Президентът Първанов не за пръв се е меси публично в правораздаването (за задкулисни намеси не мога да знам, но имам право да подозирам, че са много повече, след като си ги позволява и публично).
Когато на 26.10.2005 г. застреляха демонстративно посред бял ден на т.н. правителствено трасе на бул. „България” в София бизнесмена Емил Кюлев, държавният глава реагира със светкавична оценка. Заяви категорично, че ставало дума за „ убийство, с което се търси политически ефект”. Нещо повече, обяви бизнеса на току – що убития за чист и почти се закле, че добре знае за какво става дума.
Кюлев му беше съветник. По моя информация, ден преди убийството, е прекарал часове в кабинета на държавния глава и по незнайни причини е отменил планирано пътуване в съседна държава. Някой, толкова добре осведомен, че също е знаел къде точно има „дупка” във видеонаблюдението на правителственото трасе, демонстративно го разстреля пред очите на цяла България на едноименния булевард.
Трябва да е имало много важна причина за президента да изскочи изпреварващо (каквото и да било разследване, камо ли заключение на разследващите) пред медиите с версията си за „търсения политически ефект” от убийството.
Кой ще тръгне сериозно да разследва други хипотези, като някаква си връзка с големите пари ( в. „24 часа” писа на следващия ден, че бизнесът на Кюлев се оценява на 1 млд и 200 милиона лева), при положение, че самият Първанов заложи така светкавично авторитета си за чистота на сделките на своя съветник!
Ами ако следствието докажеше, че има нечистотии, какво става с чистата съвест и клетвите на Първанов? Явно е било най – добре да не се „рови”. Такова беше посланието на президентския ход.
Припомням този случай на намеса в правосъдната система, защото днес Първанов предприе аналогичен ход, като застана на страната на своя бивш(?) съпартиец Станишев, който бил на път да бъде осъден ( откъде знае, че е „на път”, може пък да не е?) за преместването на една папка, а престъпните босове оставали недосегаеми.
Отново държавният глава казва на практика на съдебната власт какво да (не)прави.
Но и това не е всичко. Краткото изявление на държавния глава пред медиите е много съдържателно и по друга причина – чрез признанието, че му е известно за недосегаемостта на престъпни босове. Интересно, защо не ни сподели малко повече по темата – знае, но си пази тайните за себе си, така ли?
Нима не си говори вече с бившия си съветник и днешен главен прокурор Борисов Велчев? Нищо чудно, ако намеква, че Велчев покровителства „недосегаемите престъпни босове”…
Връх на всичко е „доказателството” за съществуването на престъпните босове, което Първанов цитира – било известно от медиите. Интересно! Някои медии се осмелиха да пишат и за „подвизи” на самия Първанов – да смятаме ли написаното за вярно? Или ще ни посочи медиите, на които лично той е заложил, за да знаем на кого вярва ( съответно да не му вярваме)?
Изобщо, нашият държавен глава има таланта да казва много с малко думи – чудя се само, дали е нарочно, или май е без да иска. С няколко изречения този път успя да размаха пръст едновременно на съда, на прокуратурата и на министър – председателя, давайки да се разбере също, че са му известни босовете на престъпния свят.
Бърз и яростен – като екшън герой, който първо стреля, после мисли!.
По повод безбройните издънки на Гоце Седефчов, а и за да дадем малко време на господин Инджев да си отдъхне от тази негова безкрайна антипърванска борба, предлагам на вашето внимание, скъпи блогъри, екшън-план от няколко точки.
1. Както госпожа Желева заяви като сериозно свое намерение, да престанем с тези глупости да разкриваме задгранични изборни секции. Да отзовем също така всички консули в чужбина, посланиците да се назначават поконтинентално, за Европа, в порядък на изключение, може и да са двама.
2. На всички избиратели преди изборния ден да се провежда тест за интелегентност. Тези, които имат резултат над 15 – не стават! Ако междувременно се окаже, че някой е чел вестник, познава лично Иво Инджев, гледа редовно Барекадното момче, досеща се какво означава “метрампаж” или е гласувал първо за Жорж Ганчев, а след това и за ГЕРБ – резултатът му се намалява наполовина.
3. Право на глас да имат само тези лица, които плащат такса “смет”. Другите очевидно нито ядат, нито с… (с извинение), нито нещо друго правят, щом не произвеждат боклуци.
