Пак ли награди ?
Сигурна съм, че така ще възкликнат мнозина. И с право.
В страната, в която няма /или поне аз не съм разбрала/ само конкурс за най-еротичен свещеник присъждането на поредното отличие сигурно звучи като досадна информация.
Още повече и когато един от най- ценните /би трябвало/ ордени за България, какъвто е „Стара планина” , се раздава „на кило”, като знак за високопоставена снизходителност и благоразположеност към послушковци с наколенки.
Дори само по тези причини, признавам си, аргументите ми едва ли ще звучат убедително.
Но!
Отличието, за което аз ви говоря не се раздава от партийни функционери и на конкурс, организиран от съмнителни бизнесмени. Не се мерят нито гръдната обиколка, нито кубиците силикон на разни места. Не се изисква и дефилиране по /и без/ бански „костюми”.
Наградата е „Човек на годината” на Бъларския Хелзински Комитет.
Тази година ще бъде връчена за втори път. Подробностите можете да прочетете ТУК.
Ценното, според мен, на тази награда е, че номинация може да направи всеки, който познава поне един Човек, сторил нещо смислено и в полза на обществото. Критериите са ясни и точни :
„Хора или организации се номинират заради конкретни правозащитни постъпки/практики, извършени между 30.09.2008 г. и 15.11.2009 г. Постъпките трябва да отговарят на следните критерии:1. Да е прецедент в правозащитната сфера.
2. Да има значителен градивен/обединяващ обществото потенциал.
3. Да има значителен потенциал за предизвикване на обществено развитие/растеж.
4. Да се отличава с доблест/сърцатост (професионална, гражданска).
5. Да е новаторска/оригинална/творческа.”
Мотивите за номинирането на Иво са ТУК:
Защо обаче той е моят избор?
Запознах се лично с Иво Инджев точно преди 3 години и един месец. В Нюз рум-а на bTV. Току-що бях станала продуцент, от страна на телевизията, на предаването „Пирамида” със Светла Петрова.
Иво и Светла съжителстваха един срещу друг, на т.нар „сет”. Работно място за трима. Аз трябваше да поделям третия стол с една от репортерките. Не за дълго, както се оказа много скоро….
Точно, когато отидох, Иво беше „изводил” онова негово предаване, в което „имаше неблагоразумието” да попита в ефир дали са истина слуховете, че президентът ни е получил като подарък от бизнесмен спретнат апартамент на лично място.
Облаците над главата на Иво се сгъстяваха с всеки изминал час и под сурдинка вече се говореше, че ще го махат.
Бях респектирана от присъствието му. От начина, по който идваше, за да подготвя следващото си предаване. /Всъщност, той май така и нямаше следващо предаване, заради предизборния период, в който bTV влезе мааалко по-рано. Наистина не си спомням с точност./ Все едно.
От съсредоточеността му. И в същото време от позитивизма, който лъхаше от него.
Гледах го с нескрито възхищение.
Големият журналист, чийто предавания следях , не, ПОПИВАХ, с огромно удоволствие и респект, се оказа и колега с невероятно чувство за хумор и остроумие. Дори в онзи момент.
След около седмица или две, вече не си спомням точно, Иво просто дойде, прибра нещата си от „сет-а” ръкува се с колегите си, с мен-непознатата и с най-добронамерения си жест ми обясни, че мястото му вече е свободно и мога да го заема, за да работя спокойно.
Няма да забравя въпросът,който ми зададе, минути преди да си тръгне завинаги от частната телевизия:
„Мога ли да оставя ТОВА тук?”
Казах му : „Да, разбира се. Ще го пазя!”
„ТОВА” беше една плексигласова табела, върху която беше изписано името на предавенот му „В ДЕСЕТКАТА”. Със „златно”фолио.
Удържах на думата си. До края на „пребиваването ” ми в bTV /март 2008-ма/ тази табела стоеше на видно място. В дясно на „бюрото” ми. Въпреки не малкото въпроси, защо не я махам.
Най-малкото….на мен не ми пречеше.
*******
По-интензивни се оказаха контактите ми с Иво на следващото ми работно място, където не спирах да го каня, за да коментира хапливите и тревожно-важни теми от случващото се в държавата ни.
