Проучване на изследователския център “Пю” по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена вече броди из медиите като призрака на комунизма от времето на Маркс. Без да съм марксималист, бих искал да посоча някои изводи, които се натрапват по отношение на взаимната свързаност на резултатите.
Твърде интересен фактът, чс с повече от 20 % е паднал делът на хората у нас, подкрепящи промяната, т.е. демокрацията от май 1991 г.( 76 % са я одобрявали), до днешните 52 %. Това превръща българите във втората най-разочарована нация от демократичните промени след украинците, които бележат срив от 72 % на 30 % подкрепа към промените.
Какво му е интересното ли? Ами следното: в страната рекордьор по този показател в Европа ( ако не броим Украйна, но там връзката с българските нагласи е друга), има най- висока подкрепа за „твърдата ръка” в управлението, персонализирана в шампионския за континента личен рейтинг на премиера (Борисов) от цели 70 на сто ( само в Русия има подобен феномен, там президентът Медведев събира овациите на 69 процента от населението).
Освен това у нас значително е намаляла подкрепата за преминаването към пазарна икономика, харесвано през 1991 г. от 73 % от българите, а днес само от 53 %.
Там обаче, където демокрацията има стабилна подкрепа, на високо уважение се радва и пазарната реформа. За бившите комунистически държави в ЕС класацията е такава:
В Източна Германия – 82 %, Чехия – 79 %, Полша – 71 % и Словакия 66 %. подкрепа..
Не искам да се правя на Оруел, но е очевидно, че в неговия стил може да се репликира тук: „недемокрацията е свобода на непазара”, но пък е копнеж по силна ръка..
Проучването сочи още, че българите са и най-разочаровани от управлението. Докато през 1991 г. над половината анкетирани са смятали, че държавата се управлява за доброто на гражданите, то в момента само 16 % са на това мнение. Подобно е положението и в Украйна.
В същото време само българите и украинците смятат влиянието на Русия за положително. Интересно, нали.
Най-силно разтревожени от руското влияние са хората в страните, в които пазарните реформи и демокрацията имат най – стабилна подкрепа. Водеща в това отношение е Полша ( там подкрепата за пазарната икономика е пъти по- висока от тук), където 59 % от анкетираните го разглеждат руското влияние като нещо лошо. Следвана е от Чехия с 44 % от участниците в допитването, които имат отрицателно отношение към влиянието на Русия, и от Унгария с 42 процента.
Което, съгласете се, също е интересно, да не кажа поучително като преплитане на сюжетите с любовта и омразата. Защото единствено българите (45 %) и украинците (46 %) смятат, че ролята на Русия е положителна и точно в тези две държави демокрацията е най – хилава ( споменатият по- горе мимоходом Маркс, изявен русофоб, е щял да каже, че всички беди на Европа се дължат на руската тирания и нейното влияние – той, с извинение, наричал руснаците „варвари” и призовавал в статиите си те бъдат спрени).
Същевременно у нас хората, които смятат, че американското влияние е нещо добро, е намалял от 66 % през 1991 г. на 36 % през 2009 г. и посочват
Русия като най-близкия си съюзник, а като най-голямата заплаха – Турция и САЩ, с които сме партньори в НАТО.Също интересно, нали.
И така: в страната, в която свободата ( на пазара) има най –малка подкрепа, но се харесва най-много несвободната Русия, а най –малко САЩ и Турция ( не се отнася за лигавите телевизионни турски сериали), се харесва също така най-много силната ръка, което се вижда от рекордния рейтинг на силния човек начело на държавата.
Честно казано, на мястото на Бойко Борисов ( не че дори на теория има как това да стане) не бих се гордял да бъда толкова популярен между хора, сред които демокрацията никак не е популярна.
Добрата новина все пак е, че най-младите и образовани българи на възраст между 18 и 29 години са най-доволни от живота си. Ако през пролетта на 1991 г. доволни са били едва 3 % от тях, днес те са станали 28 %. Сред 30-49-годишните доволните са 15 % при 3 % през 1991 г.. Сред 50-65-годишните доволните са 13 % при 3 % през 1991 година.
“хора, сред които демокрацията никак не е популярна” …ама каква демокрация, бе г-н Инджев? Това което се вихри в България вече 20г. няма нищо общо с демокрацията, нито с пазарната икономика, нито с човешките свободи! Защо упреквате хората, че не харесвали тази “демокрация”!
