Не беше толкова отдавна – само преди месеци днешните най-големи злодеи от страниците на т.н. водещи вестници в България бяха точно обратното, бяха медийно обгрижвани до такава степен, че и от едно подхлъзване на гражданин, потърсил опора в случайно минаващия премиер Станишев, правеха пропаганда. Чак в Германия обърнаха внимание на този феномен ( препечатвайки моя иронична статия по въпроса).
link: http://www.arte.tv/de/europa/europaische-presseschau-eurotopics/pressreview/2532616,CmC=2532630.html
Presseschau vom 24.03.2009
LOKALE FARBEN
Bulgarien – Blog von Ivo Indjev
Umarmender Regierunschef ist Volltreffer für Fotografen
In der Tageszeitung Trud ist ein Foto erschienen, auf dem der bulgarische Regierungschef Sergej Stanischew einen Rentner umarmt. Auf seinem Blog kommentiert Ivo Indjev das Foto ironisch: “Man ist geneigt, zu glauben, dass ausnahmsweise hier niemand Regie führte – also, traue ich meinen Augen. Das, was als Freistil-Kampf oder heißer Tango zwischen Stanischew und dem älteren Subjekt, anscheinend männlichen Geschlechts, rüberkommt, ist wahrscheinlich spontaner Ausdruck von Menschlichkeit seitens des Premiers, der einen gestolperten Rentner unterstützt. Für die … herumlauernden Fotografen ist das ein Volltreffer. So ist es, die Wählerschaft fällt ohnmächtig, wenn sie ihr Vorbild erblickt. Bei Lukanow und Widenow [frühere Ministerpräsidenten] – aus Hunger, nun – aus Bewegtheit. Gut, dass das Idol, durch die Kämpfe mit [Sofias] Bürgermeister Borisov [Vorsitzender der größten Partei GERB und Konkurrenz von Stanischews Partei] trainiert ist, so dass er die Kraft, die Schnelligkeit und das Geschick besitzt, wenigstens einen Rentner zu retten.”
» zum ganzen Artikel (externer Link)
© Bundeszentrale für politische Bildung, Deutschland
Тази моя статия, поместена в германския сайт Арте , спокойно може да бъде приспособена към днешната медийна реалност, но с обратен знак. В същия „Труд” четем разгромни и обобщаващи слова за грабителите от БСП. Обратът настъпи след като в изборната нощ главният редактор Тошо Тошев издебнал победителя Борисов да го напрегръща и нацелува публично.
Подобна е картинката и в останалите вечни официози, които бързо смениха тона. Но трябва да се признае особено трудното положение на „24 часа”, рекламната притурка на президента Г.Първанов. Раздира се между чувствата ( и ангажиментите) си към своя патрон и вътрешната потребност на слугата в същото време да се повози на „вълната Борисов”.
Борисов и Първанов обаче взеха, че се сдърпаха. Особено остро в тази полемика влезе финансовия министър Симеон Дянков. Ами сега, какво да се прави ( както би казал др. Ленин)?
Соломоновско ( почти по Паси) решение са намерили колегите. Услужили са отново на стария си началник Първанов, но без да обидят и новия. За целта ни съобщават за още един детайл от пукотевицата между Първанов и Дянков, но така, че да не бъдат обвинявани, че взимат страна.
Научили били от свои ( цели два и то независими) източници, че от финансовото министерство източили сметките на президента. Наложило се служители на държавния глава спешно да дадат 500 лева, за да не се закрие сметката. Но, както се оказало, източването не било нарочно, а било гаф, за който от министерството се извинили. Щастлив край, но дали всички са доволни?
Не и онези от нас, които не искаме да ни правят на глупаци. Представяте ли си, как най-случайно от „24 часа” научават за (пазената като държавна тайна) финансово-политическа престрелка? Ей така, както си живеят, изведнъж научават от два независими източника. Или пък главната редакторка, с каска и противогаз, храбро пропълзява през канализацията и с риск на драгоценния си началнически живот открива спотаените независими източници, готови да проговорят пред нейната неотразимост.
Точно по тази схема от същия вестник „научиха случайно” за моето напускане на Би Ти Ви буквално часове, след като бях заплашен ( заради същия Първанов) с уволнение и в резултат на това уведомих началниците си, че не желая при това положение да работя повече там. Случайно ми се обадиха от „24 чса” със загрижен тон, поговориха си близо половин час с мен и на другия ден най-случайно написаха куп лъжи и гадости- екслузивно! Просто им се бяха обадили с инструкцията : „смачкайте го тоя”!
Това им беше лесно. Но сега се раздират от верноподанически чувства към двата центъра на властта. Ето защо се опитват да ни убедят, че не са им звъннали от президентството, а сами били научили за гафа ( или каквото и да е онова нещо с източването на сметката). Така и на Първанов услужват , но и пред Борисов се правят на невинни.
Какви времена дойдоха, а? Да трябва да крият зависимостите си, с които така се перчеха!
“На чии труды дворец?”- на този отговор в песента на шевчук “На гости на генерала от ФСБ”, получава отговора на генерала:” Не твое собачее дело.”
Ами, попитахте и вие г-н Инджев: “На чии труды дворец?” и ви беше отговорено по съответния начин. Ами така е, като не слушате и не се умилявате от “любе”, така ще е. Ама много са сходни двата случая, чини ми се че единият генерал е преписал от другия. Чудя се кой от кого е преписвал.
Знаем ги и “Труд”,ч а с о в и т е вестници,особено храненикът “24 часа”.
Кого ли не го побиват тръпки сега,с импийчване,имунитети и бай-ганювски пунически войни в Брюксел,за де се подкопаят евентуално премиерски устои,
барабар с управленските и др. недоносчета,докато бъде доомаломощен партийния съюзник,от самия архитект на предишната коалиция,за да бъдат сваляни от каруцата-един по-един – и сегашните “вол/е/но” и безмълвно”воюващи ” помежду си герберови съюзници със сефтета от “янета” или “командири”!Засега загряват на тепиха с лъснали телеса по пехливански!
Утешаващо за България и Генерала са добрите му съветници и опита който трупа в добронамерена Европа с Барозу,Ромпой и Аштън,
докато се “намери!!!” на кого “да звъннат” и от Вашингтон!
Злото в България си е купило, и Мълчание с гриф строго секретно. Мишката както и Българските медии нямат вина, че се парализират от страх, когато видят отворената червена уста на кръвожадната змия в България.
От всичко най-опасно е това – да се оставиш да те манипулират.
В случая – да ти задават дневния ред.
Има много важни други, жизненоважни въпроси, но – не! Обсъждаме някакво селянче от Сирищник, на което ако не се обръща внимание и задника да си съдере няма да успее да ни промени живота…
И “Любе”,и Гоце-трипера -да го духаются!
(По Тома Измирлиев)
Питах шефот: Наш?
-Не е!
Разбраф, готово
грбнах калемот и хоп
в долния етаж на “Слово”
го напцувах като шоп.
Ке ти викам, ке те пцувам
ова ми е занаят.
Пустият му мазен кокъл
не се грабва со инат!
Горните слова са писани отдавна, когато не е имало още блогове в Интернет. Да се надяваме, че никога няма да са актуални за тях!
Браво,Орльо,милион пъти си прав,дръж нивото и забрави наивността,бъди по-нахакан,както сега !!!