– Няма повече да го учите, отменям партийното строителство! – откликва пак той от трибуната.
Тук някои от преподавателите по ППР се усмихнали ехидно, защото се досещали, че голямото “партийно строителство” тепърва предстои”…
Attn.: Management of New York Times
Dear Sirs,any merited Prize in favor of the Bulgarian journalist I v o I n d z h e v,certainly
might encourage additionally, socially and politically,as very much needed sign, for all of us and his permanent efforts.
His decided attitude and steps for real Democracy in South East Europe,were called ever,to optimize Bulgaria,s adherence to US challenges and the Euro Atlantic Partnership,in not easy times.
Представена е статия относно кръговрат не ред събития.
Българският читател системно бе дезинформиран по отношение на историята на своята страна.
Има много опити покрай общопознавателните сведения,в блога,да се привлече вниманието,преди всичко, до държани досега в мълчание или тенденциозно преставяни сведения за събития и личности от историята на България/681-1947/и особено в последните повече от сто години на историческия ни живот.
И особено сега когато вече е активирана процедура за снемане на имунитет.
Премълчаваните досега исторически факти,се дължат на определени партийни структури и дейци,а вещото им познаване и тълкуване,е нужно,за да създава уважение към собствената ни история и към други страни и народи,които са имали истпрически връзки с България.
Когато сравненията са рахитични,
те не са и достатъчно убедителни,
а прякора “Лисицата” е бил даван обикновено на цар Фердинанд I,за когото дори враговете му са признавали,че..” е бил цар и в ботушите си!”,което не означава,е Тато не е бил Тато ди тути тати!,щом ще призоваваме “другарката” История!
!! Шести ред: “Места”(същ. собств.)
Моля да не се публикува като коментар.
Благодаря
Г-н Инджев :
” Ако някой те е оскърбил,не търси
отмъщение-седни на речния бряг и
скоро ще ви диш как трупа му се
носи по водата”.
Лао Дзъ
Не може да не си ги спомняме тия дни на есента на 1989 със новините които валяха оттук и оттам , със скандиранията по митингите със тръпката на очакването на промяната.
Аз пък лично си спомням че имаше много съмнителни типове по митингите които питаха тука какво става , този кой е , онези откъде са и какви са , и т. н. , други които се слагаха като «организатори» на «алтернативни профсъюзи» , на «младежки демократични съюзи». А ако не се лъжа след същия този митинг след като митингуващите се отправихме пред сградата на телевизията тези типове се оказаха отвътре на витрината на телевизията , да я бранят от митингуващите. Така че беше ясно още тогава че са спуснати много и много такива елементи сред тълпите да ги приспят и «канализират» цялата тая енергия която се чувствуваше даже във въздуха в желаната посока.
И както се вижда от темите които се обсъждат тук след 20 г целта им бе постигната по перфектен начин.
Спомням си като навлязоха турците на площада скандирайки «И-ме-на-та , И-ме-на-та…» – и сега ме побиват тръпки като си спомня как кънтеше площада.
И тях ловко «канализираха» впоследствие в съответната желана посока.
За хулигани , глигани и сопи не си спомням – за настръхнали митингуващи – да , от студ , но най-вече си спомням за усмихнати и цивилно митингуващи приятни хора , които жадуваха положителни промени.
Които останаха жестоко излъгани в крайна сметка и все още са си такива.
Така че на господина който говори за «Под игото» макар да не ми се иска ще кажа дали да не оприличим тази вече 20 годишна история със друг финал – на «Обесването на Левски»…..
….и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Ако не беше Г-н Инджев и подкрепящите го тук да поддържат някакъв стремеж към справедливост , морал и въобще някакъв обществен живец.
Към griforce:
…”ако седиш достатъчно дълго на брега”, ще минат покрай теб труповете на твоите врагове…
Но и друго е казал същият мъдрец : ” за човек с чук в ръка, всички проблеми са пирони”.
Тъй че, не ми вненявайте “обидата” като мотив, моля.
Доста е простичко – като пирон.
Иво,предлагам ти да не обръщаш внимание на комуноиди и техните гниди,никой не може да ги вразуми,ако ще и Терсит да се прероди,от комунист нищо не става. Ей го Маринов,да сравнява един пладнешки убиец с Н.В. Цар Борис-Трети,е, не са ли олигофрени. Царя се е борил както срещу нацистките,така и срещу болшевишките домогвания на двете диктаторски сили. Чак когато идват девет дивизии на Вермахта и директно заплашват да нахлуят в страната,тогава Българските власти склоняват и подписват пакта,а него е подписал преди година и половина Съветския Съюз. Какво излиза според комунистическите умочковци,ако съветските комунисти са подписали съюз с Германия,това е похвално и “миролюбиво” ,но ако малка България подпише,о-о-о,това е лошо. Статията е перфектна. Колкото е имало революция през ноември 1989г.,толкова и Съветския Съюз е освобождавал Европа от “Германаския фашизъм”. Глупости на търкалета. А случая със Станишев ще мине и замине,без да се засегне комунистическата мафия,това е повече от сигурно.
Продължават да контролират миналото, настоящето и бъдещето, а и за десети ноември също не им се говори, но, както е писал Борис Христов:
“Добре че е смъртта – последната човешка гара,
където, редом със добрите хора,
отиват си лошите на вечността в затвора…”
Позволявам си за първи път да дописвам г-н Инджев. Обещавам да не се повтаря!