А що се отнася до мнооого демократичните САЩ, никога няма да забравя как Илия Минев се завърнал оттам покрусен -знаете защо е ходил там – да търси подкрепа за установяване на истинска демокрация. Така че и Русия и САЩ и ЕС всички са в кюпа, защото с мълчаливото съгласие на всички тези демократи се развихри великата демокрация у нас.
1. Подкрепям демокрацията.
2. Не подкрепям „твърдата ръка в управлението, персонализирана” в когото и да е.
3. Както повечето българи съм разочарован от управлението.
4. Както повечето българи смятам влиянието на Русия за положително. “Интересно, нали” Някому може и да е интересно, за мен е нормално.
5. Смятам, че американското влияние у нас е нещо добро.
6. Убеден съм, че Русия е наш съюзник /не знам дали е най-близкият/
7. Не смятам, че Турция и САЩ са най-голямата заплаха за нас /не смятам, че са заплаха/.
8. Не одобрявам “лигавите телевизионни турски сериали” /и не само турски/
9. Не одобрявам факта, че “вместо да станем общество с пазарна икономика, ставаме пазарно общество” Това в кавичките е цитат /по памет/ на Митеран.
10. И аз , както г-н Инджев “на мястото на Бойко Борисов не бих се гордял да бъда толкова популярен между хора, сред които демокрацията никак не е популярна”
Надали има нормален човек,който да харесва БГ-демокрацията. В това отношение МОНД е прав,друг е нъпросът, че на нас,българите,все някой друг ни е виновен.
Вижте, днес в България,убеден съм, не може да съществува нормалност.Защото създателите на този пъклен преход много добре си свършиха,а и продължават да си вършат работата – почти няма човек,решил да остане в България, който да не е въвлечен,дори и на най-ниско ниво, в “далаверата”. Просто всичко е така оплетено,че искаш,не искаш,за да оцелееш,ти,а и семейството ти,трябва да “нагазиш в лука”. Това ОНИЯ много добре са го пресметнали – и във всеки момент,щом надигнеш глава,така ще те цапардосат,че свят да ти се завие. Да,това е,останалото е просто игра на думи и дребни закачки. Нещата са вече изгнили. И Господ да дойде, надали ще направи нещо. Тъжно,но истина. Там,в душичките български вече всичко се е счупило, не е останало нищо, а това е най-страшното. Иначе за крадене,за трупане,за ядене,пиене на сурогати и тъй нататък “хубав” живот,според някои,има почва в БГ. И то голяма,ама доста голяма и богата почва…
s edno malko utochnenie: w BG ne e imalo promiana, prosto komunistite si stanaha kapitalisti, dokato w Chehia powecheto komunisticheski lideri wliazoha po zatworite za dutjavna izmiana…. taka che w BG promianata predstoi, ako izobshto se sluchi niakoga…
Когато се анализират такива изследвания, човек е хубаво да бъде особено критичен. Първо трябва да се види на какъв кръг от хора са били задавани въпросите, после трябва да се има предвид, че анкетираните отговарят въз основа на своите знания (които може да не са никакви знания, а чисти предразсъдъци) и своя опит. И накрая трябва да бъдем достатъчно вниманителни, когато се опитваме да свържем различните резултати един с друг и да си създадем една причинно-следственна представа.
Ето и пример: Относно удобрението на демокрацията. Ако анкетираният изхожда от един теоретичен модел на демокрация, основан върху Монтескьо и Джон Лок, той би го удобрил. Ако изхожда обаче от личния си опит в България, той не би го удобрил никога. Второ под “твърда ръка” могат да бъдат разбирани различни неща. Може да бъде като символ за политик, който показва морал и отговорност не само пред камерите, но и в неформалните срещи например и може да застане твърдо при дадено изкушение и не показва слабост да разкрие това, което не намира за редно. И всичко това може да бъде в едни демократични рамки. Но може да бъде разбирано и по друг начин… За подкрепата на пазарната икономика в Източна Германия аз лично съм скептичен. Това е поради нашумелите наскоро изследвания, които показваха, че голяма част от източногерманците искат Стената да се върне, което е и нормално при положение, че голям процент ги мотаят из цяла Германия, за да работят за по 4/5 евро на час.