Правех го не само, защото знаех и бях сигурна, че Иво е най-подходящият коментатор – с background по страшно много теми, но и защото….продължаваше да бъде БЕЗРАБОТЕН! Безработен, не като нищо не „правещ”, защото той вече беше започнал да пише в блога си, а като журналист НЕангажиран официално от нито една медия в България?!?!
Оставен да си разсъждава на глас в собственото му, лично, блог-пространство – ето така, ЗА НАЗИДАНИЕ!
За НАЗИДАНИЕ на всеки, който би дръзнал да задава неудобни въпроси към Гланокомандващия на държавата. На държащия под контрол, чрез своите представители в СЕМ, и не само, всички медии и медийни шефове, за повечето, от които, разбрахме ДС-произхода.
И не само към „Него”, разбира се.
Всеки, който иска може да влезе и да прочете написаното от Иво. По всички злободневни теми. С всички произтичащи въпроси към „отговорните фактори”.
Въпроси, които трябва да задава всеки журналист.
Не отговори.
И това е проблемът на Иво. Казвала съм му го, че не се научи да задава отговори.
Звучи налудничаво, нали?
Представяте ли си, все едно Лари Кинг, Дейвид Летърман, Уолтър Кронкайт /Бог да го прости/ и още много известни журналисти в западни медии да бъдат изхвърлени в пространството на единствено възможния им личен Блог, за да не задават неудобните си въпроси към силните на деня от екрана на телевизиите и страниците на вестниците?!
Ама нали тогава обществената реакция ще се стовари с такава непредвидима сила , че ще бъдат пометени цели правителства и партии?!
Но не и в България.
Страната , в която 20 години след началото на промените мечтата по „твърдата”ръка е все така „жива”?
Страната, в която „казаното по телевизията” е единственото меродавно без грам усилие поне за въпроса „Защо?”. /Между другото изискващ най-точен отговор./
Страната, в коята Шоу-прорамите и циничните изповеди са най-рейтинговите продукции.
На фона на една ужасяваща мизерност и бездуховност.
В която журналистът Иво Инджев, тихо, интелигентно и смислено списва личния си блог, вече 3 години, и се опитва да ни обяснява,чрез навръзване на факти и събития, от по-близкото и по-далечното ни минало, че това, което се случва днес е посоката за това, което ще се случи утре, защото то вече е било програмирано някога.
Моят „Човек на годината” е Иво Инджев.
Това е блогът му :
https://ivo.bg/
Без грам агитация към когото и да било от всички вас, които ще прочетете написаното по-горе, а само за информация, помествам линка за гласуването за Иво.
Ако той е и вашият избор нека да го подкрепим тук:
http://humanoftheyear.org/?p=530
Please support Ivo Indzhev on:
http://humanoftheyear.org/?p=530
Bitte unterstuetzen Sie die Nominierung Ivo Indzhevs unter:
http://humanoftheyear.org/?p=530
Коя е авторката?!
Разбира се, че Иво Инджев заслужава най-много тази награда! Всяка негова статия в блога беше бе моя прозорец в непрогледната сива мъгла, налегнала страната ни през управлението на триглавата коалиция, свидната рожба на гоце.Радвам се, че макар и да се броят на пръстите на една ръка, има смели и умни мъже, като него! Гласувам!!!!!!
No doubt,that a part from all others,only the last f i v e articles of Mr. I n d z h e v, are showing clear,why the Prime Minister,might had been enough clear and duly ready – twice – to face future challenges,as they would appear, no matter where and when,but with resolution called to put the needed and expected final solution,once wrongly imposed years ago.
D i e s e l b e
N o m i n i e r u n g, w u r d e s c h o n u n t e r s t u t z t i n d e m e r s t e n
A u g e n b l i c k!
Към zo:
Благодаря, пуснах го, сгафил съм ( или , кой знае, имам проблеми с умиращия си компютър, прекарвам пред него повече време в борба с гаснещия екран и др. подобни, отколкото да си върша блогърската работа… това, меко казано ме изнервя и вероятно ще правя още такива гафове).
А колкото до авторката на текста Галина Вълчева, за която питате, познавам я доста бегло и съвсем отскоро и не е моя работа да я представям. Ако тя пожелае, може да го направи сама – във всеки случай е професионален журналист, за да има в биографията си това, което би могла..сама да каже, ако иска.
Впрочем, в момента май си търси работа…както доста други качествени хора в нашата гилдия ( доколкото такава има изобщо).
