Датата 7 ноември е натоварена с много повече събития, отколкото човек би посочил в някоя кръстословица.
Десетилетия наред в НР България тя се отбелязваше с манифестации в угода на съветския национален празник, макар на същия този ден да се е състояла една от най – важните ( ако не и най – важната) битки за оцеляването ни като новородена в европейския кувьоз нация.
Няма да преразказвам известните факти около сливнишката епопея, когато на 7 ноември 1885 г. българската 7 годишна войска побеждава сръбската близо 100 годишна такава. По тази начин извоюва правото на българите да се утвърдят като самостоятелен фактор в европейската политика ( въпреки съпротивата на Русия, поощрила сръбския крал Милан да нападне българите в гръб заради тяхното непослушание, изразено в обединението им на 6 септември същата година).
Интересното е, че на 7 ноември, но 2009 г., сръбският външен министър Вук Йеремич направи най – категоричната досега заявка на Белград за желанието на Сърбия да се присъедини към ЕС.
Ами сега? Къде сме ние?
Казусът с Македония и нейната кандидатура ще ни се види песен. Да не конкретизирам каква. Между „сръбското” и „ македонските” песни ми е трудно да направя достоен избор по отношение на кръчмарската ни традиция ( макар и да клоня определено към юнашкия патос на „македонско девойче”, ако трябва да избирам ).
При всичките си натрупани през последните 10-15 години международни негативи, Сърбия е сериозен играч Има повече застъпници в Европа, отколкото България. Да спомена само Франция. Тя дори показа, че е готова да се скара с Холандия заради сръбското членство. Нищо подобно не ни се е случвало със сериозен европейски защитник на нашата кауза през този век – за миналия не ми се говори ( макар да се справям с немския , поне говоримо).
България, обременена с трудни ( меко казано) отношения със съседката си, трябва много добре да си изиграе картите на фактор, от който сръбското членство НАИСТИНА зависи. ЕС не е Варшавски договор, или СИВ – мнението на всеки , колкото и да е малък, понякога дори жалък, важи по устав.
В смисъл, че този път трябва да се представим на европейско, а не на балканско ниво.
Бих се изненадал ( приятно) ако желанието Румяна Желева да получи ресора „разширяване” като част от правителството на Барозу се осъществи. Както и да го погледнеш, в такъв важен за съдбата на региона момент, настойническата роля на български еврокомисар по разширяването може да бъде много важен инструмент за закърпване на доста протъркания ни престиж.
Но, откровено казано, май ще трябва се радвам, ако Барозу изобщо приеме г-жа Желева за част от своя екип.
Вярно, при Сливница българските герои насмитат сръбските нашественици. Но това е история – тя трябва де се знае, но не и да бъде употребявана като криво разбрана интерпретация на приказката „Сливи за смет”.
Време е да се издигнем на висотата на клубовете ЕС и НАТО, в които членуваме именно поради факта, че към нас подходиха като към съседи, на които трябва да бъде шанс в името на цивилизованото съжителство.
След като членството ни в алиансите НАТО и ЕС стана по политически причини и поради изначалното благородство на останалите страни-членки, въпросът е, как на нас да ни се вмени същото това благородство, като, както казваше учителката ни по физика на лошите ученици: методът “дупка-фуния” още не е изобретен(в смисъл, някой да ти излее наготово нещо в главата)…
Имах нерадостната участ да споделям обща квартира за известно време с един сърбин (който минаваше за интелигент) и колкото и да ми беше неуютно успях да науча доста неща от тяхната история, за които в нашите учебници и книги никога нищо не е писано. Кой от нас знае за техните “Църна” и “Бела рука”, за Пашич, за Антонович и най-вече за Дража Михайлович, по който всички сърби са луди? За това, че по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война българската армия е избила в битките половината от мъжкото им население. И затова (казва той) ни мразели. Израз на тази омраза е че ни наричат “татари”. Аз, разбира се никога не му оставах длъжен, дори веднъж му казах, че един швейцарски пътешественик когато минал през Балканския полуостров казал, че там където хората не псуват на Бог, там свършва Сърбия и започва България. А, що се отнася до кандидатурата на Сърбия за ЕС, то мога да кажа само, че най-добрия пример за отношения на Балканите го дадоха Словения и Хърватска.
Иво,за пореден път се заиграваш несполучливо със сръбската музика. Тази музика,в многото й стилове и жанрове е най-развитата музика в Европа. Гръцката е след нея.Да,в много кръчми се слуша,но може ли кръчма без музика. В историята на България,сръбската музика,особено фолка и рока е най-силно разпространена по отношение на чуждестранната музика,въобще. Това бяха касети,плочи,видеозаписи,свиреха я на сватби,рождени и имени дни,без разлика дали става въпрос за Варна,или Видин,Петрич,или Бургас. Нито една друга музика не е била застъпена сред мнозинството от населението у нас,нито руската,нито английската,нито американската. Така че,при сериозни теми в политиката,подмятането в негативен план за каквато и музика да е,не е изискан похват.Но това не е много важно,статията ти е много по-достойна от това задяване…
Тъй като Вие господине,упорито криете,че “се договаряте с президента Обама,зад гърба ми” все пак довеждам до знанието Ви,че в “чест на нашите славни исторически победи, и преди и след днешното му послание, му благодарих за уважителвното послание по въпроси на конгресните решения относно здравеопазването, с копие да Р.Желева и Р.Бъчварова.
