Развиваме се бавно, но с готовност

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън поздрави българското правителство за готовността му за повече прозрачност в енергийните отношения.

Това е водещата новина от срещата й с министъра на външните работи на България Румяна Желева във Вашингтон.

Готовност? Това е ключовата дума. Напомня ми на ученическите години, когато в час по физическо възпитание ни строяваха на старта и даваха начало на състезанието с „ готови, на старта, бум”!

На старта сме отдавна. И сме готови, както разбираме. Остава един нищо и никакъв „бум”!

Зяпнали в дребните камъчета в обувката, не трябва да забравяме пропастта , на ръба около която куцукаме. Срещи , като тази с Хилари Клинтън, ни връщат към главното. Понеже енергийните ни отношения са практически обусловени от почти пълна зависимост от Русия по отношение на нефт, газ, ядрено гориво, намекът е доста твърд.

Много пъти съм писал по темата ( „ Следете облаците от Североизток, те са реалният индикатор за промяната в климата у нас” , отбелязах на 20. 08. 2009 г. в статията „Машината ГЕРБ маневрира, в Москва пуфтят навъсени”).

Също така съм цитирал какво е най-важното за България, погледната отвън:
„ Най-важната й задача ще бъде да постигне баланс в отношенията със Запада и Русия”, както писа Ройтерс на 27 юли тази година ( маркирано от мен в статията „Ще се отскубне ли троянският кон от руската мечка”). Дисбалансът с Русия е огромен – около 20 пъти по голям е вносът ни оттам, отколкото е износът за гигантската държава. Не е ли ясно в какво посока трябва да се търси балансирането?

Така че казаното от Хилари Клинтън не новина, а напомняне.

Колко пъти трябва да се напомнят истините, за да бъдат запаметени и осмислени, преди да се превърнат в повод за действие? В живота на един човек е прието този период на търпеливо повтаряне да продължава 18 години, до съзряването му.

В живота на променяща се България нещата се развиват по-бавно. Страната ни практически отказа да празнува 20 години от своето демократично съзряване (мълчанието около падането на Берлинската стена и стенанията около падението на Тодор Живков тук беше позорно на фона на тържествата в останалата част от континента).

Май прословутото българско търпение се възприема и от партньорите ни като национална особеност, с която трябва да се примирят. Търпят ни и те – такива, каквито сме. Малко бавно развиващисе сме, но пък даваме надежди, щом имаме готовност да се развием.

18 мнения за “Развиваме се бавно, но с готовност”

  1. няма да чакам още, ще си лягам, че стана 2 ч., за да ти прочета коментара за Гоцевото рандеву при баш чалгаджията на републиката!

  2. Българската нация е най красивия букет от етнически групи в Европа.Никой няма шанс да ни раздели и завладее завинаги, защото България е майка на всички ни и ние си я обичаме еднакво.Ние сега сме, като една яка Баварска пружина която можеш да свиеш до край но тя пак се развива и като си възстановим Българското Царство тогава няма да позволим на никой да ни свива прожината в България.

  3. България била готова да бъде прозрачна!!!!!!!!!!!!!!!!!
    20 години ни трябваха да “постигнем” тази готовнос и сега ча решихме да да я афишираме пред света.
    ГОТОВНОС да:

    да гледаме с възхищение всеки който ни казва колко ще сме добре скоро (един ден ) вече 20 години

    да боготворим всеки нов месия готов да ни ОПРАВИ (лесно разпознаваеми … появяват се на 4 години)

    да пием по редовно по чашка от майната му всеки път когато биваме предадени, ограбени и смазани от милите ни ИЗБРАННИЦИ

    да гледаме към България и семействата си от екрана на някой лаптоп на 2000-12000 км разтояние.

    да пращаме редовно средства зада не умрат от глад родителите, жените и децата ни.

    да гледаме редовно телевизия (за предпочитане бг новини) зада промиваме мозъците си редовно и с робско постоянство

    да се откажем от всякакви надежди да се приберем у дома(не сме нужни на България ако сме удома трябваме и навън)

    ГОТОВНОСТ за какво
    с премирена и наведена глава да бъдем лъгани от наши и чужди политици колко сме добре, колко правилно вървим на пред ( КЪМ КАКВО)

    дали г-жа Клинтан е потупал по главата вярното куче (а дали е вярно то?) нас не ни стопля
    не ни храни.
    БАТ ПОБОРКО май пак надскочи себеси( или поне е опита)
    иска хем вълка сит хем лъва нахранен.

