Вие четете публикацията, която в този блог е под номер 900. В нито една от предишните, нито в някоя друга от онези няколко пъти по толкова мои други публикации през последните 30 години, не съм занимавал публиката с мой близък човек. Но винаги има първи път..
Посвещавам следващите редове на Роси, моята храбра и честна съпруга и на нейното чувство за справедливост, което често надделява над инстинкта й за самосъхранение.
На Роси ( почти по Бетовен и неговата пиеса за пиано „ На Елиза”, която Роси толкова обича да свири на нашите деца ).
Роси не може да понесе да не се намеси, когато вижда явна измама – някои от онези, при които мнозина от нас извръщаме глава, за да си нямаме проблеми. Не е избухлива, нито е скандалджийка. Но е импулсивна в противопоставянето на измамата и несправедливостта.
Изработил съм си принцип да избягвам, когато е възможно, скандалите на дребно. Установил съм с годините, че човек не може да превъзпита сервитьори или таксиметров шофьор. По ми е лесно да подмина с презрение грубостта или дребната шмекерия, отколкото да се захвана да търся справедливостта, което многократно ме изваждало от равновесие за дълго време. А равновесието, преценил съм, ми трябва за далеч по-важни неща.
Не и Роси. Тя държи справедливостта да възтържествува. Сега и на момента. Което води до обяснения с таксиметровия шофьор за бясно въртящия се брояч и показатели на дисплея, които явно не отговарят на истината и до …разваляне на настроението. Аз просто бих дал онези 50 ст. отгоре ( беше на кратко разстояние), за да си купя спокойствие, а и по принцип не бих забелязал ( успокоявам се за този конформизъм с философията, че ако ще е конфликт, то нека да е на е ниво, с президента, да речем).
Но не си мислете, че Роси прави това заради стиснатост, заради стотинките. Конфликтните ситуации в които попада, най-често са заради спонтанна нейна намеса в защита на беззащитните.
И ето че вчера, в деня, в който публикувах статия за странното отсъствие на организирания гняв на таксиметрови шофьори ( така познат от предишни години), по повод убийството на техен колега от пиян полицай на пътя, Роси отново се прояви.
Хвърлила се да предупреждава млада жена с кърмаче на ръце, да не се качва на фалшиво такси, което имитира по външни белези друга компания с по-евтина тарифа. Жената, отгоре на всичко, се оказала чужденка. Наложило се Роси да бъде настоятелна и да й обясни на английски за какво става дума, докато разбере за измамата и се качи в друго, „истинско” такси. Познайте какво последвало на опашката от таксиметрови коли?
Наскачали шофьорите и я подгонили ( ще ви спестя словесните им заплахи, но си представете невербалните последици, ако я бяха хванали). Роси, която е спортна натура, успяла да избяга, скачайки в един трамвай. В едно предаване на „Нова телевизия” казах, че един мъж, ако претендира да е такъв, не бие жени( за което често ми благодарят непознати за мен, предимно възрастни дами ), но отлично знаем на какво са способни въпросните екземпляри, които се имат за мъже, нали?!
Аналогична, но още по-гадна ( ще видите, че е възможно!) случка имаше и преди 4 години. Роси разпозна на улицата един откровен бандит, който на два пъти мами наши познати с пари пред столично бюро за обмен на валута. Канел се да измами поредната си жертва, възрастна жена, която била на път да се хване на неговия трик да се представя за собственик на бюрото, което ей сега ще отключи специално за клиента ( бягайки с вече взетите пари на жертвата през паралелния вход). Роси се намесила, предупредила жената и „сделката” се провалила.
Пред изумения поглед на възрастната жена и пред безучастния охранител ( и аз имам семейство, промърморил после той) на държавна институция на метри от събитието, измамникът събрал храчка и се изплюл в лицето на Роси.
Този път и аз, конформистът, кипнах. Настоях в полицията да приемат Роси и тя веднага разпозна в техния албум рецидивиста, стар познат на „органите”. Познат, но недосегаем, както се оказа. Нищо не можело да се направи. Имал си адвокати. Ако го пипнели, адвокатите веднага щели да докажат, че в този момент е бил в хотела си един къде си в провинцията, защото имал много пари и действително винаги си имал такова алиби. Иначе- да, знаели го, миналата седмица си купил нова кола демонстрирали осведоменост униформените.
И в телевизията, в която работех тогава, ми обясниха, че не можем да снимаме със скрита камера измамника, който методично си вършеше измамите насред София. Нямали сме право!
Както виждате от историята с жената с кърмачето, въпреки храчките, Роси не се отказа. Имам чувството, че е единствената в тази държава.
