Над 900 хиляди жени са жертви на домашно насилие в България, съобщи председателят на благотворителното дружество “Македония” Светлана Йорданова, предаде БГНЕС. Дружеството е в Пловдив по повод международната кампания “16 дни без домашно насилие”. Причината е обявения от ООН международен ден за борба с насилието. Партньори на инициативата са Сдружение „Българска майка” – Пловдив, Център „Надя” – София, Кризисен център – Дупница и Женско благотворително дружество „Македония”.
Понеже съм баща съм на 5 деца, 4 от които момичета ( две от тях отдавна са жени) и понеже не вярвам, че мускулите трябва да „управляват”, съм убеден противник на насилието над жените.
Освен това имам отношение към Център „Надя”. Поне на вербално ниво. Когато центърът се създаваше и възникна въпросът за названието, предложих да бъде „Надя” – означава надежда. Но не само в общия смисъл на думата.
Беше 1994 г. Беше пресен случаят с пребитата до смърт Надя Дункин. Тя се оказа последният смел доброволец да свидетелства по „делото за лагерите”. Като бивш концлагерист имаше дързостта да даде показания срещу своите някогашни мъчители. Пребиха я с тояги в дома й в София, точно както са убивали ( пред строя!) в лагера „Слънчев ден” в Ловеч. Разследващите стигнаха до извода, че било грабеж ( на една бедна, смачкана от живота преди да я смачкат със сопи в центъра на София, пенсионерка).
След Надя нямаше повече желаещи да свидетелстват. Делото се оказа безнадеждно. Беше приключено.
Но да се върна към темата за насилието на силния ( пол) над слабия. Със следния въпрос:
Г-да силни ( откъм мускули), когато биете жени, приемате ли това да се случва на вашите майки, сестри и дъщери?
А харесва ли ви вашите синове, подрастващи мъже, един ден да бият майките на своите деца, вашите внуци и внучки? А вашите внучки трябва ли да бъдат бити от мъже, следвайки вашия пример?
На мен не ми се е случвало да си помисля дори за такова нещо, като да ударя жена. Не съм виждал нито баща ми, нито дядо ми да го правят, нито друг някой роднина или приятел.Не бих допуснал това да се случи с дъщеря ми, в смисъл че това не би се разминало никому. Смятам че синът ми също не би си позволил такова отношение към жена. Съвременният живот дава възможност на всяка жена да бъде достатъчно самостоятелна за да търпи унижението да бъде малтретирана, трябва само малко подкрепа и кураж.
Какво ни питате, господин Инджев? Дали ни харесва или дали сме съгласни 16 дни да се въздържаме да си бием жените? Вие Вашите биете ли ги? Нещо не мога да Ви разбирам напоследък, може би няма да е зле да пишете по-рядко и по-смислено. Или сега ще избухнете пак в гняв към поредния, който искал да Ви затвори устата?
Що за пораженческа кампания, че и международна – “16 дни без насилие”?!?!?! Това ми звучи като грижа за релакс на мускулите…
Към Георги Бакалов:
Уважаеми господине, понеже виждам, че ужасно ви се ще да ме предизвикате и с това да получите потвърждение на обобщението си относно моите реакции, искам да ви се извиня, че не мога да ви помогна.
Ако ли пък наистина не разбирате написаното, четете коментарите на останалата част от пожелалите да споделят нещо по-различно от вас- всички до един разбират без проблеми. И може би ще се запитате дали пък , случайно, вината за неразбирането не е във вас, а не в честотата на моето писане, която ви дразни ( за което също смирено се извинявам, че си позволявам да пиша – и то без ваше позволение).
