И аз съм човек, и аз предпочитам хората да ме обичат, вместо обратното. Ето защо, преди да напиша нещо критично за Бойко Борисов, искам да умилостивя онези, които ще ме намразят, с нещо за душата им. Погрижила се е поетесата от Русе Венета Бакалова в стихосбирката “Звезди над Витоша”:
“ Разчитаме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраниш всеки корумпиран тип”.
За този поетичен изблик ни осведоми в централните си новини вчера, 5 декември 2009 г., най-гледаната телевизия в България Би Ти Ви. “Специалистите по маркетинг предупреждават, че стоките с имена на политици бързо заливат пазара, но и бързо отшумяват”, уточниха в репортажа за ракии и туршии, кръщавани на Бойко Борисов. С което телевизията запази все пак дистанцията от откровеното включване в “бойко манията”, която всъщност беше темата на репортажа от кръчми и сергии.
Ако за миг се отдръпнем от джибрите на родните казани и надникнем в канчето на другите, ще намерим удобни опияняващи аналогии. И в Русия има водка “Путинка” ( макар Путин да възропта – театрално, наистина ,с доста години закъснение). И в САЩ има ( или май вече е по-точно да се каже “имаше” ) “обама мания”. Младите там измислиха нова дума за “готино” – вместо прословутото “cool”, вкараха в употреба “обама” със същия смисъл.
В Италия пък, при цялата му противоречивост, хората си купуват “куклите на Берлускони” – явна подигравка с неговото прословуто женкарство. С подигравки ,или не, но милиардерът печели и държи властта на полуострова както никой друг не е успявал на “ботуша” от времето на Мусолини.
В този смисъл “бойко манията” не изглежда кой знае колко оригинално българско явление. Ракиената му специфика обаче го прави все пак уникално. С един удар, с един жест като защитник на евтината ракийка Бойко Борисов си осигури стратегически резерв в избата на народната любов, както ясно прозвуча и се видя от възторжените отзиви на благодарни консуматори в репортажа на телевизията. И съвсем не е сигурно, че някакво скорошно изтрезняване може да промени нещо кой знае колко съществено в това отношение. Точно ниската цена на ракийката, така ефектно благословена от Бойко Борисов, е гарант за дългосрочността на явлението.
С такъв електорален резерв никак не е за учудване, че във всеки миг, когато се ядоса на някой опонент, Бойко Борисов заплашва с…нови избори.
Между наздравиците някак незабелязано за влюбените минаха няколко дреболии от политическия пейзаж, които рисуват героичния образ на Борисов в доста по-различна светлина. След толкова словесни атаки срещу червеното знаме, той развя бялото пред фактора, който в момента явно е символ (не)верую на остатъците от червеното в българската политика- Георги Първанов. Под предлог, че го е победил в спора за отзоваване на посланиците от Турция и САЩ, Борисов предостави на президента възможността в негово присъствие ( т.е. с мълчаливото съгласие на премиера) да издекламира самохвални слова за своята социална загриженост.
Но това беше само началото. Разбра се още, че уж безкомпромисният Борисов е поел ангажимента да играе президентската игра, като назначи отзования за провинения срещу законите на България от САЩ посланик Лъчезар Петков за консул в Солун, за което не се иска съгласуване с президентската институция по конституция. Нещо повече, премиерът оповести също, че съгласува с държавния глава вече и назначенията на нови лица на ръководни постове в ДАНС- също без да е длъжен.
Междувременно от парламентарната зала бе изгонен депутат заради “дързостта” си да каже истината за облика на президента Първанов. След което парламентарната група на волнодумеца Янев ( какъвто и да е, но каза истината) се разпадна с напускането на един от нейните членове, а заедно с нея изпаднаха държавната му субсидия и другите привилегии, предвидени по закон. Който говори срещу президента, с което гневи Генерала ( с главно “Г”, както го вижда поетесата), бива наказван.
В традициите на нищо неказващата българска журналистика има един универсален финал, който като израз на авторското безсилие пасва на всеки пасквил : “а дали е така, бъдещето ще покаже”.