Това момиче се осмели на 22 ноември 1999 г. да се изправи пред препълнения площад в София и да изпее сама, акапелно, химните на България и САЩ, „разстрелвана” в упор от камерите на Си Ен Ен и други световни телевизионни канали с аудитория от десетки милиони зрители на планетата. В присъствието на българския президент Стоянов и на американския Клинтън. А беше само на 26 години, без почти никакъв опит в публичните изяви като млада оперна певица.
Бих я номинирал за наградата на Българския хелзинкски комитет „Човек на годината”. Но, каква ирония, номиниран съм аз, конформистът ( това ми напомня, как след 4 години на война в Ливан се завърнах невредим, а дъщеричката ми Ани си носи и до ден днешен белег на главата с 8 шева).
Ето защо номинирам Роси за „Човек на прехода” – не на онзи 20 годишния, за който се спори, дали е свършил, а на прехода от нашето масово състояние на бездействие и страх, към защитата на собствените си права, към активна гражданска, чисто човешка позиция.
Сещам се за онази индианска молитва, която Вонегът някъде (не се сещам за творбата) перифразира, цитирам я по памет: Боже, дай ми сили да се боря за нещата, които мога да променя, търпение – да приема нещата, които не мога и мъдростта да различавам едните от другите…
Да ти е жива, здрава и все така граждански активна!
Mon predecesseur m’a “dit”,que vous n,accepte les sien invitations,pour r e p o s e r!!! un p e u…
Ce,e t a i t t r e s
d o m m a g e!
I l f a u t meme s a v o i r,q u e l e s plus fortes precautions son i n u t i l e s,m a i s i l y la la meme d i s p o s i tion q u a n d est possible.
Иво и Роси благодаря ВИ, за ВАШИЯТ Български Християнски морал и смелост, с които вършите добри дела, в помощ на беззащитните Граждани в република България.
Да я благослови Бог тази жена. А теб те е благословил, да живееш с такъв човек.
Да не се свършва духът ви и чувството ви за справедливост.
Благодаря, че ви има!
Иво,с жена ти ставаме двама:за такива като нас майка ми цитираше”Лудите,те да са живи!”
🙂
Ако бях жена, г-н Инджев, Роси щеше да има проблем, нъй като не съм, приеми поздравите ми! Харесва ми отношението ти към семейството и съпругата си. Можеш да и предадеш поздрави от един баща с три деца.
Роси не е сама, г-н Инджев. И не си и помисляйте да се примирявате с такива мисли. Има достатъчно (не)нормални индивиди като нея (един от тях съм аз), които не могат да се стърпят и палят моторетката, когато видят някаква несправедливост. Дай боже на всеки един такъв в семейството бих казал и може би нещата ще се пооправят.
Тези занимавки с лични преживявания са интересни. Може по-често 🙂
Поздрави,
Даниел
Искрени поздрави за гражданската позиция на Роси. Много мъжка постъпка – повечето хора в днешно време гледат безучастно чуждото нещастие. Ако не друго, то поне детето/децата Ви ще получат качествено възпитание.
Поздравете съпругата си и от мен! Познавам един двама такива. И все жени! Аз , за съжаление не постъпвам така – от страх ли, от нямане на време ли, от “няма смисъл ” ли…
Ако да подложиш журналистическата си кариера на отсрелване като узбекски архар пред 50 000-еврово дуло, да продължиш да отстояваш позициите си, въпреки лишения, давайки надежда и измивайки срама пред света на стоящите извън кръговрата на корупцията в България се считаше за конформизъм, какво ли пък може да се каже за останалите, както и ако до всяко добро същество застанеше още едно: отдавна щяхме да сме ги минали американците…
Поздрави за Роси и от мен! Вдъхва ми кураж и надежда разказът Ви за нея! Защото и аз така се опитвам да се намесвам – къде успешно, къде не! И се стрясках, че никой не си прави труд да реагира, когато вижда, че някого мамят! Но ако голямата част от българите продължават да стоят безучастни, когато са свидетели на подобни събития, то се страхувам, че няма да е далеч денят, когато Роси ще бъде сполетяна и от невербална разправа! И за да не се случва, пишете по-често за нея или такива като нея!
Преди 30 години капитан Георгиев, известен като Жоро Химика,офицер от Флота, пътувал с автобус № 5 в посока Морска гара. Някъде около Окръжна болица се качил гамен, който злостно задирял една ученичка близо до предната врата. Химика – бивш боксьор, отишъл при тях, нокаутирал гамена, свалил го от автобуса, завързал го с бодлива тел, която се валяла на улицата някъде около университетската книжарница, за знака на автобусната спирка (да си го приберат милиционрите) и продължил към работното си място. Днес ги няма нито Морската гара, нито университетската книжарница, нито автобус № 5, нито бодливата тел, нито милиционерите. И Химика вече е най-обикновен смачкан дърт мъж с физически недъзи.Гамени дал господ. Да му мислят Роситата!