Разбира се, че Иво Инджев е без конкуренция за титлата най – макар, че аз лично предпочитам това да е за най-невероятният журналист на годината. Кой друг по дяволите е такъв работохолик като него и то само защото има действително съвест а не защото за това някой му заплаща или го купува. И винаги в стила си, никога не изчерпващ се или повтарящ се, без злоба но с ирония злободневен.
Единственият бемол е в свирнята на самия хелзински комитет. Зад абстрактната му ангажираност стои също толкова абстрактна загриженост – пример: на два пъти е сезиран за случая с отнетите четири деца във Франция и нито веднъж не отговаря, дори и само да каже, че това не го засяга.
Дали наистина тези са хората, които трябва да решават кой е “моят” човек? Освен това, някак си не се връзва и на представата – “нечий” човек и г-н Инджев!
Благодаря и аз 🙂
Иво Инджев е Български Патриот и Журналист, ненадминат МАЙСТОР на политическия анализ и коментар, високият му човешки морал, и дълбоката му Българска душевност присъстват винаги, в неговите професионални журналистически изяви,Иво сега е като морски фар,който свети въпреки тежките си финансови проблеми, за да показва на Бедстващите Български Граждани, къде е пристанището на Свободна и Справедлива България.Всеки който награди Иво Инджев, има основание да го стори.
Не мисля, че разни там комитети, са в състояние да дадат това, което хората могат да изразят.
Наградата за този, които се бори за истината е самата борба, всичко друго е суета.
Суетата пречи на ясният поглед и себепознанието.
Комитет е дума с негативно значение, част от реалност създадена изкуствено и почти винаги с нещо гнило в зародиш.
Мисля че ние като граждани трябва да вземем пример от г_н Инджев и да реагираме, а не да мълчим, това според мен една от наградите на журналиста. Реакцията на хората.
Радва ме че толкова много хора са гласували за Иво Инджев!
Успех Иво!
Има нещо изключително перверзно да замениш неудобния, но изключителен журналист със своята (бивша?) любовница. Естествено, последиците са за bTV и все по-западащия и рейтинг.
П.П. Моля да остана анонимен. Имам си причина.
Г-н Инджев,
като човек по-стар и препатил от Вас, мога да ви кажа следното – не титлата прави човека, а човекът – титлата. Утре ще ви изберат и за супермен на годината, но от това няма да последва нищо, защото у нас нищо не се случва случайно. С написаното от Вас против Г.П. вече сте си постлали хубаво пред Б.Б., но това няма да Ви спаси, защото утре ще напишете нещо срещу някой от неговите министри и – край.
Затова си стойте в блога, не приемайте казионни награди и пишете – повече, по-качествено, по-точно, по-задълбочено, по-истински.
Относно критиката на авторката (Галина Вълчева) към Иво Инджев затова, че не се е научил да задава отговори, бих казал една мисъл на Иван Кулеков от времето, когато още пишеше. “На всички въпроси отговаряме: – Тукяа е така! (Въпросите са вечни, отговорите са временни.)”
Не само гласувах, но и номинирахот мое име Иво Инджев пред Българския Хезингски комитет за наградата “Човек на годината”. Не съм нито първият , нито надявам се последният, който ще го направи. За мен лично той е човекът не само на тази година, но и на много други по-предични години, както по тесните рамки на комитета, така и в най-широкия смисъл на думата, зашото е най-изявеният строител на гражданското обшество у нас. И не ме интересува какво ше е решението на комитета. Това по никой начин няма да промени мнението ми.
Подкрепям с две ръце Иво Инджев за човек на годината, но също бих искал тази награда да бъде споделена от друг човек, който заслужава тази награда не по-малко и то заради проявена гражданска позиция и доблест пред един от символите на анти-демокрацията – Асен Гагаузов. За мен Валерия Петрова (на парламентарните избори за нея гласуваха повече от 30 000 души) заслужава да е човек на годината и смятам да я номинирам.
Надявам се г-н Инджев да не се разсърди много, че използвам неговия блог за тази цел :).
Поздрави,
Даниел
Очевидно такава е съдбата на журналистите, които задават неудобни въпроси в България. Така е не от вчера и не от 20 или от 60 години, а от много повече.
Докато Иво е безработен, значи в България нищо не се е променило. Не е възможно да се хвърля на боклука подобно богатство в областта на журналистиката и политическата мисъл. Но, както се вижда, това не е първият и вероятно, няма да е последният такъв случай.