За да избягам от клишето, но да не кажа нищо( макар че точно на мен ще ми вземат опинците), ще кажа пак : “наздраве”!
Но не мога да се стърпя да не си задам въпроса – абе, Борисовата градина на кого беше кръстена? Може би след време, когато в учебната програма на подрастващите включат стихосбирката “Звезди над Витоша”, този въпрос ще отпадне по естествен път, защото вече ще се подразбира единствено правилният отговор и никой няма да се съмнява в него.
Като един поетес обаче нека и аз дам своя принос със стихотворение:
Звезди по пладне
Настане вечер, Бойко изгрее
звезди пощипват мундира му тесен
казан кипи, глава зашуми,
бакалин пее, влюбен, потресен
А само диви вярват в промяна,
и пременени по икиндия
една му бърза цапват, засмяна
кога поглеж-пременил се Илия…
Всичко това ми прилича на клипа от “Уицата“само,че на нас ни е отредена ролята на тоя дето подръпва мундира на Генерала и пита -“Кога ще се оправим?“,а той ни отговаря с нищо не значещото -“Ще се оправим,не ме занимавай с глупости“.От което нито ни става ясно кога ще стане това оправяне, а още по малко как.
И за да съм в тон продължавам
…кога поглеж-пременил се Илия
на хорото хванал се пак с ония,
и на мен какво ми остава, да пия
една греяна ракия…
Страхотно!!! Знае ли човек кога и как ще го удари вдъхновението и откъде ще му дойде. Музата ви е посетила, г-н Инджев, признайте си, само как добре се изразявате в стихове. Венета Бакалова сигурно е била направо напъплена от един Муз (Муза в мъжки род?), каква продукция, стахановска. Музата работи без почивен ден за да се запълни една поетична празнина, която зейна през годинита на прехода. Ето го и новия лиричен герой – Генералът. Стихоплетството по долу не е мое, авторът не ми е известен, пояснявам че да не се самосезира СЕМ за неуважени авторски права.
Генерале, води ни напред!
И назад ни води, и в страни
Всеки път е добър за този
Който не знае на къде да върви
И Богородичка да те Пази,
и тебе, и най-вече нази…
Пътища много, пътеки безброй
Когато те води народен герой…
Като звезда в небосклона
И по силата на закона…
Очаквам в скоро време и алманах да се появи, многотомен, та да побере пороя от стихове.
Ивовият Български журналистически патриотизъм закрива завесата на перверзното политическо шоу в България, за да ни зададе въпроса- абе, Борисовата градина на кого беше кръстена?Инджев задавай още български въпроси, защото отговорите на тези въпроси ще ни покажат пътя към Българската Демокрация и Справедливост.
Хахаха! Иво супер си! Приносът ти към “култовата” поезия си е направо за стихосбирка :)))))Талант!
10Х!
Ех, бедни ми Бойко…
…Ама как успяха да реанимират Яне – тъкмо ставаше досаден, и хоп – мъченик. А на ББ за втори път му пускат динена кора /14.01.09/
А на Вас, г-н Инджев, колко хора Ви завиждат! / Вие се водите “неуправляем” – т.е. “свободен”.
С искрена завист – благодаря!
След като през последните три часа слушах мъдрости от Георги Пирински и Велко Вълканов за историята на “Прехода”, Иво Инджев ми идва като отлежало уиски на ракиджосан симпатизант, спящ по пейките на Генералската градина.
Дума “поетес” в българския език няма – може би “поетец” е правилно да се каже.
Крайно време е за изтрезняване.
😀
Много ора са пияни от преди 5-ти юли.
За пореден път го казвам,РАДВАМ
се, че Ви има г-н Инджев.”ХАЙКО”-то
ВИ???, може да се сравни САМО,с ед-
ни от най-добрите в жанра “ПОЛИТИ-
ЧЕСКА МОТИКА”/ Т.В/ ,Радой Ралин.
Продължавайте да КОПАЕТЕ,защото
без такива като Вас,ЕДНА НАДЕЖДА ни само остана!
Отново Х 10!!!
На “СИЯ” тоже Х 10!!!БРАВО!