По другата тема и зъкърмен “с идейте на предания от нашия род” на участници още в тъжната Велбъждка битка,Ви “намразих отдавна и люто в блога”, докато изтича векове кръвта на предците ни както от Струма до Бяло море,така и на Б д и н с к и т е титани при Сливница и Драгоман,
разбили сръбския стан….
Браво Иво!
Най-после някой да се сети КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАЗНУВАМЕ НА 7 МИ НОЕМВРИ!!! Ако искаме да се уважаваме, та и другите да ни уважават! Сега вече имаме шанс и нямаме никакви извинения! ОТЛИЧНО Г-н Индчев!
Г-н Панев,Вие сте го казал:не Гърция,Румъния и Сърбия, и още по-малко Турция,а Словения и Хърватска,биха могли да компенсират отрповената ни лява т а т а р с к а смотанящина,която не ще да е била забравена и в неотдавнашото посещине на шефа на българския парламент.
Тъй като сегашното не е онова другото- C к о п с к о – скарване,а Генерала е стигнал до прозение кой и кое е с е м п л о -т о,…..при следващта статия на др. И.Инджев,която му подсказвам “винаги!!!” ще дойде време и за комунистичското балканско явление видяно още от Унамуно със сравнението:”Кихотизацията” на Санчо Панса и “санчификацията” на дон Кихот… Esta b i e n?
“Пак ли награди ?
Сигурна съм, че така ще възкликнат мнозина. И с право.
В страната, в която няма /или поне аз не съм разбрала/ само конкурс за най-еротичен свещеник присъждането на поредното отличие сигурно звучи като досадна информация.
Още повече и когато един от най- ценните /би трябвало/ ордени за България, какъвто е „Стара планина” , се раздава „на кило”, като знак за високопоставена снизходителност и благоразположеност към послушковци с наколенки.
Дори само по тези причини, признавам си, аргументите ми едва ли ще звучат убедително.
Но!
Отличието, за което аз ви говоря не се раздава от партийни функционери и на конкурс, организиран от съмнителни бизнесмени. Не се мерят нито гръдната обиколка, нито кубиците силикон на разни места. Не се изисква и дефилиране по /и без/ бански „костюми”.
Наградата е „Човек на годината” на Бъларския Хелзински Комитет.
Тази година ще бъде връчена за втори път.”
Блог на Галя
……………………………..
Съжалявам, че ни в клин, ни в ръкав се намесвам в коментарите с предложение, което няма нищо общо
с темата, но искам час по-скоро да стигне до Иво.
Накратко:
Цитирам по-горе увода към предложение да се гласува за Иво в “Личност на Годината”. Не съм съгласен с авторката. Хелзинкският комитет не е независимата, неказионна и спечелила доверието ми инстанция, та да очакваме от нея да отсъжда “правилния” Човек на Годината. Гледайки състава на журито, съмненията ми не се разсейват. И си помислих – защо винаги вървим след събитията? Защо оставяме все други да решават кой какъв е в тази държава? Решава някой – ще дава медали, друг – конкурс за архонти, трети произвежда темплиери – а, стига, вече!
Та, да си дойда на думата – Иво е достатъчно именит, за да се нуждае от някаква си съмнителна титла “Човек на Годината”. Той е Човек на България и не само за 2009 година. Затова предлагам вместо това участие (което би могъл да спечели, но то ще е пирова печалба), да подбере още двама или четирима колеги и да направят съвместен Комитет за номинация на журналист на годината.
На техния избор – ще вярват много повече радетели на демокрацията в България. Ако трябва ще съберем и награден фонд!
Добрев,добре си го казал,Г-н Инджев е познат като журналист и публицист,точно в тези области трябва да бъде номиниран. Човек на годината,личност на годината,това са въздухарски,комплексарски фрази.
Ковач,какво искаш да кажеш,ти знаеш ли колко е пропаднала Хърватска,знаеш ли там какво се прави и пише. Единствената нормална ,славянска държава на Балканите е Словения,всичко друго е проклетия и простотия,всички до една,по списък.
ГБ,кои са тия дето ще ни уважават ,ако и ние се уважаваме,за какво уважение въобще става въпрос,нещо не си ясен.Кардинале,пак си в режим на отнесеност,ще изчакаме до по-благоприятни за теб времена.
Д-р Панев,много примитивна история разказваш за сърбина,който ти см,яташ за полуинтелигентен. Разликата между типичния българин и типичния сърбин е НИКАКВА. Единствено ,те живееха по-свободно и по-човешки през времето на тяхната комунистическа диктатура. Даването на негативни квалификации за цели етнически групи,или нации ,по отношение на своята е признак на комплексираност. Ти ходил ли си на сръбски пикници и на български,ходил ли си в техните църкви и манастири и в българските(комунистически) църкви в Чикаго.Разликата е от земята до небето. Доколкото си спомняш,ти казваше ,че живееш точно в този град. Най-примитивната общеност в Чикаго е българската,четеш ли им вестниците,издавани от комунистическите агенти Хамид,памид,Момчилов и сие? Буламач отвсякъде.А за руските вестници да говорим ли-те са като енциклопедии.