4. На всички жени-кандидатки за изборен пост две години преди радостното събитие да им се поставят девствени пояси, а на краката си да носят гири ( за да не могат да ги вдигат).
5. Кандидатите за хамама с шопско-трънско-баняджийско потекло да се стрелят на място, но в краката, защото в главите няма смисъл (също така тези с имена, производни на Пеко, Тако, Мако, Дако, Тано, Цоло, Лило, Боко, Доко, Гиго, Циго…)
6. На избраните народни представители от една парламентарна група да се монтират месингови пантички за едновременно свързано гласуване – като един, когато каже Батко (вж. Параграф 22, почин на лейтенант Лайняната глава)
7. На всички желаещи да се обесят – хазната да осигури въженца от Манила…
8. Да се ликвидира президентската институция, царят да си сложи короната и да емигрира в – където и да е, само повече да не се връща!
Още? Не 20 години, на ахмаците и 200 не ни стигат да намерим пътя за Храма!
Г-н Инджев,а този цитат как да го разбирам?
“По думите му, по този начин трябва да бъдат извикани и сложени до стената някои от големите престъпни босове и да бъде смачкана уличната престъпност.”
Може би “разстреляни” е пропуснато заради малките деца пред телевизора.Вълкът козината си мени,но нрава никога.
Драги Иво, отворих блога ти тази сутрин за да видя дали си реагирал на поредната наглост на Гоце и не останах излъган. Не знам дали е случайност, но откакто те чета, има 100% съвпадение на начина по който ти и аз виждаме нещата от живота и политиката. Глаувах убедено и с чиста съвест за твоята номинация за „Човек на годината” на Бъларския Хелзински Комитет. Ще бъда щастлив ако спечелиш, защото си смел, имаш принципи и отстояваш истината в контролираната от олигарси и ченгета българска преса. Скоро се надявам Гоце да е лош спомен за всички нас и да чета или гледам твоя editorial в някой голям вестник или телевизия. Успех и благодаря за истината!
Хубаво му го рече!
Мястото на Босовете от Властоолигархичния кръг в България, е на подсадимата скамеика пред Хагския трибунал, кадето президента Първанов, ще има възможноста първи да даде показания пред съдиите на трибунала, за извършения от тях Геноцит срещу беззащитните Български деца,жени,мъже и пенсионери в Република България.
Първанов и Станишев са точно като една бабичка в трамвая, която хванаха без билет, а тя запрщаше контрольора, да проверява шофьорите на скъпи коли, минаващи покрай нас, откъде са взели парите, та да си ги купят.
Поредната “невъзможна случайност” на една политическа еволюция протичаща със зашеметяваща скорост…
Ореле,този път се изложи,съсът в хага е за военни престъпления,а за комунистите е много късно,никой,никога,никъде няма да ги пипне,кажи поне веднъж,откъде черпиш толкова наивност.Тя пречи на евентуални сериозни стъпки.И няма Гоце,Моце,Поце,Доце, има Георги Първанов,може и да е всякакъв,ама е Георги Първанов.
sresana, tapa,4ervena,gnusna,gadna,dolna,mrasna,savetska,mar6a.abe nqmam dumi
Защото и аз да бях един циничен агент – представа, за която не бих мечтал, щях по един гнусен начин да се разпореждам с един изцяло политически орган – а този орган е сляп като Темида
…kervanat si varvi…
Да господин Инджев. Хубаво го рекохте.Комунистите разчитат на скъсената от делника народна памет.Те ли(Първанов викаше: Уууууу! на решението на правителството на Костов, за подкрепа на американските сили) не знаят кои са бандитите? Велчев ли не знае? Борисов е казал „А“. Ще каже и „Б“. Президента и главния прокурор ще му помогнат ли? Много се съмнявам
Колкото пъти “вятърът на промяната” духне откъм високите етажи на властта и от там замирисва непоносимо. Тогава някой от “елита” снизхожда от миризливите висини с парфюмирани интервюта и правешко-сирищнишкия аромат отново се възцарява. Никой не би изържал в тази отровна среда без пълно срастване с личния си духовен противогаз. Постепенно започваме да приемаме мутиралия си вътрешен облик за нещо нормално. Рядко, твърде рядко успяваме да зърнем своята уродливост във все още целите огледала на духа.
И първото ни желание е да ги разбием.