Ще се престраша да ви преразкажа нещо, форумци, което зная ”от трета ръка”:
Френският актьор Пиер Ришар приел да се снима във филм, режисьор на който била емигрантка от слънчева Грузия (ей я къде е отсреща, на едно Черно море място). ”Желязната завеса” вече била паднала и многонационалният екип се вдигнал от Франция да снима там ”на терен”. За част от епизодите наели като статисти (с връзки) светила от местната национална опера, които били толкова огладняли след демократичните промени, че били готови и ламя да ловят, за единия хляб.
В единия край на работната площадка се снимали дубли на сцена, в която Ришар не участвал, а някъде по-настрана певците го ухажвали ненатрапчиво.
– Искате ли да Ви изпеем нещо грузинско? Ще пеем тихичко, да не пречим на снимките .
Като запели – актьорът онемял от възторг, певците се вдъхновявали все повече и накрая почти всички други на снимачната площадка гледали и слушали само тях. Камерите спрели да се въртят, осветителите изгасили прожекторите…
С последен лъч на професионална лоялност Ришар следял крадешком за реакцията на режисьора. Всички, всеки на мястото на колежката би се развикал ”Прекратете! ” или поне как да е ще прекъсне това безобразии, работата е спряла, трошат се за нищо грешни пари!
Но грузинката строго се обърнала към тези от екипа, които все още се опитвали да правят нещо.
– Не можете ли да спрете за миг, не чувате ли, че хората пеят!
Само в старите филми песента има край. Живият жив живот на хората, очакващи някой ”да ги оправи”, е верига от глад и празници, от време на време и от малко работа.
Да ни е честит Големият празник – всички празници, не само този!
Малеей, да стане генерала, да разбере какво правят с името му и отново ще се прибере в гроба си. Човекът е имал глава на раменете си, не само да държи шапката отгоре, а и е мислел с нея, мислел е и се е бил точно срещу тези, с еднопосочното мислене, дето всичко им е черно и бяло, дето не се опитват да мислят. Ама то верно, мисленето си е сложен процес, не е достатъчно само да нахлупиш фуражката на генерала.Ама пък от друга страна, хубаво е така, да ти викат “генерале”, най малкото си знаеш, че си безгрешен, по дифолт. А на това отгоре, като знаеш, че си фалшив генерал, няма да ти се налага да вземаш и решения, достатъчно е само да викаш ууууу, дръж бря!
Маринов,ти кажи кое не е верно,дето пиша,допълни ме,коригирай ме,а един ден може да излезе,че съм и генерал,нищо не се знае. Но теб няма да те пращаме в Белене,нито на подсъдимата скамейка. твоите любимци,комунистичесите убийци ,разстерляха около 20 Български генераала,а други ги вкараха по затворите и лагерите. Накрая,взеха та екзекутираха и Ген.Томов,тоя същия,дето пусна превратаджиите в нощта срещу Девети в Министреството на войната,дето се помещаваше Правителството и чрез ген. Маринов,Съветския агент нещата се “оправиха”. Вашата революция трая само два-три часа.Мърт на комунизма,свобода на хората!
Искам да споделя с вас, че този период на исторически промени за мен беше най-красивия и най-щастливия в живота ми. Ако позволите, с няколко думи ще разкажа за пърия митинг в Пловдив, на него присъстваха много малко хора, повечето доста възрастни и леко встрани стояха охраняващите милиционери. Аз ужасно много се страхувах от милиционерите, винаги се разтрепервах при появата им и винаги ги заобикалях. Събрах кураж да остана на митинга въпреки страха и студа, защото думите свобода и демокрация имаха направо опияняващо въздействие върху мен, повечето от присъстващите ПЛАЧЕХА ОТ РАДОСТ и бяха щастливи, че това наистина се случва и че можеш да изкрещиш думи, които цял живот си крил дълбоко в себе си.
Тогава разбрах, какво е да си свободен. От тогава с най-голяма наслада винаги казвам това, което мисля. И от онзи момент вече знам, че нашият народ е народ като нсички други народи, самочувствието ми на българка порасна. И каквото и да правят комунистите, каквито и конспирации да разработват и пускат в действие, един ден ще се самоунищожат – защото само творческата личност успява /а знаем, че те са паразити/ и защото само доброто побеждава. В подходящия момент народът ни отново ще каже тежката си дума.
Един ден историята ще отдаде заслужената оценка на този исторически момент – когато българите се вдигнаха против тиранията по този красив начин!
Росе,наивността ти прелива,свестна си,достайна си,ама си много наивна. няма исторически промени,а политически,историята не се мени. Нашия народ не е като другите,много се заблуждаваш. Какво е това животно “самочувствие като на българка’. а какво се различава от самочиствието на циганка,или каракачанка. Махни ги тези пасивни и нишо незначеши фрази,само се разконцентрираш.
И като се вдигнаха българите сртюещу тиранията докъде стигнаха??? Пак до нея. Също като комуно-идиотите,като се бориха половин век срещу капитализмна,докъде стигнаха,пак до него.Нищо не става от нас,няма и да стане.
3-ти ноември си го спомням. Тогава се натоварихме две коли хора и отидохме в София на този митинг. Имаше хора доста, не колкото на следващите митинги, но имаше някаква тръпка, нещо неизвестно, което не знаеш какво е, някакъв капак се отворил и гледаш нагоре. И някаква наивност имаше.
След 10.11. съм ходил на още 3-4 митинга, като на всеки все по-навън от тълпата. Схванах режисурата. Когато си вътре те хваща едно стадно чувство и се обезличаваш, но отстрани се забелязват и копоите наоколо, и заложените в тълпата викачи. Последните пък гледаха трибуната за знаци и се активизираха едновременно и възбуждаха тълпата да вика. Интересно време беше. Сега пак е интересно.