И само една малка корекция: нищо не ви питам…
Насилието има и други по- лукави форми- за довеждане до безпомощно състояние на жертвата ;Чрез едновременно голяма демонстрация на ”грижа и любов към жертвата ”пред обществото.Австриеца,който беше затворил дъщеря си също призна ,че всичко било от ”грижа и любов” към нея.-Някой път маргинализираната жертва не смее и да се оплаче,защото истината просто не звучи -или ”звучи”абсолютно налудно.-Преди 2 год. исках да преустановя отношенията си с половината си брат ми и зтората му жена.-Никому нищо не правих-просто не исках да го виждам,не им дигах телефона и отказвах да ги видя .-Тогава половината ми брат работеше в едно от силовите министерства,където служителите имат врьзка с полицията.-И ме искара с полицай -доведе полицай-за принудителното ми лечение в лудница-Защо?? – ”За да се грижи ”по-добре за мен,защото съм била отслабнала и обезводнила?!Мотива беше ”от грижа”,че просто не мога сама да се грижа за себе сиБ!–А всичко е за наследствени имоти/ от майка ми /.Слава Богу съда не му позволи попечителство над мен .Аз съм с 15 год по млада от моя половин брат и не живея с него от 23год.-Между 1989-1996г той и жена му-руска възпитаничка и психиатьр работиха в Москва…От време на време си идваха,но аз и майка ми тук- едновременно почнахме да се влошаваме здравословно- ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ.-Куп автоимунни заболявания-с трудно диагностициране…Майка ми почина преди 8 год ,а аз продължих да се влошавам физически-в момента съм инвалид 1 група..Ходене по-мъките и години чакане пред лекарски кабинети-години физическо и психическо страдание поради странни автоимунни болести -още от 29 год.вэзраст,но още съм жива и титуляр на по-голямата част наследствените имоти от майка ми.-Ако се оплача -звуча налудно и пак ”имам налудности” за ликвидация .Ситуацията е абсолютно диаболична.Та ,насилието може да бъде като демонстрация ”на голяма загриженост”.-Може да изглежда ,че генерализирам,но същата е ситуацията в д-вата ни.-Взимат парите от гражданите-и в името на” грижата ” за тях никой не ти казва за какво отиват-Един вид -гражданско общество под попечителство и запрещение.
Иво, пиши и не спирай да ни показваш общественополитическата деиствителност в България, защото имено последиците на тази деиствителност ни показват пътечките, които водят до първопричинителя на хаоса и беззаконията в република България.
Г-да силни ( откъм мускули), когато биете жени, приемате ли това да се случва на вашите майки, сестри и дъщери?
Много съществен въпрос Г-н Инджев! Навярно наивно си мислите, че ше ви отговорят, че не приемат. Приемат господин Инджев! Как да не приемат? Тези мръсни ЕГОИСТИ приемат само своетео АЗ! Техен продукт и кумир са такива, като Павлик Морозов. Те са абсолютни безбожници! Сатани! Ако вярваха поне малко в някакъв Бог – Отец, Създател, Вашият въпрос щеше да е напълно излишен, тъй като те никога нямаше да правят това, защото всички (поне известни на мен религии) посочват, като единствено правилен (Божи) път де не правиш другимо нищо, което не искаш другите да ти направят! Даже и Христовите десет Божи заповеди всъшност са само две! Първата е тази, която споменах и втората е почитай майка си и баща си (разбирай тук и всички възрастни и Бог понеже е твоя отец)! Всички останали до десет са деривати и конкретизиране на тези две. Но един върховен егоист не признава друго освен своето АЗ и това го довежда до чудовищен индивидуализъм, сатанизъм! Не бих го нарекъл и зверство. Защо да обиждаме животните, те не правят така! Ние сме тези при които всеки един индивидуално си казва: “Най-милият ми човек на света съм си АЗ! И затова дай да си се наям, напия, натаковам и така нататък и всички други да вървят на майната си!” И пази Боже някой да се опита да кривне от такава философия! Партията бди за това! И не прощава!
Настръхнах от финала. И плача, защото знам и помня какво беше. А най-близките ми не ме подкрепиха тогава, защото се превръщах в проблем за тях по този начин. И минах сама през всичко това. Благодаря за думите Ви.
Много ви е хубава статията, г-н Инджев и според мен хората, посягащи към жените си за достойни за презрение. Според мен обаче има известно раздразнение, тъй като има и случаи, в които жените бият мъжете си /изобщо не са толкова редки, колкото си мислите/, а мъжете още по-трудно са склонни да се оплачат за такова нещо. Затова е хубаво да е общо ден против насилието или поне домашното насилие, да се включи и тормоза над деца…
И баща ми като мен не умееше да се изразява, но когато се жених ми даде два съвета.
Първия е, че колкото и да ми се иска да ударя жена си, никога да не го правя, защото обикновено първия удар е границата, която е проблемна да се спескочи. След това ще е лесно.