    ама всички знаем приказката за кучето на двете врати

    все бързаме ние да сме сред големите (ама когато атовете се ритат макарета страдат)
    за жалост ние сме от магаретата

    и накрая БАТ БОЙКО да те светна с една голяма английска поговорка

    Getting Bigger, by being Better

    нали знаеш езици преведи си я сам

  4. Иво, напоследък взех да се сещам за много вицове. Ето ти един американски. “Американският посланик е на посещение при българския президент. В залата за чакащи говорил пет минути с двама от министрите. Когато влязъл при президента му казал: “Аз наистина не искам да ви безпокоя, но отвън говорих с двама от вашите министри и моя златен часовник изчезна.” “ОК – отговорил президента – сега ще се погрижа.” Излязъл и се върнал след две минути с часовника. Посланика се зарадвал: “Много би благодаря и се надявам, че това няма да е причина да си развалите отношенията с тях.” “О, не се притеснявайте – отговорил му президента – те изобщо не забелязаха.”

  5. Иво,ти да не би истински да си очаквал българските комунисти да празнуват падането на комунистическата диктатура,това никога няма да се случи,нали германските нацисти не са празнували капитулацията на нацисткия режим. Сиреч,разлика между нацистите и комунистите няма,не бива никой да очаква поумняване,комунистическата сган е велика и всемогъща в своята наглост. И ККБ,съвсем не е променяща се,а точно обратното,непроменяща се.Ти го диказваш безброй пъти.

  6. Като пионерския поздрав от “славното” ни социалистическо минало:
    Бъди готов!
    Винаги готов!
    Е, сготвихме се вече…

    А Хилари да си говори по енергийните въпроси с /п/Резидент Първанов – той е по-готов по темата.

  7. По същество статията Ви си е самата Десятка,когато г-н президента с “раничката си на гръб”ни съобщава чрез шоу,защо няма да се върне в БКП.А и за какво има и за какво няма правни основания,докато външният министър г-жа Желева чинно е подсказала,защо през минали войни но 20 в. управленският дефицит на България е трябвало,да бъде неразривно близо до световната Цивилизация,каквато “се е въдила някога, тук, в Европа и зад океана!”.
    Ние нямаме основания,да не съжаляваме за оглушителното мълчание към критиките срещу др.Станишев,а още по-малко за “работещата” дружба като”слънцето и въздуха”с г-н Доган,но за християнска,прозападна и пройзводителна България,БКП вече доказа със своите момчета-титани на мисълта, какво може – и какво не може-а сега е ред,в т.ч., за гасене на пожари,но без дрънкулки,или с др.перфидни и лукави републикански напъни,още по-малко от историци!
    Ако е за сравнения,нямам думи! познал е!

  8. Само ни излагат на Запад тези цървули с тяхното каканижене за енергийните проекти с Русия, добре че източните режими не могат да изхранят себе си, какво остава да подпомагат други…

  9. Преди една година зет ми беше много развълнуван – току-що с дъщеря ми бяха гледали пиеса в един парижки театър от известен чешки автор, в която за българите били казали,че сме най-бавноразвиващите се. Ето, че и ти сега използваш,разбира се,доста по-меко, тази квалификация – значи май има нещо вярно…
    А що се отнася до моя адаш Демир Райков, бих го поздравил за светкавичната реакция по повод на моето писмо преди време – друго си е да общува човек с интелигентни хора. Но що се отнася до оптимизма, може би трябва да поживее повечко като мен, за да види, че от непоправим оптимист много е жалко да станеш песимист, но какво да се прави – аз пиша и говоря това,което съм преживял, а не онова,което искам да стане. Ето,онзи ден н българския магазин в Париж,около метростанция “Луи Блан”, преживях нещо, което ме направи още по-голям песимист. Една жена нахлу в магазина и пред смаяните погледи на продавачката и на нас,неколцината клиенти,които бяхме завързали сърдечен нашенски разговор,се развика – знаете ли коя съм аз,вие трябва да ми обърнете такова внимание, едва ли не да й козируваме, вие трябва…После се качи в луксозната си кола и отпраши.Доволна и щастлива,че е поставила БГ-селенията на място. Знаете ли коя се оказа? Дъщерята на един от покойните министър-председатели на България,чийто период бе характерен с квалификацията “БЕЗВРЕМИЕ”…Сещате се,нали? За допълнение само ще ви кажа,че един от останалите клиенти в магазина бе моят герой от книгата ми “BG емигрант в Париж” Стоян Ковачев , който преди 50 години е пленил кораб и с него е пропътувал от Варна до Инстамбул. Комунистите го осъдили на смърт и той,горкият, и сега го е страх да се върне у нас. А само как иска да се върне…Та оная ни се караше, а ние,заедно с бай Стоян,мълчахме виновно…Търпение,търпение,търпение…Най-огличителната черта на бавноразвиващите се…Да,Демире, никак не е лесно да бъдеш оптимист, щом си българин,па макар и в Париж…Защото освен всичко останало, ТЕ са навсякъде – да, ТЕ са на всеки километър.Махнах се от тях,дойдох в Париж – а те и тук са навсякъде. И искат пак да им козирунаме.Да им козирува страдалецът бай Стоян? Значи убийците искат да им козирува недоубитият от тях? И в Париж пак те са най-богатите,пак те са най-наглите… А и като гледам сега какви заплати получават техните сподвижници в България и как всеки ден като тази Нинова са по медиите,а в каква мизерия живее народецът…Не песимизъм,Демире,ами чак ме нтриса.