НБевероятно разумен анализ на Иван Иванов,подкрепям го напълно. Г-н Инджев,и от мен едно нескромно предложение,приемете награда само ако е в тясна връзка с вашата професия,дейност,позиция. Всичко друго са комплексарски,демагогски неща.
Отново отнесеност,отново несериозност,този път в статията на журналистката. Всичко е добре казано,но когато споменава за длъжност,която не същесвтвува в България и законодателството ни,всичко рухва. Какво е това “Главнокомандващ на държавата”. Ама няма ли най-после да стене сериозна нашата ККБ. Президентът на РБ-я е Главнокомандващ ВСили ,като тази дейност се активира по време на война. В мирно време военните работи се движат от Министъра на отбраната и Началника на ГЩаб на БА. Айде ,стегайте се бе драги сънародници,айде малко повече сериозност.
Гласувах за Вас г-н Инджев. Не познавам другите кандидати. Живея далеч от България. Сигурен съм, че и те заслужават не по-малко наградата. Сигурен съм, че има и други не номинирани, които също я заслужават. Сигурен съм, че в своя живот всеки един човек при добре свършена работа заслужава поощрение, т.е. някакъв вид награда. Сигурен съм обаче, че както се казва по-горе във форума това е суета и винаги ще бъде суета, макар и необходима. Истинските неща са тези, които се предават от сърце на сърце и ако излязат от там губят част от обаянието си. Това е духовен закон. Ето аз съм Ви присъдил тази награда, както видях и много други и ми е все едно дали ще я получите от някой комитет или не. Желая успех на труженика на словото г-н Иво Инджев, който наистина се превърна в институция за мнозина, както и на всеки един труженик, който работи тихо, скромно, честно, достойно, почтено, всеки в своята си област, със сила, воля, дух и истина за доброто на народа ни.
@ Коста Стефанов
Коста, напълно съм съгласна с казаното от вас. Дори мислех да го напиша в коментара си, но реших, че не бива да пресолявам “манджата”.
Да, категорично, докато Иво Инджев е журналист “на свободна практика” /разбирате защо го казвам в кавички/ значи нещо, от това което се опитват да ни обясняват, че сме постигнали, всъщност, не се е случило през последните 20 години!
Но и няма как да се “случи”, докато собственици на най- “рейтинговите” медии са бивши /?!/ ченгета от ДС! А линцезът на телевизиите зависи от “орган”, чийто членове се избират на партиен и президентски принцип.
Просто началото и същността са мнооого сбъркани!
Ама отиваме в друга тема.
Тук ще използвам случая да благодаря на всички, чийто избор за ЧОВЕК НА ГОДИНАТА e Иво Инджев!
Това ми дава надежда!
Поздрави!
Ако не беше този блог, щяхме да станем като в онази покъртителна реклама, която гласи: “Мълчанието днес, ражда викове утре!”
Драги Иво и читатели на блога!
Така наречените “големи” телевизии са изключително мазни и заобиклящи злободневните конфликти в Булгаристан. Те се интересуват само и единствено от рекламите! Ако се закачаш със силните на деня – няма реклами. Ако си трайкаш и мижиш – има. Е – вижте къде излъчват танци и “екстремно” режисирано шоу. Лапай, народе! Стръвта е хубава, но вътре е куката!!
Ха наздраве, хъшове!
Г-жо Вълчева,еваллах машалаах Ви за статията и за позицията,без съмнение,Г-н Инджев е най-талантливиия български журналист в момента,но много по-силно е да се номинира човек в тесните граници на неговата дейност. Плюс това,наричате го “журналист на свободна практика”. Журналиста е журналист,със своите материали ,теми,изводи,протести и пр. Без значение дали работи някъде,на дадена длъжност. Писателя е писател,поета е поет… Помните ли,какво направиха съветските идиоти-комунисти със Йосиф Бродски. Казаха му,че той не може да бъде счетен за поет,защото не е член на Съюза на Съветските писатели. Е,ако Г-н Инджев не е член на никакъв съюз и не азботи в никаква телевизия,радио,списание и пр.,това не го прави нежурналист. Нито на свободна, нито на заета практика. Оправяйте се със сериозността на нещата ,говорете ясно,точно и стилно,забравете веднъж-завинаги комунистическата демагогия и фразеология,аман вече. Язък за добрите статии,иначе.
Аз съм 610-я.