Втория съвет беше: Да се обръщам към новите си роднини по същия начин, както жена ми се обръща към таях. Ако тя вика батко на някой, да му викам така и аз. Изключение направих само към родителите й (бабо и дядо).
Съветите се оказаха полезни. От втория – никога не ми се е налагало да се чудя как да се обърна към който и да е от роднините й.
Насилието не е само физически тормоз-бой, то много често е и психически тормоз.Смятам, че човек е свободен да избира и може да прецени момента, в който не се разбира с даден човек и да се разделят.Непоносимо е да живееш с някой, с който не искаш.В Европа сме, но манталитета ни е като в Диарбекир.Като се започне от родителите, които много често пречат, а не помагат и не подкрепят своите деца или поне да не се бъркат в отношенията на своите деца,създали вече семейство.
Казват, че българката е хубава жена,знаем че изпълнява няколко функции-майка, домакиня, работеща женаи др. подобни.Сигурна съм, че повечето жени в България са такива.
Дано да си променим мисленето за добро!Дълга е темата, има много да се пише за нея.Но….
Иво,остави говедата и послушай Александрова,орела,GB И. Отаналото което слухти наоколо повече или по-малко сна мръсни егоисти и подли завистници
….които са ялови за работещи идеи,но пречат като смахнати и избирателно, допускат или пропускат, отговори до уважаващи се помеду си християни,и да не дава господ,ако са изпращани от бивши и настоящи президенти…
Пища го защото за най-обикновени вежливи отговори на послания около Деня на благодарността,
/Thanksgiving Day/..б д я т!!..та пушек се вдига!…
но забравят,че и властнтиците са хора,както пише В.Бояджиев за …От Фердинанд I до Сергей…!!!в “Българските мистерии на XX век” -издание на “Мултипринт”,ведно с “Уикенд”!
Иво, редовно те чета, но не винаги коментирам. Убеден съм, че има и много други като мен.
Един от биячите вече ти написа коментар под името Георги Бакалов.
Аз лично ти благодаря, че пишеш в блога си и го правиш по неповторим оригинален начин, както само ти го можеш. Така имам възможност да научавам интересни факти, като този за създаване и наименуване на център “Надя”. Потресен съм от сатанинското деяние към бедната Надя Дункин, това не ми беше известно.
Какво се оказва; една бедна, слаба женица, оцеляла като по чудо от лагерите на смъртта е убита от бившите си мъчители по същия начин както са били бити и убивани в лагерите на смъртта и то в собствения и дом. Тя се оказва по-смела и с ясно изразена гражданска позиция от всички оцелели мъже от тези лагери. А къде е държавата?
Къде сме ние? Това са въпроси, които не трябва да спираш да задаваш. Това са въпроси на които трябва да се намери отговор. Ти умееш да питаш и го правиш добре!
Дано започнат и да те чуват тези, които трябва, в което се съмнявам!
Трябва да се възстанови разследването на убийството на Надя и убийците да си понесат заслуженото наказание.
Грозна БГ действителност!!!
Бъди здрав!
Към Георги Бакалов:
Бакалов: „Какво НИ питате, г-н Инджев?“
Иво Инджев: „Г-да силни ( откъм мускули), когато биете жени, приемате ли това да се случва на вашите майки, сестри и дъщери?“
Бакалов: „Вие Башите биете ли ги?“
Иво Инджев: „Понеже съм баща на 5 деца…. съм убеден противник на насилието над жените.“
Г.Бакалов, само един уникален БГ простак може да зададе въпроси, на които предварително му е отговорено!!
Не случайно си се поставил в групата на запитаните!
Добър ден г-н Инджев.
Добър ден на хората, които четат и пишат тук.
Не съм агресивен.
Не съм бил жените с които съм живял.
Убеден съм, че в България с добро нищо не се постига.
Ако умиращите и болните бяха взели по някой убиец със себе си на небето – щяхме да живеем в по-добра държава.
СамоУбийството помага в борбата с тези гадове.
—
Майките, бабите, сестрите, жените, дъщерите, внучките не се интересуваха какво става в Казармата на Републиката.
Младежи ставаха животни.
Да, да, чувяам Ви, не всички са станали такива.
НЕ е вярно !
Оказало е влияние.
И те си връщат на жените.
Защото не могат да си върнат на Държавата.
България е Родина на Насилието !