Влиянието на Русия. Тука се съмнявам, че повечето анкетирани са преценили какво е влиянието на Русия върху тях самите, а са отговаряли въз основа на техни предразсъдъци (както положителни, така и отрицателни). Което обеснява и защо примерно Полша е на първо място, следвана от Чехия и Унгария, върху които всъщност реално осезаемо влияние има само СССР. Поради образованието, през което минава всеки един българин, е трудно да се появи мнозинство, което да гледа отрицателно на влиянието на Русия (историята имам предвид). Така че тука връзката демократичен режим – руско влияние не е много подходяща.
А това, че като най-голяма заплаха се приемат Турция и САЩ, пак не е особено свързано с демокрацията. Турция, ако ще да станат най-яркия представител на демокрацията в човешката история, пак не биха били приемани като съюзници от българите (евентуално може-би след още 400 години). А за САЩ … просто сега е модерно да се очернят САЩ и то не само в недемократична България.
Ситуацията в България не може да бъде наречена демокрация.
Смятам че същестува сценарий, част от контролирания от службите преход, който особено в първите години след промените е целял да бъде дискредитирана демокрацията и капитализма.
Звучи конспиративно, но преди време бях учуден от твърдението на един приятел, потомствен комунист и син на номенклатурчици, как хора като Любен Гоцев(конкретно за него говорехме, а той почти ми цитираше личните си разговори с него) били идеалисти-патриоти които раздали парите в куфарчетата единствено за да може след известно време същите тези пари да се използват за възстановяване на социалистическа България.
А имаше и едно сълзливо писмо написано до Милошевич от сегашното недоразумение което имаме за президент, в което Гоце увещаваше Милошевич да се държи и как социалзма съвсем скоро щял да се върне. Според мен комунистите дълго време са вярвали че може да обърнат развититео на нещата и целенасочено са се стремили да разбиват представите ни за плюсовете на демокрация.
Съгласен съм с анализа на анкетата. Ще добавя някои свои мисли.
Процентите нито от 1992 г., нито от 2009 г. са реални. По обективни причини. През 1992 демокрацията се представляваше единствено и само от политическия плурализъм. Пазарната икономика беше далечно и неясно бъдеще. През 2009 положението е още по-лошо: политическият плурализъм е със силно деформирани и почти атрофирали полюси, пазарната ни икономика е в откровено уродлива форма, в която правилата на свободния пазар изобщо не работят, изкривени в тъмното пространство на “куфарчетата”. Така че всеки български отговор на зададените въпроси е по условие абстрактен, защото не стъпва върху реалности. Лишен на практика от добрия демократичен опит, българинът отчаяно (или носталгично) посяга към решението за твърдата ръка, която никога не може да бъде нито дясна, нито лява, защото собственикът й обикновено действа с краката си.
България е явно най-лявата европейска държава, независимо кой в нея е на власт. Причините нейното одесняване да не се случи истински, според мен са две. Първо, БКП отказа да се реформира и да подпомогне нормалното демократично институционализаране на страната, през цялото време спъваше прехода към нормална пазарна икономика, която е основата на демократичното общество, и всячески се стараеше да пренасочи вектора на геополитическата ориентация на страната в източна посока.
Второ, усиленото говорене през последните десет години против политическите партии изобщо и като цяло отказ от политическото въобще в живота на държавата нанесе големи поражение върху вярата, че политическите решения са единственият път за решаване на обществените проблеми. Колабсът на двуполюсния модел преди десет години беше всъщност национален отказ от политическо живеене, така че резултатите от тази политическа в същността си анкета са логични, колкото и да не ни харесват.
Извън изброяването трябва да се прибави и изключително ниската демократична култура на българските граждани, толкова добре видима по форумите, а и по резултатите от изборите през последното десетилетие.
Що се отнася до русофилството и русофобството: човек, който е наясно с историческите истини, няма как да бъде русофил. Българското русофилство е погрешна емоционална памет, която може да бъде изтрита само със знание. Но кой в България брои знанието за нещо? Кой го обгрижва? Кой го стимулира? Никой. Умният народ е труден за управление.
дисекцията на НикиБ е изключително показателна,но не винаги център-нападателите вкарват голове,и Петричката врачка не винаги беше във форма,така че…Станков,русофобията и русофилията са понятия от историята,в сегашното съвремие,те са неприложими,не е много трудно да се разбере това.
