„Ако един от парадоксите на комунизма е невъзможността да го проумеем, може би и сега трудно можем да разберем някои от зараждащите се политически тенденции…”, това ни подсеща Стефан Куртоа в интнервю за сайта Фрогнюз.
Стефан Куртоа е автор на „Черната книга на комунизма“ (Le Livre noir du communisme) ‒ книга, в която се разкриват политически репресии, извършвани от т.нар. марксистко-ленинистки режими в различни държави по света. Тя е публикувана е през 1997 по повод 80-тата годишнина от Октомврийската революция. В края на седмицата той пристигна в София като гост на международен колоквиум „Тоталитаризмите на 20-ти век в сравнителна перспектива”. Докладът, който политологът представи на него, е за „Отварянето на комунистическите архиви и понятието тоталитаризъм”, уточняват колегите от Фрогнюз.
В страна, ката нашата, която на официално ниво буквално премълча 20 годишнината от падането на Берлинската стена, не е за учудване, че остана „незабелязано” пребиваването в България на „живия гробокопач” на комунистическата идеология и хроникьор на нейната практика да тероризира и избива собствените си народи със същата страст и последователност, с както и Хитлер е умътвявал чуждите ( само че много по-дълго и резултатно по отношение на „бройката” на жертвите – около 100 милиона, според авторския колектив, събран от Куртоа).
Двата тома на „Черната книга на комунизма”, които всъщност са сборници от глави за комунистическото насилие, написани от автори с поглед и опит в собствените си , поразени от комунизма държави, предизвикаха сред западното левичарство ефект, обратен на взривяването на неутронна бомба: остави живи хората, носителите на заразата на комунизма, но ги лиши от легитимността на „активите” на миналото на комунизма. Както се изразява във втрория том на книгата самият Куртоа, отзивите на поразените от изнесените факти левичари са били като лавина, която книгата е предизвикала…
За тях „лавина”, за нас…нищо.
А най-интересното е, че по собствените му думи, Стефан Куртое е не просто бивш комунист, а бивш краен левичар, крайно ляв екстремист, който напълно е преосмислил младежките си заблуди и се е превърнал в убеден и последователен антикомунист- „живият гробокопач” на комунизма в интелектуално отношение, както си позволявам да го определя поради ефекта, който постигна с дейността си на Запад.
Явно там не са чували мъдрата ни туземна сентенция, че няма бивш негър и бивш комунист ( расизъм и тъпизъм- ръка за ръка, като дружбата между КПСС и БКП). С нея мнозина тук си купуват индулгенции за собственото си мълчание в миналото (не броя сред тях реално репресираните, те имат право и на по-остри реакции) и за крещенето си днес, с което подсилват усещането за собствена значимост, когато от него вече няма нужда.
Къде другаде в Европа, ако не в България, примерът на Куртоа би могъл да бъде по-полезен? Питам, но не от куртоазия, а с европейски подтекст във въпроса към нас самите, които сме толкова склонни да ашладисаме расизма с тъпизма.
”The biggest problem with socialism is that eventyally you run out of other peoples money.”-
-Margaret Thacher
-Що ли ми се струва,че това де жавю още ще си го живеем…пък макар отдавна да ни убеждават ,че вече сме били в капитализма.
ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ – БЪЛГАРИЯ
Географско разположение:
България е сравнително малка страна 8звестна като външна граница на Европейския съюз, но под огромно влияние на Русия и Турция.
Население:
Голяма част от населението е съставено от настоящи емигранти, бъдещи емигранти и столичани от провинциален произход.
Политика:
Страната в момента се управлява от трима души: Руснак,=2 0Испанец и Турчин. Управляващите се редуват през четири години като след цикъла управляват всички заедно.
Гласоподаватели се внасят предимно от чужбина. Извозват се с рейсове и тирове до самите урни.
Всеки гласоподавател гласува най – много два пъти за една и съща партия, но в различни градове.
Икономика на страната:
Населението на страната е известно с това, че харчи много повече отколкото има.
Няма инфлация, няма скок на цени, няма икономическа криза в следствие на което няма заплати, а пенсионерите получават пенсии подобни на стипендии.