—
Намерих добра снимка за насилието над жени:
http://svejo.net/home/link_summary/503039-Dnes-e-Mejdunarodniqt-den-za-borba-s-vsichki-formi-na-nasilie-sreshtu-jenite-
Г-н Инджев,
пишете не ни жалете. За мен е удоволствие да ви чета, и колкото по често, толкова по добре.
Винаги ме е стряскало до каква степен домашното насилие се смята за нормалко в България. Или по-скоро нсилието като цяло в нашето общество е обичаен метод за решаване на проблеми. Особено ясно това си пролича от признанието на Бойко, че е набил приятеля на дъщеря си. Какво пък толкова. Имал проблем човека – дъщеря му плакала, набил виновника и си рещил проблема. Това дори предизвика одобрителни коментари (включително в този форум) за мъжеството на Бойко. Ами ако беше набил дъщеря си? Пак ли щеше да е токова “мъжествен”?
Радвам се, че се заражда дискусия по тази тема и ми е ясно, че една от причините за повсеместната употреба да насилие е липсата на други общестени регулаторни механизми, като правосъдие например, но от дуга страна насилствената саморазправа е ясен признак на малокултурие. Това е особено притеснително, когато пример за това стане собственият ни премиер. Силно се надявам в България да покълне обществена непоносимост към този деструктивен манталитет. Това би била една от най-важните крачки към развитето на гражданско общество.
Здравейте,
Първо искам да ви се извиня за безпокойството но желая да осъществя контакт с Вас. Казвам се Жоро Пеев и от скоро съм отговорен редактор в масовият жълт вестник “Папарак”. Впечатлен съм от вашата работа и бих искал да Ви поканя за интервю на страниците на вестника. Ако проевите интерес моля свържете се с мен на този имейл.
С уважение, Жоро!
Иво, темата е много тъжна, но наистина общочовешка. Като си спомня за Надя Дункин и като прочетох написаното от Александрова, направо ми се къса сърцето. И в Америка има насилие (вестниците са пълни с какви ли не случаи), но накратко да ти кажа как го решават проблема тук. Ако веднъж се докаже насилие над някоя личност (чрез свидетели и полиция) съдът издава “order of protection” (заповед за защита) и от този ден нататък насилникът няма право да се появява до отсрещния тротоар на къщата на жертвата. Ако продължи тормоза следва затвор. Искам още да ти кажа, че тук сред българската колония също има такава кампания под наслов “Живот без насилие”. Води я Калина Томова и всеки може да и пише на имейл kalina_tom@abv.bg. Тъй като днес в САЩ е Денят на благодарността ми се ще да напиша нещо не толкова тъжно и тягостно. Впрочем, не се сещам ние да имаме ден в който да си благодарим един на друг. Докато дни да се хулим – цяла година. Та, благодарността ми е първо към мойте родители в отвъдното за търпението и дискретната нежност с които поправяха мойте дивашки черти на характера, към мойте приятели, които ми останаха верни, така както и аз на тях, и към Създателя ни, нашия православен Господ, който е решил да се родя българин и е дал на всички българи най-красивото парче земя от цялата планета.
Към Севделин:
Благодаря за възможността да кажа нещо в деня на благодарността -понеже не е български празник, не исках да се “правя на американец”. Но в този контекст:
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ С ДОБРА ВОЛЯ!
Използвам случая също да се обърна към един непознат, с когото бих искал да се свържа, но не знам друго за него, освен , че се казва НИКОЛАЙ ХРИСТОВ и че ( може би) живее във Виена.
Благодаря най-смирено!
Севдалине,нямаме си ден на благодарността, но си имаме ден за искане на прошка – Сирни Заговезни. Не е съвсем същото, но по дух и идея си приличат.
Съвършено прав си Spirographus! Даже така съм казвал на американците, когато са ме питали дали и ние си имаме такъв ден. Мой пропуск е, че не го споменах. Наистина на Сирни Заговезни като си прощаваме волни и неволни грехове ние си пииваме и ракия, но това не съм им го казвал.