На маскари ни обърнахте, Иво, да не знае човек на кого да целуне на още по-таковата място!
В тази връзка, няма да е лошо, да се организира всенародно движение за построяване на Храм Паметник Св. Цар Борис в Борисовата градина. Да е близо до станцията на Метрото. Хем така и паметникът на Съвецката армия ще отпадне по естествен път.
Ей, браво, от три дни чакам да отбележите подобаващо възникващото течение в поезията, което условно можем да наречем “генерална” поезия. Обаче тя има и други гениални образци:
http://www.gerb.bg/bg/cityevents/cityeventsdetail/from/cityevents/region_id/10/city_id/39/id/7590
Творчеството на г-жа Виолета направо си граничи със старческа маниакалнно -месианска психоза.-Въобще налудностите не случайно се толерират у нас като наука,творчество,политология и т.н.–Учените ни от БАН-претворяват налудностите си- в научни теории,военните ни копаха- Царичини дупки-едни пари потънаха…в дупките…Не можем да се отървем от диаболични психаделии, но не от филмите , а в ежедневието…-Въобще-да възпеем НАЛУДНОСТТА като ТВОРЧЕСТВО и НАУКА, ПОЛИТИКА ,ТЕОРИИ и ЕЖЕДНЕВИЕ -И ХУДОЖЕСТВЕНО МАСОВА САМОДЕЙНОСТ.
НО ЕДНИ ПАРИ И ЦЕННОСТИ /вкл. духовни /ВИНАГИ ИЗЧЕЗВАТ-зад лицата на подставени психове?!.-Някакви психове развиват бурна обществена дейност, а всъщност повякога дори перат парите на другари и мутри,докато ние се забавляваме с тази нелепост?!
“В традициите на нищо неказващата българска журналистика…”
Това е толкова вярно, че направо да се отчае човек. Добре че има интернет.
Иво, сред този неспирен поток от народно вдъхновение и аз реших да дам своя скромен принос, но не с стих, а с … виц. В един приют за душевно болни поканили лектор да разкаже за новата управляваща партия – ГЕРБ и за нейния лидер, новия народен герой – Бойко Борисов. След края на лекцията всички възторжено аплодирали, с изключение на един стоящ прав мъж накрая. “Защо не ръкопляскате?” – го попитал лекторът. “Аз съм лекар тук, не съм пациент.”
на мен въобще не ми е смешно,а даже ми е страшно!българия ражда нов генералисимус/сталин/,може би!
Отново право в Десятката г-н Инджев , ама прост народ не му свърши нито пиенето, нито пиянството. Как може да не прогледнем какъв простак иска да ни оправи, пардон управлява. Жалко, жалко наистина…
5 december 2009, nali?
Добър ден на всички в блога .
Добър ден г-н Инджев , с булката потресени гледаме и слушаме почервеняването на Бойко Борисов. Забравяме, че ония са се подготвяли години.
Днес виждаме червените плодове отглеждани с десетилетия.
Отвратително.
Защо всички ние не критикуваме левите по същия начин ?
Защото е страшно – ще дойдат с чук или търнокоп.
Г-н Инджев, само преди няколко дни Ви заплашиха.
Това е война.
За да успеем трябва да водим партизанска война – няма знамена. Има само отряди
/ интернет адреси /
и всеки избира как да бъде полезен.
думичката ПОЕТЕС е голямо попадение!!! не всеки може да е “поет като Пишурката”!
Do Siq,5.12.09,13,17
Mila Siq,zabravili ste zaglavieto na dostolepnoto tvorenie :
“Generale,ne mojete da zabra-
nite da Vi obi4ame”
Иво даде чудесна идея да посъбудим поетичните си дарби по темата. Ето и строфата с моя скромен принос:
А нейде в Кремъл товарищ Путин,
се весели със балалайка,
че под ботуша на КГБ-то
пак ще кротува таз Задунайка.