Каква другарска загриженост и трогателност за “нищо и никакви папки”,след като смаяхме света и утвърдихме, европейски вид външна политика,а “кърпим” всеки ден по нещо,което би било,подходящо за служебно правителство,а не за силен кабинет,който бил и!!! интелектуално
и управленски с л а б…
При пожари гасенето е от А до Я!
А,не мислите ли че Гоце просто започва да се претиснява за самия себе си………?
KOGA SHTE NAPISHESH NESHTO SRESHTY BOIKO BORISOV ,STIGA SE PODMAZVA NA GERB .OT TVOITE PISANIA LUHA NA PORU4KI. MRAZISH PREZIDENTA ZASHTOTO ZARADI NEGO TE IZGONIXA KATO NENYJEN PARCAL OT TELEVIZIITE DERZAI SEGA TUKA NO BUDI OBEKTIVEN KAM VSI4KI AKO ISKASH DA SI JURNALIST NE LAINO KATO BAREKOV
Към S. Petkov:
А ти кога ще започнеш да четеш преди да пишеш ( глупости) – това , че не си прочел критични мои статии по темата, която толкова те вълнува, не значи, че ги няма.
Колкото до “парцала” – употребата на подобни квалификации от твоя страна те поставя автоматично точно в категорията, в която си класирал Бареков.
Има един друг интересен факт, на който малко обръщаме внимание! Като се ограничи в конституционните си права президентът няма толкова власт. Не може да се намесв в работата нито на изпълнителната, нито на съдебната власт.
Тогава защо толкова го слушат! Май много намирисва такова незаконно послушание!
По въпроса за Станичев, пред съдебната власт неговото мнение не е по важно от мнението на всеки един гражданин. В такъв случай аз пък твърдя, че Станишев е ако не директно корумпиран гангстер то поне некомпетентен немърливец, поради което е допуснал загубата или публичното разгласяване на държавни секретни документи, заради което трябва да бъде осъден по закона. А ако някой включително и президентът знае и има улики за по-големи престъпници или техните босове е длъжен пак според закона да съобщи за това на съответните органи. Ако ли пропусне да го направи, то един ден, когато бъде уличен рискува да бъде подведен под отговорност за прикритие и съучастничество. И тогава нишо чудно да се окаже, че уважаемият президент Г-н Георги Първанов е с по-големи престъпления от уважаемия бивш министър председател Г-н Сергей Станишев и да получи още по-голяма присъда. Можеби президентът знаейки за собствените си прегрешения и сравнявайки ги с тези на Станишев спонтанно се провиква: Та той е невинен, (като вакло агънце е в сравнение с мен!- последното само на ум.)
Знаете ли, как се отрази падането на Берлинската стена на г-н Инпийч?
Преди бил Гоце(псевдонимът от ДС), а после станал Коце(вредил се с 15-годишна, макар да хванал трипер)
Пусни сифона, отмий първана
Иво,ти упорито не се вслушваш в някои мои,нескромно казано, съвети. Не обръщай внимание на комуноиди,не си заслужава,критикувай,допълвай,оборвай само нормални хора. Никой комунист не се е вразумил и нито един психиатър не допуска че това е възможно, за….. ги тези малоумници и не си губи времето. Те са извънземни.
Мушналиев,борбата с комунистите се води не със дребна ирония,псевдоними и закачки,а със яростна ,мирна,културна,доствоерна критика. Примитивността в разобличението на комунистите води до негативни резултати.
ГБ,айде бе човек,поне ти си интелигентен,не си ли разбрал,че за комунистите няма фактори, които да им влияят и да се съобразяват. Скоро ще излезе книгата на Христо Христов за Тодор Живков,поръчай си я и ще се убедиш в това.
Здравейте г-н Инджев,
Надявам се че Вие и форумците сте в добро здраве.
Възхищавам се на последователността с която работите по президентското направление и ви пожелавам да не спирате. Сигурна съм че ще даде резултат, макар и не толкова бързо колкото ни се иска, но може и да е по-скоро отколкото можем да очакваме. Знае ли човек? Исках да кажа, че се възхищавам на способността Ви да работите като капката, която единствена може да пробие камъка. Или както обичам да казвам, капката работи по метода на мравката, без да спира. Естествено, че имам авторски претенции за тази крилата мисъл. И да не останете с впечатление, че това е единствената крилата мисъл, която ме е споходила, ще ви кажа още една – тъмнината се разпространява със скоростта на светлината, но понякога и по-бързо.