Мисля,че мнозинството от населението в ККБ не разбира,че истинската борба с беззаконието и наглостта не борба срещу Първанов,Станишев,Виденов,Лилов,Овчаров,Дончева, а срещу българския комунизъм. Когато се пребори някой срещу него,тогава има шансове за прогрес,засега само партенки. Докато дтржат архивите за годините на диктатурата все още под ключ,комунистите ще са недостижими.
kakva demokracia,kakvi pet leva,kakto se govori,i to v BG?hubavo e da chetem poveche…ORLANA FALACHI…
Тъжни статистики, следствие от усиленото промиване на мозъци от агентурните медии – подлата и несменена четвърта власт, която подкопа устоите на останалите и на демокрацията у нас.
Темата е интересна дотолкова дотолкова, доколкото всички българи, цялото общество трябва да се запознае с нея, тъй-като освен “интересна” е и изключително важна. Да не кажа съдбовно важна!
На времето моят преподавател по математика във ВМЕИ “Ленин” – София (тогава доцент) Владо Лубих имаше обичая да казва, че има една жестока наука, дял на математиката, която обаче, като математическа наука е изключително точна. Та тази наука е статистиката казваше той.
Извинявам се за отклонението, но като чета блестящия коментар на Иво ме налегнаха някои спомени и асоциации от отминалата ми младост. Сантименталност, прощавайте!
Та сега на въпроса! Това, което е изнесено са железните и за съжаление не особено приятни факти. Но, като статистически такива представляват научно обяснение за “качеството на материала” – човшкия потенциал на България, както и от там за резултата, печалната ни действителност!
Иво ни е направил голям комплимент с блестящият си и много деликатен коментар, като показва по този начин респект към нашата интелигентност и образованост сами да преценяваме. Мисля обаче, именно поради статистическите факти, като и потвърдено от някои от коментарите под статията, че у нас нещата трябва да се казват много по-директно.
Не съм сигурен, но все ми се струва (надявам се), че причините не са в някаква генетическа предопределеност а се дължат на нещастно стечение на обстоятелствата около историческото ни развитие. Oт много стотици години с изключение на ктратки периоди сме били потиснати и тънещи в информационна нищета. Кои са били потисниците добре знаем, но в последно време, когато информацията особено нарасна и стана определящо важна за правилната ориентация и поведение на човека в съвременния свят замяната на реалните представи за света с идиотски тоталитарни догми (четете Оруел) го дължим на Съветските и нашите родни мафиото комуняги, наричащи себе си комунисти. И най-опасното последствие от всичко това е затвърдената леност на мисленето у хората и нежелание за промяна на представите. Колкото е по-стар човек толкова по-трудно се променя.
Заблудата и грешните представи за света отвъд “желязната завеса”. Нямаше никакъв достъп до истини, като словата на Чърчил , че капитализмът не е нищо дтуго освен едно откровено зло, с което трябва да се съобразяваме, защото за съжаление нищо друго по-добро не е измислено! Хората хранеха иклюзорни надежди, че с промените нещата ще се оправят автоматично, ще потекат реки от мед и злато и няма нужда от никакви усилия!
Умората, чувството за безнадеждност, фрострацията от непрекъснато течащата мръсотия и помия пред очите ни, пред която според житейския си опит се чувстваме безсилни водят до това.
Младите, които имат свежи сили и които имат реален достъп до истинска информация днес благодарение на Интернет и развитието на информационните технологии разбирасе,(пази Боже от училишата, учебните програми и медиите у нас, те се правят от стари или “преждевременно остарели” хора), са тези в които ни е надеждата, вижте статистиката от последните редове на статията, макар порди изброените в скоби преди малко причини, да се прави всичко възможно да бъдат развалени и те до обичайното ниво на “матриала”!
Опитах се да кажа по-директно нещата за да изчистя някои заблуди, които личат от коментарите. У нас нямало демокрация! Ами демокрацията не е стока за да я внесем от някъде. Това не е вар пясък или цимента и не се купува от магазина. Всеки я прави в душата си и се бори непримиримо за нея в обществото. Когато всеки го направи тогава ще има демокрация и у нас. Трябват усилията на всеки и на обществото, като цяло. На гражданското общество, а не на сбирщина от примирени роби или оеснафени егоисти, които се правят на индивидуалисти!
Поздрави на всички!