  10. Драги г-н Инджев,впечатли ме само прозрението Ви,за “бавно-развиващи се” и го свързвам с призива,да спечелим луксозен мобифон,като участвуваме в запитването:..дали харесваме Меглена Кунева за президент само с “DA” или “NE” но на латиница!
    Не подраниха ли малко? както върви!!! едновременно и с “пропукването на митични обвинения,напъни за МАТРИАРХАТ,или допълва режисура за отхвърляне о п и т и н а
    д р. министри-гербери?”
    Много работа Ви чака и дано и Дарина,да може да си свърши РАБОТАТА!!!

  11. Снощната изява на Резидента Първанов,очевидно два пъти снимана и монтирана,изглеждаше толкова гратеско,че си припомних култовата фраза-“егати държавата щом аз съм вицепремиер”.Сега да го очакваме и в шоуто на Азис,като по-добре назубри въпросите и тренира мимики пред огледалото.

  12. Браво Г-н Инджев! Точно в десетката! При това сте непоправим оптимист! Бавно развиващи сме но даваме надежди поради готовността ни да се развием! Де да беше така! Мисля за съжаление, че като нация изобщо не сме развиващи се, тъй като не може да се развива нещо, което го няма. Ярки индивидуалности сме, толкова ярки, че чак индивидуалисти. Но като нация? Да сте чули някъде да се е появила глутница от единаци! Първо да изградим нация (гражданско общество), пък после да го преценяваме как се развива!

  13. Това за бавно-развиващите винаги си е било актуално.-Моя родственица-психиатьр в края на 70-те год. правеше медицинска статистика относно броя на родените с олигофрения на глава от населението. И тогава през 70-те-80те год. год – се оказа,че сме на второ място в Европа по-брой родени олигофрени.- Тогава спряха това проучване,защото нали щяхме да ставаме Япония на Балканите-та това е.Сега едва ли някой е правил изследване за броя на олигофрените на глава от населението в БГ…Но явно отдавна сме на Първо място!!

  14. Мазарини, прочетох ти коментара и усетих, че полудявам. Защо?

  15. А сега прочетох и коментара на г-н Димо Райков.
    Благодаря!
    Да, г-н Райков, тъжни са подобни констатации, те наистина могат да хвърлят сянка върху усмивката и на най-непоправимия оптимист. Скептицизмът, подлагащ всичко на съмнение, идва с възрастта. След много разочарования.
    Такъв е светът! Идеализмът и моралът са едно, реалността – друго. Затова, макар и очаквано, е толкова дразнещо отсъствието на най-обикновена човещина при истинските комунисти. На всичкото отгоре те искат и да бъдат обичани, което още веднъж показва колко са примитивни.
    Дано младото поколение не изпита на гърба си какво означава игра на цивилизация, изпълнявана от примати.

    Конфуций казва:
    «Да предпочетеш добрия път пред други пътища е по-добре, отколкото само да го познаваш; с него да си щастлив е по-добре, отколкото само да го предпочетеш. Избирайте добрия път!»

    Мисля, че сте избрали добрия път, г-н Райков! Разказвайте ни повече за него!

  16. Броени часове -след като Хилъри ни похвали за волята ни су корупцията–соф.градски съд -върна делото Ковачки -по липса на д-ва…Е,това ако не е някаква асоциална олигофрения -психично здраве му кажи!–”Съветските душевно болни – са най- душевно здрави!!”-/A slogan/

  17. Moody’s понижава рейтинга на четири български банки ?
    Добре , че се развиваме бавно.
    При Виденоф се развивахме много бързо .
    Не оставяйте децата си тук !
    Обричате ги на кюмюрнизъм

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.