Според испанския филм на тази тема – “Вземи ми очите”, представен преди няколко години на панорама на испанското кино в “Люмиер”, в развитите общества проблемът се третира като, освен оказвана помощ на потърпевшите, насилниците биват подлагани на психотерапия и съществуват групи, подобни на групите от желаещите да се откажат от зависимост от алкохолизма, наркотиците и др., а у нас, предвид колосалния процент жертви, нещата не се разглеждат от подобен ъгъл и в съчетание с тромавата и корумпирана съдебна система, повсеместната мизерия, насилието се оказва практически безнаказано и непреодолимо. Побойникът, срещу когото няма земна сила, която да му се противопостави, сам ще смачка и майка си, и децата си, ако му се изпречат на пътя. Съдът, полицията или психиатрията са за прекалено груба намеса, а и там нещата трудно се доказват, докато усилията е добре да се насочат в създаване на неправителствени структури за квалифицирано и ефективно въздействие именно върху извършителите, което би могло да стане и превенция срещу по-тежки престъпления.
Г-н Инджев,
Добре пишете и сте сред малкото журналисти, чиито писания следя. От време на време се ровя сред долната жълта преса и най-вече се самоизтезавам като чета dir.bg
Явно не съм единствената с мазохистични наклонности, но не мога да се побера в кожата си днес от това, което видях. Моля Ви вижте това отвратително видео http://life.dir.bg/2009/11/04/video5327132_0.html
Вие сте в положение да можете да разтърсите спящите и да покажете умело на хората резила от това което ни представлява пред света – пошлост, разголеност, празноглавие, порно звезди, неморалност, посредственост… Какво да изброявам още. Ами вижте танца на нашата Мис – ако това не е чиста проба срамота и безумие, не знам кое. Какъв е този полу-стриптийз, какъв е този кючек, това ли са прекрасните български народни танци?
А българските момичета това ли трябва да следват и да подражават. Може коментарът ми да е извън темата, но според мен е болно-актуален. Аз също съм жена, не одобрявам насилието, каквато и причина да го е предизвикало. Но ако Вашата съпруга или дъщеря се облича така и се държи неморално и отвратително, гледа постоянно тези т.нар. “модели на поведение” и следва този начин на живот, кого да обвиним тогава!? Не оправдавам мъжете които бият жените си, но погледнете в какво се е превърнала българската жена. Моля Ви да обърнете сериозно внимание на този страшен проблем, защото това са “моделите” на които нашите деца подражават.
Нито празници за прошки,нито за благодарности са приложими в ККБ. Българската ,комунистическа кочина е далеч от тези нива и критерии. За какви работи говорите,като народът е с потъмнели,угасващи функции. Ами колко са четящите този и подобни форуми,няма и 2-3%. България е издухна държава ,народът е “Gone with the wind”,така ли се казва на английски,Г-н Панев,забравих кой го беше казал,май някаква писателка,Бронте ли,Менте ли,ама е верно. Нищо не става в ККБ. Г-н Инджев,докога ще обръщате внимание на отнесени от вихъра,по този начин ни разконцентрирате,оставете ги комуноидите да вегетират,друго не могат…
Г-н Инджев,
В разговор със Севделин Панев научих за Вашия блог и за публикацията по темата за домашното насилие. Макар и със закъснение, искам да Ви приветствам, че сте писали по тази нелицеприятна тема. От коментарите виждам противоречивите чувства на хората, но знам, че за тези неща трябва да се говори открито и смело. За съжаление, българите все още изпитват страх, срам и необясними задръжки да споделят за насилието – преживяно, видяно, чуто…
Започнах да водя кампанията “Живот без насилие“ в рубрика “Изповед“ на един от големите Чикагски седмичници “България сега“ с мисълта, че обединени, заедно, бихме могли да заявим своето категорично НЕ на насилието и да се опитаме да помогнем на хора, станали негови жертви и осмелили се да споделят. Избрах нестандартна форма – да преразказвам техните истории художествено, с променени имена и детайли, за да се чувстват по-спокойни, за да не бъдат разпознати. За съжаление насилие има, но жертвите все още предпочитат мълчанието, а насилниците се чувстват недосегаеми. Тъжно, но факт!
Ако някой проявява интерес и желание да помогне с мнение, идеи, коментари по темата, може да разгледа рубриката във вестника или едноименната група във Фейсбук.
А ако някой се нуждае от съвет, подкрепа, помощ, нека пише.
http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/lichno_usa_canada/index.1.html
http://www.facebook.com/group.php?gid=148860237280&ref=mf
С уважение: Калина Томова