Развихрили се генерали и “без прошка”,ни за Чапаев,ни за Петка,ни за белите,или за водещия,но са все като волна песен сред шумяшите дебри и балкани….само дето в революционния си порив,не казват,как при точни псевдоними,с увереност твърдят,че знаят,
кой,кой е…или ОТКЪДЕ!!!
Не са сами,има и такива,които не по-малко отнесени,ЗАБРАВЯТ,ДА внимават,че при употребата на самите псевдоними от мъжки род,забравят понякога,и подсказват,че са дами…но не си [я] стягят….като блажения разговор между две другарки след баня: “Емилия,ми ли я?
Бил съм и в българските, и в гръцките, и в сръбските църкви, само в манастира Грачаница не съм ходил (въпреки че имах възможност). Донякъде си прав, но само донякъде. Гръцката и сръбска емигрантски общности са много стари в Чикаго. Руснаците и украинците дори са по-малко влиятелни от тях. С тази забележка, че мнозинството от руснаците са евреи (вестниците, радиото и телевизионните канали на руски език са техни). Сигурно си чувал за закона Джексън – Ваник от времето на Клинтън. Да не говорим за полската колония, която е най-голяма и най-влиятелната (имат най-много кметове, конгресмени и сенатори). Сигурно си чувал също, че последният губернатор на Илинойс – Род Благоевич (който бе свален с инпийчмънт за корупция миналата година) е сърбин. Може да ти изглежда остаряло и безсмислено, но аз ти препоръчвам да препрочетеш новелата “Крадецът на праскови” от Емилиян Станев. Знам, че си я чел, затова написах “да препрочетеш”. Това е единствената книга, в която тънко и задълбочено се говори българо – сръбските отношения. Дано не ме намразиш за написаното!
Не ,в никакъв случай,ти си толерантен човек,в това не се съмнявам,но Благойевич е американец,роден е в Щатите,като само баща му е от сръбски произход. доколкото знам,роден е през 1948г. и името му е Милорад. Друго,може повечето рускоговорящи да са от еврейси произход,но душевно,исторически и културно,твърдо принадлежат към руснаците. Манталитета също.На руснаци може да се разчита хиляди пъти повече,отколкото на българи,мпонйе така ми казват. Въобще ,никакво сравнение не може да има между двте общности-етноси.
Гешев,дано не си избрал за псевдоним българския полицай Никола Гешев,той ми е любим от много десетилетия.За съжаление,никой не знае съдбата му.
Да,Севдалине,Раде Маркович и Невена Коканова добре изиграха ролите си,за съжаление и двамата артисти са покойници. Но има повече прилики между сърби и българи,отколкото разлики. Мнозинството от двата етноса са свестни,работливи и гостопремни хора.
Да, прав си. Мисля, че се разбрахме. С една малка забележка. По мое скромно мнение, дори най-свестните от тях считат себе си по-европейци от нас. А, за руснаците и евреите, преди да кажа каквото и да било, бих искал да прочета последната книга на Солженицин “200 години заедно” (която за съжаление не съм чел). Сърдечни поздрави!
Ами нормално е за сърбите,а за словенците още повече,както е нормално за нас,се считаме за много по-близко до Ориента,просто няма начин,ние Българите сме най-близо до ориенталския манталитет и турците,за лошо,или добро, технически въпрос. Е,може ли една страна,да не е по-близо до Запада и Европа,след като имаше 7 (СЕДЕМ) компании за издаване на грамофонни плочи,касети и видеокасети,срещу една ,наша. нали си спомняш,че като студенти купувахме полочи от сръбските студенти,тираджии и туристи,особено на Боровец и Пампорово. Кой внесе първите химикалки и шушкави якета от италия,виж как се сещаш,ами сърбите разбира се. къде се продаваха техни хладилници и перални,в Корекома ли,или в “Домашни потреби” ??? Да,пак се сети,знаеш ти,знаеша,ами във ВТО “Кореком”.Ами кой ни снабдяваше с дънки и кожени якета,ами сърбите разбира се. Помагаха им гърци,араби и негри.А за валутата да не говорим. Нали знаеш,че в Югославия,техните комунисти не гонеха никого,който притежава западна валута. Е,кой е бил по-близо до Европа,българчетата ,или сръбчетата. Отговора е в ръцете ти,имаш думата.Нали си спомняш как се гледаше страстно Сръбска и Македонска телевизия и радиостанциите им. Стига толкоз.Югославия беше втория Кореком за нас.
Книгат на Солженицин я четох на руски,има я в нета. Не е кой знае какво. Много верна информация,но изводите не са много адекватни. Чети Марк Салонин ,Виктор Суворов,Михаил Мелтюхов,Невежин и др.