Но не съм във форума днес за да ви занимавам с моите крилати мисли.
Тук съм за да осветя, с Ваше позволение, една тъмна страна на моето подсъзнание, с надеждата, че ще ми се просветли. Ето я предисторията.
Като студентка използвах всяка свободна минута да отида до близкия парк, едно доста оживено място. Един ден крача си аз весело по една алея и изведнъж насреща ми зад едно дърво изправен мъж, застанал така, че няма как да не го видиш, извадил си оная работа и си работи там нещо с ръцете. Все едно не мога да опиша изнедата си и сигурно съм се спряла за момент, защото си спомням, че една жена ме побутна по гърба с думите: “Спокойно, момиче, не е наред човека, явно си нова тук щом така се стряскаш.” И това беше, дето се казва, случката мина и замина. Домашното ми възпитание не позволи тогава да коментирам случилото се с колеги, макар се наоколо се чуваха по този повод незлобни коментари в стил „бликащо студентско остроумие.” Ах, само ако знаех какво ще ми се случи години по-късно, щях да го отхвърля това пусто домашно възпитание и щях да инициирам дискусия на широка обществена основа за да не заседне тази случка в дълбокото ми подсъзнание.
Много години по-късно онзи призрак там зад дървото ме споходи неочаквано около един 24 май, когато бях в масовката за среща с президента Първанов в началото на първия му президентски мандат (подробности за годината, мястото и часа на срещата не съобщавам от съображения за сигурност). На тази среща го видях на живо за пръв и вместо да се възхитя на данните му с които май влезе в някакви световни класации, тогава моля ви се, ни в клин, ни в ръкав, изплува спомена за оня човек, там в парка, под дървото, много години назад, но този път в образа на Първанов, на живо, да протегнеш ръка, ще го пипнеш. Уплаших се и се огледах гузно наоколо дали някой не е видял мислите ми. В този момент си дадох сметка, че в съзнанието ми или в подсъзнанието ми, знае ли човек къде, се е запечатало лицето на онзи човек, тънката ехидна усмивчица, нагъл поглед и цялостното излъчване “хе-хе, аз ей тука ще си го размахвам, а ти нищо не можеш да ми направиш”. От тогава стане ли дума за Първанов, това е образът който ми идва – – извадил си Първанов политическия президентски инструмент, размахва си го наляво и надясно, усмихва се ехидно, гледа ни нагло и ни казва, че ще си прави каквото си иска.
Ама поставете се на мое място, имате ли представа как се чувствам, това си е жив ужас. И тия дни, след последните му изцепки, където и да кликнеш, снимките на Първанов на лично място. А аз виждам едно и също. Опитах се да си помогна сама, да не кажете, че ей така съм скръстила ръце и чакам мафиотските босове сами да се арестуват и да влязат в затвора. Опитах съвсем съзнателно наложа образа на оня нещастник с образа на други, нека ги наречем, публични наглеци дето ни облъчваха и продължават да ни облъчват през последните години. Опитах с Доган, не се получава. Дори и с Путин пробвах, никакъв резултат. Гоце ми е единствен. Не ми казвайте, че няма причина да се тревожа. Ако ми назначат психотерапевт и трябва да дам описание на случилото се преди години, направо ще кажа, че Гоце Първанов беше там под дървото. Опитайте се да ми влезете в положението, от никъде взорът надежда не види.
Аз все още се надявам, че имам вътрешен ресурс да си помогна сама с този акт на осветяване на тъмна моя страна. Също тка се надявам, че моята тъмна страна няма да се окаже заразна, един свински грип стига.
Ако желаете, ще Ви информирам дали има промяна в моето състояние след този акт на осветяване, което сигурно не е като да осветиш таен агент на ДАНС, но да не губя надежда.
Как завърши онази история в парка ли? Ако се вярва на мълвата, оня изчезна след като бащата на една ученичка от икономическия техникум му хвърлил такъв як бой, че влечението му към чистия въздух и големите дървета се изпарило безвъзвратно. Явно някои терапии са по-успешни от други. Дано да си намеря правилна терапия.
Обаждане в президентството:
– Ало, трябва ли ви президент?
– Не.
– Тогава защо го държите?
Е,шапчице,много добре,много хитро го казвате,но както и при много други,и Вие снижавате стойността на написаното,като подавате някакво име,което не съществува. Ами няма Гоце Първанов,я го преведете на друг език и го публикувайте,ще е трудно.