Хубаво се говори когато не отговаряш пред никого за нищо Има нещо гъделичкащо в различните възприятия за случващото се Иначе казано ШАРЕН СВЯТ- Извинете за липсата на пунктуация но на Кирилица не мога да я ползвам лесно Все пак помислете КОЙ СЕ НАЕМА ДА УПРАВЛЯВА СЛЕД КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ТЕРМИТИ ББ СИ ИМА СВОЕТО ЛИЧНО БЛАГОПОЛУЧИЕ ЗАЩО МУ ТРЯБВАШЕ ДАСИ ЗАЛАГА ГЛАВАТА ЗАРАДИ НАС
Невероятен,психологически анализ,бравос,явно нашия домакин ,Г-н Инджев е и добър психолог,стархотна статия, аз имах подобни подозрения,но разбира се,нямам неговата интуиция и език… Да,да,да,такава е ситуацията в ККБ,това е психолгическата картинка на “обществото”. Един ден,тази статия трябва да влезе в сборник за детски разкази. Децата от бъдните поколения ще се смеят на ценностите на възрастните в далечната и неповторима,….разбира се,ККБ.
“На Бойко, за да му напомня…”
КЪМ ОБЕТОВАНОТО ДЕРЕ
(Преход Български)
Води ни Славни Генерале!
Води неведому къде!
С теб няма начин да не стигнем
желаното Маймун дере!
Защото вярната посока
е времето ни да тече.
Щом омаймуним се напълно,
то значи сме в Маймун дере.
И все едно в коя посока
ни връткаш Ти назад-напред.
Щом свършим с Тебе времескока
ще хапваме банани с мед!
“Пътят към комунистическите извращения е прокаран всред планини от добронамереност.”
Гледам, че съботата добре се е отразила на новото поетично творчество в Княжеството, в Румелия, че и в Македония.
Много нови поетеси са се появили (и поетеци). Бравос!
Ето ви нещо, от един поет, когото може би не познавате – Николай Колев – Поета, от Велико Търново:
Вчера и днес
Една престъпна власт пропадна.
Роди се нова по-престъпна.
Стомасите не бяха гладни,
а днес какво ли не поскъпна?!
Поне това народ да беше,
ще стане майсторска лъжата.
Закон в доклади се потеше
и робски мъчеше душата.
Къде са – питам ви – делата?
Така ли ще върви живота,
маскиран с явна и позната
организация на злото?
Повече за Кольо, пък и за литературата въобще, можете да видите тук:
http://geom-bg.com/?p=551
Parvanov niama b’deshte … ako se zamislim, niama i minalo. A BB kato che li igrae, za sega umelo. Toi ima veche minalo … i moje bi ima i b’deshte.
На „СИЯ“ тоже Х 10!!!БРАВО!
Коментар от: TValkov | декември 5, 2009, 16:58
Какви са тези “българи”, не мога да разбера!?
Защо “ТОЖЕ”, а не “СЪЩО”
Защо “КАСАЕ”, а не “ЗАСЯГА”
Ако запиша на латиница, веднага ще “скочат” няколко “патриота”. Пусто васалство…!!!
На “НЕСТИНАРА”???:
Ами,ПОЛИГЛОТИ бе БАТЕ???
Zaimow,откъде вадиш тези малумни,наивни и нищонезначещи думи,нов ли си тук,запиши се в списъка на наивниците и в другия списък на малоумните мързелижци,които не искат да си монтират кирилица. Броят ви разтсе,упсех!!!
Думата “поетес” ми прилича много на “симбиоз” и даже звучи подобно…
Иво, признай си кой Муз(а)те вдъхновява! :))
Към J.
А може ли контравъпросче? Правите ли разлика между самоиронията(ми), съзнателно вплетена в текста и очевидното незнание, което стои зад “симбиоз” на Станишев? Защото ако не правите, този ваш “закач” е някакъв автогол, за който нямам заслуги.
Разбира се, че правя и мисля, че написаното в есето е един Ваш “закач”, който като ценител не можех да пропусна. :))
Едно полулегално шаблонче за универсална възхвала (чрез замяна на думата “Партия” с възхвалявания обект – напр. за Бойко ритмично звучи фолклорното “Бойко-льо”, съответно майка става татко и т.н.; смяната на “червеното име” е дискусионна и крие “подводни камъни”):
Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.
Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!
Хр. Радевски
/по Евтушенко/
Я Евгений
ты Евгений,
я не гений,
ты не гений,
я говно
и ты говно,
я – недавно,
ты давно.
Дадохме им азбука, да пишат глупости. Този Евнушенко не приличаше ли малко на Румен Овчаров?
Благодаря Ви, г-н Инджев! Чудесна статия! Разбира се, че подобна поезия отива единствено на поетес, поет не би писал по този начин 🙂
Благодаря и на Ралица Ковачева, която ни е дала линк към генералната поезия на д-р Венета Бакалова. От линка става ясно, обаче, че поезията й не е генерална, а “сакрална поезия и други”! Но най-много ми хареса следният цитат: “Поводът за появата на поредната и книга е благополучно приключила офталмологична операция, върнала зрението на възрастната дама. Операцията се случи благодарение финансовата подкрепа на ГЕРБ – Русе.” Ето благодарение на любимата партия какви вдъхновяващи операции “се случват”!!!
ВЕНЕТА БАКАЛОВА / род 1937, Русе /
ИЗБРАНО
ИЗ СТИХОТСБИРКАТА
„КАМБАНЕН ЗОВ”
САКРАЛНА ЛИРИКА
РУСЕ 1992
НАШИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ
Нашият социализъм –
българският комунизъм
в нас със сълзи и със ужас
се посрещна с песимизъм.
От народа нежелан бе.
Нам наложи го руснака
с помощта на комунисти,
с шмайзера и със кривака.
Равенство и справедливост
обеща на наш народ,
но наместо тях нахлузи
на врата му чер хомот.
Благодарни сме на Бога,
че останали сме живи.
В тази робска изнемога
бяхме свити, тъжни, сиви!
НОВОГОДИШНА НАЗДРАВИЦА
Греят заводите,
пеят моторите,
дъхат нечувана мощ.
Трепкат антените,
чакат сирените
Новогодишната нощ.
Нашата обич към Теб е без граница,
вярваме, Боже, във Твойта любов!
Дай ни късметите в Твоята баница,
вслушай се в нашия Зов!”
ВРАГИНЯ
на майка ми
Не беше майка ти, а врагиня черна.
Почувствах го в предсмъртния ти час.
душата ти на сатаната беше верна,
разбрах го от злорадия ти глас.
„ Защо съм толкоз много завистлива? Попречих да си повече от мен. Ти няма да простиш докат си жива.
Долавям го във твоя взор зелен!”
И каза: – Ставам, удари ме! –
изпаднала във страшен бяс.
– Не ме въвличай в грях! Не искам! –
й отговорих твърдо аз.
Не беше майка, а врагиня
в съюз със мойте врагове,
като езическа богиня
от олимпийски върхове.
И детството ми бе сурво,
като сираче озлобено,
с очи, препълнени с отрова,
тя гледаше жестоко и студено…
………………………………………
Аз имах майка, а пък бях без майка.
От детството си чувствах самота.
Със татко свирехме на дървената пейка.
Той даваше ми вяра топлота.
И всичко, що постигнах във науките
дължа го аз на златния си Татко.
Той неуморно ми посочваше поуките,
затуй повтарям:”Татко, име сладко!”…
ХВАЛИ!
Съветват ме – Хвали, хвали!
Със стих ти силни похвали!
Така ще бъдеш забелязан
и бързо ще ти провърви.
Път друг да се издигнеш няма!
Теб трябва силен да те лансира!
С перо когото си спечелил,
за тебе той ще гарантира!
Но бива ли и трябва ли
на всяка мръсна мутра с туш
старателно да слагаш лустро
и скъпоценен, фин ретуш?!…
Не! Не! Хвали добрите само!
Хвали, които заслужават
и за делата си достойни
заставят да ги уважават!…
АКСИОМА
Както и да го увърташ,
никой наш голям талант
сам не може да успее
без подкрепа, без гарант!
Книгата ни беше любезно предоставена
от Библиотека „Л. Каравелов”, Русе