Ако някой случайно ви поиска фактура ще трябва да намерите кв. “Илиянци” в столицата.
В България парите са за пране, данъците за укриване, а ДДС – то за източване.
Здравно осигуряване:
Лекарите предлагат комплексни услуги, което много улеснява пациентите.
От прием в кабинет през продължително лекуване до кремиране. Колкото по – скъпо е лечението, толкова е по продължително.
Подписвайте договори с лекуващите за конкретна сума, защото по време на лечението сумата започва да расте. Лекарит5 имат много пациенти и не могат да помнят всички индивидуални уговорки.
Ако попаднете в болница помнете: Мед. сестри пият кафе, а лекарите марково уиски. Носете в изобилие.
Хранително вкусова промишленост:
България е известна като страната на киселото мляко. Произвежда се от най – финото нишесте. Хляб се прави от набухватели, а кре нвирши от мека тоалетна хартия. Сламите са богати на калций поради голямото съдържание на рога, копита и кости.
Ако храните се съхраняват добре може да не загубят качествата си с години.
Връщат се при при производителя, когато не са продадени и срокът им на годност се удължава.
Образование:
Законна диплома може да се купи на добра цена, но все пак ако решите да учите ще ви излезе много по – скъпо.
Дипломирането в страната е дълъг и сложен процес. Именити професори, доценти и асистенти заменят изпити за секс, алкохол, подаръци или пари. С учене не става, но учебници трябва да имате. Издават ги самите преподаватели. Желателно е да си ги закупите от тях, за да се спести процента на книжарницата.
След дипломираD0ето задължително започнете работа, по друга специалност, ако искате да правите кариера.
Правосъдие:
В станата законодателната система работи перфектно. Делата се гледат с години, но когато натрупате голям брой провинения има вероятност да получите условна присъда.
За да лежите в затвор, трябва да отговаряте на определени изис квания, да имате сериозни политически препоръки и голямо търпение. Не става от раз.
Култура:
Порно индустрията в страната е много силно развита под името поп – фолк или чалга и се поднася с една и съща музика.
Поп – фолка е “софт” порното, а чалгата – “хард”. Разликата е единствено в текстовете на плейбеците.
Няколко съвеD1а за посетители:
Такситата в България са на около 0,30 евро на километър, но за 10 км. може да платите около 60 евро, особено, ако наемате от летище или гара и не говорите български.
Теглите ли пари от банкомат, трябва да знаете, че наоколо дебнат папараци.
Ако шофирате, бъдете внимателни и правете път на състезателите около вас.
Когато ви спре полиция на пътя на въFроса: “Ами сега какво правиме?”, може да отговорите с 5 или 10 евро. Ако нямате дребни, ще ви върнат ресто.
Заповядайте в България, приключенито си заслужава.
Ходим по дъното на антибългарските си заблуди и само си приказваме за комунистическото зло което и днес безпрепятственно ни владее.Всеки Български Гражданин който не осъзнава че има своето Царство България и своята Търновска Конституция е жертва на собственната си антибългарска заблуда.
По отношение на бившия негър и бившия комунист у нас ситуацията е съвсем смешна.Защото в България нямаше 1 млн. комунисти,а партийни членове,станали поради различни причини.Истинските комунисти не бяха повече от няколко десетки хиляди.Дори и в управлващата върхушка на БКП далеч не всички са били убедени комунисти.А примитивната ни народопсихология вижда и негъра като някакво човешко недоносче и забравяме,че черен човек управлява света,в значителна степен.Това,разбира се не значи,че в БСп няма доста класически комунисти.Ами един Румен Петков е класика в жанра “партиен секретар”.Думи,жестове,тон,мимики,менторство,манипулации,арогантност и т.н.пълно копие на отвратителния образ на соц.парт.секретаря.А члена на ППО,работника ХИКС,е станал партиен член,за да изпълни условията за кандидатстване на ведомствено жилище,например.И т.н. и т.н.