(Анонимен коментар от “Дневник” по повод на същата статистика)
„Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза, червения и чесновия лук” (Числа 11:5). Бившите роби помнеха робството не с надзирателите, бичовете и принудителния труд. Те помнеха робството с нещата, които им бяха „осигурявани даром”.
Братя Стругацки виждат същността на робството по същия начин в своя роман Второто нашествие на марсианците. „Първото нашествие на марсианците” в романа на Хърбърт Уелс – Война на световете – марсианците идват с оръжия и принуда. Марсианците в романа на Стругацки обаче познават добре естеството на човека и същността на робството. Вместо да завладяват насила, те осигуряват всичко, от което хората се нуждаят.
Безплатно.
И робството побеждава.
Робството не започва от робовладелците. Робството започва от робите. То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когатои поискат някой друг да им осигурява необходимите неща – до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора. Истинската същностна робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции. Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.
На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.
Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден!
Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.
Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия.
Tolkova e pesimesti4no 4e, mi stava lo6o!!!Sorry za latinizata:):)
V BG niama ikonomika.
Tia e svedena do minimum.
Za kakva pazarna ikonomika govorim togava.
Targoviata i kapalacharshiata ne praviat ikonomika.
Narocheni businessmeni i darjavni kradci na edro – sashto.
Ikonomikata e proizvodstvo i uslugi.
U nas ostanaha samo mai samo uslugite ot tipa na felatioto…
Pitaite bratia Galevi, Zapalkata i nekoi drugi drugari…
PS
kolkoto do jelaeshtite da praktikuvat goreupomenatata usluga – te ne lispsvat, osobeno sred jurnalistite.
I osobeno pred gordata osanka na Spasiteliat Aljosha s shirokia grab.
На НикиБ:
Уважаеми Ники,
Смятам, че си направил НАЙ-СИНТЕЗИРАНАТА “анотация” на т.нар.
ДЕМОКРАТИЧЕН ПРЕХОД(?) у нас.Склонен съм да мисля и твърдя,че в известен смисъл си допълнил/точ в точ/ написаното от И.Инджев.
Радвам се искрено,че има много
мислещи и виждащи хора в тази дър-
жава.
БРАВО!
Г-н Инджев,
5 деца не са малко за издържане, ясно е че трябва да пишете, но все едно и също пишете и то преднамерено:
1.Русия виновна за всичко
2.Демокрацията е хубаво нещо
3.Пазара е хубаво нещо
Погледнето непреднамерено на това, което се случва и ще видите, че няма нищо изключително в тези резултати от допитванията, като отражение на постигнатите от нас българите резултати, следвайки съветите на западните съветници. Не знам защо тези резултати се приписват на някакво митично руско влияние, а не на това, че не са съобразени със ситуацията в България. Ще ви дам един пример: Нито Чехия, нито Унгария, нито Словакия, нито Полша, нито даже Германия в границите на ГДР върнаха кооперираните земи в реални граници! Само в България Желю Желев и Филип Димитров, следвайки буквално съветите на западни експерти, направиха това и естественно ликвидираха селскотото стопанство. За приватизацията не си струва да се пише-пълно разграбване на държавната собственост и никакви резултати от т.н. “ефективни” частни собственници. Няма да давам повече примери, защото вие отлично знаете тези факти! Изводът е един, че самонареклите се “демократи” се справиха отлично с разсипването на държавата, но нищо градивно не съумяха да постигнат!
По повод пазара-помните наверно съветите на американците от началото на прехода-всичко неефективно да се затваря-никаква държавна помощ-шокова терапия-само жизнените банки и фирми да останат! Не знам защо американците не го приложиха миналата година спрямо своите банки и фирми, а хукнаха да ги спасяват, като наливат държавни пари и всъщност ги национализираха?
Към Стършел:
От адреса ви разбирам руската ви връзка, но това не е оправдание да намесвате децата ми – следващият път просто няма да ви чета, камоли да ви публикувам заради гадните ви намеци. Това ли е вашият “непреднамерен” поглед , с който ме поучавате да гледам непреднамерено?
Към Стършел:
Виждам от адреса ви руската ви връзка ( явно сте от засегнатите на руски патриотизъм), но това не е основание да правите гадни намеци , като намесвате децата ми. Това ли е вашият “непреднамерен поглед”, който ви позволява да ме поучавате да гледам непреднамерено?