‘ако до всяко добро същество застане поне още едно’…дано!
но’у нас свестните смятат за луди…’
Аз помня една друга случка, на ъгъла на Парчевич и Христо Белчев, когато Роси с гневен поглед и пред изумения поглед на минаващите се хвърли към минаващия Мерцедес с викове “Ей п*******!!!” Последният бе ни повече, ни по-малко Андрей Луканов :))), а годината 1991-2. Браво Роси! Гордеем се с теб! :))
Да ти е жива и здрава женичката! Бъдете здрави и щастливи! И моята е такава. И аз съм като теб /в таксито/. Или жените ще оправят света или никой.
Към Неви:
Това не го знам, но нееднократно съм я сдържал, когато се опитва да прави забележки на шофьори, паркирали така, че не може да се мине по тротоара – обикновено това са едни муцуни, които могат на една хапка да я сдъвчат с нейните петдесетина кила – дори няма и копчетата й да изплюят…
Господ е “събирач” г-н Инджев.
Радвам се,че имате до себе си жена,на която можете и се УПОВАВАТЕ
Бъдете живи и здрави всички у дома.
Продължавайте заедно с нея МИСИЯТА си да помагате и на всички Нас,които Ви вярваме.
Пишете!Да се борим!Все някога и
на Нашата улица ще изгрее слънце.
Ще ми се да вярвам.ВЯРВАМ го!
Готхолд Лесинг има една мисъл, която много малко мъже я знаят, а още по-малко я приемат или признават :
” НИЕ НЕ ВЯРВАМЕ, ЧЕ ЕДНА ГОРДА ЖЕНА МОЖЕ ДА БЪДЕ МНОГО НЕЖНА, НИТО ПЪК ЧЕ ЕДНА НЕЖНА ЖЕНА МОЖЕ ДА БЪДЕ МНОГО ГОРДА “.
…Имам приятелка Роси и знаете ли г-н Инджев, и тя е не по малко Граждански активна…ИМЕТО ИМ СТОИ !!!
Да ти е жива и здрава. Роси е златно момиче!
Ако повечко имаха съвест и смелост като Роси България щеше да е различна държава.
Да Ви е живо и здраво цялото семейство !!! Господ да Ви пази !!!!
Щастлив сте Г-н Инджев с такава съпруга. Господ здраве да дава на вас и цялото семейство! Колкото повече такива хора има в България, толкова по-бързо ше тръгнем на добре.
Вашите внуци ще бъдат много щастливи.
С живот в България сте изплатили всички грехове на поколения назад и напред.
Бъдете здрави и се радвайте на приятели !
На това му се казва “Zivilcourage”, у нас можем да го търсим със свещ между мъжете(те имат семейства), но се среща за щастие между жените . Да е жива и здрава Роси !!!
*Zivilcourage – определение :
Намесването Ти в ситуация , в която намираш че има неправда(в помощ на неоправдания), когато съзнаваш , че изходът е неясен и може да ти донесе по-скоро негативи(вреди), отколкото ползи.
Преди десетина години ми се размина бой на централна гара, след като предупредих една жена, че ще я замъкнах с парите.
В последствие разбрах, че бандата (псевдо чейнчаджии), която работеше в областта на района са събирали по 10 марки от всеки присъстащ (работещ) и един от тях се е отчитал в близкото районно на някакъв началник. В замяна на това полицаите не ги закачали.
Възхитителна Роси!
Поздравления за семейството.
Е,да,ама колко са като Роси,това е въпросът,няма,няма и няма да има повече. България си е чиста и свята Комунистическа кочина. Да живеят прасетата,а те са много повече от подобните на Роси. Дж. Оруел,не напразно е кръстил книгата си ,за фермата….
“Зад всеки успял мъж стои една невероятна жена”. Историята, която разказахте г-н Инжев потвърждава тази сентенция, но обяснява, също и вашия успех – като един от най-добрите във попрището, което сте избрали и за което имате талант.
Колкото до дребните неща, които ни заобикалят, докоро и аз смятах че трябва да се борим за големите и важните неща. Това е така, но трябва да започнем от малките – това е пряко и директно поправяне на малките неправди. Само ако това се случва и се прави от повече хора – ще решим и “големите” си проблеми.
Има една интересна “теория на счупения” прозорец – след като я прочетох започнах да гледам по различен начин на приоритетите и на това какво правим – тук и сега.
Пожелавам ви много скъпоценни мигове със семействово.