За най-голямо наше съжаление, западните левичари(на чиито плещи обаче не лежат греховете на убитите от комунистите на изток, както и у нас) считат “лявото” за противоотровата на фашизма, което се оказва пречка за повсеместното му заклеймяване и забраняване, наравно с националсоциализма, макар само ние да си знаем неговата тегоба и непресхващите му филизи, обвили нагло, като повит, всички сфери на обществения живот
Въпреки левите опозиционни подигравки с скъдната “пица Дянкова”,точно ответния щамар на най-рейтинтговата “Стандарт енд Пуурс”,ведно с всеобщото затягане,
усетено и в Брюксел,ако не друго поне би могло да затвърди представата за собствената значимост на блога на И.Инджев,от който тепърва ще има нужда,у нас и сред българите навън…
Французите са много интересни хора – за тях е гордост човек да промени мнението си. Имат дори и такъв лаф/поговорка : “Само тъпанарите не си променят мнението” (Il n’y a que les cons qui ne changent pas d’avis).
Спомням си, че книгата предизвика невероятен исторически дебат във Франция, който съвпадна горе-долу с последните издихания на френската ком.партия.
Към Сандо:
С риск да засегна някого, който се гордее, че на 50 години мисли същото за живота, каквото е мислил на 25 годишна възраст, ще добавя само, че способността на човека да порасне е всъщност т.н. помъдряване- останалото е инфантилност и повторение на грешките до пълно оглупяване. Ако хората не се учеха от грешките си и не се променяха по този начин, още щяха да обитават пещерите. Това се подразбира от френската поговорка, която говори за помъдряването на една нация…
Г-н Инджев, познавам френски ляв активист. Съпротива, смъртна присъда и т.н.
Днес , като пенсионер е консултант в Musée du Louvre. Когато го каним да дойде в България – с погнуса казва, че във варварската ни червна страна нямя да стъпи. Той е ляв, но по френски.
Нашите не са леви.
Те са престъпници.
И го осъзнават, макар да сеправят на луди.
Няма да пиша повече за да не ме заплашват и мен…
Изглежда,че свикнахме с парадоксите на политическата система. БСП би трябвало да е лява партия. Най-малкото е член на групата на Европейските социалисти в Европейския парламент. В същото време има най-много милионери и бизнесмени в ръководството си. Олигархията се настанила здраво в редиците и. В същото време има една голяма маса подръжници бедни хора, както всички други българи. Никакви общи интереси, а се държат един за друг. Масата гласува за своите хора , но не и за своите интереси. Парадоксално, за да не кажа, че е глупаво. Причината и според мен, че ние не заклеймихме комунизма, а заклеймяваме бившите и настоящи партийни членове на БСП(БКП), без оглед за принос към тоталитарното управление. “Комуняга”, “червена бабичка”, “убийци”, всякъкъв род обидни думи и заплахи. А има и сред тях такива, които хар-хабер си нямат нито за така наречения народен съд или за Белене. Някой цял живот е работил яко и е бил обикновен партиен член и му казваш, че е живеял безсмислено. А партийната върхушка ще го приласкае, ще му предложи защита, ще го утеши. Защото всеки е гласоподавател и е ценен, особено по време на избори. Няма комунисти няма комунизъм – тази префазирана, сталинска приказка не хваща декиш сега. Комунизмът е на всички ни в главите. Странното е, че най-малко приказват тези, които са пострадали най-много от комунизма – и материално и физически и духовно.
Астор,поста ти е много точен,абс. си прав. Една от най-големите тъпотии на четящите и пишещите хорица в ККБ е ,че приравняват левите политици с комунистите. Това е стархотна заблуда,дори цинизъм. При комунистите няма леви и десни,те са просто комунисти. Дрога заблуда е,че в НРБ имало “социалилизъм”. Не,нишо подобно,никакъв социализъм не е имало,а комунистическа диктатура. Трета заблуда,имали сме “социалистическа икономика”,пак глупост,икономиката не може да бъде никаква друга,освен капиталистическа. Просто, у нас комунистите държаха в ръцете си икономиката и не позволяваха други да се занимнават,нито други партии(те бяха забранени),нито обикновените хора. Социализъм никога не е имало,защото просто не се достигна до реализирането на основния му принцип:” От всекиго според възможностите-всекуму според труда”. И постояно тъпее българчето,постояно демагогсва,дори и такива,които се определят за антикомунисти. Статията е перфектна,поздрави за Г-н Инджев.